Нормално ли е майка да се държи по този начин? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (77300)
 Избор на редактора (66)
 Любов и изневяра (17185)
 Секс и интимност (9429)
 Тинейджърски (17874)
 Семейство (3591)
 Здраве (6374)
 Спорт и красота (3393)
 На работното място (1397)
 Образование (4158)
 В чужбина (914)
 Наркотици и алкохол (797)
 Измислени истории (691)
 Проза, литература (1227)
 Други (10196)
 
 

  

Споделена история от Семейство

Нормално ли е майка да се държи по този начин?
преди: 24 дни, 15 часа, прочетена 975 пъти
Мили хора от този така полезен сайт, искам да попитам предимно дамите над 55 години, който са майки и имат дъщеря, дали моята майка се държи нормално с мен и дали е от възрастта или има нещо нередно в характера и психиката и. Тя е на 58, аз на 37. Живея много надалеч от нея, общувам с нея само по скайп, ужасно я обичам. Когато общува с мен, аз винаги и давам любов, топлина, мили думи, тя се държи с мен все едно сме приятелки, само, че тя е злобната завистлива приятелка, за всичко се сравнява с мен, злобее, завижда, обижда, критикува без причина, упреква, обвинява, чак съм виновна, че съм млада и хубава, а тя била вече стара. Сравнява ни с брат ми, той е успял в живота, аз водя съвсем обикновен живот, те са по добре материално от мен, но за всяка моя дреболийка, която е хубава аз си патя много. Усетили, че съм в настроение, ведна измисля нещо да ми го развали, сякаш моето щастие и пречи, ако съм пък тъжна и и споделям болка, казва, че аз съм си го заслужила защото еди си какво... Много добър и любвеобилен човек съм, тя го усеща, знае го, знае, че много я обичам, манипулира ме по най различни начини за да ме накара да се чувствам зле. Съпругът ми ми забрани да говоря с нея, защото след всеки разговор с нея се разтройвам, често плача, не мога да спя, получавам главоболие и болки в сърдечната област. Когато и кажа, че ми причинява тези неща, казва, че съм слабодуха и съм за психиатър. Само с нея имам този проблем, приятели, съседи всички ме уважават. Незнам какво и е, много я обичам, държи се ужасно с мен, една хубава дума не ми казва, уважение към мен никакво, сякаш моето съществуване и е в тежест. Една топла майчина дума не съм чула от нея вече години наред. Когато я посещавам, понеже живея в чужбина мога само два пъти да ходя в годината, пак се държи с мен все едно съм чужда, никаква топлина и обич не усещам. Нали бащиното огнище би трябвало винаги да е приветливо и майчината прегръдка да е топла, не е ли това нормалното? Държи се с мен все едно е злобна приятелка, все гледа да ме нарани и разстрои. Много ме боли и страдам. Съпругът ми казва, че ако не престана да и обръщам внимание ще се разболея, а на нея въобще не и дреме за мен. Със съпругът ми се разбира прекрасно, но аз съм и трън в очите. Никога не ми е разказвала нищо за децките ми години, все спомени свързани с брат ми разказва. На моето дете дори, все, отрицателлни неща за мен говори. Като дете винаги съм била много кротко и послушно дете, отличничка в училище, никога не съм и създавала проблеми, готвех у дома още от пети клас.
Има хубва голяма къща на село, там си живеят с баща ми, нищо не им липсва, сади цветя, гледа сериали и все злобее срещу съседи и срещу мен, все се оплаква, все болна и нещастна. Градината и е огромна, райски кът, пълна с цветя, цъфтят от март до късен ноември, никога не ни кани на гости с радост. Когато се радвам на цветята и дори, и там намира начин да ме клосне и обезцени мнението ми. Уважава единствено брат ми, с който и аз си се разбирам добре, за нея той е перфектен и велик, а аз съм прицел на злоба, унижаваме по всевъзможни начини, все аз съм лошата и глупавата. Детска учителка съм по професия, децата безкрайно ме обичат, когато ме видят на улицата идват и ме прегръщат. Когато и кажа тези неща, тя казва, че не аз съм била добрата, а децата са си били обичливи. За всяко мое хубаво качество намира унизително обяснение. Не мога никакви хубави неща да и споделя, разваля, всеки мой хубав момент с някой неприятен, унизителен коментар. Дайте съвет моля ви, ужасно болно ми е! Единствена дъщеря съм и. Нормално ли е на тази възраст жените да се държат така с дъщерите си? От седем години се държи така ужасно с мен. Назнам точната причина за ужасното и поведение спрямо мен. Ужасно я обичам и много ми е мъчно. Много благодаря предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 23 дни, 10 часа
hash: d6dba01abd
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Защо си се залепила за нея като лепенка и й позволяваш да те трови? Ти си мазохистка. Изобщо не бих общувала и споделяла с такъв човек, камо ли да й търпя обидите и обезценяването. Може да й има нещо психично, а може и да е лош характер. Изобщо не мисли какво точно й има, баща ти да се занимава с нея, ти си гледай твоето семейство.

 
  ...
преди: 23 дни, 8 часа
hash: 61413f9f29
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Не, не е нормално. Това е злобна вещица, не е майка. Спри всякакви контакти с нея й и покажи това, което си написала тук преди това. Има такива родители, които сякаш мразят и завиждат на децата си, уви. Не го разбирам, но е така. Няма да се пормени. Живей си живота. Гледай себе си, мъжа си и детето. Това е твоето семейство. Точка.

 
  ...
преди: 22 дни, 22 часа
hash: 500d43d673
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Много благодаря за коментарите, много сте прави, аз съм прекалено наивна и добра чак до глупост. Ако и покажа написаното тук, тя много добре ме познава, че имам добро и милосърдно сърце, тя ще настрои и брат ми срещу мен и кой знае още какви неприятни неща ще изрече за мен, ще се престори на тежко болна и ще каже на всички, че аз съм я разболяла с написаното в сайта, ще ме изкара чудовище. Ясно е, че имам лоша майка, благодаря, че ми отворихте очите. Ще и се обаждам в месеца веднъж за по пет минути и то в присъствието на мъжът ми за да ме пази от нея. Когато станах тинейджърка си спомням, че се сравняваше с мен и казваше, че като момиче била по хубава от мен, аз не се засягах, приемах го като истина просто. Когато брат ми доведе снаха, започна да ни сравнява, коя е по хубава и много се ядосваше, че аз съм била по хубава, обвиняваше ме, че аз съм ги запознала, а брат ми много си харесва жената, чакат си второ бебе. Благодаря ви още веднъж, защото тя се държи с мен така още от дете, и аз съм прекалено чувствителна, когато веднъж споделих на психолог, че съм неуверена в себе си и срамежлива - първите му думи бяха, че съм имала прекалено строга майка. По едно време ме обвиняваше, че съм била прекалено послушно дете, а като малки ни хващаше за якичките с брат ми, стискаше ни зъби и ни учеше на подчинение. Явно брат ми е много по умен от мен защото си защитава семейството и жената от нея и не и обръща никакво внимание, а аз наивната си мисля, че щом е майка непременно е права и жертвоготовна за децата си, незнам как ми го е внушила, но ще направя всички усилия да се отърва от нейното влияние. Всичко добро и весели прзници! :)

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 3 часа
hash: 5ca08dec5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не не е е нормално! Съпругът ви е напълно прав щом ви натоварва психически карайки ви да се чувствате зле просто прекратете всякакви отношения с нея и това е!

 
  ...
преди: 21 дни, 4 часа
hash: 8bcbc44c46
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не е нормалноя майка така да се държи с детето си. Тя е вид енергиен вампир -щом само се оплаква и злобее така взима енергия от хората. Добре си направила, че живееш надалеч от нея. Моят съвет е да не й споделяш какво се случва с теб и да й се обаждаш само за празници. Не й давай никаква онформациа за себе си. Или си измисляй.

 
  ...


...
преди: 20 дни, 22 часа
hash: efd805d74c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Авторке, надявам се да следиш темата. Звучат ли ти познато някои от тези ситуации?
- Купила съм си нова рокла. Майка ми казва: "Прекалено е вулгарна".
- С нова прическа съм. Коментарът е: "Е, ти така и не можа да си намериш добра фризьорка".
- Тръгнала съм на важно за мен събитие. "Знаеш ли, че доста си напълняла, направо си трътлеста..."
- Завършвам блестящо образованието си. "То ти за друго освен книги да четеш, не ставаш".
- Появява се влюбен мъж в живота ми. "Този човек е високомерен, тираничен и на всичкото отгоре темерут".
- Запознавам се с друг. "Ама ти какво си въобразяваш? Баща му е професор, че кой тебе в такова семейство ще те приеме?"
- Омъжвам се. "Ти си безотговорна, лоша домакиня, имаш прах по секцията, пердето ти виси накриво и не храниш добре мъжа си".
- Развеждам се. "Видя ли сега докъде стигат грозните и мързеливи жени? Обаче ще си търсиш квартира, няма да живееш при мен, защото трябва да си носиш последствията".
- Запознавам с голямата си любов. "Този е прост, черен като циганин и те използва, иска да го издържаш докато може и после ще те зареже".
- Получавам годежен пръстен. "Ужас! Погледни каква евтиния ти е сложил на пръста, а ти понеже си малоумна каза "Да".
- Булка съм. "Ужас! Колко си рошава, гримът ти е катастрофа, приличаш на мъртвец".
- Колеги ме хвалят пред нея. "Ами! Талантлива била! Пуши, пие... Чудя се как не са я уволнили вашите шефове досега, тя за нищо не става".
Няма да продължавам, мисля, че очертах ситуацията. Та, авторке, ако разпознаваш стила, чуй ме аз как се справям. Стратегията е пълно игнориране. Не общуваш, ако можеш да го избегнеш. При контакт не навлизаш в лични теми, например за отношенията ви с мъжа ти (ще намери начин да ви скара, вярвай ми, тя вече го прави). Много важно е със съпруга ти да имате общ план за действие. Например, никой да не допуска в негово присъствие злобни коментари по адрес на партньора. Ние така се предпазваме. Тя като спипа мъжа ми насаме му разправя небивалици, например, че ме е видяла да флиртувам с друг мъж, на което той отвръща нещо от типа на "Ами хубава жена имам, ще я ухажват, естествено". На мен пък ми се оплаква, че той я обижда, като обидите са от естество - посрещнал я на гарата по тениска без ръкави, а това не било прилично. Аз отвръщам: Ти по-добре си признай, че те изкушават мускулите му. И тя се изчервява и започнва да се оправдава. В този дух. Никакво отстъпление, никаква милост и никакви сантименталности. Тези хора са вампири и ще ти изпие кръвта до последната капка без да й мигне окото. Тя се храни от твоята болка и унижение, осъзнай го. Наблюдавай я, когато сте заедно и ще видиш, че след като те нарани, веднага й се оправя настроението, сякаш си е заредила батериите. А теб те изкарва мнителна и луда. Твоята несигурност е най-силното й оръжие, през тази пробойна си пъха отровното жило. Повече самочувствие в контактите с нея. Ако критикува външността ти, направо й кажи, че от вмирисани на нафталин старици със свлечени чорапи модни съвети не искаш. Пак си я обичай, помагай й, но не се приближавай прекалено близо. Болно ми е да ти го кажа, но съм водила дълга и изтощителна битка със същата такава жена и зная, че тук няма друго решение. Тя нито ще те разбере, нито ще се промени, авторке, важното е да предпазиш себе си и семейството си. Ако те интересуват още стратегии, приложими в различни конкретни ситуации спрямо вампира, питай. На разположение съм!

 
  ... горе^
преди: 19 дни, 3 часа
hash: 75765703d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Не, не е нормално изобщо. И аз имам момче и момиче и съм на 50г., но това, което описваш е страшно.
Майка ти е енергиен вампир-тя се храни от твоята болка и страдание, от това, че като те мачка и унижава ти страдаш и плачеш. Тя е черна дупка, която засмуква твоя живителен сок и докато не те изтиска като лимон не спира.... Като добавим това, че е в критическа възраст и, че има свои лични драми с изгубване на това, което е била плюс това, че обожава сина си и го е издигнала на пиедистал, картината става още по-патологична.
Добре е, че си в чужбина, а не е наблизо да те тормози. Но проблема при теб е, че ти търсиш нейната емоционална подкрепа и се надяваш отношението и да се промени някак си към теб. А това не се случва и ти се въртиш и страдаш още повече.... Откъсни се емоционално от нея, не търси одобрение и съпричастност и ще видиш как ще се освободиш от нейната отровна изтискваща хватка в която те е е стиснала. Ще усетиш глътка въздух, ще се почувстваш свободна и щастлива.

 
  ...
преди: 18 дни, 18 часа
hash: 500d43d673
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   N=6
Следя темата мила, най искрени благодарости към теб! Безкрайно благодаря за коментара. Познати са ми тези критики до болка. Да познах себе си в твоя разказ. Само, че ти си по смела, дано да придобия смелост от твоя пример и да стана твърда спрямо нея, иначе тя ще ме докара до тежка депресия.

Майката е за да подкрепя и дава сила на детето, без значение на колко години е то, а не да го кара да се чувства като отрепка. Що за майки са нашите!
На моя син, всичко, което ми липсва и ми е липсвало от майка ми аз му го давам в пъти повече. Понякога дори му казвам, , Сине ако нещо в моето поведение те притеснява, кажи ми аз няма да го правя, , Понеже моята майка безброй пъти ме е наранявала и от малка съм свръх чувствителна и прекалено емоционална заради нейните безкрайни критики спрямо мен. Като виждаше, че съм чувствителна и емоционална, казваше, че не обича такива хора, а по сдържаните. Всичко ми критикуваше, абсолютно всичко.
Така майсторски ме манипулира с такава деликатна жестокост! Когато и отговоря със силата с която тя ме наранява, веднага ме обвинява колко неблагодарна съм била, тя била майка, а аз колко съм била лоша и Бог щял да ме съди за неуважение и немилост към майката. Аз съм толкова внимателен и деликатен човек, изкарва ме извън релси, после ме обвинява, че съм най лошата и некадърната на света. Всички други били по добри от мен, как въобще мъжа до мен живеел с такава като мен. А иначе, тя зетя си много го харесва по характер. За татко все говори как не я уважава, как я унижавал като били млади, как тъжал за голямата му любов и тя знаела, че тъгувал по друга... и още какво ли не, той лошия, тя се жертвала като го обичала безусловно. Моя мъж бил ангел, аз не съм го заслужавала дори, той човека ме търпял! Аз съм с 16 годишен брак, сега осъзнах напълно - когато ти ми сподели, че ще ни скара, че тя всъщнст много пъти е била причина за неразбирателствата между мен и мъжа ми. Идваше ми такава мисъл не веднъж, но аз все себе се обвинявах, че съм негативна спрямо нея и вече и преписвам, че е причина за мой лични нещастия, но явно си е така.
Много ми е помагала в отглеждането на детето, за което съм и безкрайно благодарна. От 5 години съм извън страната. Преди това почти тя отгледа малкия. Съпригът ми казва, че с това мое прекалено чувство на благодарност, което изпитвам към нея задето ми гледаше детето, тя ме прави на парцал. , , Тя ти е майка, нормално е да ти помага за детето, прекалено много се притесняваш, че ти е помагала, и тя затова те мачка така, , ми казва той. Много пъти ми е казвал да не я допускам толкова близо до нас, но аз наивната, все си мисля, че майките винаги избират щастието на децата си пред своето.
Безкрайно си права мила - мъжа ми и детето, сега за Коледа отидоха на гости, аз не отидох с тях, не мога да понасям жестокостта и спрямо мен. Скара ни с мъжа ми, точно както ти описа. Скара ни по скайп от хиляди километри. 3 дена не си говорихме с мъжа ми, докато изясним недоразумението. Ужас!
Незнам как емоционално ме е подчинила и с кой метод на възпитанието го е постигнала, но безупречно успява да ми внушава чувство за вина до болка.
Ако следиш темата ще те помоля за съвет ето тук - например аз избягвам контакти и не говоря с нея, пратих и смс за Коледа, за да не ми развали Коледното настроение. И тя после почва -, , Ето нали изгледахме детето, вече не сме и нужни и спря да ни търси. Така е, ние вече стари, болни, куци магарета на кой за какво сме му! Ей там са гробищата, като умрем ще ни погребат кумшии и чужди хора. Човек гледа деца и незнае какво ще отгледа! Така ще умрем ние тука стари и сами, на никому ненужни! Оххх как ме боли крака едва се движа! .... , , и още куп сърцераздирателни коментари, колко съм лоша и безмилостна.

А аз я търсех, всеки ден, винаги редовно по скайп и телефон, пращам електронни картички, цветя, сърца, мили думи пълни със загриженост и обич. , , Мамо как сте, нуждаете ли се от нещо, ако има нужда и сте болни аз ще дойда само ми кажи. Постоянно ти и татко сте в ума ми, не сте сами, аз съм до вас... и т. н., , Аз съм много състрадателен и милостив човек, тя го знае затова винаги със сърцераздирателни обвинения ме атакува. И аз наивната, не мога да се отърва от чувството за вина, което непрекъснато ми внушава и прекарвам часове в равносметка да си проверявам съвестта относно нея и баща ми, някъде сакъннн да не сгреша. А от нея не чувам нищо хубаво, нито една блага майчина дума не ми продумва. Та аз съм така далеч от нея, не и ли домилява за мен, къде е майчината топлина, аз нищо не усещам от нея към мен, което да напомня, че ми е майка, в гласа й само завист, студенина и злоба и някакво отчуждение. Само обвинения, критики и унижения! Сякаш това, че съм добре и пречи и иска да развали спокойствието и радостта ми. Когато ми е зле и имам проблем, тя е по щастлива, някакво спокойствие я обзема. Като и споделя проблем, ми казва, , Аз не мога да помогна с нищо, ние сме стари и болни хора. Аз нищо и не търся когато споделям проблем, единственото, което чакам е малко съчувствие, топла дума, някой съвет, нали е живяла много и има повече опит, а получавам грубост и критики само. Недай си Боже да се похваля с нещо, веднага намира грозен и унизителен коментар да ми развали радостта.
Ще те послушам мила и ще и се обаждам в месеца веднъж, не мога да и позволя да съсипва нервите ми, получавам и сериозни психосоматични болки от нея - къде бъбреци, къде гърло, къде болки в стомаха на нервна почва, направо човек като отровна гъба е. Още веднъж благодаря мила, че сподели с мен. Всичко добро и весели празници!
Ако имаш време и желание, сподели мнение, ще ми е от полза всичко написано от теб по темата.

 
  ...
преди: 18 дни, 18 часа
hash: 500d43d673
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   N- 7
Благодаря, че така добре ме разбрахте! Благодаря за подкрепата и съветите, ще ви послушам.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 2 часа
hash: ffdf3d6cd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Мила авторке, №6 съм. Много, много съжлявам че се разпозна в моята ситуация. Надявах се случаят да е друг, защото зная колко тежко е. Нека двете се теб да продължим тази тема, защото подозирам, че не сме единствените, които са станали жертва на пасивно-агресивни майки. Който не е минал през това, не знае на какъв психически терор са подложени децата на такива родители, без значение от възрастта им. Аз може би имам повече успехи от теб в справянето с проблема, но все още се поддавам на отровата отвреме-време, всъщност - всеки път, когато отслабя бдителността си и покажа някакви човешки чувства към майка си. Но ако помня правилата, които съм си изработила, успявам да я държа на емоционална дистанция. Ще споделя тези правила с теб и с всички, които се борят за своята душевна автономност.
1. Помни коя е тя. Раздели се с милите детски спомени, забрави прегръдките й, забрави усмивката й. Просто забрави, че този човек е твоята "мила мама". Защото тя не е мила. Тя е човек, който е щастлив само, ако ти си нещастна. Тя е жена, която ще използва всички твои слабости, за да те нарани. Тя ще чака да паднеш, не за да те вдигне, а за да те смачка окончателно. Това, скъпа авторке, е истината и никога не я забравяй.
2. Забрави думата "дълг". Длъжни сме на хората, от които получаваме добро. Не сме длъжни на онези, които ни нараняват. От тях трябва да се предпазваме заради нас самите и заради другите хора, които обичаме и които искрено ни обичат.
3. Отбранявай се. На война като на война - всички средства са позволени. И най-лошият човек има своето уязвимо място, твоята цел е да го намериш. Удряй там, където най боли и никаква милост. Моите наблюдения сочат, че хора като нашите майки имат следните слаби точки:
- Те не изпитват радост от живота и ненавиждат хората, които изпитват такава, оттук идва тяхната завист, злоба и подозрителност.
- Те отчаяно се нуждаят от внимание, което не могат да получат поради житейски обстоятелства или защото просто нямат качествата, които да привлекат симпатиите на околните.
- по тази причина те са лицемери, винаги и във всяка ситуация позират, никога не са себе си, истинското им лице е скрито за всички. Емоциите им са фалшиви - радостта, тъгата, гневът са добре режисирани.
- В собствените си очи тези майки са съвършени, изживяват се като светици и мъченици, които заради безкрайните си въображаеми страдания са заслужили всичко онова, което другите хора имат, поради тяхната добронамереност и трудобюлие.
- Те се оплитат в лъжите си, защото никога не са искрени; имат избирателна памет и много често - фалшиви спомени, т. е. истината за тях е плод на личното им въображение и фактите се изкривяват и дори подменят според целите, които вампирът в момента си е поставил.
- Те имат лоша преценка за хората; тя варира от напълно неадекватно обожание до също толкова бизпричинна омраза, като двете полярни отношения често се проектират върху един и същи човек - например съпруг, роднина, дете и т. н.
- Те са напълно лишени от морал - не разбират разликата между доброто и злото, както и не успяват да построят своя собствена нравствена градация на ценностите, т. е. нямат представа защо едно поведение в една ситуация е подходящо, а в друга - не.
- Те са напълно лишени от чувство на емпатия; не могат, а и не искат, да се поставят на мястото на другия; състраданието е непознато за тях; парадоксът е, че понякога го проявяват към съвсем чужди хора, но да не забравяме, че това също е поза, а печалбата от нея е, че вампирите по този начин се възвисяват в собствените си очи и се убеждават във своята святост и непогрешимост.
- Те са алчни, а това ги прави особено уязвими; алчността им се проявява както в буквалния смисъл - трупане на пари, вещи и придобивки, така и в трупането на емоционални победи - колкото повече те наранят и разплачат, толкова повече се увеличава богатството им.
- Те са патологично пестеливи; тяхната уж пестеливост граничи с маниакално скъперничество. Пестят се не само материални ресурси, но и емоционални такива. И тук внимавай, авторке - най-големият капитал на тези хора е нашата слабост. Те колекционират всяка една дума, която човек в отчаянието си или в гнева си изрича, складират я, може с години да не я вадят от банката, но в един момент, когато останат без друго оръжие, с което да ти нанесат рана, я вадят и те удрят с нея.
Това, мила, е в общи линии. Сега да споделя как аз точка по точка в съответствие с горните ми изводи съм намерила стратегия за отбрана. Ще ти приведа няколко диалога, за да ме разбереш:
1. Тя: "Ти знаеш ли колко ми беше трудно да те изхранвам като дете.. "
Аз: "Всяка жена, котка или мечка храни потомството си, така е устроена природата. Това, което си правила, е нормално".
2. Тя: "Ами ще ми търпиш защото съм стара и съм ти майка".
Аз: "Никой не е длъжен да търпи нечие лошо отношение без значение от чия страна идва, а старостта не е алиби за хорската лошотия; на стар човек можеш да простиш разсеяноста, но не и злобата".
3. Да, миличка, на война като на война. Започни да чуваш истината зад манипулациите. Когато ти каже, че си "грозна", значи ти завижда за хубостта. Когато ти каже, че мъжът ти ще те зареже, ти завижда на хармоничното семейство. Когато ти сочи бръчките, завижда на младостта ти. Когато неглижира постиженията ти в работата, завижда, защото тя не е имала никога някакви успехи. Когато те упреква, че много харчиш, ти завижда за стандарта. Когато се оплаква от здравето си, те подмамва да се приближиш достатъчно близо, за да те удари по най-жесток начин. Когато играе безпомощност чака да й подадеш ръка, за да те ухапе. Когато плете интриги между теб и други хора, иска да останеш сама, бедна, бездомна и болна, за да бъде тя, Великата Майка, "единствената, най-важната и най-нужната" за теб. Ако попиташ вампира в прав текст вярно ли е всичко това, той ще отрича. Може дори да се поболее. Но ИСТИНАТА е тази!
Ако винаги помниш, авторке, тези основни положения, ситуацията за теб ще се подобри осезаемо. Аз на свой ред чакам да допълниш моите наблюдения със свои, защото се надявам опита ни да помогне и на други хора.
От мен: прегръдка. И не се давай!

 
  ...

...
преди: 14 дни, 18 часа
hash: 0d3cf81e6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   До 10
Виждам колко болка таиш в себе си, аз се чувствам абсолютно по същия начин! Колко трябва да е наранен един човек за да разработи цял план на защита от собствената си майка! Благодарение на теб мила, аз разбрах ситуацията в, която се намирам от години и се лутам като в мъгла и не мога да разбера защо една майка се държи по такъв начин с детето си.
Досещах се, че избива някакви комплекси и лични нещастия върху мен и, че завижда, но как може майка да го прави на дъщеря си не можех да го разбера и да го повярвам някак си и много се измъчвах! Къде е майчиният им инстинкт и душата на жената - майка? ! Или според този тип майки, момичето когато порасне и излети от гнездото се превръща в конкурент или пък отдушник за несгодите им в живота и кошче за душевните им отпадъци!? Може ли човек който найстина обича да наранява по такъв начин!
Изработила си цял план за защита, браво на теб за смелостта и прекрасния анализ на ситуацията! Браво и за твърдостта, че отстояваш себе си. Надявам се да се науча от твоя пример и да сложа стена между мен и нея за да не ми нанася щети - както емоционални така и психосоматични. Така е най добре, браво мила!
Всичко си анаизирала така детайлно, ясно ми е, че и теб силно те е боляло, но си се справила и си си изградила имунитет срещу психическия и терор. Ще последвам примера ти защото моето положение е абсолютно същото. Много ама старшно много благодаря, че ми разясни ситуацията, на едно мнение съм с теб абсолютно.
Много си права, че има и други като нас. Имам приятелка вече на 40, от 30 годишна е на антидепресанти заради обидите и лошото отношение на майка си. Живеят в една къща, съпругът и е заврян зет, и двамата да на антидепресанти заради възрастната жена.
Искрено благодаря за всичко споделено от теб по темата. Ти написа цял доклад с психологически анализ по нашия проблем. Убедена съм че ти помогна не само на мен, а и много други ще намерят начин да изплуват от сложната ситуация с такава майка, благодарение на твоя коментар!
Само успех и много много обич и любов да има в живота ти! Доброто винаги се връща към подателя! Много ми помогна, аз се бях така оплела в проблема, че не знаех какво става около мен.
Както казваш мила такъв тип хора не изпитват радост от живота и завиждат на щастливите и успелите като злобеят. Да натъжават хората е лоша енергия и тя си се връща към тях. Ето брат ми има бебе момиченце, майка ми очакваше, че ще сложат нейното име защото, тя издига на пиедестал брат ми. Но брат ми избра името на тъща си, и за нещастие на майка ми, по сучайност, то съвпада с името на най голямата любов на татко, името което моята майка цял живот ненавижда.
Вече ще си наложа да я чувам само веднъж в месеца или на два месеца веднъж и ще я държа далеч от живота ми за да не ми вреди. Живота е сложен, човек се сблъсква с много други проблеми. Ако им позволим на нашите майки да ни отнемат силите, как ще се справяме с другите проблеми в живота. Много правилно си постъпила. Ще си изтегля написаното от теб, и при атаки от нейна страна, когато усетя, че падам, ще си го прочитам.
Така изчерпателно и точно анализираш проблема, че няма как човек да не ти се възхити! Благодарности и поздрави!

 
  ...
преди: 13 дни, 23 часа
hash: 0d3cf81e6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   N - 6

Знаеш толкова много по темата! Знанието предпазва човек от страдание. Благодаря, че сподели с мен, а и много други в нашата ситуация ще имат радостта да прочетат написаното от теб и да намерят изход от тази направо страшна ситуация с такива майки.
Този тип майки избиват личните си комплекси, усещания за непълноценност и личните си неуспехи върху децата си. Не са могли да наделлеят над хора, които са били значими за тях и са били мачкани от тях и сега им се е отдала възможност да демонстрират сила върху нас, защото усещат, че ги ценим, уязвими сме и се нуждаем от тяхната обич.
Такова поведение пак ще ги доведе до слабост и усещане за малоценност, защото колкото и да се опитвам да я обичам и да съм до нея, тя с лошото си, обидно повдение ме отблъсква от себе си.
Както казваш мила, те не могат да изразяват себе си по необходимия начин -нито в емоционален нито в интелектуален аспект затова и поведението им е пасивно агресивно.
Колко болка са събрали в душите си деца като нас с такива майки. Колкото и да я игнорирам и да знам, че се държи лошо с мен и аз пазя себе си, онзи копнеж вътре в мен - по майчината нежност не стихва, човек се чувства вътрешно като сираче, нахокан и нагрубен от родната си майка. Аз много пъти съм и казвала , , Ти си ме родила за да ме тормозиш! '', , , Аз нищо не искам от теб, само топла дума, добра дума'' , тя се прави, че не ме чува и не ме разбира. Затова и аз ще следвам твоя пример, ще лекувам душата си от нанесените от нея рани и ще пазя себе си. Толкова съм критикувана и упреквана от нея, че и когато разговарям с хората имам чувството, че някой ще ми се скара или ще ми направи забележка. Още имам социална фобия с която се боря, благодарение на нейния начин на отношение и възпитание, а съм вече на 37.

Мила, тяхното отношение - така студено и неприветливо сякаш е отключило силна чувствителност у нас.
Начина по който мислиш, анализираш е просто достоен за уважение и възхита. Топла, приятелска прегръдка с много обич от мен! Ако ти се пише по темата пиши, аз с удоволствие ще чета!

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 3 часа
hash: 885a27a01d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Радвам се, че успявам да помогна и на други. Да, права си, не беше лесно да изляза от хипнозата (защото става дума точно за това) и да прогледна за истинската ситуация. Бедата при момичета и момчета като нас е, че развиваме огромна емоционална зависимост, която трови живота ни във всички аспекти. Не зная дали споделих тук една от теоремите на философа Бенедикт Спиноза, а именно: "Колкото по-добре познаваме причините за едно явление, толкова афектът от него е по-слаб". Този тезис трябва да си го гравираме от вътрешната страна на челата! Защото ако проследим причините за редица травмиращи за нас ситуации в живота, ще може да се избавим от неприятните преживявания, свързани с тях. Сигурна съм, че и други, израснали с пасивно-агресивна майка, вече зрели мъже и жени, стават жертви на следното:
- Болезнено чувствителни сме към всяка критика. Най-невинната забележка я преживяваме като житейски крах. Например, ако шефът спомене, че е хубаво да подобрим нещо в работата си, ние изпадаме в паника и не спим по цели нощи. А той, човекът, най-вероятно е забравил още на следващия ден. Ако съпругът ни просто се ядоса за нещо дребно, го преживяваме като край на брака и сме на прага на самоубийството. А на него отдавна му е разминало и няма представа защо плачем. Ако в магазина продавачката ни се тросне, защото толкова й е възпитанието, сме огорчени три дена, а тя и физиономията ни е забравила вече. Познато, нали? Причината е Великата Майка. Това поведение е поведението на дете, което във всеки момент и за всичко очаква да бъде наказано с емоционално отхвърляне. Затова не правим разлика между конструктивната критика, човешката небрежност и преднамерено отровното навлизане в личното ни пространство. Ние просто сме свикнали да ни нараняват. Лечението, което аз си прилагам, е да си повтарям, че аз съм нормален човек със своите хубави и лоши страни и е напълно в реда на нещата да правя грешки, дори без да искам да засягам околните, но това не значи, че съм лош човек. Също така си казвам, че не може да бъдеш добър към всички, има хора, които не заслужават внимание, отношение и приятелски жестове. И че не може всички да ме харесват така, както и аз не всички харесвам.
- Страхуваме се да поемаме рискове. И това ти е познато, нали, авторке? После се чудим защо другите смело напускат работа и започват нещо ново; стартират собствен бизнес; развеждат се, ако не са щастливи; хвърлят се с главата надолу в начинания, които се оказват печеливши... А ние... сме сякаш зрители в партера на този живот и гледаме чудесата, които се случват на сцената. Ами тук отново е Великата Майка. Защото винаги, когато сме се опитвали да изявим себе си по някакъв начин, това е било обект на присмех или критика. "Къде пък и ти си тръгнала да се мериш с отличниците? " "Как ли пък това хубаво момче ще ти обърне внимание? ! " "Как пък теб точно ще те вземат на тази работа? " "Ти така и не овладя добре език", "Ти така и не се научи да се обличаш", "Ти така и не си намери добра професия". И това до безкрайност. До една влудяваща, мъчителна и убийствена безкрайност... Как да поемаме рискове, когато се страхуваме от критика за всяка своя стъпка и още по-страшно - от присмех и сарказъм, който да ни натика там, където ни е мястото - в миша дупка, в партера на живота, в края на опашката за щастие. Лечението е: едно голямо ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ, МАЙКО! Аз, авторке, записах докторантура по руска литература и чак на втората година известих майка си и то защото покрай работата ми в университета започнаха да ми се налагат пътувания в чужбина. Просто знаех, че само да беше разбрала намеренията ми, щеше от девет кладенеца вода да донесе, но да ми обясни, че такива прости хора като мен нямат шанс за академична кариера, че това е за по-умните, и че няма нужда дори да кандидатствам, защото така и няма да спечеля конкурса. А аз спечелих мястото в конкуренция с 14 човека с оценка от изпитите 5, 85 срещу най-високата след мен 4, 50. За нищо не питам майка си, за нищо не я уведомявам, никакви съвети не търся, а ако ми ги натрапва, просто ги пропускам покрай ушите си. Нито професионалния, нито личния ми живот са територии, в които бих я допуснала. С нея обсъждаме само въпроси, които касаят бита й. Ако й се повреди хладилника, ще й купя нов и толкоз.
- Имаме свръхочаквания към себе си. Ти, авторке, полудяваш ли, когато качиш пет килограма? Или ти излезе пъпка на носа? Полудяваш! Зная го и без да ми казваш. Защото вече не си абсолютно перфектна, каквато си се стремила да бъдеш цял живот. Само и само Мама да те харесва и обича. Но колкото и да си перфектна, тя пак те отхвърля и унижава. Значи трябва още, и още, и още... Да си перфектен до смърт! Перфекционизмът при много от нас се изражда в мании. Някои деца на майки-вампири развиват например болезнена потребност от хигиена. Ако някой обърне внимание на своя приятелка, която всеки ден бърше прах и лъска паркета, най-вероятно ще се натъкне на сянката на нейната властна майка, която сочи с пръст невидимото петънце върху килима и съска: "Никой няма да вземе мърла като теб! " Аз лично имам много обсесии, с които съпругът ми къде успешно, къде не - се бори, за което съм му безкрайно благодарна. Вманиачена съм в домашната подредба например. Всичко трябва да е безукорно - покривката в тон с пердетата, салфетките в тон с килима, възглавниците в тон с.... ужас някакъв! Това е заради насаденото ми внушение, че нямам вкус и чувство за стил (завършила съм Художествената гимназия, между другото). Боря се с това като поощрявам мъжа ми да разхвърля списания и книги където му падне и това стана след едно негово абсолютно справедливо оплакване, че у дома се чувства като "в музей". Замислих се и стигнах до извода, че подреждам къщата си не са себе си, а за МАЙКА СИ! Представте си какъв ужас изживях, като го осъзнах това нещо! Т. е. ако Великата Майка случайно се отбие да няма за какво да се хване, да няма повод да ме унижи, обвини и нарани. Така че лечението тук е да се доверим на най-близките си хора: наши деца, съпрузите ни, приятелите ни. Ако някой от тях ни каже: мила, не мислиш ли, че прекаляваш с.... без значение с какво (диетите, работата, чистенето), значи наистина прекаляваме. И да се замислим честно, ама наистина честно, защо и най-вече за ПРЕД КОГО правим това нещо. Отговорът сто процента ще бъде: за пред Нея!
Стана много дълъг и този пост, така че утре ще продължа. Стъпка по стъпка, едно по едно трябва да започнем да чистим пораженията върху психиката и душевността ни. Всичко ще споделя тук, всеки начин, по който съм успяла да си помогна. Дори само на един човек да бъда полезна, ще съм щастлива.
Още по-голяма преградка от мен!

 
  ...
преди: 11 дни, 20 часа
hash: 65a7854aa5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   От днес, авторке. От днес. За да разбереш как се провежда ефективна стратегия срещу пасивно-агресивен вампир. Звъни ми сутринта маман и истерично пита дали не сме забравили за традиционното й парти, което всяка първа събота на новата година дава за приятелите си. Аз казвам: Ние няма да дойдем. Как така? - пита тя. "Ами така - казвам. - Първо, нямах представа, че сме поканени на някакъв купон, за тези неща хората се уговарят предварително. Второ, имаме съвсем различни планове". Тя започва да плаче сърцераздирателно. И казва: "Заради теб приятелите ми ще ме намразят. Те толкова много искат да те видят. И сега ще помислят, че ме отхвърляш, не те ли е срам?! Да ме поставиш в такова положение!". Отвръщам: "Твоите приятели са си твоя грижа. Ние утре сме с наши приятели и уговорката е от седмици. Да си се обадила навреме, вече сме поели ангажименти". И обяснявам какви: Моят мъж е решил да се направи на герой на Йордановден и да скача в някакъв вир в селото, където ни е лятната къща, да лови кръста. Че е щурав, няма съмнение, но това е отделен въпрос. Аз, естествено, няма да пропусна това зрелище на идиота, още повече, че в същия ден неговата майка ни е поканила на обяд. Т.е. трябва да изсуша кретенясалия си мъж и да се завлечем у роднините. А пък вечерта сме на имен ден на многобройни Данчовци, а после приятели ни чакат в един рок-бар. Ми къде да намеря време аз за някакво пенсионерско парти на майка ми? Нямам такова. И точка по въпроса.

 
  ...
преди: 8 дни, 20 часа
hash: ac9d9076b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   № 6
Когато прочетох поста замръзнах, сякаш четях за себе си и мойте преживявания и стархове. Ръцете ми сякаш замръзнаха и дни наред твоя пост беше в мислите ми, след няколко дена събрах сили да пиша. Най - първо едно огромно Благодаря за всичко споделено! Трудно ми е да намеря сили да изразя емоциите си. Във всяко изречение от продавачката в магазина до обсесиите аз откривах себе си, моя живот и мойте страхове! Аз още се опитвам да си внушавам, че съм съвсем обикновен човек като всички останали, с разликата, че съм само повече уплашена от тях.
Поздравявам те за цялата тази борба, която си спечелила, за професионалния успех и успеха с добър съпруг в личния живот и всичко останало! Нека винаги успеха и щастието те съпътстват! Безкрайно много се зарадвах на щастливата развръзка след толкова горчилка. Нека успеха и радостта винаги са с теб защото освен всички прекрасни качества, който си имаш си и прекрасен, добър човек, който иска да помогне на останалите носещи в душата си същата горчилка от недостатъчно дадената майчина ласка. Прекрасна си! Написаното ще е от полза не само за мен, а и за много други имащи същия проблем, не сме само ние със сигурност, била съм свидетел на майки отнасящи се по същия нелеп начин към децата си както нашите.
Огромно щастие изпитах когато четох за успехите за справянето ти с този така труден проблем и за всички други твой успехи, просто си прекрасна! Силна борческа личност с много големи интелектуални и духовни качества! Майки като нашите за жалост лишават не само децата си от радостта на живота с поведението си, но и сами себе си лишават от радостта да се радват на хубавите си деца. Разни травми си таят в себе си и явно не знаят друго поведение. Но чувствата винаги се връщат към подателя, каквото дават това и получават. Прегръщам те - искренно, чисто, приятелски така се радвам за успехите в живота ти! Още повече и по големи успехи да имаш ти желая от цялото си сърце, ти го заслужаваш!
При мен нещата са малко по драматични. Аз се омъжих на 20 по настояване на майка ми защото старите моми както казваше тя после никой качествен мъж не ги вземал. Тя страшно харесваше мъжа ми и казваше, че е идеалния съпруг за мен. Страшното е, че попаднах на мъж, който изцяло има характера на майка ми. И до ден днешен му казвам, че сякаш моята майка го е родила и възпитала. Тя обича и уважава него повече от мен. Привлякла съм партнъор вампир - копие на майка ми. И така 16 години борба с тях. Родих прекрасно момченце, което сега е на 15 години. Само заради детето изпих всичката горчилка от всичко - понякога трагично, понякога страшно. Помагали са ми все хора специалисти - психолози, лекари, психиатри, радвам се, че поне съм ползвала само алтернативна медицина и природолечение когато не съм се чувствала добре, намирах сили в себе си да се справя за да не стигам до антидепресанти. Но както казваш още се боря с разни фобии и обсесии. Назнам ти на колко си, мисля, че си доста по малка от мен. Хубавото в нашия случай е, че след 36 някъде, човек заппочва по добре да осъзнава себе си и всичките тези страхове и ненужни притеснения от самосебе си намаляват и човек става по уравновесен. Но най вече аз се пазя от вредата на близките ми - майка, съпруг като общувам с красиви умове като твоя, със синът ми, приятели, който усещам, че са добронамерени и искренни, чета книги, който да ме зареждат положително, слушам много музика, която ме кара да релаксирам и така мисля, че горе долу някак си се справям и не стигам до депресия. Но най вече при мен нещата се подобриха, когато заживях в чужбина, тук аз се научих да отстоявам и уважавам себе си. Покрай цялата суматоха да запазя брака си заради детето, аз останах само с учителската си професия, въпреки, че преди брака ми пишех разни стихчета и разкази в едно местно издание и така се запознахме със съпругът ми. Отдавна не пиша вече, вдъхновението изчезна, аз се боря непрекъснато за хармония в душевния си свят и за запазване на физическото си здраве. Но не са успели да ме пречупят, при мен се получава обратното аз се държа по начин по който на нея Великата Майка не и харесва - никога не искам да бъда като нея - например, не чистя много, вместо това се разхождам по моловете или пия кафе с приятелки и си говорим с часове. Но при мен проблема е, че тя атакува съвестта ми чрез разни манипулации и ме кара да се чувствам сякаш съм лоша, знае, че съм с меко, чувствително сърце и атакува там. Ето например, благодарение на теб аз намерих сили и постепенно се откъсвам емоционнално от нея, не я търся често както преди за да и казвам, че много я обичам и да се опитвам да спечеля доброто и отношение, но тя се обажда на детето като му казва да ми предаде, че плачела за мен, тъгувала за мен, искала да ме чуе защото и било домиляло и уж много ме обичала и аз не знам как да се справя с усещанията, който предизвиква у мен с думите си. Знам, че започнали пак да разговарям с нея, тя пак ще ме обиди и нарани, но от друга страна се чуствам като човек, който наранява майка си. Но няма да я търся, защото знам, че тя пак ще ме разплаква и наранява. Наложила съм си правило да държа отровните хора на растояние. Просто ще следвам твоя пример при отншенията си с нея, няма да и дам да ми отнема радостта от живота. Когато се усещам слаба ще препрочитам написаното от теб! С много обич, сърдечни поздрави от мен за теб :) Ако ти се пише по темата пиши, знаеш, че с удоволствие ще чета.

 
  ... горе^

...
преди: 8 дни, 20 часа
hash: 7c9e3d1bb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   №6
За коментар № 14
Благодаря за примера, браво за стратегията. Супер тактично се измъкваш. Иначе и твоята като моята има същата изкривена емоционалност да се прави на жертва и да обвинява. При мен проблема е, че аз се хващам и ми става съвестно, все гледам да я направя щастлива и пренебргвам уважението към себе си заради нея. Отделен е въпроса, че аз колкото и да се старая, тя все е недоволна. Например какъвто и подарък да и направя, с колкото и старание да го избера, тя все не го харесва. Не знам как да се справя с чувството на ужасна вина, което ми внушава при ей такива нормални ситуации каквито описваш, ей така като почне да ме обвинява колко съм лоша и как съм я убивала с постъпките си и думите си. Знам, че не е права, но не мога да се спася от чувството на вина, което ми внушава, това неприятно чувство остава в мен и ме кара да се чувствам потиснато.

 
  ...
преди: 8 дни, 6 часа
hash: 885a27a01d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Номер 6 съм, макар коментарите ми да излязоха и под няколко други номера. Авторке, сега пък аз изтръпнах! Ако кажеш и че си на 46 години, значи направо ще се уплаша... Иначе, всичко съвпада. 16 годишен брак с мъж по вкуса на майка ми. Непрестанна намеса в личния ни живот, привличането му на нейна страна, заговори между двамата, насочени към това да бъда държана под контрол уж "за мое добро". Властен съпруг, който поощрен от майка ми усети, че може да ме постави под зависимост. После психотерапевти - години наред, всякакви психосоматични болести и емоционални проблеми.... И всичко това "за мое добро", защото "не мога сама да се оправям", защото "някой трябва да се грижи за мен". Набивано, набивано, набивано в главата, докато накрая им повярвах. Помня точно повода да скъсам синджира.... Беше една лятна сутрин, когато бившият ми съпруг ми взе чашата с кафе и я изля в мивката, като кресна, че кафето ме било "изнервяло" и затова не трябва да го пия. Аз се опитах да възразя, при което майка ми, която беше дошла на гости, се обади, че действително с толкова истеричен човек като мене не може да се живее и не е зле да пия антидепресанти, защото мъжът ми не е длъжен да ме търпи. И това в собствения ми дом, там, където човек трябва да се чувства спокоен и балансиран. През ума ми мина въпроса: "Докъде си се докарала, Милено! Да не може в собствената си къща да изпиеш едно кафе без "разрешение"! " Това беше краят. Помня, че докато си обувах сандалите, краката ми така трепереха от гняв, че не успях да си закопчая каишките. От този ден нататък започнах нов живот. Куфарът, багажът и наемане на първата квартира, която ми беше по джоба. То никоя не ми беше по джоба, защото дотогава давах заплатата си на мъжа ми и той разпределяше финансите. Когато го напуснах, негодникът отказа да ми даде и една стотинка от общите ни спестявания за всичките 16 години. Ей така, за да съм зависима. Майната ти! - му рекох. Все пак имах заплата. Малка, но заплата. Така започнах от нулата. Паниката, която настъпи сред вражеския лагер, беше огромна. И той, и майка ми един през друг се надпреварваха да ми обясняват, че е абсурд аз да се оправям сама, че, видиш ли, ще умра от глад, че ще ме ограбят, ще ме набият, че хора като мен задължително трябва да са под нечия опека, че ако не са ТЕ ДВАМАТА, аз ще умра. "Само гледайте! " - им казах. Но въпреки, че демонстрирах независимост, първата половин година живях в постоянен ужас, защото все още им вярвах. Постепенно започнах да си стъпвам на краката. Започнах втора работа. Заедно с колеги на риск започнахме да издаваме ново списание, което в момента е може би номер едно на пазара. Запазих си и досегашната работа. Започнах и в университета. Но това, което ме излекува наистина и окончателно, беше срещата със сегашния ми съпруг. Той чисто и просто не можа да схване какво имам предвид като му казвам, че се боя как ще се справя. Каза: "Не те разбирам, аз по-борбен, организиран и работлив човек от теб не познавам, да не говорим, че си умна и образована; такива хора няма как да се провалят". Някъде по това време окончателно излязох от хипнозата и като осъзнах истината за зомбирането, в което съм била държана, се ужасих. Да съсипеш възможностите на способен и активен човек, само за да упражняваш контрол върху него, обслужващ собствените ти комплекси - това е престъпление. До ден днешен като се обърна назад, и като осъзная колко години съм загубила в убеждението си, че съм нищожество... ми идва да се ритна отзад. Толкова шансове провалени само защото другите ми казваха, че "не ставам". Знаеш ли, авторке, защо го правят тези хора, включително нашите майки? Защото нямат никакъв друг механизъм да ни задържат. Когато ти нямаш качествата - интелектуални, духовни или пък физически - да предизвикаш любовта на един човек, тогава го поставяш в положение на зависимост (както сутеньорите тъпчат проститутките с наркотици, само дето нашата зависимост е емоционална). Внушаваш на някой, че той без теб е кръгла нула, обясняваш му как е напълно безпомощен, защото е глупав, грозен и непохватен - и той вече е твой роб! Толкова е просто.
Само че малко ме тревожи пътят за преодоляване на проблема, който си избрала. Ти на практика искаш да избягаш. По-редки контакти, по-голяма дистанция. Ако така ти идва отвътре, ок. Аз с майка ми наистина се старая рядко да общувам, понеже са ми досадни постоянните й опити да ме разстрои. Но не бягам. Изслушвам я спокойно и също така спокойно казвам "Не! ", или "Това не е твоя работа", или "Чух мнението ти, сега чао, защото си имам работа" и т. н. Бягството не е най-доброто лекарство. По този начин ти просто се скриваш, заравяш като щраус глава в пясъка, но проблемът остава. А проблемът е емоционалната ти зависимост. Да бягаш, е като да си алкохолик, който се е заключил у дома и е изхвърлил ключовете през балкона, за да няма как да си набави алкохол. Да, няма да пие седмица, две, три... Но все някога ще излезе от убежището си и алкохолът отново ще е достъпен. Работи, мила, върху това да изчистиш зависимостта от главата си. Дадох ти един пример как да отбиваш атаките: поставяш себе си и собствените си интереси на първо място. Ще продължим да пишем тук и ще продължим да споделяме. Стъпка по стъпка, малко по малко ще започнаш да усещаш собствената си тежест в пространството. Започни с малки крачки: настоявай да те обслужат добре в магазина, например; тресни вратата под носа на мъжа ти, ако те нагруби, и иди пий един коктейл; затвори телефона на майка си, ако прекали с хленченията и претенциите си. Ти имаш право на това!
Поздрави!
Милена

 
  ...
преди: 8 дни, 1 час
hash: e1886e0a16
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Ограничи от живота си този енергиен вампир и си гледай щастието.
Ж30

 
  ... горе^
преди: 2 дни, 18 часа
hash: 6ddbd098de
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   До №6
Мила, аз останах без думи след като прочетох написаното от теб. За пръв път срещам човек, който да разбира всяка моя дума, мисъл и чувство, човек близнак по мисъл и преживявания. Едно голямо - огромно БЛАГОДАРЯ за всичко изписано от теб по моя проблем. Искренни благодарности от все сърце и най - топли и чисти приятелски чувства от мен!
Само се надявам да погледнеш темата и да видиш този пост. Дано да не съм те загубила като събеседник и приятел. Просто с дни твоя пост е в умът ми, озадачена преусмислях нещата, как може някой да е имал моите проблеми и то същите и то някой много умен човек. Аз си мислех, че съм единствената нещастна мъченица по този начин.
Първо възхищавам ти се, на силата, волята, борбеността, интелекта и съм абослютно сигурна, че си и много красива! Аз само мога да се уча от теб, благодаря още веднъж за всичко споделено мила.
Аз съм доста объркана. Незнам откъде да тръгна и откъде да подхвана нещата.
Мисля първо да се отърва от отровното влияние на майка ми. Тя действа точно по начин по който предполагах. Почти месец не и се обаждам. Чувствам се добре така, макар от време на време съвестта да ме терзае ненужно. Тъй като аз не разговарям с нея, обади се на брат ми, който живее далеч от мен, също далеч от родината и чрез него се опитва да ми влияе, да ме контролира, като се опитва да ми насажда чувство за вина и да убеждава брат ми колко лоша съм била защото не съм и звъняла. Притесних се, че ще ни развали отношенията с брат ми. Говорих с него, обясних му да не и позволява. На него му стана смешно и каза да не и се връзвам, че е стар човек.
Чувствам се добре когато не общувам с нея, не ми липсва, не искам да я чувам. Такива извратени мисли и чувства - да разстройваш непрекъснато детето си, по такъв подъл начин, изпитвам лека неприязън към нея. Лъжата, завистта, егоизма, манипулативността в гласът и ме натъжава дълбоко и по болезнен начин ме отвръщава. Гадно ми е някак си - майка да се държи така, аз на никого не бих го причинила, дори и на хората, които не харесвам. Интриги, увъртания, психически тормоз - това ми причинява тя, страшно неприятно ми е.
Иначе е решила да дойде да живее при нас и иска да го постигне не с любов или поне спокойствие и разбиране, а с налагане, психическо изнудване, грубост и желание да властва над мен. Как може да има такъв огромен спектър о негативни емоции! Пази Боже!
Усеща, че имам някакви нотки на приятни емоции в живота ми и много и е неприятно. Свикнала е, аз да рева безпомощна и нещастна, да съм мъченицата, а тя да ме учи как жената трябва да търпи низостите и да се примирява със страданието и съдбата си. Усетили, че навдигам глава и не се подчинявам, олеее, за нея съм най - ужасния и неприличен човек, всички гадни думи чак до крайност ми ги преписва - чак ми е жал за мен си. Аз съм скромен, прекалено деликатен човек, срамежлив, боря се със социална фобия, никога не говоря без да мисля, а тя всеки път ми преписва лоши качества. Нарича ме - лоша, неблагодарна, безсъвестна и още куп подобни.
Ще се опитам да се справя със съвестта си защото често ми се обажда да ме притеснява и ще отдалеча майка ми от живота си. Ще и звъня рядко. Няма друг начин просто. Гласът и, емоциите и, думите и старшно ме натоварват. Настрои татко срещу мен - отне ми го. Опитва сега с брат ми, дано да не успее. Опитва със синът ми и съпругът ми, иска да ги привлече на нейна страна и всички да ми отнеме - целта и е тя да е знаещата, можещата, обичаната, умната, а аз да съм подчинената, нерекъснато съветваната, унизената, непочитаната, незнаещата, глупавата. Просто е ужасно! Не мога да я оставя близко до мен макар, че ми е жал за нея. Възрастен човек е, аз мога да се грижа за нея с любов, що за нелепо поведение просто!
Оставям я на брат ми, тя го обожава, макар, че той е груб и безцеремонен, за нея той е най добрия на света.
Иначе като малка си спомням, как ме учеше какво трябва да чувствам. Да кажем вълнувам се към нещо или някой, веднага ме поправяше грубо колко погрешно се държа и как не бива да изразявам емоции, защото емоциналните хора били смешни и смотани и несериозни. Тя никога не се смееше у дома когато бяхме малки, не помня да е била щастлива и да е изразявала радостно вълнение.
Аз пък точно обратното, обичам емоционалните хора, приказливите, борческите и т. н. , не харесвам сковани, мрачни хора, който само мрънкат и потискат по слабите или зависимите от тях.
Мила Милена, пак най учтиво благодаря за всичко, за отделеното време за да пишеш по моя проблем. Безкрайно полезна си ми и много ми помагаш! Аз съм убедена и вярвам, че всяко добро и всяка позитивна енергия се връща при подателя. Нека дните ти са изпълнени с радост, обич и само хубави моменти! Някой много далеч, т. е. аз, много те обича, ей така чисто, приятелски!!!
Само се надявам да видиш поста ми - да не си ме забравила и да ме извиниш, че така късно отговарям.
Желая ти още по големи професионални успехи и нека в дните ти има много слънце и усмивки!
Една думичка, която ти ми написа много силно ме впечатли, казваш ми, , Повярвай си! , , Едно време много си вярвах, благодарение на моите преподаватели в университета! Дипломата ми е с отличен успех, малко над 5. 50. Тогава си вярвах и умеех да отстоявам себе си и майка ми не ми беше чак такъв проблем. Последната година от следването си се омъжих, бях на 20, живота ми тръгна в посока, , нещастие, , тогава и майка ми и съпруга ми сякаш станаха съмишленци на тема, , Как да подчиним и смачкаме самочувствието на това момиче, , и так до ден днешен, когато нещата станаха адски нетърпими и на мен ужасно ми писна. Трябва да се отърва и от диктаторското поведение на съпруга си, който без да спира се опитва да ми внушава, че аз нищо не мога и само трябва да му се подчинявам - моята работа била - да работя, да готвя, да чистя, да се страхувам от него и да го слушам. Заради детето аз трябвало да го търпя - и двамата с майка ми тук са на едно мнение и упражняват натиск върху мен когато избухвам или пък спокойно обяснявам, че не са прави. Ужасно смешно и гадно! Ще се оправя някак си, надявам се! Огромна приятелска прегръдка от мен!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker