Нуждая се от емоционална подкрепа - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Нуждая се от емоционална подкрепа
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1266 пъти
Здравейте!

Никога не съм обичала да споделям най-дълбоките си душевни преживявания, дори и с близките ми приятели, а ето сега съм тук и даже за пръв път ще споделя във форум...

Проблемът е, че изпадам в сериозна емоционална дупка, породена от загуба и неприятни емоции и не намирам начин да я преодолея сама, затова може би се нуждая от някакъв тип разбиране, каквото за жалост не получавам от близките си хора, защото те са свикнали, че аз винаги съм достатъчно силна, за да се справя сама. Да, ама не, тоз и път не, и никой не го разбира.

Септември месец преживях спонтанен аборт, загубих едно много желано бебе, още преди да е станало реалност...
Беше голям удар за мен... Много трудно се възстанових психически, а все още се маразя в моментите, в които започвам да изпитвам завист към бременни колежки, приятелки или когато видя щастливо семейство във Facebook. Сякаш нещо ме проожда отвътре.. не искам да ги мразя, а точно обратното - да се радвам, че са получили това щастие и имат възможност да се насладят на чудото на живота, но не, вместо това винаги първосигнално ми идва "Защо те? Защо Господ ме наказа да не съм аз! Сега вече щях гордо да се пъча с големия си корем, а аз вместо това тайно и тихо се превръщам в една завистлива дребна душица - нещо, което винаги съм ненавиждала... "
От два месеца с приятелят ми опитваме пак и няма да ви описвам болката и настроението, което имах и двата месеца в деня, в който ми дойде менструацията. Просто се чувствах все едно се разрушавам за пореден път отвътре, няколко часа след това се питам, защо съм наказана и какви ли не крайни мисли ми минават през главата.
Същевременно с тези мои терзания загубих баща си миналия месец - не просто баща за мен, а човек, който обичах ужасно много, уважавах и давах за пример пред много хора, колко добър човек беше... Втори огромен удар за мен и моето семейство.
Едва ли може да се чувства по-силно вкуса на загубата след две такива огромни загуби!
До сега винаги съм намирала сили и смисъл в живота си, за да продължа, но в момента се чувствам, сякаш "ресурсите" ми са свършили и просто нищо не ме утешава.
До скоро намирах утеха в мечтата за ново бебенце, но от както ми дойде поредната менструация просто се сринах и от няколко дни спрях да живея.
Мъжът до мен се опитва да ме утеши, но някак все не ми достига утехата му, приятелите ми не могат да ми бъдат кой знае колко полезни, защото просто са късметлии и не им се е случвало нито едно от тези неща (да са живи и здрави и никога да не им се случва! ). И просто се озовавам сама в дупката...
Само ще помоля без упреци, без хейт и остроумщини! Първо - искам просто да си излея душата, второ - ще се радвам, ако открия съвет как да преодолея кризата. Трето - ако има жени, които много са мечтали за бебе, но са го губили или не е идвало много дълго време, нуждая се от съвет как го преодоляхте емоционално, какво променихте, за да бягате от това да превръщате желанието си във фикс идея?
Само искам да подчетая, че се захващах с какви ли не хобита, даже започнах да работя допълнително, за да се ангажирам и да не мисля, но нищо от тези неща не помага, излизания, срещи с приятели - нищо.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: a564ffe7b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Мила, аз забременях на 35 с и ви три процедура. Знам как се чувстваш и искам да ти кажа, че ти трябва малко време да се успокоиш. Сега, болката ще си я Ина, но ще свикнеш на нея. В момента, организмът ти е в стрес и за това, не можеш да забременееш. Ще те успокоя и за чувствата на завист и злоба, които изпитваш, защото те също са нормални и ги изпитвах и аз, а на мравката път правея. Това, че ги изпитваш не те прави лош човек, приеми ги, прости си дай мъничко време. Много помага вярата, защото при първото и инвитро се захвана един ембрион и не се разви, дойде ми цикъла. Обаче аз се само навивах, че ще стане при вторият път и, че ще имам дете при всички положения. Вторият път, бях много по - спокойна, защото с и казвах, ако не сега, по нататък, но ще стане. И взе, че стана. Под стрес, ако си, няма как да стане. Изживей си болката, изтупай се и продължи напред.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 1697819c48
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Спокойно, аз 8 г не можех да забременея, но забременях на 27г и сега си имам 1 прекрасно дете, въпреки че го родих преждевременно и имаше доста усложнения при детето след раждането- с години го водех всеки ден по лекари и т. н. - да не изпадам в подробности( аз имам приятелка, която има над 10 аборта- просто не обича деца, а аз едвам с едно забременях( и на мен ми минаваха такива мисли и завиждах, но сега съжелявам за това). Всеки преживява загуби, не се отчайвай, иначе ще се съсипеш. Аз пък загубих майка си преди 5 г- почина от рак. И аз бях изпаднала в дупка, но в крайна сметка всичко се оправи- в живота има възходи и спадове, не може само хубаво да е. Съсипах си здравето от нерви и сега се блъскам в главата, колко глупава съм била

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: a7976d632d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Значи, докато си в тази дупка, не знам как може да се оправят нещата. На първо място, имаш нужда от време. Позволи си, известно време да ти е гадно, тежко, тъжно и т. н. Това са нормални чувства, предвид какво си преживяла. Но после трябва да дойде време, в което да си дадеш шанс! Сега се сетих за една позната, която ми беше казала, че живее втори живот. Сега е много щастлива, с хубав живот. Но преди не е било така, а точно обратното. Мисълта ми е, че човек е длъжен да продължи! Не знаеш какво те чака по- нататък.
Чудеса се случват всеки ден. На мен ми се е случвало истинско чудо, но сега няма да го разказвам. Просто вярвай!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: ee79e4ea33
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Само ти можеш да си помогнеш. Никой от нас не е в състояние да влезе под кожата ти и да излекува раната. Не се упреквай, че завиждаш на хората, които имат това, което ти желаеш, завистта е нормално чувство, тя е свързана с ниска себеоценка и просто трябва да я приемем. Но защо е ниска твоята себеоценка? Ти си жена. Ти не си само потенциална майка. Със или без дете ти си стойностно човешко същество, което е важно за себе си и за другите. Аз също съм губила дете. Забременях още в първите месеци на брака си, но в началото на четвъртия месец получих спонтанен аборт. Съпругът ми дори не дойде с мен до болницата, когато започнах да кървя. Каза ми, че това са си женски работи и да не го занимавам. Не ме и прибра от там, след като се обадих, че ми предстои кюртаж, заради спонтанен аборт; върнах се обляна в сълзи с такси. После той категорично отказа всякакви по-нататъшни опити за бебе. Напълно спря да прави секс с мен. И така 10 години. Бях глупава, че не го напуснах веднага. Разведох се едва преди 5 години. Срещнах голямата си любов, оженихме се, но вече съм на 47. Не мога да родя. Опитвахме, но просто не се получава и не се заблуждавам - времето ми е изтекло. И така трябва да бъде. Ако днес имам бебе, когато то е студент, аз ще съм на 70 години. Приех факта, че в този живот няма да имам свои деца. Което не значи, че не мога да бъда полезна на други деца - по един или друг начин. Като преподавател например. Не съм сигурна, че моят опит ти помага, авторке, защото аз съм боец - приемам нещата такива, каквито са, и се адаптирам към ситуациите. Ти обаче, искаш всичко тук, сега и на момента. Уверявам те, животът е чудесен винаги, стига да имаш очите да го погледнеш от хубавата страна. Да, нямаме деца със съпруга ми, но пък това ни дава свободата да пътуваме, да се забавляваме когато ни скимне, да сме шумни и неразумни. Когато имаш бебе, няма как в два през нощта да запалиш колата и да потеглиш, просто защото ти е хрумнало, че искаш да си изпиеш сутрешното кафе на брега на Бяло море в Кавала и да хапнеш от онези прекрасни курабийки, дето ги правят там. А ние сме го правили. Ето с това се надявам да ти бъда полезна: да те насоча към радостта от живота такъв, какъвто той е. Опасявам се, че истеричното ти желание за дете може да дойде в повечко на приятеля ти и отношенията ви да пострадат. Обичай него. Обичай себе си. Обичайте живота. Всичко останало, ако е писано, ще стане.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 4d2004f7f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Спокойно мила. Разбирам те. Това е съдба, случило се е и не можеш нищо да промениш. Приеми го, опитай се да успокойиш ума си. Пак ще забременееш, щом веднъж си била бременна пак ще си, дай си време. Едно знам със сигурност - не бива да се напрягаш и да насилваш организма си, иначе ще се случи обратното, подложен на стрес организма ще направи обратна реакция! Успокой се, пак ще се случи ще видиш как расте бебе в корема ти. Няма по хубаво нещо от това да си майка! Ще го изпиташ!
Запомни едно нещо от мен - не гледай със завист бременните или тези с бебета, знаеш ли защо, зависта е лошо чувство не позволявай да се настанява в организма ти и да трови вътрешния ти свят. Аз имам дете, но много обичам децата, вярвай те го усещат и сами идват при мен и почват д ами говорят. Обичай децата, бебетата, бреенните и ще видиш как в твоя корем ще се появи бебче!

За татко ти много съжалявам, но знаеш ли пак си щастлива, ти имаш прекрасен спомен за него и ще го разказваш на децата и внуците си и на приятелите си. Моя баща е жив, но без причина се носи много грубо с мен, имах много неприятности в живота, но не ме подкрепи, тежко му беше да живея в къщата му, пречела сзм на снахата и брат ми. Казаха ми да си тръгвам от къщата им. Прибрах се при съпругът ми и се преборих с алкохолната му зависимост и още куп неприятности някои от които още си ги има. Но имам моя син, най прекрасното нещо в живота ми, дай Боже и ти ще имаш мила прекрасно детенце което ще направи света ти райски кът. Имай търпение и вяра, зареди се с позитивна енергия ще се случи и на теб и ти ще станеш майка! Поздрави!

 
  ...


...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 1f19f3a0ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Прекрасни коментари до тук!
Аз загубих много близки за няколко години и не мога дори да забременея след процедури и донорки... След последната бях много, много отчаяна. Точно преди Коледа. Е, от седмици проучвам осиновяване (нищожен шанс) и за още процедури. Явно съм по-силна от колкото мислех, а мислех, че съм на края на силите си... ВСЕКИ е по-силен от колкото мисли!
Ти поне си била бременна, някои не са били никога! Ако мислиш за тези, които имат повече от теб, вместо това помсили за тези, които имат по-малко!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 0ab5fb4014
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Промени мисленето си. На колко си години? Един аборт не е краят на света, но когато мислиш по този начин, сама заключваш положителните неща. Идват ти цикълът а ти реагираш сякаш си 50 и никога няма да имаш деца. И аз се боря да имам дете, но това не ми попречи да се радвам и чакам с радост раждащите се около мен бебета. Дори едното се очаква тези дни и вече купих няколко подаръка. Мен това ме зареди с радост и положителни емоции.
И то в месец когато, дори отложиха процедурата в инвитро клиниката защото се появиха неочаквано други проблеми при мен. Научи се да приемаш, а не да се съпротивляваш на живота.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 1f19f3a0ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Извинявай, номер 4, но това си е самозаблуда (знам, че ти помага, но си е заблуда.... )! Я помисли, дали ако имаше дете, то не би предпочело да СЪЩЕСТВУВА, (пък ако ще ди със 70 годишна майка, когато е в университета), отколкото да НЕ СЪЩЕСТВУВА изобщо!? Мисля, че отговорът е ясен, но си намерила начин да се примириш със съдбата си.... Е, аз още не съм, поради неоспоримият отговор на тази дилема...

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: d33be87765
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Благодаря на всички за прекрасните отговори и въпреки, че вече съм доста по-добре, те допринесоха да се усмихна още по-широко на живота! Аз съм млада и по принцип доста енергична, имам прекрасен човек до себе си, който ми е огромна опора. Мисля, че съм щастлива, но неблагодарна. Въпреки преживяното съм късметлийка, защото съм обичана, а всички знаем, че това ни дава крила.
Относно бебето - може би Съдбата смята, че още не съм достатъчно съзряла за дете, нещо, което самата аз го виждам понякога.
Относно завистта - промених си гледната точка и тя изчезна! Просто като се сетя за някоя бременна моя позната, вместо да си казвам "Защо тя, да, а аз - не? ", започнах да си мисля "Колко ще е готино да си говорим за бебета и да споделяме опит. "
Още веднъж много благодаря за отговорите и за подкрепата!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: aa54caf127
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Здрасти,
Късна 1ва бременност, така чакано и желано бебе, но го изгубих в 9та седмица... Нямало сърдечна дейност според лекаря; най-тежкия видеозон в живота ми, от който излязох разплакана и белязана до живот!
Аз на 32, той - на 33... Мълчахме в колата по пътя до в къщи...
Спомням си как като пристигнахме, просто не ни се прибираше там, където ни чакаха бебешки дрешки и играчки! ...
Останахме в колата, вкопчихме се един в друг и си поплакахме...
В момента, в който излязох от колата, си обещах, че спирам да го мисля и да се самосъжалявам!
Щом природата е решила така, значи е нямало друга алтернатива!
На следващия ден вече имах час за кюртаж... отвратително място, тягостно... Плаках от началото до края, но станах твърдо решена да се боря...!
Не се обърнах повече назад, явно не е било здраво и е по-добре така вместо цял живот да се мъчи...
В болницата ме питаха за подробности и като разбраха, че ми е 1ва бременност, се притесниха и предложиха... психическа подкрепа!
Нямах нужда.
Решила бях, че искам бебе и ще опитвам докато стане!
3 месеца след кюртажа бях бременна и вече имам 2 чудесни дъщери!
Около мен очакваха да страдам и да се възстановявам поне година преди да зачена, но не! ... Мечтаех за нов живот в утробата си и си го създадохме!
Моя близка роди на 22 дете със сериозни увреждания и цял живот се мъчат...
При мен природата реши проблема и се радвам на здрави деца!
Ти просто бъди силна, позитивна и прави любов с мъжа си без да мислиш за бебе - то само ще си дойде! Късмет от мен!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker