Споделена история от Семейство |
Моята история
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1614 пъти
Здравейте,
Не търся съвет или подкрепа, не целя да ви обременявам с историята си, просто ми се искаше да споделя на някого без да виждам съжалението в очите им, докато говоря.
Имах нормално детство, като всяко дете, нищо особено докато не станах на 8г. тогава внезапно загубих своя баща, който никога не бе боледувал. Една вечер не се прибра, паднал по пътя, получил инфаркт и няма го вече, а как се казва такова нещо на едно 8 годишно дете? Била съм много малка, за да си спомням как съм го приела или колко ме е боляло, но предполагам че с времето просто порастнах и го преодолях с помощта на моите близки -баба и дядо, леля и естествено моята невероятна МАЙКА. С времето леля ми- сестрата на баща ми, ми стана като втора майка и бе пример за мен. Много пъти съм я идеализирала и съм меко казано унижавала и обиждала майка си като съм ги сравнявала, за което сега съжалявам много. Когато бях на 13 изгубих леля си, почина от злокачествено заболяване, гадно и мъчително, бях съсипана. След това се сближих с моите баба и дядо повече. И като всеки досаден пубер се карах с майка си постоянно за глупости. Майка ми се разболя, получи инсулт, физически -възстанови се, психически - никога. Но тогава това бе непонятно и продължавах да се карам с нея, да я унижавам и обиждам и дори се срамувах от нея (което все още мисля, че не бе безпочвено, но това е друга дъллга история). Майка ми от друга страна си продължаваше да работи, всичко си беше наред, изглеждаше привидно както преди и аз исках да бъде- но не беше.
Та след това 2-3 години минаха, моят дядо се разболя и за 2 седмици си замина. Обичах го толкова много, невероятен човек.
От тогава моята баба живее сама, майка ми се отчуждаваше от мен, с времето спряхме да се караме така, но изглеждаше все едно тя няма живец в себе си, не знам как да го опиша по-точно.
След известно време разбрах, че е задлъжняла към банкови институции с огромни суми пари. А аз живея в чужбина, студентка съм, нямах представа и то става дума за дългове от преди 5-6-7 години, които са и рефинансирани и т. н, обединихме кредитите в един с обща вноска и изглеждаше че всичко е по-добре за нея така.
На 20 съм сега, една сутрин просто получих обаждане, че е починала внезапно- МАМА Я НЯМА. А аз дори никога не успях да и кажа колко много я обичам, и колко много съжалявам за всичко, което някога съм казвала. Съсипана съм мама я няма, баща ми, леля ми, дядо, баба е на хиляди километри сама на Коледа, а аз те първа започвам живота си с един огромен дълг и чувство за вина.
Обичам те,
Мамо.
Прости ми.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: c38a5e83df |
|
1. Няма да взимам отношение относно поведението ти и закъснелите ти терзания, но може би има начин как да избегнеш плащането на дълговете, стига да не е вече късно. Ако майка ти няма движимо или недвижимо имущество на нейно име, което евентуално ти ще наследиш, отиваш при нотариус и изготвяте една декларация, че се отказваш от наследството по майчина линия и можеш да избегнеш дълговете ѝ. Консултирай се с нотариус или адвокат, втория е за предпочитане.
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: ac6c55f5d8 |
|
2. Здравей. Аз съм на 19- изгубих тате на 13 след боледуване. А майка си преди месец. С нея не бях особено близка остави ме, когато бях на 11, но имах нафежда, че ще се оправим някога. Уви. Разбирам те, това нашето не в живот...
|
|