Не мога да си намеря работа... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120497)
 Любов и изневяра (29536)
 Секс и интимност (14293)
 Тинейджърски (21841)
 Семейство (6421)
 Здраве (9544)
 Спорт и красота (4684)
 На работното място (3125)
 Образование (7270)
 В чужбина (1640)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1729)
 Други (18349)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Не мога да си намеря работа...
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2077 пъти
Привет, хора!
Жена на 24 съм и реших да пиша в този сайт, защото ми допада, че е анонимно (омръзна ми от фейсбук и тем подобни социални мрежи, в които само се злорадства за чуждото нещастие от познати). Не знам откъде да започна, но ще опитам максимално кратко да пресъздам нещата, които ме терзаят...
Никога не съм се разбирала с родителите ми, точно обратния тип на "моето гардже е най-хубаво" са. Поне с мен, с брат ми е доста по-добре. Цял живот са очаквали да бъда това, което те желаят... С цел да се сближа с тях, непрекъснато ги слушах. Записах гимназия след 7-ми клас, каквато искаха, същото и за висшето образование... Е да, но не ме влечеше и това е. Откакто го разбраха това, съвсем се отчуждиха. Майка ми особено, а баща ми... той има сериозни проблеми с нервите, посягал ми е (включително и сравнително наскоро) за каквото се сетите... Защото не бях добра по математика, че съм бутнала нещо, че не съм свършила някаква работа в нас веднага като са ми казали... Винаги си казвах, че някой ден ще създам мое семейство и ще се отърва от целия този ад, но не ми вървеше особено и с момчетата. В момента имам приятел от близо година и половина, който доста държи на мен, особено на фона на предишния ми опит. Той е от друг град и му оставам на гости, а понякога той идва. Не съм от най-големите домакини (на майка ми подходът да ме научи да готвя беше с адско крещене и говорене, че съм некадърна, а и целеше просто да и свърши някой работата... тя лично ми е признавала, че поради тази причина е искала момиченце) и като цяло той готви, не мога да кажа нищо против. Аз от своя страна се опитвам да се науча и да попия нещо от него, че ме е срам той да ми готви, а аз само елементарни неща да мога...
Добре, но вечно стои въпросът с работата... Това е и големият проблем на нашите с мен, а те самите донякъде ме объркаха с това образование... По това време нямах пари и нямах избор, ако исках да уча, тъй като те плащаха и записах икономическа специалност (при все, че грам не ми се отдава) и страшно много се мъчих. За мен беше трудно да работя нещо сериозно и карах на някакви промоутърски тъпотии като студентка и дори пак не се справях, за което вкъщи се разиграваха ужасни сцени. На няколко пъти обмислях да се откажа, но първите две години не се учеше нищо по същество и се лъжех, че може пък и да схвана нещата като се стигне до истинската материя. Уви... Забравих да спомена, че родителите ми са с добри финансови възможности откакто се помня (харчат солидни суми за техни дрехи, екскурзии, какво ли не), но за тях смисълът на живота е бачкането и само и единствено това може да направи някой свестен в техните очи, а и естествено висшето образование.
Както и да е, започнах работа в една малка фирма по специалността ми малко преди да завърша (2016-та), но нямаше никакво обучение, шефът ни крещеше за щяло и за нещяло и в крайна сметка прекратих този фарс. Нашите откакто се помня ми говорят как трябва да живея, за да работя (на 16 ме юркаха да почвам работа) и избесняха, но както и да е. Винаги съм имала проблем с намирането на работа, тъй като специалността така и не ми стана голяма сила(не попаднах и на шеф, а в университета нямахме грам практика), а не ми се искало никога да ме експлоатират за жълти стотинки на месец. Малко след като завърших се запознахме с приятеля ми и в началото той не беше много съгласен да почвам работа, за да се виждаме за повече време (все още си пътувам към града ми и не съм се нанесла окончателно у тях, макар доста да оставам), а аз съм от София и не мога да почна работа в доста по-малък град като неговия, тук няма кой знае какво разнообразие от работни позиции, макар че и тук опитвах (не ми звъннаха). Той има пари (беше ходил в чужбина) и дори ме издържаше и постоянно ми даваше да си имам или за някакви дрехи, на мен ми беше неудобно... Мина се време и заговорихме даме вземе с него в чужбина, да замине отново... (неговите връзки обаче в работата са в един малък град и става въпрос за сезонна работа). Говорих с мениджър по скайп, за да ми види нивото на езика все пак и дадох сиви и март 2017та окончателно се разбра, че ще ходим. Казах си, че няма за кога да си търся работа, като май месец тръгваме и този път така и не търсих... Заминахме за няколко месеца, изкарахме доста пари и вече сме си в България. Сега давам дори пари на нашите за сметки в нас, но те не могат да се успокоят...
Аз търсих работа, но за тези, които ми харесват, или не ми звънят или на интервю и повече не ми се обаждат... Не знам къде греша толкова, аз съм скромен човек, но лъчезарен и се държа дори доста отпуснато на интервюта. Може би заради малкото ми опит не се получава. Приятелят ми също не работи, тъй като имаше този път ангажименти (по-рано просто си му стигаха парите), но смята да започва скоро. Казал ми е, че няма как да ме издържа за постоянно, а и на мен самата ми е страшно кофти, че нямам кой знае какъв опит, а искам да се науча да правя нещо и да работя. Искам да имам дете (от него) и да създам стабилно семейство, не с побой, обиди и вечна критика като моето. Да се откъсна изцяло от нашите искам, с майка ми рядко си казвам и две думи, баща ми е двете крайности, но мен не ме засяга доброто му държание, след като е способен да ме удря дори на тези години. И само ми се бъркат да почвам някаква никаква работа.... За протокола брат ми е сервитьор (той се надъхва много от техните упреци и почна с това още на 16, но на мен ми действат потискащо). Какво да направя, че не си представям с някаква такава работа да гледам семейство?? Не желая и да си мразя работата като нашите и да се връщам изнервена вкъщи и да си го изкарвам на децата и да съм същата като тях... Знам, че нямам право на кой знае какви претенции, но може би ако бъда обучена както трябва по специалността, ще се справям. Не е да нямам желание...
Та това е в общи линии... Ако можете да дадете някакъв съвет по случая ми... То е трудно, но...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: a43b78fe50
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей,
Бих ти предложила практически курс по счетоводство или някакъв друг вид икономическа дейност. Широко разпространени са. Мои познати се ползваха от тях докато завършваха или преди започване на нова работа. Няколко месеца е обучението и включва часове практика и теория.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 98488ffb9e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Нито имаш честна преценка за миналото си, нито имаш визия за бъдещето си. Ето, имаш приятел и родители, с които евентуално да обсъдиш бъдещето си, ти пишеш в сайт за пенкилери. Родителите ти са виновни за всичко, как нищо не си вършела в къщи, как е трябвало да учиш заради тях, как приятелят ти ти готви и ти дава пари. А ти?
Добре, завършила си икономическо образование, което не ти харесва. Защо не завършиш задочно една магистратура и да се насочиш на където искаш. Родителите ти само за работа мислели, а парите за твоите сметки от къде смяташ да дойдат?
С момчето сте от различни градове-разберете се какво правите-събирате ли се като двойка или ще си се моткате по пътищатата. Ако преценявате, че ще живеете заедно, ориентирайте се за някакво местожителство и започнете да изграждате живота си там, а не стойте разкрачени. Ако искате да живеете в чужбина, отивайте и започвайте там. Но да работиш сезонна работа по 3 месеца, да имаш образование, което не харесваш и не искаш да работиш, как ще ти се получи животът по този начин.?

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 67dae92ce3
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Не можеш да имаш всичко в живота - хубава работа, каквато ти харесва, добро заплащане, че и внимание да ти обърнат да те обучават и всичко това от раз, без опит - не става. Имаш нужда малко да сведеш главица и да си по-търпелива и по-малко изискваща. Никой не те обучавал и шефът постоянно крещял на оная работа - ами ти описваш работната среда на 70% от хората! Стискай зъби да се задържиш на едно място за пвоече време, за няколко години, да натрупаш опит, да съебреш някой лев, самочувствието ти ще се дигне, ще гледат на теб като на по-сериозна, сега в сивито ти какво пише - работила на няколко места все за кратко - несериозно е и за такава и ще те възприемат и няма и да те изберат пред някоя, която е работила на по-малко места за по-дълго време, макар и по-ниско квалифицирани.
Започни от по-ниски позиции, човек се развива в работата, първо почва с по-кофти позиции, с по-скучни неща и чак след време намира мечтаното място. Това е животът, мила, горе главата, но намали изискванията си.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: ce4081e627
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Като за начало, като първо и най-лесно упражнение да се отърсиш от неприятните емоционални наслагвания от семейството и като първа стъпка към това да се почувстваш пълноценен партньор на приятеля си, се научи да готвиш. Не изисква акъл :) Книги и сайтове по темата, колкото искаш.

Следващата стъпка е да разбереш какво ти се отдава да правиш, какво ще ти идва отвътре.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 54a5eb3783
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

5.   Въй... и с какво точно ви подразни това момиче? Че не иска да работи нещо, което не й харесва? И да си го изкарва на децата? И като са така 70% от хората какво? Какво от това? Създадохте едно невротизирано поколение, и второ такова, и накрая какво - държавата била не знам си каква, младите били не знам си какви...
Ми авторке, не може да си намериш работа, защото търсиш там, където явно има достатъчно кандидати. Казват, че в София имало достатъчно работа, но и кандидатите не са малко. Казвам го като човек, живял и в София, и в провинцията.

 
  ...


...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 5fc073c612
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   . Съветът ми е да си намериш каквато и да е работа докато излезе нещо, което ще ти хареса и удовлетворява. Не може да чакаш мечтаната работа дълго време седейки и надявайки се, защото сметките идват всеки месец.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: cb37a65fbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Винаги съм се чудила как така човек не може да си намери работа, при положение, че в България има огромна криза за кадри. Нужна е само малко повече гъвкавост. Какво като си завършила еди какво си? Приспособи се към пазара. Виж какво е нужно на бизнеса. Проучвай работодатели, кандидатствай, учи в движение. Ти какво правиш, всъщност, в момента? Нищо. Лашкаш се между два града и разчиташ на "ужасните" ти родители за дожбните. Да ти е минало през ум, че това е време, в което може да усвоиш нови умения? Не задължително свързани с университет. Научи се да шиеш, примерно. За да не каже някой, че говоря наизуст, само ще спомена, че давам съвета си от позицията на човек, който работи с договор в един ежедневен вестник, едно месечно списание, един университет и две издателства. Т.е. получавам редовни приходи от пет! места. И всичко това в област като литературата - страшно свит пазар и пренаселен от конкуренти. Щом литератор успява да си запълни графика с ангажименти, то един счетоводител, например, не е възможно да остане без работа. Освен ако не притежава абсолютно никакви социални умения. Така че, авторке, просто търси. Ползвай интернет не само за забавление и хленч, а за да си наясно с пазара на труда и да си винаги на изхода, когато усетиш, че се отваря ниша някъде. И не се заблуждавай: никой шеф няма да те обучава, това не е училище, а бизнес предприятие, което трябва да печели всеки месец. Ти самата би ли наела за ремонт на банята майстор, на който трябва да обясняваш как се лепят плочки?

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: c6851da743
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   номер7, първо искам да те поздравя затова колко добре се справяш в сферата, която си избрала.
Искам да те попитам защо само към хората около 20 години, айде да кажем под 30, разни си позволяват(е) да се изказват едно такова остро, когато някой от тях спомене, че се затруднява да си намери работа, има някакви страхове, конплекси и. т. н... А ако това го напише/каже някой на 40/50 години, особено пък ако е и семеен човек, то тогава отношението е едно такова доста по различно, едно такова внимателно някак - няма изказвания от сорта на "стига с този хленч", "научи се да шиеш". Не че това, което казваш не е вярно, но защо се казва само на хората на по - малко години, особено пък на несемейните? Доста е несправедливо според мен.
Само без клишета, ако може.

Смятам, че номер5 е много прав в изказването си.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: ecd9df9e2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Номер 7 съм, в отговор на номер 8. Хиляди извинения, ако съм прозвучала рязко! Ядосах се. Ядосвам се винаги, когато млади хора губят кураж. Ами той животът е пред вас; сега сте в силата си. Сега имате шансовете да канализирате кариерата си, да допълните нещо към образованието си, да сте гъвкави, да променяте, да се връщате и започвате отначало. Още повече, че сте несемейни. Т.е. не ви се налага да се съобразявате със съпрузи и деца, можете да пътувате, мобилни сте; ако тук няма работа, нямате проблем да я потърсите в Австрия, примерно, или в Аржентина, да кажем. С една дума имате много широк спектър от възможности. Затова дадох пример със себе си - защото съм семейна жена на 46 години. Не мога да си хвана куфара и да запраша по света, оставяйки семейството си. Не мога да работя нощен труд, защото мъжът ми иска вечеря като се прибере и т.н. Да не говорим, че работодателите по принцип са ориентирани към по-млади кадри и са напълно прави, защото идеите са у вас. Ние - по-възрастните - може да имаме повече опит, но вече не сме толкова креативни, творческите идеи принадлежат на младите хора, на вас. Ей затова се ядосах. Работа има, стига да търсиш и да не се страхуваш да направиш крачка встрани. Тя няма да те отклони от пътя, то е като да заобиколиш досадна локва. Днес превеждам Пушкин и пиша дисертация върху Бродски, обаче навремето ми се е случвало да пиша срещу заплащане стихотворения за некролози. Не се шегувам! В една печатница имаха нужда от човек да им пише текстовете за некролозите, понеже опечалените искали различни, и аз се наех. Поръчва си човекът некролог за баба си, казва какво иска да съдържа и аз сядам и пиша стихотворението. Това съм го правила като прясно завършил магистър по литература. Мислиш ли, че е по-хубаво, отколкото да шиеш?

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: a9bfcc03ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз съм 3 висши образования, счетоводител съм. Живея на квартира в София. Работя за 800лв нето. Справям се някак си, надявам се да ми увеличат заплатата до 1-2 месеца, ако ли не търсене на работа на друго място или в чужбина. Търсих интензивно 5-6 месеца работа през всички сайтове за работа и разбрах едно, ако си не си на някой човек трудно ще получиш заплата от порядъка на 1500-2000 лв. и повече, всеки работодател гледа дори в София, колкото може по-малко да плаща, естествено от фирма до фирма има разлика. Аз върша работа за 800 лв, а друг човек от същата фирма получава 7000 лв. за същата работа( а дори няма квалификацията като моята), която аз върша, но той е човек на шефа. Така че, моят съвет е разбери какво те влече, запише да учиш за това, което искаш. Търси си интензивно работа, почни дори за 800-900лв отначало, натрупай опит, а ако не те оценяват след някой и друг месец започни да търсиш работа на друго място, но вече ще имаш някакъв опит в дадена област.

 
  ...

...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: fba3531262
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   окей 7/9, ти си семейна жена на 46 години, но въпреки това си креативна, имаш идеи, ИМАШ ПРИХОДИ ОТ ПЕТ МЕСТА.
Какво би казала на всички твои връстници и връстнички, които имат малък доход от едно място или направо никакъв доход. Които постоянно мрънкат, че дрържавата им е виновна, които предпочитат да се оправдават за положението си с това, че са семейни, даже самите им оправданията създават едно такова усещане, че да си семеен сякаш е еквивалент на това да си инвалидизиран..

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: d471e77901
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Аз съм 7/9 в отговор на 11. Веднага ще им кажа. Дами и господа, това между ушите ви се нарича глава. В тази глава има мозък. Този мозък има функцията да мисли. Мисълта, оригиналната, независимата човешка мисъл е най-ценената и скъпо платена стока на този свят. Вие я имате по рождение. Използвайте я. Държавата няма никакво отношение към това. Семейството само помага, защото имате гръб, имате партньор, имате лично спокойствие и удовлетвореност. Бачкането може да е адски забавно занимание, ако подхождате към него с тръпка, а не с досада. То е като да идеш на фитнес: е, ще се поизпотиш малко, но после ще се радваш пред огледалото и ще имаш самочувствие. Това какво точно работиш, не е толкова важно. Важното - и отлично платеното - е да мислиш за качеството на продукта, който предлагаш. Може да си най-успешният продавач на слънчогледови семки в града и това да те храни с години, ако им умериш солта и ги докараш на печене. По-сигурно е, отколкото да си най-калпавият мениджър, инженер, лекар или пък министър и да мрънкаш, че не те оценяват. Това няма да е истина. Оценяват те. При това те оценяват правилно. Защото, ако наистина си вършиш работата с мисъл и желание, ползата е от нея ще е очевидна. Качеството не може да се скрие. Дай ми добър продукт и аз ще ти го платя. Месар си? Добре, ако месото ти е хубаво, от теб ще пазарувам, а не от друг. Писател си? Ако ми хареса една твоя книга, и втора ще си купя. Държавник си? Ако моят живот се подобри, докато ръководиш страната, пак ще гласувам за теб. И така нататък до безкрайност. Затова, номер 11, аз имам доходи от пет места. Защото първо мисля за нуждите на клиента - в моя случай издателя - използвам ума си, за да му предложа най-добрата концепция и изпипвам до детайл крайния продукт. Всеки работодател е наш клиент, той не ни дължи нито стотинка преди ние да му предоставим нашата стока, т. е. нашия ум, идеи и труд, които на него да са му важни. Ето това не могат да разберат моите връстници. Този подход към работата, към деловата част от нашия живот, няма общо нито с образованието, нито с възрастта, нито със семейното положение. Тези обстоятелства много често се използват просто като извинения за неспособността да мислиш със собствения си мозък.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 54e6458a5e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Номер 7/9, абсолютно никъде не съм казала, че нашите ми дават каквито и да е пари (дори напротив, аз им давам за това, че живея у нас... ). И "ужасни" за някои може и да не са, на мене не ми е по вкуса някой да ме кара да живея както той иска (визирам налагането какво да уча, какво да работя, включително и съвета да почвам ако ще и най-черната работа на света, само и само да работя). Аз в момента съм имала този избор да мога да подбирам работа просто, тъй като и спестени пари си имам. Естествено, че ако го нямам, веднага бих почнала. Просто не одобрявам модела "аз те родих, аз ще ти определям целия живот". Затова намесих нашите, не защото не искам да работя и се цупя, че те го искат. Малко не съм съгласна с теб за обучението като цяло и ще ти кажа защо. Според мен ако виждаш, че човекът не е опитен, да очакваш чудеса от него от day one е малко абсурдно. Ако го наемаш като знаеш, че няма опит, донякъде трябва да ти е ясно, че ще му трябват някакви насоки. А само може да му е в плюс на работодателят да те обучи и после да си един кадърен служител, вместо да те уволни. Аз не съм и визирала и кой знае какво обучение, просто да се подхожда с разбиране, ако за някои неща му трябват повечко обяснения на човек. Смятам, че това са не само мои страхове, а и на много млади, с не кой знае какъв опит, хора. Отговарям персонално първо на теб, защото наистина тонът прозвуча малко груб, но те разбирам и теб какво визираш. Просто ако човек понякога не иска да работи какво и да е, случва се да е объркан. Работа има, но аз просто съм имала избора да потърся повечко време, не да се хвана на първата такава, но разбира се, че ако нямам избора, бих правила и нещо, което "не е моето". Разбирам, че е важно да имаш какъвто и да е опит, така че има резон в това.


Вижте, далеч съм от това да смятам, че имам право на кой знае какви претенции. Просто номер 5 най-правилно ме разбра, че не искам да работя нещо, което ще ме изнервя постоянно и утре ще си го изкарвам на децата ми или пък да работя нещо за "жълти стотинки" както се казва и да е мега гърч (второто е случаят с брат ми). Нашите също не си обичат работата и винаги са ми говорили "няма човек, който си харесва работата", но аз определено не съм на това мнение. Нямам проблем да ми плащат малко като за начало, но не работата да е един тон и все напрегнато, ако ще е за никакви пари. Специални благодарности на номер 5, че ме разбира, че съм се пробвала на позиции, които наистина ми звучат добре, но не е ставало и това наистина ме е разочаровало.
Мерси и на останалите (номер 1, 4, 6, 8) за съветите, като цяло сте прави, имам нещо предвид за няколко позиции и наистина бих пробвала сега дори нещо да не ми изглежда мечтаната работа, само да звъннат както казаха. :D Очаквах дори доста повече критика и малко се притеснявах да напиша историята, защото наистина си давах сметка, че може да прозвучи леко странно и несериозно написаното, но почти всички от вас успяха да вникнат в написаното и да дадат адекватни съвети, а дори и нещо да е прозвучало като критика, го приемам като градивна такава.

От авторката

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 798fa5417f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   от 8/11:

'подход към работата, към деловата част от нашия живот, няма общо нито с образованието, нито с възрастта, нито със семейното положение. Тези обстоятелства много често се използват просто като извинения за неспособността да мислиш със собствения си мозък. ' Yesssss! Доволна съм от отговора :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker