До всички родители и подтиснати младежи!!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

До всички родители и подтиснати младежи!!!
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1949 пъти
Здравейте!
Решавам да подхвана една важна тема и най-вероятно ще бъда твърде "оплюта" от много родители особено като ви кажа, че съм само на 18 години, но искам да ви представя моята гледна точка.
Ще говоря за въпитание... или по-точно за възпитанието, което аз съм получила.
Както разбрахте съм на 18 години и имам приятел от вече пета година. Той е на 19. Смея да твърдя, че връзка с такава продължителност е рядко срещана на нашата възраст и отношенията ни вече са доста сериозни. Планираме да живеем заедно докато аз уча, а той работи и т. н. Всичко звучи прекрасно и много чисто, нали? Защото щом сме пет години заедно, без да получаваме лична изгода от това, значи наистина има чувства между нас.
От малка съм възпитавана строго. Майка ми е от онези педантични родители, които ме караха да преписвам листовете на тетрадките си по 10 пъти докато на нея не й харесаше, не ми говореше със седмици, въпреки, че аз бях на 7 години(например) и въобще не разбирах, защо се държи така с мен и т. н. и т. н.
Сега съм на 18 и нямам право да поканя приятеля си вкъщи, нито пък да отида в тях. Никога не съм пушила, не съм опитвала наркотици, никога не съм наказвана в у-ще, никога не съм се напивала, никога не съм закъснявала да се прибера навреме, никога не съм противоречала на родителите си, никога не съм излизала с компания. Напротив-отличничка съм, уча редовно, прибирам се рано, винаги казвам къде отивам, с кого и кога ще се прибера, след това разказвам къде, какво и как сме правили, уикендите все си стоя вкъщи и помагам с чистене, готвене, пране, гладене, простиране... всичко.
Но... може би първото нещо, което остави трайна следа в съзнанието ми са стотиците седмици в живота ми в които майка ми не ми говореше. Държеше се с мен сякаш ме няма. Дори и да питах какво съм сгрешила-мълчеше. Плачех и й се молех-тя ме подминаваше.
Баща ми не е много различен човек. Той работи по цял ден, вечер се прибира, не си говорим много. Няколко пъти майка ми и един път аз сме били жертва на домашно насилие. Това също оставя ярък спомен в съзнанието ми.
В осми клас се запознах с приятеля си. Тогава направих доста грешки-осъзнавам го, но за първи път се влюбвах. За първи път някоя ви отдеяше торкова много време, внимание, разбираше всичко. Тогаво цялото ми семейство беше срещу нас. Всички го мразеха, забраняваха ни да се виждаме, следеха ме. Осми клас беше кошмарен. Заспивах почти всяка нощ плачейки. Лятната ваканция прекарах на село по желание на родителите си, за да не се виждам с този човек. Дори не се чувахме почти, но... училището започна и любовта ни продължи още по-силна. Девети клас беше сходен, лятната ваканция-също. Минахме и през това.
След това нашите бавно започнаха да се примиряват. Докато не дойде момента в който майка ми почти всеки ден да пита за приятеля ми и да се интересува за нас.
Междувременно на мен ми беше нужна почти една година, за да започна да го прегръщам и да говоря свободно пред него. Още две години, за да му позволя да ме целуне и да започна и аз да го правя. И вече пета година не успявам да намеря смелост, въпреки огромното си желание, да си легна с него. Може би и защото никога не съм прекарала нито една нощ с него, никога той не е дошъл вкъщи по наша покана, никога на мен не ми е било позволено да отида в тях дори и за един, два часа, въпреки поканите на родителите му, които много искат да се запознаят с мен и да стана част от семейството им.
И една от основните причини за това е, че нашите семейства се познават от повече от 20 години и никога не са били в добри отношения. Но ние каква вина имаме?
Каква вина имам аз, че собствената ми майка в стремежа си да ме възпита по най-добрия начин повреди психиката ми? Никога не съм била безгрижна, детството не ми липсва. Винаги се тревожех за нещо, не можех да спя и все мислех какво да направя, какво да кажа, дали е правилно.
Прекарах едни от най-хубавите си години в тревоги и то, защото майка ми не пожела да ме разбере, да се примири с чувствата ми, да започне да разговоря нормално с мен, а не да ми мълчи като има проблем и т. н.
Сега съм на 18 години, остават ми само още няколко месеца и се изнасям от вкъщи. О, нямам търпение. И знам колко трудно ще ми бъде, но искам да ЖИВЕЯ. Не искам да съществувам. Искам да се прибирам вкъщи и там да бъде спокойно, да знам, че никой не ми се сърди, да знам, че никой няма да крещи тази вечер, никой няма да ме обвинява и съди. Искам да се прибирам при същия този човек, който нямам право да виждам никъде другаде освен в училище, в ресторанта или в кафенето. Защото знам, че тогава ще се чувствам спокойна. А спокойствието, подкрепата и разбирателството са всичко от което имам нужда. Но трябва да чакам още, да бъда търперива.
Написах тази история, защото днес за пореден път се почувствах неразбрана, неоценена от родителите си и твърде изморена за крехката си възраст.
Родители, моля ви, не карайте децата ви да се чувстват така. По-добре ги оставяйте понякога да грешат. Никога не може да сте сигурни какви точно са техните намерения. Може би като са на 18 и мечтаят само една нощ да прекарат с гаджето си, не си представят див секс, а просто топла прегръдка и едно туптящо до тях сърце.
Моля ви, нека не си пречим да бъдем щастливи.
Благодаря на всеки, който имаше търпение да прочете това.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: 435af3e869
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Мила приятелко, и нашите много ме нараниха психически, но не са ми посягали! ! КЪСМЕТ!

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: a64a669153
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Чета и плача! Благодаря ти!

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 253e7d31ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Тъжно е, че има подобни родители... Щастлив съм, че не съм отгледан в подобна среда... Не виждам смисъл от всичките лишения, целият тормоз и това строго отношение. За какво? С какво биха помогнали те? Моите родители ме оставиха да правя грешки, да се оправям сам и да се уча сам! За което съм им повече от благодарен! Макар да съм само на 17 ми имат пълно доверие, оправдано разбира се, прибирам се в 8, въпреки, че ми е позволено да стоя до когато реша, не пуша, не пия, пълен отличник съм, свиря на китара, пиано, имам десетки награди... за тези 17 години не помня да са ми забранявали неща, не помня да са ми повишавали тон дори! Когато направя грешка винаги ми помагат, обясняват ми къде е била тя... Проблемът е, че не всички деца в моето положение оценяват това... а напротив, пушат, пият, бягат от вкъщи... и може би някои родители като твоите опитват да предотвратят тази възможност. И очевидно дори прекаляват и се вманиачават в опита си... И проблемът е, че след като детето навърши пълнолетие и се отдели е силно вероятно да поеме по грешен път, заради желанието да прави всички неща които не е могло поради забраните на родителите си.. Малко се отплеснах в глупави разсъждения, надявам се този тип родители да намалеят с новото поколение.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: eb91e1c7d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Прекрасно момиче, пожелавам ти всичкото щастие и всичката любов на света! Пожелавам си дъщеря ми да е таква като теб, когато порасне.
Аз съм на 29год. и имах подобно детство като теб - бях подтискана, макар и много послушна, с тираничен баща (който не ми е посягал) и майка, която не се интересуваше от мен, с нея така и не изградихме нормална връзка. Бях изключително старателна в учението, за да им се харесам, треперех пред тях да не ми се скарат за нещо, но никога не получих ласка и нежност. Запознах се с него на 14, той беше с 8 год. по-голям от мен, в него видях всичко, което ми е липсвало - загриженост, любов, признание. Те бяха против, но ние устояхме, по-точно неговата упоритост и на 19 се оженихме. Сега сме на прага на 10-годишнината от брака ни, с 2 деца и... горчивото съжаление, че съм с него. И знаеш ли защо?
Надявам се твоят случай да не е такъв, но - защото аз никога не го обикнах, просто не бях дозряла за това когато той ме срещна. В него бях намерила пристан, но пристанът бях сбъркала с любов, която така и никога не се появи. Дълго е за обяснение, ще го спестя, само ще ти дам следния съвет: увери се, че обичаш твоя човек искрено както жена мъж, а не ти е само най-добър приятел, както беше при мен. Ако имате различно сексуално либидо - той да има по-силно желание, ти примерно да можеш да живееш и без секс - може да мислиш, че нещата ще се променят или няма да се окаже проблем за вас, но от горчив опит ще ти кажа, че това може да се окаже сериозен проблем в отношенията ви. Казвам го това, защото вие 5 год. сте гаджета, но реално не сте изконсумирали връзката си, което е похвално, имайки предвид възрастта ви, но може и да значи, че просто нямаш такава потребност. Както аз нямах, затова и сега имаме проблеми с мъжа ми.
И нещо друго. Дълги години съм страдала от кофти отношението на родителите ми, сега гледам как се развиват и моите деца и децата на хората около мен и стигам до извода, че гадните родители са предпоставка за развитие на или много добри и послушни деца, или деца бунтари, т. е. двете крайности, както е втоя случай. Ти си дете за пример, но ако се държаха човечно с теб, най-вероятно нямаше да си толкова добра и изпълнителна. Звучи тъпо.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 6badc0db49
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Подобно ограничение е ужасяващо за децата. Това, което ти забраняват - ти го искаш най-много... Ако те стискат твърде много, ще пукнеш (надявам ти да не пукнеш наистина). Човешкият живот е предначертана линия за повечето... Ужасно е още от началото да те подтискат.

 
  ...


...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 2d1156e66b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Аз съм майка на 15 годишен тинейджър, израстнах при много строга майка, затова сега се държа с детето много деликатно. Всяко дете заслужава любов и разбиране в огромна доза! Не мога да разбера що за човек е майка, която не говори на детето си, ужасно е! Мило дете при първа възможност се изнеси от там. Ако усещаш напрежение и безпокойство сподели го с личния лекар. Когато се откъснеш от тази среда ще се почувстваш освободена и ще ти стане леко. Всичко ще остане в миналто. Смело напред, ти си силно момиче, виж през какви трудности си минала успешно. Общувай с хора, който те карат да се чувстваш добре. Избягвай хората, които те натоварват. Моята майка още се държи лошо с мен, а е на 60, аз общувам рядко с нея и така ми е много по добре.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 дни
hash: 17cf95a817
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Евала на авторката!

 
  ...
преди: 6 години, 2 дни
hash: 6c7a378984
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Като се изнесете е много вероятно родителите ви да не могат да приемат, че вече сте независими и самостоятелни личности и че нямат право да ви контролират. Затова бъдете подготвени да знаете до къде искате да ги допускате и да налагате граници. Иначе за секса, не се притеснявай, нормално е. Ще натрупате опит заедно.

 
  ...
преди: 6 години, 20 часа
hash: c4d180fde3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Миличка, на два пъти по 18 години съм, но историята ти ме натъжи. Да нямаш нормално детство е тъжно, но пък има и нещо хубаво в цялата история, скоро много скоро ще завършиш и тогава ще имаш цялото време на света да си с това момче. Е, не казвам, че ще е лесно докато си стъпите на краката, особенно без помощ от родителите, но поне ще сте си двамата и ще се бори заедно.
Колкото до майка ти, дано някой ден намериш сили да и простиш. Може да си е мислила, че това е правилният начин да те възпита, да и такива родители има, които си мислят, че щом детето им не пуши и не взима наркотици и не прави безразборен секс, значи са се справили перфектно като родители, без значение какви емоционални трамви са му нансли. А може би просто самата тя си е имало свои проблеми, пишеш, че понякога баща ти и е посягал и това няма ка да не и се е отразило на психиката и от там на отношенията и с теб. Може би просто я е било страх, че един ден и ти ще страдаш и твоят приятел ще се отнася лошо с теб и за това е правела всичко възможно да ви раздели. Не казвам, че това е правилното, напротив, всеки родител би следвало да се радва да види детето си щастливо и влюбено, но все пак майка ти е била хваната в капана на една доста нещастна връзка и от там и това странно отношение. За това не я съди много строго, може би дори някой ден ще успееш да и простиш, но сега просто гледай напред и мисли за всички онези прекрасни мигове, които ти предстоят с любимия и дано сте много щастливи заедно.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker