Къде бъркам?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1231 пъти
Здравейте, имам нужда от съвет. Голяма нужда. С мъжа ми сме заедно от 5 години. Женени сме от 2 г. Аз съм на 22 г. , а той на 36г. Имаме едно дете. В началото на връзката ни нещата бяха прекрасни. Излизахме всяка вечер, разхождахме се хванати за ръка, гушкахме се често. Ако не бяхме заедно ми пращаше смс - и, за да ми каже колко му липсвам, колко ме обича. Разбираме се чудесно. Правеше всичко, за да съм щастлива. От както обаче, се роди детето, той стана различен. Дръпнат. Имам усещането, че дали съм тук, дали ме няма все тая. Всичко друго е по - важно от мен. Често се случва след работа, вместо да се прибере, първо отива при приятели и после се прибира. Ако предложа да излезем или отказва, или излизаме за по едно кафе набързо и навън се държим просто като приятели. Като говорим за нещо, той говори в единствено число. Като не е на работа само спи, гледа тв или играе на компютъра. Даже често вечер заспива на дивана, понеже искал да гледа филм. Никаква интимност, никакви признаци на чувства. Нищо.. Дори се е случвало да плача пред него, просто някой път не мога да се сдържа. И нищо. Все едно не ме вижда. Никаква реакция. Или ако случайно реагира, ми казва, че плача за глупости. Много пъти съм му казвала, че не може така. Че имам нужда от внимание, но той не мисли, че съм лишена от такова. За всичките тези години ми е подарявал цвете 2 пъти. За рождения ми ден ми казва аз да си харесам подарък, понеже не знаел какво ще ми хареса. Когато се опитам да заговоря за нас, той точно тогава се сеща, да ми каже нещо на съвсем друга тема. Налага се често да повтарям едно и също, понеже изобщо не ме слуша. Но ако някой приятел му се обади да се видях е като фурия. Светват му очите. Не знам аз ли бъркам някъде - старая се максимално да се чувства добре. Когато е болен примерно се грижа за него като за малко дете, нещо което той не прави за мен, ако аз съм болна. Каквито и опити за разговор да направя, удрят на камък. Нямало такова нещо, аз съм си въобразявала. Еми не знам, моите очаквания ли са големи, или нещо наистина си въобразявам. Вече не знам как да подходя, какво да направя? ! Задушавам се така. Няма и с кой да споделя. Надявам се, тук да получа съвет, защото наистина не знам какво да правя. Много съм объркана. Искам нещата да се оправят, но сякаш няма такива изгледи или просто аз не знам как да постъпя....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: ea1eb13eb9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Очевидно е, че ти и детето го задушавате. Тази обстановка на памперси, викащи и тичащи деца и ревлива съпруга не са му забавни. Предпочита разтоварваща и приятна обстановка с приятелите си и най-вероятно с други млади момиченца, вместо да поема отговорност за семейството си чисто физечески и емоционално като стои вкъщи и споделяте времето си заедно. Късно е да си задаваш въпроса какво ти на 17 години аджаба си правила с 31 годишен. Разликата във възрастта ви е огромна, родителите ти е трабвало да се намесят, но късно, късно... Много ми е жал за теб, защото ти си само на 22, не си изживяла младостта си, а вече биваш третирана от мъжа си като ненужна вещ. Можеш да направиш следните неща-да си намериш супер добре платена работа, да му спечелиш уважението по някакъв начин. Да покажеш, че можеш не само да ревеш, но и че може и ти да допринасяш за това семейство. Другия вариант е да го напуснеш. Жалко за детенцето ви.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 94aaec2f9f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Същата история сме и ние. Знаеш ли, мисля, че мъжете с времето ни приемат за даденост, точно защото непрестанно се стараем да им угодим, да имат всичко нужно вкъщи, за да се чувстват комфортно, да имат секс на минутата в която са ни пожелали, за да не се чувстват пренебрегвани и тнт. Кофтито в цялата ситуация е, че те всъщност престават да се стараят, защото за тях вече сме прочетена книга, минала през ръцете им и скучна. Опитвах какво ли не, секси бельо, игри, ревност, плач и тнт.. Нищо. Накрая просто си казах, майната му.. Има толкова много хора, които биха искали да са на негово място и спрях да се старая. Правя каквото на мен ми доставя удоволствие, купувам си каквото аз реша че ми е нужно, не се съобразявам постоянно с понякога вмяниячените му изисквания (за мое облекло, обувки и тнт), глезя се, спрях да показвам ревност, не правя забележки за излизания та му и държанието му. Сега той се прибира веднага след работа, когато не спи прекарва повече време с мен, споделя сам, защото аз не питам нищо, иска си секс всеки ден по няколко пъти, дори купи играчка.. Май му намерих цаката. Сега той се скъсва, а аз съм щастлива. Желая ти успех!

 

...