Страх ме е, че ще си отиде без дори да я видя за последно. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82149)
 Избор на редактора (69)
 Любов и изневяра (18567)
 Секс и интимност (9777)
 Тинейджърски (18587)
 Семейство (3924)
 Здраве (6759)
 Спорт и красота (3571)
 На работното място (1554)
 Образование (4598)
 В чужбина (1020)
 Наркотици и алкохол (826)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1307)
 Други (10884)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Страх ме е, че ще си отиде без дори да я видя за последно.
преди: 6 месеца, 12 дни, прочетена 754 пъти
Знам, че тук не е най-подходящото място да споделя какво ме мъчи. Знам, че вместо да се оплаквам мога просто да действам. Всъщност знам отговорите на всички въпроси, които най-вероятно ще споделя с Вас. Истината е обаче, че ме е страх. До мозъка на костите ми. Знам защо в последно време целият свят ми е крив и защо не мога да се справя с нищо.
Просто ми липсва подкрепата на най-близкият човек за мен. Това е баба ми. Много добра, но и също толкова горда жена.
Като цяло тя ме е отгледала, докато майка ми си живееше живота. С нея съм споделяла всеки миг на радост и мъка, тя ме е учила на всичко, дала ми е пример в живота. Подкрепяла ме е, понякога ме е съдила, но винаги за мое добро. Единственият човек, за когото съм сигурна че е до мен, дори сега, когато не разговаряме. Единственият човек, който го е било грижа за мен. И го е било грижа истински, без да има или да иска нещо в замяна.
Не за първи път баба не ми говори. Аз съм на 21години и помня много моменти, в които съм грешала и по този начин тя ми е давала урок. Но сега е друго. От миналата година тя не се чувства добре, болна е. Никой не знае от какво, може би само тя си знае, но не иска да каже на никого. След дълги разправии по лекари, накрая се отказа, не иска да стъпва в болница вече. И я разбирам, живота й никога не е бил лек. С 3 деца, едно от които майка ми и мъж алкохолик и женкар (дядо ми, който и до ден днешен не спра скапания алкохол) тази жена по един или друг начин и намерила начин да се справи с живота, да изгледа децата си, да изгледа и мен.
От цялото семейство само към нея имах и все още имам уважение. Само на нея съм вярвала, само с нея съм си споделяла. А сега ме е страх, че ще дойде денят, в който тя ще си отиде от този свят без да ми проговори, без дори да й кажа сбогом. Знам си грешките, опитвала съм да се извиня най-искрено, да й покажа, че държа на нея въпреки че вече имам свой собствен живот, че тя винаги ще ми е важна независимо къде съм или с кого съм. Но както написах и по-горе, тя е горда жена, трудно приема извинения, трудно преглъща обидата, била тя е и несъзнателна. Понякога си мисля, че нарочно ме държи на страна от себе си в този момент, за да не я виждам такава, за да не я мисля. За 1 година отслабна драстично, почти не става от леглото, кашля, не може да диша. А до преди тази 1 година работеше, излизахме на вън, беше пъргава и здраво стъпила на земята жена. Силна жена, това е което мога да кажа за да я определя. Въпреки всички проблеми, пред които се е изправяла никога не е падала духом. До миналата година. Дошло й е в повече, разбирам.
Но защо ме отблъсква, защо не иска да се бори, защо ме държи на далеч от себе си.. Защо не приема ничия помощ. Те сега се сетиха децата й и съпругът й за нея, когато вече няма на къде. Не я опазихме, за което ме боли страшно много, за което съжалявам. Отдавна съм приела факта, че няма нищо вечно на този свят, преди повече от 10години щях да остана без майка, която по чудо оцеля в автомобилна катастрофа. През цялото време баба беше до мен. Но сега не мога и не искам да приема това, че мога да стигна до момент, в който да не я видя повече. Страх ме е, че ще си отиде без дори да я видя за последно, да й кажа колко много я обичам. Единственото, което ме крепи в момента е това, че знам че е жива, дори и да не е здрава. А е толкова жалко, да ни делят 2 автобусни спирки и да не мога да отида да я видя. Не ми отваря. Може би не иска да я виждам в това състояние.
Няма с кого да споделя как се чувствам, както споменах-винаги съм била на мнение, че на хората не им пука наистина как се чувстваш ти.. А сега, единственият човек на когото знам че му пука за мен не желае да ме види, не желае да ме прегърне и да ми каже, че съм порасналото, умно и любимо момиче на баба.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 11 дни
hash: 7a0228464a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Иска да я запомниш така, както си я познавала до сега. Понеже е силна и горделива жена, която се е справяла сама в живота, сега не иска да я виждат слаба и безпомощна.

Не я осъждай, за това и решение. Може да е правилно, може и да не е, но е нейно право.

Така или иначе, живота ще ви раздели, дали сега или след време. Бъди като нея - силна и независима.

П.С: Щом не те допуска до себе си, защо не и напишеш едно писмо, в плик?

 
  ...
преди: 6 месеца, 11 дни
hash: e149464f87
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Ще ти кажа какво бих направила на твое място. Аз никога не се отказвам от хората, на които държа. Всеки ден щях да кисна пред вратата, щях да моля дядо ми да ми отвори. Ако никой не ми отваря, щях да оставям по един букет и бележка пред вратата. Ако ми се отвори, щях да седна и да стоя, докато не ме отрази. На тръгване, всеки един път, щях да ѝ казвам, че я обичам, че е важна за мен и че ще продължа да се опитвам. Щях да го направя, за да съм сигурна, че ако нещо ѝ се случи, последните ѝ спомени ще са, че съм била там и съм се опитвала. Колкото и да е горда, при всяко викане и всеки скандал, щях да ѝ казвам, че я обичам, че ще си тръгна сега, но ще дойда след няколко дни. Все ще омекне. Бих започнала да ѝ помагам- пазаруване, миене на чинии, метене. Ако не мога да вляза в блока, щях да чакам някой съсед и да го моля да остави цветята пред вратата ѝ горе или да почука, за да ѝ ги даде. От цял блок, поне един човек би се съгласил да ми помогне да стигна до тази твърдоглава жена. Казвам ти всичко това, защото самата аз съм опърничава. Ако съм сърдита е много трудно да ме спечелят. Колкото и пъти да отблъсна някого, аз ще запомня старанието му и ще омекна, най-малкото, че той ще спечели вечното ми уважение. Не се отказвай! Ама никак не се интересувай, че тя ще ти се ядосва на опитите. Тя те е отгледала, твоя кръв е, тя ти е баба и съм убедена, че те обича. Ти си ѝ внучка, а не досаден влюбен приятел, че опитите ти да са жалки. Ще види старанието ти, ще разбере, че ти пука и дори и да не ти проговори, ти ще си сигурна, че тя е знаела, че я обичаш и съжаляваш. Това е най-важното. Бъди толкова упорита, инатлива и борбена, колкото е и тя самата. С твърди хора се работи по същия начин, те това могат и това разбират най-лесно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker