Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

57.   Да помагат-да, да се превръщат в болногледачи-твърдо не! Разбира се, че не бих изоставила възрастен и стар роднина, без значение дали става дума за родител или за друг близък роднина и бих направила всичко по силите си да му помагам, но със сигурност няма да зарежа собствените си деца и съпруг за да стана болногледачка. Да са живи и здрави нашите, за сега изобщо нямат нужда от помощ, напротив даже те ми помагат с бебето, но един ден просто ще мисля варианти така че да им помагам без да лишавам детето си от майка. А и доколкото ги познавам, ако разбира се не са с деменция, склероза или нещо подобно, никога не биха се съгласили да зарежа грижите са собственото си семейство за да се грижа да тях 24 часа, 7 дни седмично. А иначе да идеш да ги видиш, да им напазаруваш, да поизчистиш, да сготвиш нещо, че дори и да поседиш с тях и да си поговориш-това са си най-нормалните неща на света и разбира се ще ги правя когато няма да имат толкова сили да го правят сами. Обаче стигнели се до смяна на пампери, е мисля че ще наемем болногледачка или ще намерим дом за стари хора.

58.   Грижата за възрастни, болни и бедни родители, е уредена в Германия със закон. По този закон, децата са длъжни да се грижат финансово за родителите си, ако родителите не са в състояние да осигурят издръжката си. Ако не го правят доброволно, родителите могат да заведат съдебно дело и да ги задължат. Разбира се, взема се предвид и финансовото състояние на децата. Не коментирам, просто пиша как това е уредено в законодателството на Федералната Република.

59.   Само за протокола да кажа
Които има деца знае какво е да миеш дупето на детето си. А които е мил и дупето на родител знае каква е разликата. Жив човек не се оставя. Но човек които е с насран гъз... не контролира дори тялото си, но не спира да контролира теб... Много е трудно да обгрижваш такъв човек. Надявам се да съм способна да се самоубия, преди децата ми да видят това което видях аз. Старостта и болестите отнемат човешкото у човека.

60.   До №58 във България го има същия закон, без никаква разлика. Важно е обаче, колко от родителите биха изправили децата си пред съда, ей тука се стига до манталитет, много рядко възрастен българин би искал финансова помощ от децата си наложена от съда.

61.   В САЩ хората пестят цял живот, за да могат да си позволят хубав старчески дом. Едно на ръка да не товарят близките си, друго, че там имат социална среда и квалифицирана медицинска помощ, която няма как да бъде оказана в домашни условия.
Отговорност на всеки човек е да се погрижи за здравето си и да събере пари за старини. Да, добре е децата да помагат, но не и да си посветят живота на това. Ами ако живеят в друг град или в чужбина - да си зарежат живота ли? Или да натресе човек на партньора си болни свекъри/тъстове. Човек на стари години става много труден за търпене като характер.
Дядо ми е болен от рак и отказва лечение. Отказва и старчески дом. На майка ми ѝ е мъчно, на мен ми е мъчно, но няма как никой от нас да напусне работата си и отиде да живее при дядо да го гледа. Обичаме го, но никой не може да си позволи да остане без работа ,да жертва кариерата си и да се срине психически. Отделно, не сме квалифицирани да полагаме медицински грижи. Готов съм да плащам старчески дом на дядо ми, но не мисля, че е редно да си напускам работата.
С майка ми говорихме по този повод. Казах ѝ, че ако закъса със здравето, мога да ѝ помогна да се премести в жилище близо до моето, мога да я посещавам, да ѝ нося храна, да я водя по лекари. Но не мога да я взема да живее при мен. Ако мога да си го позволя, бих ѝ помогнал да си покрива старчески дом или да наеме медицинска сестра. Тя е съгласна с мен. Не би искала да ми легне на раменете.
Аз лично се опитвам да ползвам разумно парите си, за да може някой ден ако се наложи, да си осигуря квалифицирани грижи, не да лежа на плещите на децата си. Работа на родителя е да обича децата си и да им даде старт, а те да поемат по собствен път. Не да отглежда болногледачи. Поне според мен.

62.   58, тоза закон ако го има е много тъп. Ако примерно баща ми цял живот е бил алкохолик и поради това ме е бил като дете, изпивал е последните пари за хляб? И сега на дърти години понеже не мжое да бачка от пиене, съответно и пенсия няма, и пари, аз от чий чеп съм длъжен да го хрантутя, при положение че нито той сам си е помогнал, нито пък има морланото право да иска от мен, след като ме е тормозил цял живот?

Не се обръщам към теб, просто си разсъждавам колко малоумен е този закон. Защото въпросния закон може и да го е нямало, когато е трябвало да защити детето и като не взима предвид много и важни факти.

Ето в конкретния пример, а такива има много, просто не е честно да се изисква от този човек да хрантути баща си.

63.   Хах, възрастните хора били длъжни да подсигурят старините си. Всъщност, няма лошо в това, но по тази логика младите след 18 годишна възраст трябва да са станали независими, а не да лежат на гърба на мама и тати до 50.

64.   Много правилно, 63. Аз винаги съм казвал, че медала има 2 страни. Както има родители, които цял живот не се сещат за децата, а едва когато клекнат и имат нужда от болногледач, така има и деца, които биват хранени до 50 и после когато вече дойде време да си платят сметката, се изнизват като пръдни.

Това е даване и вземане. Не искам да го изкарвам като някакъв вид търговия или да правиш нещо, за да чакаш после нещо в замяна, не. Но не може цял живот да не те е било грижа за никого, а после като имаш зор да ревеш, че нямаш близки или пък да бягаш от отговорност.

Мисълта ми е, че този въпрос трябва да се разгледа в пълния контекст, а не просто да се поставят нещата като "трябва или не трябва". За мен отговора е "зависи", защото има много различни ситуации, които по никакъв начин не можем да обобщим и съответно да дадем някакъв универсален отговор.

65.   61 съм - и родителите не са длъжни да гледат децата си след като завършат училище или евентуално висше образование. А майка, която се грижи за "детето" си, което е на 43 си е направо за бой. След навършване на училище, родителите могат да помагат на детето си, но не са длъжни да го правят. Отделно, ако родителят помага и след това, не е причина детето да ги гледа на старини, освен ако изрично не са се споразумели за това (имот срещу доизглеждане или нещо такова).
Скритите контракти са един от най-токсичните модели в човешките взаимоотношения. Правиш нещо за някого и очакваш от него нещо, без да сте се уточнили предварително. Това съсипва хората. Според мен трябва или да помагаш безкористно или ако искаш нещо в замяна, да се уточните предварително.
Аз лично, както казах, не съм обещавал помощ на родителите си. Те са ми помагали, благодарен съм им. Може би и аз ще им помогна, с каквото мога, но не и на всяка цена. Не бих очаквал и помощ от децата си. Моя работа е да ги изгледам и да ги пусна по пътя ми. Ако могат да ми помагат на старини - ще съм благодарен. Ако не могат - живи и здрави. Но спокойните старини са си моя задача и отговорност.

66.   65 не се заричай, защото нищо на този свят не се знае. Възрастният може да получи я инсулт, я деменция, я алцхаймер, така че да не може да си каже името, камо ли да носи отговорност за себе си. В случаи когато държавен орган намери възрастен в състояние в което не може да се грижи за себе си първата им работа е да намерят неговите близки. Да не говорим, ако си в подобно състояние, колко лесно се намират "болногледачи-помагачи", които да ти източат сметките и да си прехвърлят имотите ти на тяхно име, така че да те оставят гол като пушка. Сега когато си с всичкия си си мислиш че винаги ще е така и ще можеш, но... само господ знае.
В интерес на истината законът е отговорил на нашия автор точно и ясно: Семейния Кодекс в чл. 124, ал. 5 - "пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители". В Наказателния кодекс в чл 181 е предвидено наказание за отказ от задължение за гледане на възходящ /родители, баби, дядовци, братя и сестри, вуйчовци лели ако те самите нямат деца и т, н, /

67.   65, до завършване на средно училище са 18 години, за висше образование са нужни поне още 4. Това са 22 години дондуркане и разходи, които родителите биха си спестили, ако бяха оставили бъдещият неблагодарник в дом. Няма как да си отраснал сред грижи и любов, че образование да си получил, а накрая да зарежеш родителите си, когато те имат нужда от теб. Естествено, че никой не те кара насила, но това са чисто човешки отношения. По твоята логика детето трябва веднага да бъде оставено в дом, за да могат родителите да си гледат живота и кариерата. Както има домове за стари хора, така има и за деца, нали? Аз лично, не виждам разликата. Мисля обаче, че не би искал да отраснеш в дом?

68.   61 и 65 съм - 66, естествено, че нищо не се знае. Напълно възможно е да не успея да се подсигуря и да ми трябват грижи. Ако децата ми имат възможност да го правт, ще съм им благодарен. Но ако нямат, няма да им се сърдя - не са длъжни. Ако да речем са в чужбина какво? Да си оставят работата и живота и да дойдат при мен ли? Няма ли да е по-добре за всички да отида в старчески дом, където да получа квалифицирана медицинска помощ? И за тях по-добре, и за мен. Хосписите не са като от едно време - вече има луксозни заведения с квалифициран персонал. Вярно, по-скъпи са. Затова и си управлявам парите умно, имам застраховка и т. н. Не съм чел закона, а и честно казано слабо ме вълнува. Водя се от собствените си възгледи, а не какво са писали 240 дървета в парламента. На родителите си бих помагал. На вуйчо ми - не. Не сме близки, не се чуваме и виждаме. Не ми се е обаждал от 10 години. Не чувствам никакво задължение към него нито бих го потърсил, ако закъсам.
67, сравнението ти не е удачно. Детето не избира дали да се роди или не и е напълно зависимо от волята на родителите си. Когато човек създава дете, то е с нагласата да го обича и отглежда. Ако иска да се фокусира над забавления и кариера - няма нищо лошо, просто ползва противозачатъчни.
Докато възрастния човек сам носи отговорност за съдбата си. Може да си осигури старините. Да, може да допусне грешка, може да се инвалидизира. Всичко става. И е хубаво да се помага. Аз бих, според силите си. Но не бих си посветил живота на това. Единствените хора, към които смятам, че имам дълг, са децата ми.

69.   68, много удачно е сравнението ми, тъй като никой знае какво ще стане. Както детето не може да си избира родителите, така и родителят не знае в какъв човек ще се превърне детето му. Освен това и животът на детето зависи от самото него. Става на 18, напуска детският дом и започва да си подрежда живота. Да не говорим, че през всичкото това време ще е получавало "квалифицирани" грижи, както се изразяваш.
От 67

70.   До 68 точно това е проблема на българина, че когато му е удобно, слабо го интересуват законите. Неуважението на закона си е чисто беззаконие, а "дърветата" в парламента си избрал и ти, не са влезли сами там, щом си българин те са твои представители, а ако те са дървета ти си по нисък от окосен райграс. Да ги оплюеш точно за този закон няма логика, защото същия закон го има в всички европейски държави и в Америка и техните народни представители ли са дървета? Какво излиза че само ти не си дървен, стани ти депутат, щом си толкова умен, кой ти пречи?
Ти може и да не искаш да помагаш на вуйчо си, обаче ако той няма деца майка ти като негова сестра е длъжна, ако е починала по закон децата на сестра му са низходящите, които са длъжни да се грижат за него, точно както ако той е богат и няма деца и сестра му е починала децата на сестра му ще наследят богатството. Закона не пита колко сте били близки, колко сте се обичали и колко често сте имали семейни събирания.
А ако децата са в чужбина ще помагат в плащането на хосписа, никой не ги задължава да се грижат физически, закона може да ги задължи само финансово. Дори децата ти да живеят в един дом с теб закона не може да ги задължи да ти сменят памперса, може само да ги накара да ти превеждат някаква сума по сметката така че да си плащаш на болногледач или на хоспис.

71.   Към авторката:
Адмирации, че на тази крехка възраст се замисляш за бъдещето с родителите си. В кратце ще ти кажа- действай по съвест- както те на теб, така и ти- на тях. Въпросът е морален- дали ли са ти нещо, създали ли са те като човек, не като билогична единица само- отвърни им по човешки- с каквито средства разполагаш. Животът ти е даден, за да го живееш първо за себе си, да имаш за себе си и чак тогава ще имаш, за да дадеш и на другите. Ако не си го подредиш, няма как да помогнеш. Действай, учи, развивай се, каквото искаш и можеш, за да имаш необходимата база един ден тя да ти помогне относно грижата за родителите ти.
Сега и историята на най-добрия ми приятел- оказа се сам син на злобна и властна майка, явно и тенденционно родила го с една цел- да има кой да се погрижи за нея. От дете е имала дегенеративно заболяване и дори с риск детето да го наследи, се е напънала да го роди, знаейки че скоро ще е на неговите ръце. И това стана факт точно 10 години след неговото раждане. Майката вече не можеше да слиза по стълби, камо ли да ходи на работа или да пазарува, та детето вече нямаше детство, а бащата- отдавна се беше спасил от схемата при друга жена. Момчето вече е минало 50- те си години, живее пак с майка си, не смее жена да си докара, защото у тях е кошмарно- властна бабичка, която пропъжда всяка жена. Вече 7 години и се прави че умира, играе игрички само и само той да се върти около нея, макар че той пазарува, чисти, готви, обикаля с инвалидната количка по болници, при нужда, нощно време си го вика- ей така- за разкош, защото цял ден е спала и дреме й на нея, че синът й е на работа през деня. А той викаше в началото- "майка ми е, не мога да я зарежа някъде", и си търпеше всичко това. В последно време ми споделя, че вече никак не издържа, погледът му блуждае, ходи схванат, болки в кръста от вдигането на бабката, че вече и не искала да става от леглото, обаче той разбра, че в негово отсъствие не само е ставала, ами и си е похапвала сладко и пак е отивала в леглото да се прави на умираща за пред него. Сега вече й търси хоспис, от онези, за по 1000 лв на месец, знае, че ще мизерства, но май му е предошло. Толкова добър човек и син не заслужава такъв живот, а майка му се оказа егоцентрична злобарка, която не е родила дете, а донор и източник на паразитирането й. В нейна защита ще спомена, че му завещава хубав апартамент, за себе си отговарям- на негово място нямаше да ми пука за апартамента, след като животът вече ме е смазал физически и психически заради една гнида, дала му живот от егоцентризъм.

72.   Аз също съм против концепцията, да имаш дете, за да има кой да те гледа, като остарееш. Иначе, добре е като си стар и немощен, да има кой да те гледа, изобщо някой да е край теб, спор няма. Само че трябва ли непременно това да са децата?
Баба ми, лека й пръст, се мъчи почти десет години, парализирана на легло, след инсулт, и баща ми и чичо ми, неговият брат, естествено се грижеха за нея. Не я зарязаха. Но тя стана непоносима в последните си години, лично към мен дори отправяше гадни реплики. Изпълнихме дълга си, така да се каже, цялото семейство, и се грижихме за нея, но това ми остана като неприятно преживяване и травма. И не, не съм й мила задните части, но само да я гледам, безпомощна на легло, беше достатъчно съсипващо.
Като цяло, въпросът с грижите за възрастни родители не е еднозначен. Решението, както аз го разбирам, е балансираност. Нито да робуваш на капризите им денонощно, нито съвсем да ги оставиш. Да се грижиш за тях евентуално, без да жертваш своя си живот. А и те са се жертвали точно за това, за да заживееш някой ден свой собствен живот и да си щастлив. Но невинаги хората имат желание да се грижат за родителите си и е окей. Много хора стават непоносими с възрастта, вместо да помъдряват, и превръщат живота на децата си в ад. В такива случаи единствено човешка солидарност би ги задържала край старите.
Но и от едната човешка солидарност, да си край хора, с които не се разбираш, само защото са стари и немощни и сте кръвно свързани... В живота няма гаранции за нищо. Винаги можеш да останеш сам, дори да имаш хиляда роднини. Понякога кръвната връзка не е достатъчна, за да си близък с някого.

73.   А аз чакам да ми легнат на ръцете за да им го върна тъпкано за тормоза! Цял живот ми е натяквано, че за нищо не ставам при условие, че нито съм пияница, нито наркоманка, работя си, но уви за малко пари. Явно майка ми се е напънала да ме роди за да върже баща ми, така си го обяснявам. Нито съм била целувана, нито прегръщана, да не говорим да ми кажат :обичам те:, пари за висше-няма оправяй се. Като имат претенции на дърти години аз да им давам, да са ме изучили!

74.   73, наистина жалко, че има такива родители :-( а как са отношенията с баща ти? и той ли се държи зле?
не знам дали наистина не са имали възможност да те издържат да учиш или не им са се правели усилия и лишения, но в твой интерес е да се стегнеш, да помислиш добре в какво си добра и какво искаш да правиш и да започнеш да учиш. има и задочно, има и преместване в друг град, има чужбина, има доста опции. иначе цял живот ще работиш за малко пари и ще обвиняваш родителите си. не казвам, че ще е неоснователно, но това няма да ти подобри живота, така че най-добре го вземи сама в собствените си ръце. ако не го направиш, никой няма да го направи за теб.

75.   Майка ми скоро ми разказа за баба си и дядо си и се сетих за тази тема да ви пиша гледната точка на децата. След инсулт бабата ляга на легло и майка й решава, че трябва да ги прибере в дома си. Взима майка си в собствената си спалня да спи при нея и мъжът й, защото била длъжна, и оставя майка ми да спи с дядо си. Така е било 9 години. Детсвото на майка ми е минало в напикани старци. Понеже с дядото са спяли в кухнята, се е налагало да ядат там, където той урунирал. Сега не иска да припарва до гробовете на тези хора и изпитва ужас като види тяхна снимка. Баба ми пък е прекарала най-хубавите си години 30-40 без грам личен живот. Това не бих ги причинила нито на мъжа си, нито на децата си. Добре да помогнеш, но не и да ги прибереш и да им робуваш с години. Ужасно е да раждаш деца, за да имаш болногледачка на дърти години.

76.   Моите родители са що - годе здрави, но винаги имат нужда от пари. Все нещо е старо, счупено, за цигарки, за изследвания, за обувки, за очила, за зъби и т. н. не виждам да има край. Аз каквото и да изкарам, заминава. Не мога на една почивка да отида, често се чувствам, като в капан, а са правили за мен, каквото могат, и сега няма как, чувствам се длъжна. А и колкото да се старая, все има нещо друго, и не мога да смогна. Детето ми си трае, и не смее да поиска нищо, само вика, аз като порастна, няма да работя за другите, а за себе си.

77.   Номер 76, те са правили за теб, ти трябва да правиш за детето си - иначе кръгът се затваря.

78.   76, според мен не е редно човек да се чувства длъжен на родителите си, задето са го гледали. Благодарен да, но не и длъжен. Човек има дълг към децата си.
На майка ми съм ѝ казал, че бих ѝ помогнал, ако ѝ трябват пари за здраве. Извън това си е нейна работа как се орпавя. Дай те като са ни изгледали, да ни заробят - не е редно.

79.   Ако има конкурс за най-глупава тема тази определено е един от фаворитите. Ние да не сме животни, където като някой остарее го оставят на произвола на съдбата. На родителите много лесно им е било всеки месец да дават пари за училище, уроци, лекари и тн поне 20 години. Сравнението с какго правят на Запад е адски неуместен, там пенсионерите не карат с 200 лв.

80.   Когато ножът опре до кокал, все някой ще им сменя памперсите и този някой най-вероятно ще си ти. Не ми харесва този психически тормоз, на който те подлагат и който ми е познат до болка. Как може да говориш такива гадости на едно съвсем младо момиче, почти дете, заради нещо, което ще стане след 40 години, а може и изобщо да не стане. И съм сигурна, че не е еднократно предупреждение, а ще си пеят редовно песничката през всичките 40 години. За това, че нямаш съпруг и дете, също очаквай системен тормоз. Съветвам те да си живееш живота, докато можеш, защото после... виж коментари 53 и 54 - това ни чака. А 71 и 75 са покъртителни :(

81.   Към 73 има студенти, които хем учат хем сами се издържат а не са като теб да чакат на мама и тате. Ти също си могла да се оправиш сама ако желаеш ама явно ти е било по - лесно да чакаш на вашите. Аз ако бях на тяхно място щях да те изритам на мига на улицата! И откъде знаеш, че не са те обичали може би са от този тип родители смятащи че децата трябва да се целуват докато спят? Толкова са могли толкова са се грижили за теб нали не са те оставили гладна и без дрехи какво повече искаш?

82.   Много тежък въпрос!
Опира до морални ценности, до вярата в Бог. Майката на пишещия тези редове, не е поставяла това условие, НО то се подразбира. Тя е на 93г. Първи синовен или дъщерен дълг е да се погрижиш за старите си родители, макар че, създавайки те, те не са мислели за това време! Отглеждайки децата, също не мислят кой ще се грижи за тях когато и ако прехвърлят възраст, след която няма да могат да се грижат за себе си.
Никой не мисли за това време!
Истината е такава - личността, Духът не умира. За него тялото, което остава да лежи бездиханно, вече е чуждо. Очаква го нов живот, след среща с Бога. Тежко и мъчително е, когато няма Вяра, или когато има ужас от смъртта.

83.   Номер 11... успокой се малко и помисли ти защо си тук... Да четеш коментарите, да си избиваш комплексите или да дадеш свойствен отговор на зададената тема от авторката, а не от коментиращите.... П. С. Като не желаете да ви съдят не съдете и вие... Тук сме за да изкажем мнението си, не сме клонинги за да имаме едно и също мнение всичките... Казва ви го човек, който си гледа родителите.

84.   Много обичам родителите си и ако се наложи разбира се бих ги гледала, мисля че и сестра ми мисли по същият начин. Много от хората в наши дни са егоист и и искат само забава и да не се занимават. Моите родители са прекрасни и заслужават най-добрато, бих направила всичко възможно да са добре. Те са били с мен толкова години, как бих могла да ги оставя на произвола на съдбата в последнит е им дни.

85.   На почти 70 години съм. Цял живот съм се блъскал, дори и в Либия през соца съм работил. Голямата ми дъщеря от първия ми брак на 4 годишна възраст бе изоставена от майка си и израсна при мене. Не бе лишавана от нищо. Завърши две магистратури. Купих и апартамент в София, тъй като не и се живеело в дълбоката провинция. Помогнах и за нов автомобил/не втора употреба/ като платих половината от цената му. В живота си е много лекомислена, дълго не се задържа с един мъж. Сега е на 45 години и има трето дете от поредния си съпруг. И с него работите не вървят.. Към мене отношението и е враждебно, вечно недоволна, длъжен съм бил да и помагам цял живот, всяка събота и неделя е по курорти, като дава изключително лош пример на дъщерите си едната е на 19 год., а другата на 16 год.. Още работя, но болестта на Паркинсон от която страдам все повече ме сковава. Но голямата ми дъщеря не проявява никаква загриженост към състоянието ми. Но живо се интересува от имотното ми състояние, влизала е в имотния регистър, говорила е за наследства и т. н. с хора от обкръжението си. В последно време е успяла да влезе в контакт с първата ми жена, т. н. и майка., която не е проявявала през целия и досегашен живот никакъв интерес. Сега си комуникират чрез фейсбук/аз съм блокиран/, Никога дори не съм и повишавал тон, държал съм се коректно с нея, дори не съм и се бъркал в личния живот, въпреки че не дава добър пример на дъщерите си. Не мога да си обясня поведението, иотношението и към мене, изключително големия и егоизъм.
Тя живя 3 години при родителите ми през пубертета, докато бяхме в Либия. Дали тази липса на контрол от моя страна през този т. н. опасен период, опасна възраст е причина.
На мое място какво бихте предприели. Понякога съм си мислел дали да не я пратя да живее на квартира и плаща наем/апартамента е на мое име/

86.   85, какво да ти кажа, бачкането в чужбина и това да си далеч от семейството си много често носи негативни последици. Разбира се, това не я оправдава. Поне не с направил грешката да прехвърлиш апартамента на нейно име. На твое място бих я изгонил от там, макар че чисто юридически не знам дали е възможно, след като има малко дете. Но бих пробвал, след като така и така няма благодарност и ще съм блокиран, поне да има за какво, както се казва. Колкото повече и даваш, толкова повече ще си мисли, че си и длъжен.

88.   Длъжна сте по закон да полагате грижи за родителите си, но ако не желаете едва ли някой ще ви принуди! Може грижата да се осъществява чрез трето лице, което сте наели, в случай, че сте далеч или нямате възможност. Въпрос на синовно чувство! Но сега не е момента да си тровите живота с подобни мисли. Никой не си знае живота. Съсредоточете се върху това как да постигнете нещо добро за себе си. Иначе не са прави, че гледат на вас като на човек, който трябва да им е под ръка.И не могат да ви лишат от наследство, имате право на запазена част.

89.   Длъжна сте по закон да полагате грижи за родителите си, но ако не желаете едва ли някой ще ви принуди! Може грижата да се осъществява чрез трето лице, което сте наели, в случай, че сте далеч или нямате възможност. Въпрос на синовно чувство! Но сега не е момента да си тровите живота с подобни мисли. Никой не си знае живота. Съсредоточете се върху това как да постигнете нещо добро за себе си. Иначе не са прави, че гледат на вас като на човек, който трябва да им е под ръка. И не могат да ви лишат от наследство, имате право на запазена част.

90.   До 86

Нама значение, на колко години е детето. Дядото няма никаква юридичекса отговорност към 45 годишната си дъщеря или децата ѝ. Бащата трябва да даде 28 дена предизвестие в писмена форма, след което, ако въпросната госпожа не се изнесе, може да поиска съдебна заповед, което което реално означава, да я изкара полиция от там. Правата, за съжаление винаги са в полза на наемателите и отнема време, но е възможно. Също така, ако дъщерята стане агресивна и заплаши или нарани бащата, то той може да поиска ограничителна заповед, което ознаава, че жената няма да има право, да припари до него, дори и да живее там.

91.   До 85

Имам такъв пример край себе си - синдром на презадоволеното дете. Прекалено сте били щедър. Да бъдеш добър родител, не означава да си работещ 24 часа в денонощието банкомат. Ако дъщеря ви е болна, немощна, физически неспособна да се грижи за себе си - да, дръжен сте да й помагате, но тя сега вече ви използва, без даже да си дава самата сметка за това т. е толкова е свикнала да получава, че приема това за норма, а то не е нормално. Когато спрете кранчето, ще станете най-лошия човек за нея. Типична реакция за всички егоисти и използвачи.
Малко сте закъснели с мерките. Сега трябва да се наслаждавате на спокойни старини, а не да отглеждате 45 годишна разглезена дъщеря.
За внучките нищо не може да направите, ако са наследили нейния характер.
Помислете за себе си.
Толкова наглост не бях си представяла - живее във ваше жилище, а ви е блокирала.
Консултирайте се с адвокат какво да предприемете.

92.   85... От топлофикация непрекъснато ме безпокоят затова , че не си плаща задълженията към тях, като разчита на това да и платя аз задълженията и... А тя получава високо възнаграждение около 2500-3000 лв. От първия си мъж получава за издръжка на 16 годишната си дъщеря 400 лв ,а от сегашния,когото принуди да отиде да работи като шофьор в Англия ,и да плаща 600лв за най- малката .