 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страх,домашно насилие и Коледни празници
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1215 пъти
Здравейте!
Трудно ми е да започна тази история, но искам да чуя мнението на непознати хора, така че трябва да го направя.
Аз съм момиче на 18 години. Майка ми, доста рядко(напр. един път годишно) е подложена на домашно насилие.
Последния път обаче, който беше преди около две седмици(малко преди Никулден), аз също бях жертва на такова.
В момента вкъщи положението е ужасно. Майка ми готви само за мен и нея, никой не яде от чуждото ядене и не пипа нищо чуждо. Стоим в различни стаи и дори не се засичаме на масата, почти не си говорим ние двете с баща ми.
Чувствам се ужасно, прибирам се със страх вкъщи и без желание, хапвам набързо и си седя в стаята винаги когато съм у дома. Трудно ми е да се съсредоточавам върху ученето за матурите и като цяло нямам желание за нищо.
Тази година за пръв път бях поканена на общо събиране с приятели за Нова година. Ще бъда там с приятеля ми(заедно сме от почти пет години) и познавам голяма част от другите хора.
Споделих с майка ми и тя каза, ако желая да отида, защото вкъщи няма да празнуваме и да не се съобразявам с нея. Тя щяла да хапне и да си легне.
Аз вече потвърдих присъствието си след първоначален отказ и май няма връщане назад. Но... колкото повече мисля, толкова повече започвам да се страхувам за мама и за това да я оставя сама вкъщи с баща ми.
Приятелят ми предложи да вземем и нея, защото е наясно с положението, но тя все пак не е поканена и не ми е удобно да се моля за такова нещо. Минава ми през главата да я помоля да отиде при баба, дядо и вуйчо, които живеят в същия блок, но се страхувам как ще реагира баща ми и дали няма да ни забрани в крайна сметка и на двете да излезем.
Искам дя се махна от вкъщи. Преди се прибирах с желание и усмивка, а сега мразя всеки момент, прекаран тук.
Какво ще ме посъветвате да направя? Вие как бихте постъпили?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 169ab13d67 |
|
1. Аз не бих оставила майка си в подобна ситуация сама! Как бих се насладила на празника, та дори в приятна компания? Постоянно ще я мислиш, отделно, че е напълно възможно да е подложена на насилие отново.. Остани с нея, направи й хубав подарък, зарадвай я и й покажи, че не е сама! Също бих те посъветвала, да поговориш с нея за развод.. Тя заслужава повече, никоя жена не бива да търпи подобно отношение.. Направо ти се чудя на акъла?! Цял живот те гледа и се грижи за теб, ти вземи я зарежи сама!!!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 5a07f1a9cd |
|
2. Искам да четеш много внимателно аз съм била в същото положение и знаеш ли какво направих събрах 300 лева, намерих малко квартира като за начало събрах си багажа и казах на майка ми идваш ли с мен или оставаш в този ад тя си събра нещата също оставихме си нещата в квартирата и отидохме при адвокат те се разведоха аз се виждам с баща ми само да ми плаща издръжка майка ми си стъпи на краката намерих си и аз работа намерихме си по голяма квартира и сега и аз и виждам че и тя се чувства много по-добре.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 9eb35ed234 |
|
3. От авторката:
Историята вече не е валидна. Има развитие на ситуацията.
Благодаря!
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 3f656fde41 |
|
4. Какво е развитието? Хората са си направили труда да ти дават съвети, а ти накрая ги режеш. Майка ти толкова ли е безхарактерна, че си седи вкъщи да я бият? "Бий ме, обичам те".
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: f571965e51 |
|
5. Кажи на майка си да се разведе, нека й да подаде жалба за домашно насилие в полицията и да наложат ограничение на баща ти.
Аз живеех над 20 години в психически и физически тормоз от т.нар. "баща" шизофреник и много съм преживяла. Макар че аз си намирах утеха в учението, след гимназия влязох в университет, но благодарение на силната си психика и желание за учене. В къщи беше ад. Майка ми я беше страх какво ще кажат хората, ако го изостави и си затваряше очите и дядо ми и баба ми не одобряваха да се разведе, макар аз и сестра ми колко пъти да й казваме да го направи. Сега благодарение на всичко преживявано все още нямам човек до себе си, на никой не мога да се доверя на 100% и т.н., сестра ми се отдалечи й тя. Преди 3 години майка ми се реши да се разведе най-накрая, тъй като почти цял град научи какво е направил, посегна на живота на дядо ми (бащата на майка ми), но Слава Богу, той е добре й е жив. Така че ти казвам да бягате от насилници, колкото е възможно по-бързо, за да не стане нещо фатално. Сега майка ми от скоро време си има й приятел, засега е добър към нея, но съм й казала, ако е щастлива с него, аз го одобрявам, но дори да има един скандал между тях веднага да го зарязва. В момента аз работя, вече завърших, но нямам все още никой до себе си, свикнала съм сама да се справям с всичко и осъзнавам, че подсъзнателно от всичко преживяно в т.нар. "семейство" и заради "какво ще кажат хората" не мога да допусна никой край себе си винаги имам някакви съмнения. Говори с майка си да се разведе с баща ти, за да не е твърде късно след това. Аз бях на 26 години, когато майка ми се реши да разведе, дори й бях свидетел на делото.
Ж29
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
