 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
'Изгубих' родното си семейство!
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1129 пъти
Добър ден на всички читатели! Израстнах в семейна среда, (родителите ми бяха учители), в която дисциплината беше на "високо ниво". Бяхме три сестри, аз съм най-малката сестра. По-големите ми две сестри, бяха така 'народни' хора, постоянно учеха все сериозни бяха и така един ден станаха и двете учителки. Аз обаче се отличавах от тях като характер, обичах да излизам навън с приятели, по заведения и т. н. въпреки това завърших образованието си и работя като преводач от немски език. По една или друга причина, сестрите ми си останаха 'стари моми', но аз се омъжих, бях заминала при мъжа ми в София, родих и отгледах две дъщери. Но откакто се бях омъжила и напуснах родната ни къща в Пловдив, нещата си влошиха! Сестрите ми и майка ми започнаха да ме избягват, критикуваха ме, не бях ги чувала с месеци. Дори, като бях родила първата ми дъщеря, единствено баща ми дойде да я види. Не очаквах, че майка ми и сестрите ми, които толкова много уважавах и обичах, ще постъпят по този начин. След около 4г. родих и втората си дъщеричка и отново, единствено пак татко дойде да види втората си внучка! Беше ми омръзнало от техният инат и заедно с мъжа ми, отидохме в Пловдив при тях да ги посетим, но още на входната врата, майка ми излезе и с цялата си наглост ме изгони, беше ми казала да си ходя при "Стадото", което съм създала, а не да съм била дразнела сестрите ми! И ПОВЯРВАЙТЕ МИ ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ, КОГАТО ВИДЯХ МАЙКА МИ И СЕСТРИТЕ МИ! Изминаха 21 години оттогава и до ден днешен сестрите ми нито са ме търсили, нито поне да искат да видят племенничките си! Те децата ми не познават лелите си! Преди година, баща ми, ми се обади и ми съобщи, че майка ми е починала! От гняв и жал, хвърлих телефона и започнах да плача, защото след всичките тези 21г. , майка ми ни един път ми позвъня да ме чуе, да попита как съм, дъщерите ми не познаваха баба си, те не знаят че съществува такъв човек!! След всичко това, събрах смелост и отидох все пак на погребението й, защото въпреки, че тя през всичките тези години ме 'мразеше' и ненавиждаше, аз си я обичах... ноо като пристигнах в родната ми къща, сестрите ми излязоха и не ми позволиха да видя покойната ни майка, отново ме изгониха, наговориха ми куп глупости, а аз 'меката душица' си замълчах, и си тръгнах!! Не посмях да отида на помена, защото знаех, че отново ще ме изгонят!! Просто и сега като пиша историята си, се натъжавам, защото в продължение на толкова много години, не видях майка си, хиляди пъти, докато беше жива и звънях да й чуя поне гласа, но тя ми затваряше!! До последно вярвах в надеждата, че един ден, ще дойде поне внучките си да види, та и те да видят и прегърнат баба си, да я познават, но така и не дойде, ... дори гроба й не знам къде е, да й занеса поне цветя! От време на време звъня на баща ми, но не говорим дълго, защото сестрите ми, като го чуят, че говори с мен и му вземат телефона! Казва, че не му позволяват да ми се обажда. Понякога се затварям сама в стаята и си мисля, като че ли Сбърках на времето, като се омъжих", може би ако и аз си бях останала като сестрите ми 'стара мома', нямаше да се случи всичко това! Но пък като си и помисля, че нямаше да имам двете си прекрасни дъщери и любящият си съпруг, си вдъхвам кураж, че не съм направила грешка! Но най-ми тежи това, че "майка ми си отиде от този свят", ненавиждайки ме и
това, че над 20г. не я видях, нито чух гласа й! Сестрите ми, осъзнах, че колкото и да искам да си говорим, да се подкрепяме с тях, това е просто невъзможно. Питам се къде сгреших, че се стигна до всичко това!?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 3c1ed5465e |
|
1. Виж мила,съветвам те първо да се успокоиш! Сигурна съм, че сестрите ти, на времето са ти завиждали,затова, че си се омъжила, а те са си останали стари моми! И от завист, явно са настроили покойната ти майка, срещу теб. Но пък ти си създала семейство, две деца. Няма да бъдеш съвсем сама.А, те някой ден като останат сами, вече възрастни и няма кой до се погрижи за тях, то тогава ще си "Умират в самота"!
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: f443541003 |
|
2. Не си ги изгубила, те са те изгубили! На сила можеш да вземеш от някого, но не и да му дадеш! Ти си направила, всичко, което е по силите ти да бъдеш с тях, но те не го искат! Няма за какво да се обвиняваш и да съжаляваш. Мъчно ти е, разбираемо е, но трябва да има желание и от двете страни. Приеми го и продължи напред. Всичко е от завист и това няма да се промени.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 848d153e0e |
|
3. Завиждат ти, че нямат твоя късмет. Не всеки може да намери сроден човек, с когото да създаде семейство, а те не са такива хора. Затова им е много гадно и не искат да имат нищо общо с теб, защото са завистливи. За майка ти - любовта й към теб е намаляла, защото ти си си намерила някого, а те не са. Не тъжи за нея, и мъртва не заслужава твоята обич.
Единственото, което мога да те посъветвам, е да не губиш баща си. Обръщай му внимание, ако си съгласна го попитай да дойде да живее с твоето семейство, защото едва ли му е приятно при сестрите му. Все пак и ти си му дете, а те те отбягват. Възрастен човек е, по закон къщата, в която живее е негова и сестрите ти нямат право да му заповядват, какво да прави в собствения му дом.
Продължи напред!
Не се терзай :)
М16
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: c66e3c4a32 |
|
4. Няма защо да съжалявате за хора, които не ви оценяват щом имате прекрасно семейство, което ви обича теглете майната на сестрите си и продължете напред! ж. 24
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 4c98fb32fe |
|
5. виж подкрепата е хубаво нещо, но не е задължителна. устроила си си живота, имаш прекрасни дечица и съпруг, които обичаш и те правят щастлива. мислиш ли, че ако беше останала стара мома да живееш със сестрите си и родителите биха те направили щастлива колкото сега? бъди благодарна за това, което имаш и често го пренебрегваме:) според мен си направила правилния избор. дай си спокойствие.
|
...
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 3c1ed5465e |
|
6. АВТОРКАТА СЪМ: И преди съм предлагала на баща ми да дойде, да живее при нас, но той отказва. Заявяваше ми, че не иска да ни бъде в тежест.. , Винаги като се чуем, ми говори, че сестрите ми много го тормозят, откакто е починала майка, те са се отделили на отделен етаж, а баща ми са го оставили сам на първия етаж, нито му готвят, дори слизат при него, само, за да му напомнят, че идва денят за пенсията му и трябва да плати сметките за вода и ток. Каза ми, че дори медикаментите, хляб, всичко той сам си купува! Вие как си представяте 81-годишен мъж да върши всичко това, без никаква помощ!? Подал молба за прием в Дом за възрастни, а както Ви споменах хиляди пъти съм му предлага да дойде да живее при нас, но отказва.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 70f84162b5 |
|
7. Леле, тези хора, без да се обиждаш, са откачени! Нещо им има на твоите сестри, за майка ти няма да коментирам, защото за починалите нали не се говори лошо. Не знам на каква възраст са, но ако можеш, прати при тях няколко кавалерa на подходяща възраст :D От нещастие и самота са откачили. Направи им профили във фб и им намери подходящи кандидати ;) После се обади и ги остави пред свършен факт ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
