Баща ми ни тормози.
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 2349 пъти
Здравейте, знам че сигурно има много по-тежки истории от моята.
Имам нужда да споделя, защото няма на кой друг, срам ме е да споделя на приятели те си, или на гаджето ми, а цялото това нещо много ме мъчи.
Като цяло сме нормално семейтство нито сме богати, нито сме бедни, живеем като всяко средностатистическо семейство в България.
Аз съм момиче на 18 години и съм единствено дете.
Майка ми е много добра жена, готиви прекрасно, чисти, пере, работи, прави всичко, за да съм добре и много го оценявам, гледам винаги с каквото мога да и помогна. Имам порблем с баща си, с него просто нямаме общ език. Той работи 3 дни, като шофьор с нормално работно време от 8-7, след това 3 дни почива. Той е страшен егоист, нищо не пипва в къщи, всичко чака на майка ми. Тя да му сложи да яде, тя да му вдигне. През живота си кухня не е доближавал, а само критикува как майка ми готвела ужасно, как едно нормално ядене не можела да сготви, все нещо не му харесва. Също така е много нервен, не можеш да проведеш нормален разговор с него. Ако се опиташ най-нормлано да му обесниш защо не си съгласен с него, започва да крещи и да блъска. (Например преди време говорихме за вредата от антибиотиците, казах му че съм против тях и предпочитам да не ги пия за настинка примерно, и той скочи и започна да ми крещи как съм нямала право на 18 години да казвам, кога ще пия хапчета и кога не, това той го решавал, като родите. Заплаши ме, че ако още веднъж се опитам да му противореча щял да ми, , отвърти, , шамарите. ) Майка ми също се страхува от него и не смее да се намесва, като запчне да крещи. Единственото, което прави е да дава акъл, което в някой случай е полезно, но ако направиш нещо не по начина, който е казал отново започва да се нервира и да крещи, как само неговата дума трябвало да се чува и спазва.
Като изляза с приятели или приятеля ми е още по-неприято, постоянно ми звънни къде съм, няма ли вече да се прибирам, какво правя навън, и това няма значение по кое време на деня е, с майка ми се държи по същия начин. Постоянно я тормози, къде ходи, какво прави, не я пусна да отиде на банкета за Коледа, което училището в което работи организира. (Не си мислете, че майка ми ходи да му изневерява или нещо подобно) Също така и крещя как тя за Коледа, била взела по-висока заплата от него, и 1 седмица се правеше на, , депресиран, , .
Никога не признава, че не е бил прав дори и да го осъзнава, седи и на дивана на, който е пуснал корени и чака всичко да отмине, до следващия скандал.
Като се опитах да му кажа, че това ме натоварва, той започна подигравателно да ми се смее и да обеснява, как той просто си говорил на висок тон, което не е вярно, защото той не просто говори на висок тон, той скача към теб, все едно всеки момент ще те удари и крещи.
През целия ми живот никъде не е завел нито мен, нито майка ми някъде. Не защото не можем да си позволим, а защото той се страхувал да не се загуби, ако се загубил значело, че е допуснал грешка и нямало да го понесе. Иска да си седим само в къщи, да гледаме телевизия и да изпълняваме каквото иска.
Като говоря, че като завърша училище и си намеря работа, веднага ще се изнеса, той започва да се подхилква и подигравателно да казва как това нямало да се случи.
Мъчно ми е единствено за майка ми, защото от училище, вечерям и се прибирам в моята стая и се затварям, тъи като изобщо не искам да го виждам или да си прекарвам вечерта с него. А тя ми липсва и бих искала да прекарвам повече време с нея.
Разбирам, че има много по-тежки семейния истории от моята, но просто имам нужда да споделя, защото много ми тежи, този постоянен психически тормоз.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: 5d54fcdcd9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Наистина е психически тормоз. Гледай да си намериш работа квартира и се изнеси докато са на работа.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 6766c2123f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! Аз съм момиче на 22г. преживях същото и знам колко е тежко. Имам по-малка сестра на 17г. която още живее с нашите. Аз се омъжих, защото бащата ме изгони за пореден път. Обичам мъжа си, бяхме заедно 2г и 7 мес. Не се омъжих за него за да избягам, просто стана 4 дена по-рано. Не си сама. Аз, майка ми и сестра ми заради тормоза в къщи не сме много добре с нервите. И мисля, че никога няма да сме излекувани напълно. Аз работя в чужбина и ми е добре тука, но знам, че ги оставих двечките с онази пияница. Никога не сме имали нормално детство, пораснахме много бързо. Той само пиеше и правеше скандали, не ни оставяше да спим нощем. Заради него се разболях и ми откриха доброкачествен тумор в гърдата. Хормонален дисбаланс естествено. Случиха ни се тоолкова много неща, не минава ден без да мисля за преживяното. Тези хора са болни, разболяват и нас и даже не го осъзнават. Жалко за нас децата, че растем в такива "семейства" и ставаме свидетели на всичко.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 91f6c8ab7b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Майка ти си е виновна. Описваш я като хрисима и добра жена, което, за съжаление, в твоя случай, стига до глупост. Баща ти е прост и комплексиран Ганьо, който е намерил почва да вирее. Освен това е и с ниско самочувствие, което избива върху вас - не ви пуска никъде, дебне ви и т. н., защото го е шубе да не го оставите. Съветът ми е точно този обаче - майка ти трябва да се разведе с него, а не да толерира поведението му с мълчание и примирение. Не знам дали ще може да го осъзнае. Някои жени са психически зависими от подобни боклуци - мачкани психически в продължение на години, те не вярват, че могат да се справят сами или че някой ще ги приеме отново. Ако винаги си е бил такъв, не мисля, че има шанс. Ако поведението му е било различно преди, може би има надежда майка ти да се осъзнае и да му тегли една... В крайна сметка наистина направи всичко възможно да се изнесеш. Ако можеш, вземи и майка си.

 

...

горе^

преди: 6 години, 4 месеца hash: e3fea3ebd1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката: Прави сте, майка ми е добра жена, но е глупава. Все казва, че ако го остави нямало как само с нейната заплата да се издържаме, а и имало много по-лошо мъже, които биели и тормозели семейставата си. Общо взето се страхува, че разведели се, ще останем само на една учителска заплата и затова е с него. Нямам търпение още малко да завърша и да се изнеса от този терор в къщи

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: d09759b684

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От номер 3: Когато завършиш, може да се изнесете заедно, след като започнеш работа. Колкото и да е наивна, не заслужава това отношение. Израснах в подобна среда - вуйчо ми се натресе у нас (баща си не познавам) и понеже майка ми много си го обичаше, си го отглеждаше, докато той буйстваше, трошеше и я биеше здраво всяка седмица. Спасението дойде след 7-8 години, когато просто умря от алкохолизъм. Страшно ме е яд, че по това време бях съвсем малка и нямаше как да викна няколко здрави момчета, които просто да го смачкат. Поне се надявам, че е страдал дълго, преди да пукне. Полицията го прибираше, докато изтрезнее и на следващата вечер пак същата история. Прекарах маса време по районни да ме разпитват подхилващи се милиционерчета. Съседи, приятели - нищо. Цъкаха с език, докато слушат скандали и побоища. Точно както при последните случаи с убити от мъжете си жени в България. Та идеята ми е, че само ти можеш да ѝ помогнеш. С нейната и твоята бъдеща заплата можете да живеете прилично. Не ми се вярва да обича мъжа си повече от тебе, а и явно осъзнава колко зле я третира той. С редовно облъчване от твоя страна може и да намери сили... Да, не ви бие, но както сама усещаш, вербалната агресия е крайно стресираща сама по себе си.

 

...