Споделена история от Семейство |
Дали родителите ни си имат любимо дете?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1402 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15, а брат ми е на 17. Родителите ни обичат и двамата, но си мисля, че правят разлика между нас. Например, брат ми се прибира по което време си пожелае, а понякога и не се прибира, докато аз в 22:30 трябва да съм си в къщи. Брат ми винаги е бил зле с оценките и не защото е глупав, напротив много е умен, просто не иска да учи и нашите не му правят проблем. Аз обаче ако изкарам по-ниска оценка ме задължават да я поправя. В училище брат ми идва за по 2-3 часа и после си тръгва, не изкарва нито един пълен ден какво остана за седмица. Нашите отново не му казват нищо, а според тях аз мога да пропусна училище само ако съм много болна. Брат ми пуши, аз също, но разликата е, че те знаят за него, но не и за мен. Когато разбраха, че пуши му казаха "То си е за теб", но ако разберат за мен определено реакцията ще е различна. Още от малък брат ми е спортист, а аз не. Тренираше плуване до скоро, като по-малък ходеше всяка седмица на тенис, обожаваше да бяга за време. Да тича на щафетата (от което повечето деца искаха да се оттървът) за него беше най-хубавото нещо в училище. Спря да тича когато баща ми започна да го кара да подобрява личните си рекорди, защото искаше да влезе в спортно. Брат ми се отказа от спортнто училище и мисля, че е само защото баща ми искаше. Преди около два месеца, когато спря с плуването, започна баскетбол и баща ми(бивш баскетболист) направо се качи на седмото небе. Брат ми обожава и ските, докато аз съм много по-различна. Не мога да плувам, не мога да играя тенис, нито баскетбол, нито пък мога да тичам бързо. Мога да карам ски, но не ми харесва. Занимавам се само с модерни и спортни танци. И тук се появява още едно разделение. Родителите ми не са ходили на нито едно състезание на брат ми. Беше започнал да ходи на републикански състезания по плуване. Винаги се прибираше с едно от първите места, има страшно много медали ( повечето златни), купи, грамоти, но нашите не се интересуват от постиженията му. Те обаче присъстват на всяко мое състезание, радват се заедно с мен, всичките ми награди са на показно място, а тези на брат ми са в кутии някъде из стаята му. Баща ми винаги му казва, че може повече, а брат ми се прави, че не му пука, но мисля, че не е така. Според мен се чувства зле, че родителите ни не се интересуват от неговите постижения, дори не го питат как е минало състезанието, дали е взел медал и какъв. Единствено аз тичам първа при него, за да видя какво е получил и се радвам на успехите му, а и той на моите!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 0c06ed63d5 |
|
1. Здравей! Ами точно любимци-не, просто си момчетата им е по-свободничко и родителите ти гледат да не го затварят в клетка.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: e87ad2fd75 |
|
2. Родитвлите не могат да обичат повече или по малко децата си. Просто разликата е че него го възприемат като момче и батко, а теб като момиче и по малка, по чувствителна. Грешка е това което казваш за състезанията но сиг ина причина. Зависи от възгледите им за възпитание на бъдещи мъже и жени. Питай ги защо не ходят .
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 439a902a4b |
|
3. Здравей! Не мисля, че си имат любимец. Може да е като при мен. Сигурно са си изморили да се карат с брат ти и са го оставили да прави каквото иска. Ти си им останала надеждата. Че ще учиш, че ще бъдеш примерна! Може и да не е това, може да се държат различно с него, защото е момче винаги момчетата имат повече свобода, а ти си им малкото момиче!
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: d5ef399c94 |
|
4. Да, имаме си по-специална връзка с едно от децата, но ще го разбереш когато самата ти станеш родител. Във вашият случай обаче, нормално е да пазят момичето повече защото много откачалки има навън, а ти си в подходяща възраст да те налазят такива и ти даже да не си дадеш сметка за случващото се.
А и брат ти е по-голям и следва да му отпуснат вече малко повечко свобода, но и отговорност за себе си.
|
|
