Липса на майчина обич... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120673)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Липса на майчина обич...
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 2308 пъти
Здравейте всички! Пиша ви, за да си споделя мъката и да поискам съвет от вас. Както разбирате от заглавието, аз не искам да звуча като разглезена, но наистина така го усещам-аз съм момиче и имам сестра от много малки 3-4 годишни родителите ни живеят в чужбина, а като се върнат не усещам нищо към майка ми, във времето, когато сме били с нея нищо хубаво не се е случвало, тя просто не ни обича, особено мен-като малка много ми се караше, беше ме страх да й влизам в стаята, докато спи, да пусна телевизор, един път си спомням как ме шамароса по ръцете, защо не съм си изхвърлила панталона след като съм го носиша за един ден в пералня, а съм го сложила в чекмеджето, удряше ми куклите, защото аз си ги обичам и да ми стане гадно, даваше на сестра ми по-хубавите кукли, пред тате се правеше че ме обича, а насаме само ми се караше, казваше ми да ям по-малко, за да остане за сестра ми, псуваше ме... Аз стм момиче, дори и малка да бях, аз се засягах, дори като пиша тези неща ми е адски неприятно да си спомням тези неща... Казваше ми че съм глупава, като пишехме домашни ме удряше по главата с линията, а като се учихме да пишем на широки редове беше ужас... До ден днешен не мога да я обичам, просто не съм усетила топлина от нея, добре че беше баба все да ме защитава и да съм при нея... Сега прави някакво жалки опити на добра майка, но просто съм си затворила сърцето за нея. Проблемът е там, че аз това състояние го приех, просто майка ми не ме обича... Но аз имам доста приятели и само някой да ми покаже някак си отговорност или да ме вижда като по-малка от нея, да се опита да положи грижи аз го избивявам на много високи нива, имам чувството че някой ме обича, а не знам дали е нормално, усещам го като нещо специално, искам да ме гушкат, да ме обичат, да сд грижат за мен, просто ми липсва майчината обич и при най-малкия жест го приемам за много голямо нещо... Според вас нормално ли е или да се обърна към психолог... Благодаря, че отделихте време, хубав ден!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 4 месеца
hash: a20e80ba70
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Как не спират да натъртват, че децата били най най-важното!!! А като влезеш тук, колко много сме били мразените деца.
ж21

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 4392909727
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей, пише ти момче на 16. Моят случай беше почти същият, с малката разлика, че нашите са разведени и съм единствено дете. Моята майка се държеше по същия начин, нямах друг около себе си освен нея. Обиждала ме е, удряла ме е, заплашвала ме е, никога с нищо не ми е помагала. Преди година нещата бяха толкова зле, че трябваше да потърся помош от психолог, след като получих поредния пристъп, няма да давам подробности. Оказа се, че благодарение на нея съм получил сериозни психични проблеми. Впоследствие сред среща с психолога ми и тя разбра. Плака с дни каза ми, че не е искала да става така и ми каза колко много съжалява. Сега съм почти излекуван от зверския проблем, с който се сблъсках. Вече се държи нормално, но празнотата която остана в мен едва ли ще се запълни. Направи някои неща, които не могат да бъдат поправени. Според мен ще е добре ти също да се видиш с психолог, темата е доста деликатна, а и той би могъл само да то помогне. Аз не можах да простя на своята майка, дали ти ще простиш зависи от теб. Горе главата и успех. :)

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 4a7b6a419d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Ами радвай се, че имаш добра баба. Мисли за нея като за майка. А с биологичната ти майка не се занимавай. Като пораснеш тя ще има нужда от теб, но тогава ти не й обръщай внимание

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: e3d5a75328
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей! Толкова добре те разбирам, ако знаеш..
Аз също съм израснала без майка, отделила се е от нашето семейство, когато съм едва на 2 годинки. Това винаги е било нещото, което вътрешно ме е потискало, няма обяснение, остава травма, празнина, просто едно малко местенце в сърцето, което не е запълнено.
И аз като теб съм отгледана от моята страхотна баба и грижовния си баща. Това са хората, на които ще бъда благодарна цял живот, защото без тях нямаше да бъда това, което съм в момента.
Никога нищо не ми е липсвало в този живот... , освен едно - майчина обич. Толкова тъжни картини ми изникват от детството.. ;/ Имам чувството, че това ме направи по-силна, по-борбена, но пък от друга страна ми повлия и отрицателно в една или друга степен.
И аз като теб, мила авторке, винаги търся прегръдки, топлина, обич, имам чувството, че никога няма да ми стигне цялата нежност на света. За съжаление има много жени, които копнеят да гушкат и да се радват на малкото си бебче, но не им е било писано от съдбата да бъдат майки.
В нашия случай това е жалкото.. , майките ни са получили Дар от Бога, но въпреки това не са го оценили. Не разбирам какъв човек трябва да бъдеш, за да не обичаш твоето малко АЗ, твоето сърчице. ;/
Много болка, много..
Въпреки всичко, аз никога не съм била настройвана отрицателно срещу нея. С течение на времето сама си направих изводите.
Както и да е, няма да продължавам повече, надявам се, че ме разбра какво се опитах да ти кажа. Има много хора като теб и мен. Съдба е това и няма какво да направим, освен да се наслаждаваме на живота си такъв, какъвто е в момента, без да мислим за раните, причинени ни от най-близките ни. Само се моля някой ден и аз да бъда дарена с прекрасни деца, на които да дам цялата обич, която се е насъбрала в мен. Няма да позволя да изпитат това, което преживях аз, няма да го позволя..

ж, 21 :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker