Баща ми ни тормози. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (79192)
 Избор на редактора (67)
 Любов и изневяра (17756)
 Секс и интимност (9549)
 Тинейджърски (18123)
 Семейство (3717)
 Здраве (6526)
 Спорт и красота (3470)
 На работното място (1467)
 Образование (4326)
 В чужбина (955)
 Наркотици и алкохол (810)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1253)
 Други (10474)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Баща ми ни тормози.
преди: 3 месеца, 24 дни, прочетена 747 пъти
Здравейте, знам че сигурно има много по-тежки истории от моята.
Имам нужда да споделя, защото няма на кой друг, срам ме е да споделя на приятели те си, или на гаджето ми, а цялото това нещо много ме мъчи.
Като цяло сме нормално семейтство нито сме богати, нито сме бедни, живеем като всяко средностатистическо семейство в България.
Аз съм момиче на 18 години и съм единствено дете.
Майка ми е много добра жена, готиви прекрасно, чисти, пере, работи, прави всичко, за да съм добре и много го оценявам, гледам винаги с каквото мога да и помогна. Имам порблем с баща си, с него просто нямаме общ език. Той работи 3 дни, като шофьор с нормално работно време от 8-7, след това 3 дни почива. Той е страшен егоист, нищо не пипва в къщи, всичко чака на майка ми. Тя да му сложи да яде, тя да му вдигне. През живота си кухня не е доближавал, а само критикува как майка ми готвела ужасно, как едно нормално ядене не можела да сготви, все нещо не му харесва. Също така е много нервен, не можеш да проведеш нормален разговор с него. Ако се опиташ най-нормлано да му обесниш защо не си съгласен с него, започва да крещи и да блъска. (Например преди време говорихме за вредата от антибиотиците, казах му че съм против тях и предпочитам да не ги пия за настинка примерно, и той скочи и започна да ми крещи как съм нямала право на 18 години да казвам, кога ще пия хапчета и кога не, това той го решавал, като родите. Заплаши ме, че ако още веднъж се опитам да му противореча щял да ми, , отвърти, , шамарите. ) Майка ми също се страхува от него и не смее да се намесва, като запчне да крещи. Единственото, което прави е да дава акъл, което в някой случай е полезно, но ако направиш нещо не по начина, който е казал отново започва да се нервира и да крещи, как само неговата дума трябвало да се чува и спазва.
Като изляза с приятели или приятеля ми е още по-неприято, постоянно ми звънни къде съм, няма ли вече да се прибирам, какво правя навън, и това няма значение по кое време на деня е, с майка ми се държи по същия начин. Постоянно я тормози, къде ходи, какво прави, не я пусна да отиде на банкета за Коледа, което училището в което работи организира. (Не си мислете, че майка ми ходи да му изневерява или нещо подобно) Също така и крещя как тя за Коледа, била взела по-висока заплата от него, и 1 седмица се правеше на, , депресиран, , .
Никога не признава, че не е бил прав дори и да го осъзнава, седи и на дивана на, който е пуснал корени и чака всичко да отмине, до следващия скандал.
Като се опитах да му кажа, че това ме натоварва, той започна подигравателно да ми се смее и да обеснява, как той просто си говорил на висок тон, което не е вярно, защото той не просто говори на висок тон, той скача към теб, все едно всеки момент ще те удари и крещи.
През целия ми живот никъде не е завел нито мен, нито майка ми някъде. Не защото не можем да си позволим, а защото той се страхувал да не се загуби, ако се загубил значело, че е допуснал грешка и нямало да го понесе. Иска да си седим само в къщи, да гледаме телевизия и да изпълняваме каквото иска.
Като говоря, че като завърша училище и си намеря работа, веднага ще се изнеса, той започва да се подхилква и подигравателно да казва как това нямало да се случи.
Мъчно ми е единствено за майка ми, защото от училище, вечерям и се прибирам в моята стая и се затварям, тъи като изобщо не искам да го виждам или да си прекарвам вечерта с него. А тя ми липсва и бих искала да прекарвам повече време с нея.
Разбирам, че има много по-тежки семейния истории от моята, но просто имам нужда да споделя, защото много ми тежи, този постоянен психически тормоз.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 24 дни
hash: 5d54fcdcd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Наистина е психически тормоз. Гледай да си намериш работа квартира и се изнеси докато са на работа.

 
  ...
преди: 3 месеца, 24 дни
hash: 6766c2123f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Здравей! Аз съм момиче на 22г. преживях същото и знам колко е тежко. Имам по-малка сестра на 17г. която още живее с нашите. Аз се омъжих, защото бащата ме изгони за пореден път. Обичам мъжа си, бяхме заедно 2г и 7 мес. Не се омъжих за него за да избягам, просто стана 4 дена по-рано.
Не си сама. Аз, майка ми и сестра ми заради тормоза в къщи не сме много добре с нервите. И мисля, че никога няма да сме излекувани напълно. Аз работя в чужбина и ми е добре тука, но знам, че ги оставих двечките с онази пияница. Никога не сме имали нормално детство, пораснахме много бързо. Той само пиеше и правеше скандали, не ни оставяше да спим нощем. Заради него се разболях и ми откриха доброкачествен тумор в гърдата. Хормонален дисбаланс естествено. Случиха ни се тоолкова много неща, не минава ден без да мисля за преживяното.
Тези хора са болни, разболяват и нас и даже не го осъзнават.
Жалко за нас децата, че растем в такива "семейства" и ставаме свидетели на всичко.

 
  ...
преди: 3 месеца, 23 дни
hash: 91f6c8ab7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Майка ти си е виновна. Описваш я като хрисима и добра жена, което, за съжаление, в твоя случай, стига до глупост. Баща ти е прост и комплексиран Ганьо, който е намерил почва да вирее. Освен това е и с ниско самочувствие, което избива върху вас - не ви пуска никъде, дебне ви и т. н., защото го е шубе да не го оставите.
Съветът ми е точно този обаче - майка ти трябва да се разведе с него, а не да толерира поведението му с мълчание и примирение. Не знам дали ще може да го осъзнае. Някои жени са психически зависими от подобни боклуци - мачкани психически в продължение на години, те не вярват, че могат да се справят сами или че някой ще ги приеме отново. Ако винаги си е бил такъв, не мисля, че има шанс. Ако поведението му е било различно преди, може би има надежда майка ти да се осъзнае и да му тегли една... В крайна сметка наистина направи всичко възможно да се изнесеш. Ако можеш, вземи и майка си.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 23 дни
hash: e3fea3ebd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   От авторката: Прави сте, майка ми е добра жена, но е глупава. Все казва, че ако го остави нямало как само с нейната заплата да се издържаме, а и имало много по-лошо мъже, които биели и тормозели семейставата си. Общо взето се страхува, че разведели се, ще останем само на една учителска заплата и затова е с него. Нямам търпение още малко да завърша и да се изнеса от този терор в къщи

 
  ...
преди: 3 месеца, 23 дни
hash: d09759b684
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От номер 3: Когато завършиш, може да се изнесете заедно, след като започнеш работа. Колкото и да е наивна, не заслужава това отношение.
Израснах в подобна среда - вуйчо ми се натресе у нас (баща си не познавам) и понеже майка ми много си го обичаше, си го отглеждаше, докато той буйстваше, трошеше и я биеше здраво всяка седмица. Спасението дойде след 7-8 години, когато просто умря от алкохолизъм. Страшно ме е яд, че по това време бях съвсем малка и нямаше как да викна няколко здрави момчета, които просто да го смачкат. Поне се надявам, че е страдал дълго, преди да пукне. Полицията го прибираше, докато изтрезнее и на следващата вечер пак същата история. Прекарах маса време по районни да ме разпитват подхилващи се милиционерчета. Съседи, приятели - нищо. Цъкаха с език, докато слушат скандали и побоища. Точно както при последните случаи с убити от мъжете си жени в България.
Та идеята ми е, че само ти можеш да ѝ помогнеш. С нейната и твоята бъдеща заплата можете да живеете прилично. Не ми се вярва да обича мъжа си повече от тебе, а и явно осъзнава колко зле я третира той. С редовно облъчване от твоя страна може и да намери сили... Да, не ви бие, но както сама усещаш, вербалната агресия е крайно стресираща сама по себе си.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 23 дни
hash: e3fea3ebd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От авторката: Благодaря ти номер 3 за подкрепата. Хубаво е да знаеш, че имаш приятели по съдба. Ще продължавам да и говоря, дано ме послуша.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 5f9bc1f61a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Най-добре ще е да се изнесеш от вкъщи.. Аз съм почти на 18 и смятам навърша ли пълнолетие да се изнеса, защото баща ми също тормози мен и майка ми и то откакто се помня. Алкохолик и социопат, имаш ли различно от неговото мнение започва да крещи да чупи, пребивал ме е, заплашвал е приятеля ми, за да ме остави.. какво ли не, така, че е най-добре да се изнесеш като завършиш..

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker