 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Да кажа ли на сина ми, че баба му лъже?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1903 пъти
Здравейте,
От няколко дни се терзая и се чудя как е правилно да постъпя.
Имам син на почти 10. Възпитаваме го в християнски ценности и морал. Или поне даваме всичко от нас, за да бъде добър православен християнин. За нас думите са като закон - изречем ли нещо, го спазваме. И той също се опитва да бъде такъв.
Проблемът е, че възприема и другите хора като такива. С баща му обясняваме, че в днешно време са много малко хората, които не лъжат, че 100% доверие може да има само на нас, а към другите винаги трябва да подхожда внимателно, с разум. Даваме му примери на наши приятели, които сме хващали в лъжа. Дори едната му баба го лъже, но само веднъж се намесих и му разказах истината, защото го видях как страдаше. (беше излъгала, че е дала неговите любими кученца на някого само за зимата, аз не вярвах, че е временно и после стана ясно, че съм била права)
Виждам, че тази негова наивност му докарва вече проблеми. Някое дете в училище му казало нещо и той дори не допуска, че може да са го излъгали, както и се оказва почти всеки път.
Това, което си мисля е, дали да му казвам истината всеки път, когато хвана баба му в лъжа. Вчера, при поредното гостуване, свекърва ми отново ме излъга. Като 15 годишна ме гледаше в очите и лъжеше, а е 68 годишна жена. Мъжът ми по-късно я хвана натясно и тя виновно замълча. Издебнахме за този разговор момент, когато детето го нямаше, но се чудя дали не е вече време да го просветим в това, че и хората, които го обичат, го лъжат. Искам просто да събудя в него умение да разсъждава над думите на хората, дори и на роднини, да ги подлага под съмнение ако трябва, а не безрезервно и невинно да приема всичко за истина.
Виждала съм в живота зрели, но наивни до глупост мъже и не искам и синът ми да е такъв.
Да го просветля ли за поведението на баба му и други роднини или да го оставя да си живее в розовия балон и да страда след време всеки път, когато се пука, защото не е бил подготвен по-рано за това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 12641a7b50 |
|
1. По-добре е да му кажеш истината и да знае, че дори роднини могат да лъжат. Така ще знае, че това не е редно и няма да го толерира в другите хора. Говоря от личен опит и ще ти кажа при мен какви бяха последиците. Имах роднини, които лъжеха но никой нищо не им казваше. Тоест те си лъжеха, но всичко се подминаваше ей така. Аз самата дори от малка си давах сметка, че лъжат без дори някой да ми е казвал това. Тоест нашите не са ме учили да избягвам лъжливи хора, защото те си живееха сред същата лъжа. Аз самата обаче сама се научих да различавам кога някой лъже и кога не. Но най-интересното в случая е че станах толерантна към лъжата. Аз не лъжех, но привличах приятели които лъжат и това не ми правеше никакво впечатление. Тоест толерирах лъжите им и не им казвах нищо, въпреки че знаех, че лъжат просто защото така си бях свикнала от семейството. Имах една приятелка, която непрекъснато лъжеше и си измисляше и всички я избягваха, а аз до последно бях приятелка с нея. Дори веднъж чух едни момичета да казват за нея-оставете я тази лъжкиня и започнаха да разказват за какво ги била излъгала. Тоест другите деца знаеха къде да поставят границата, не и толерираха лъжите и я избягваха. Същия случай с един друг приятел, знаех че ме лъже за доста неща и пак бях с него, все едно си е в реда на нещата да лъжеш. Чак след време разбрах, че това идва от семейството и аз съм свикнала да смятам, че е нормално да се лъже, затова не реагирах. Тогава вече доста по-голяма реших да не толерирам лъжата под никаква форма, както аз да не лъжа, така и да не бъда с хора които лъжат, защото това е вредно. Прекъснах връзка с лъжците и вече ако хвана някой в лъжа изобщо не се занимавам с него. Но лично на мен ми трябваше много време за да осъзная, че съм развила такава толерантност към хора които лъжат. Така че по-добре сина ви отсега да е наясно, че има хора които лъжат, дори това да е баба му и да може да разпознава такива хора и да бяга по-далеч от тях.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 41518b1e64 |
|
2. Тя лъжата, пък и истината, по принцип е доста разтегливо понятие... Ако кажеш, че е точно 5 часа, а то е 5 без 3 секунди - това лъжа ли е?
И въобще, не мисля че е добре човек много-много да се втелясва в тези работи. Иначе става много тегаво.
И аз лъжа по някога, не със зла умисъл или от страх, просто не всеки трябва да знае всичко, или пък понякога трябва да разкарам някого от главата си. Да не говорим за тези "лъжи", които се получават някак си от самосебеси във времето, като например това с кученцата. Може жената да ги е дала наистина временно, но хората да са се привързали и да се е получила някаква неловка ситуация.
Въобще човек трябва да е гъвкав в отношенията си с другите. Абсолютни неща няма, нито пък абсолютни истини или лъжи. Това, че убеждавате сина си само на вас да вярва, а всички останали лъжат е супер-погрешно според мен, независимо дали става въпрос за християнски, за мюсюлмански или за будистки ценности...
Нас като малки ни учеха какво е лъжа, какво е благородна лъжа, какво е "заблуда на противника", какво е отношение към родител и минималната необходима информация, с която той трябва да разполага, за да може да се грижи и да отговаря за нас. Да, не е хубаво да се лъже по принцип, особено с користни и манипулативни цели и т. н., но и това правило си има и редица изключения, които само го потвърждават...
Констатацията на фактите (че бабата на детето лъже) също не винаги е най-добрата стратегия... оставете го само да разбере, да се научи.
И въобще - най-доброто, което можете да направите за него е да го подготвите за живота такъв, какъвто е. Да може той да е АДЕКВАТЕН на ситуациите в него. А не да го гледате в саксия и после изведнъж да му дойде толкова нанагорно, че да се психне, да се затвори в себе си или не дай си Боже да се самоубие...
Помислете добре върху това - дали е по-удачно да демонстрирате на детето си колко сте по-по-най-, и колко християнските ценности са най-най-, или да го направите добре подготвено и адекватно на живота около него...
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: ff9beb8747 |
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 765c7be711 |
|
4. Разбира се, че трябва. Възпитавате си детето в истина,
следователно трябва да му казвате и горчивата истина. Ако му я спестявате, излиза, че го лъжете. Мисля, че е достатъчно голям, да го въведете малко по малко в реалността. Иначе ще му е изключително трудно, в живота за вбъдеще.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: f4aa807bdd |
|
5. Защо го лъжете, че има Бог тогава? Бог е литературен герой от Библията.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 0bb881bd72 |
|
6. Е, розовия балон вие сте го създали!
А сега се чудите как да го спукате!
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: bb5b023def |
|
7. Вие осакатявате детето си. Дайте му свобода да се опари и сам да преценява а не вие да му вменявате.
Да казваш истината е желателно, но понякога не е препоръчително.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 6d45f1ff64 |
|
8. Я ми каже за поне едно 10 годишно дете, което не е наивно и не вярва на всичко? Такава травма ще му нанесете, като му говорите за такива неща, толкова рано, че цял живот на никой няма да се довери.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 31f9c234e1 |
|
9. Така първо да ти кажа че няма религия на света която да одобрява лъжата, така че няма как да ограничиш доброто възпитание като християнско, ако кажеш на детето, че само православните християни не лъжат това ще е лъжа, или че щом човек е християнин той не лъже пак ще е лъжа, но както и да е.
Дали да му кажеш за баба му? Изборът разбира се е твой, но трябва да го обмислиш добре.
Първо трябва да разбереш, че за да различава детето ти истината и лъжата трябва да познава и двете. Ти го запознаваш само с истината и няма как то да познава лъжата ако не седнеш да му обясниш причините поради които хората лъжат примерно.
Второ в никакъв случай не трябва да обявяваш твърдо за лъжа твои предположения, като примера с кученцата, ти си предполагала но не си била сигурна, затова си нямала право да обявиш за лъжа нещо в което и ти самата не си сигурна.
Трето Колкото и да не обичаш свекърва си тя е постъпила правилно, защото би трябвало добре да осъзнаваш че е нямало логика да отглежда много кучета и е било нужно да излъже за да не нарани детето, за да има време детето да свикне без кучетата и тогава да разбере че няма да ги има завинаги. Смисъл да нарани детето като му каже "раздадох ги или дори евтаназирах ги, защото не мога да ги отглеждам и не ми пука че си ги харесвал" е прекалено болезнено и детето ти щеше да получи емоционални травми за цял живот. Изглежда жената живее на село и е нормално да лъже детето за животните, по добре е да каже на детето че не е сготвила за Гергьов ден агънцето което той е гушкал и му е дал име, от колкото да му каже истината "Заклах и одрах агънцето Белчо да хапнем печенко за празника"
Четвърто в никакъв случай не трябва да създаваш заченки на омраза в мозъка на детето си към хората които лъжат, по добре е да се спукат стотици розови балони от колкото да посееш омраза в детето си. Затова трябва да се пипа много внимателно. Особено ако го насочите да намрази майката на съпруга ви като лъжкиня, това ще е огромна грешка. А и ако го научите да мрази лъжците това означава да го обречете на самотен живот, защото реално той няма как да си намери компания- приятели които никога не лъжат, за съжаление всички лъжат, малки, невинни, благородни лъжи, на шега, но лъжат.
Пето на един мъж за да живее добре са му нужни лъжи пък били те и благородни. Осъзнайте се че като мъж на него ще му е нужно да излъже жена си че не е дебела докато е бременна или че новата рокля й стои много добре или че манджата която е сготвила не е толкова зле, колкото тя си мисли и такива дребни лъжи които ще са му от полза в живота, дори не само със съпругата му а и с колежки и колеги или дори шефове и началници. Дори за да може да завърже връзка с жена ще са му нужни лъжи за комплименти.
Не знам какво ще решите но може да пробвате за неговата възраст дори вече е късно, но ако е възможно прочетете Буратино и обсъдете защо той лъже и трябва ли да го възприемаме като лош герой щом е лъгал? За ваше съжаление човек е съвкупност от добри и лоши качества и не трябва да нападаме някой заради лошите му качества а трябва да търсим и оценяме доброто у човека.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 1b44c3d080 |
|
10. Здравей, чудесно е, че го възпитавате в християнски ценности и морал, браво! За да не е наивен, трябва да го научите да внимава в думите и действията на хората а не да ги приема на сляпо. За мен правилното решение е да му разкриваш лъжите с които се сблъсква за да може да добие опитност и мъдрост. Да го държиш на тъмно за да го предпазиш не е добра опция, защото така го оставяш беззащитен и рано или късно това дава възможност някой да го нарани много а това от своя страна може да го накара да се съмнява в нещата на които го учите.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 13a252e676 |
|
11. Здравейте, аз като педагог искам да ви посъветвам да започнете да играете дидактически игри по темата. Започва се със запознаване с понятията истина-лъжа. Направете листчета с твърдения, с които детето е запознато, например "адресът ни е... ", "най-голямото животно в света е мечката". Направете равен брой истини и лъжи, смесете листчетата заедно в съд, четете ги заедно с детето. Попитайте го това истина или лъжа е? Осигурете други два съда, в които то да разделя твърденията. Сложете им етикети с големи букви, в никакъв случай не използвайте еднакви "купички", тези детайли са много важни за резултатите. Започнете с общоприети твърдения, защото са лесни за отхвърляне (седмицата има 3 дни) и постепенно усложнявайте. В един момент можете да включите твърдения с личен характер. В момента чрез тази игра уча племенница си кои храни са полезни и кои вредни. Създайте обстановка, подгответе материали и се заредете с ентусиазъм. Бъдете изразителна, обърнете го на тв шоу, ще му хареса. Решете колко време можете да отделите за това занимание и го правете по график, например всеки петък следобед шоуто започва. И сега нещо важно. Искате детето да знае истината, тогава му я кажете. Не му казвайте "баба ти лъже", той автоматично ще реши, че всяка дума на бабата е лъжа и когато тя му каже, че медузите парят, че от там ще падне и т. н. той няма да и се довери и ще иска да се уверява сам. Щом сте решили, че е време, най-добре му кажете, че всички хора лъжат (задължително споменете себе си и таткото), давайте примери, кога е приемливо, кога не е. Четете приказки, филмчета, които да дават пример за "благородни лъжи", като Робин Худ, Хитър Петър, Котаракът в чизми. Говорете и за фантазирането, като един вид творческа лъжа.
И сега като човек искам да ви посъветвам да не възпитавате детето си в недоверие към света и хората като цяло. Доверието е ключът към социалното развитие. И не забравяйте, детето не слуша възрастните, детето гледа възрастните.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: e8c9e1f12d |
|
12. Офф това лъжа ли е?? Малко преувеличаваш. Какво да му каже на детето, че са разкарали кученцата защото няма кой да ги гледа ли? Казала е така и до другото лято ще е забравил. Голямата лъжа. Да разбирам че баба му е свекърва ти, а не майка ти. Но не говори на детето така за баба му.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 89ee8aa856 |
|
13. Много полезни са ми всички мнения. Благодаря ви за отделеното време.
Определено детето не живее в розов балон - нищо не му спестяваме, взискателни и строги сме, но виждам, че все още е наивен и засега няма изгледи на промяна. Баба му направи няколко опита да се отърве от кученцата, които синът ми отгледа от новородени. Първият път ги захвърли извън града, но те се върнаха. Тогава каза на сина ми, че са избягали, а на нас се похвали какво всъщност е направила. Вторият път вече ми дойде в повече. Има възможност да ги гледа, просто вече не й се занимаваше. Много ми тежеше, защото е нехуманно, но това е друга тема...
В никакъв случай не бих била щастлива ако мрази някого. Затова е много деликатен момента със запознаването с лъжата. От една страна срещата с това явление, от друга не бих искала да му е безразлично, когато се сблъсква с това. Все пак човек трябва да има доверие на най-близките приятели и роднини, а ако това не е възможно аз просто се отдалечавам. Не знам кое е по-добре - повече приятели, на които да нямаме голямо доверие или малко, но верни. Аз следвам в живота втората опция, но това е моят избор. Не знам синът ми какво ще предпочете.
По отношение на т. нар бели лъжи - не, не ги възприемам. Има начин човек да излезе от неудобна ситуация и без да лъже. Все пак съм жена и му обяснявам какво обичаме жените да слушаме, без да е лъжа. Нарича се дипломатичност. Самата аз я прилагам ежедневно в общуванията с хората и не ми е проблем и него да уча. А и баща му е прекрасен пример за това, така че бъдещите му гаджета трябва да са ми много благодарни.
Внимателно мислих над всички мнения. Вероятно ще кажа какво прави баба му, но за да не насадя негативни чувства в сърцето му към нея, ще я оправдая с възрастта. Нещо като старческо вдетиняване. Така хем ще знае, хем ще продължи да си я обича. Дано не сгреша.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 1ef85f3e44 |
|
14. Според мен, не бива да насаждате в главата на детето "умение" да анализира и поставя всичко, което е казано от други хора под въпрос. Това е товар за толкова малко дете, а каквито житейски уроци има да научи, той ще ги научи сам.
Според мен е грешно да го възпитавате в това, че света е черно- бял или, че нещата са разделени на добро и зло, защото не е така. Всеки човек пречупва ситуациите и събитията през неговата лична призма и това, което за вас може да е нещо много страшно, лошо и непростимо, за друг може да е бил правилен избор. Например с бабата и кученцата- за себе си тя е постъпила правилно, като е излъгала, направила го е с цел да не нарани детето, но за вас, това е напълно недопустимо.
По- скоро, може да го учите да се пита защо хората правят това, което правят, а не да разобличава лъжата на всяка цена и да не общува с лъжци (което ще е доста трудно, защото всички, все някога изричаме лъжи поради една или друга причина).
Ако той се пита защо еди си кой е излъгал или е направил това или онова, то така ще му е по-лесно да общува с хората, да ги познава и сам да преценя дали даден човек е от "неговото тесто" или не.
Аз имам малък син и имам огромното желание да го науча да е широко скроен, разбиращ и здравомислещ. Но, много държа да знае, че няма добро и зло, правилно и неправилно и т. н. а само избори и различни ъгли, под които гледаме на нещата.
Кажете на сина си, че щом баба му го е излъгала, значи е имала добра причина за това, за да не започне детето да гледа негативно на баба си, както и на околните.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
15. Да. Редно е да казваме истината на децата си. По този начин изграждаме доверие между нас, даваме им добър пример, учим ги на критично мислене, а също така малко по малко им даваме възможността да започнат да приемат нещата от живота - и хубавите, и неприятните.
Но е добре да внимаваме в подхода и да даваме насреща и положителни примери от външния свят, за да не залитне детето в другата крайност и да се превърне в един крайно мнителен човек.
Добре е децата да осъзнаят, че ние носим отговорност към себе си, не и към останалите хора. Че всеки решава сам за себе си. Важно е и да правят разликата между факт и мнение.
Успех във възпитанието!
ж
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
16. Също така - да спестиш истина ПОНЯКОГА и в определени ситуации се налага и това не е лъжа, но не е редно да се прави винаги. Дори е наложително да отваряме очите на детето, ако желаем да израсне по определен начин. Също така е много важно КАК се поднася самата информация. Важно е и детето да види ползата от това знание, което е получило и от поднасянето на истината изобщо. А полза винаги може да се извлече! :)
И много важно - другите не ни лъжат заради нас, те го правят заради самите себе си. Защото така са преценили. Лъжата не бива да ни накърнява лично. Тя е извън нас. Важно е детето да го разбере.
ж
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
17. И още нещо - не вярвам в понятието "благородна лъжа"!
ж
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
18. И повярвай - моето почти 10-годишно дете вече в много от ситуациите само се досеща кога го лъжат (понякога ме поглежда с "онзи" поглед, аз го поглеждам потвърждаващо и си замълчаваме, не опонираме, няма смисъл, а при нужда обсъждаме насаме след това какво и защо) и кога може да се довери. Усеща и кога няма значение дали е едното или другото. И все пак е с положителна нагласа към света! Не можем да предпазим себе си и децата си от всичко, от всички и винаги. Да, казваме им истината, но редно ли е винаги да дебнем за лъжи, за да им ги навираме в лицето? Дребнаво е! А защо не дебнете и за истини? Нужен е такт и преценка на ситуацията! Когато съм излъгана аз и то за нещо, което не касае детето, трябва ли да тичам да му "отварям" очите ВИНАГИ И ЗА ВСИЧКО? ! Пък дори и за най-дребното и незначителното? Абсурдно е! Когато ситуацията касае пряко детето, то е станало свидетел или е добър урок в пример - да! Но всеки път и за всичко? !? !? ! Не! И започнете да давате и положителни примери от живота! Дори в лошата ситуация покажете ползата, защото в противен случай създавате в представите на детето "черен" свят. И "розовият" не е алтернатива, разбира се. Нужен е баланс! Нашата роля е да сме до децата си, когато имат нужда от нас. Не да живеем и да мислим вместо тях!!! Не да им "наливаме" в главите, а да ги научим да мислят сами! Да ги подготвим за самостоятелност, давайки им право на избор от предварително подбрани от нас алтернативи. А понякога и напълно самостоятелен избор (зависи от възрастта и ситуацията). Християнството няма да го коментирам - всеки си знае, но помнете: да, децата са чисти по природа, но защо вие изпитвате съмнение в усета на вашето дете? Вероятно усещате грешка не в ситуацията, а в собствения си подход? Помислете!
ж
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
19. И е добре да се използват изрази като "според мен" (особено за недоказани факти, защото това всъщност е не друго, а нашето мнение), "моето мнение е, че... ", "мисля така, защото... ", "Ти как мислиш? ... Защо? " и т. н. За да се предпазим самите ние от неволна лъжа, да изградим доверие и да научим детето на обосновано мислене и интуиция.
Редно е и да изслушваме децата си!
ж
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
20. Номер 14,
Да кажат, че бабата имала добра причина да излъже? !? !? ! Така че утре и детето да излъже по "добра" причина и да стане някоя беля ли? ! Мислите ли изобщо, като казвате нещо? !? !? !
ж
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 9bc146d3ca |
|
21. Благодаря на всички ви.
Номер 11. Чудесна идея. Ще я приложим. Звучи забавно и интересно.
Не съм възпитавана да лъжа и не мога да оправдая хората, които го правят, с това, че имали важни причини. И убиецът има причина да убие, и крадецът си има негова си важна причина, за да открадне...
Всяко действие или бездействие може да бъде облечено в причина, за нас може да е маловажна, за другия да е съществено значение.
Казах му. Мина по-леко отколкото очаквах. Просто му насочих мисълта в посока към това, че старите хора понякога правят глупости, че възрастта ги променя.
А кученцата - за него това бе огромна, дълбока рана, която баба му отвори. Минаха 2 години оттогава, а той още плаче с глас и сълзи, когато се сети за тях. Та той от новородени ги пое и се грижеше за тях, когато ходихме там.
Колко различни са хората! Моята баба от пенсията си (200) дава пари, за да храни 4 кокошки, които не снасят яйца, но въпреки това си ги гледа, защото й е жал да ги заколи. Били възрастни и просто ги чака да си умрат от старост. Другата пък захвърли животинките, защото й е било омръзнало, а знаеше колко детето милееше за тях. Друго си е да живее по цял ден във Фейсбук и да гледа турските сериали... Ценности. :(
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
22. Номер 9, пълни глупости! На 9-годишно дете спокойно може да се обясни и дори е задължително, че не можеш да гледаш n на брой кучета. Че си длъжен да полагаш адекватни грижи и когато не можеш и/или не искаш, е по-добре да им намериш други стопани, за да са добре. Че точно това е добро и отговорно поведение! Че ако обичаш, искаш този, когото обичаш да е добре. Децата, а още повече на тази възраст, са достатъчно осъзнати и ние, като възрастни, сме длъжни да ги въведем в реалния живот, ако искаме да израснат като уверени, отговорни и трезви личности.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
23. А що се отнася до агънцата - от малка знам какво се случва с животните. За да няма травми като възрастен на детето, му се обяснява от малко. С любов и разум. Дава му се да разбере и каква е необходимостта. Че това е за храна и т. н. Дават му се норми на допустимо поведение.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 31f9c234e1 |
|
24. 22 и 23 А къде е била майката на детето да му обясни тези неща, чия е отговорността да научи детето на това? Защо майката не обяснила така нещата на детето си а е нападнала бабата, позволила детето й да се нарани толкова дълбоко че две години да плаче за кучетата? Бабата ли е виновна че майката не иска да си изпълнява задълженията на възпитател а просто иска детето да смята за виновна свекърва й, само защото е свекърва.
Прочетете бе хора авторката смята баба си за добра защото гледала безполезни кокошки, а свекърва си за лоша щом не иска да отглежда кучета които не са й полезни и които не обича. Свекърва й трябва да отглежда маймунки и фламинга, ако на детето му харесват, само защото е свекърва, ако беше майка положението е друго.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: e0aaff4a88 |
|
25. От авторката
Гледам, че дискусията пое грешна посока. Ако не уважавах свекърва си, изобщо нямаше да я има тази тема и щях да си говоря пред детето каквото искам за баба му. Щом като се съобразявам, щом като обмислям нещата, значи не тая негативни чувства към свекърва ми. Това, че не подкрепям някои постъпки, не означава, че искам да я линчувам. За да я обича детето ми, значи аз съм възпитала тази любов в него към нея - той я вижда 2-3 пъти годишно и ако не съм аз, няма и да се сеща за нея.
Двете кученца бяха само пример.
До Номер 24
Какво очаквате да обясня на сина ми? Че когато ни стане безинтересно можем да се отървем от живите създания, за които сме поели ангажимент да отглеждаме? Как да му кажа, че баба му няма възможност, като той вижда, че това не е вярно. Разбирам да е немощна и безпомощна, но случаят не е такъв. Не съм маниачка на тема Защита на животните, дори се дразня от бездомните, улични животни, но и да ми казвате, че е постъпила разумно, не бих могла да го приема. Как да възпитавам отговорност в него, като най-близките му хора дават обратния пример? Отново заявявам - не й се занимаваше, а не че няма сили или възможности.
Не съм я нападнала, не сме се карали, нито спорили. В нейната къща може да си прави каквото иска. Макар че според мен винаги е нужно куче в голям двор, особено когато една жена живее сама.
Така е решила, така е направила. Всеки носи отговорност за деянията си, но няма начин да подведа сина ми и да му кажа, че това е разумното и правилно решение. Защото в моите и на баща му очи - не е.
Може да приключите с коментарите. Въпросът намери своето решение. Досега не съм го лъгала, няма и да го правя. Искам да знае, че на родителите си МОЖЕ ДА ВЯРВА. Затова роднини или не, няма да му спестявам фактите. Те са реалността.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
27. 24, там е въпросът, че на детето не му я обяснено. Това казвам и аз.
От 22/23
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: cf39ffb683 |
|
28. Авторке, не! Не да обясним, че се отърваме от животните, а че си преценяме възможностите. Не е добре да задържиш животно, ако нямаш възможността и желанието да го гледаш. Свекървата не е длъжна да гледа кучетата, тя може да ги гледа само ако иска и има възможност да го прави адекватно без да ги лишава от добри условия. Не одобрявам начина, по който е представила нещата, но това не е нещо необичайно за възрастните хора. Но ние няма как да избегнем нещата от външния свят и точно заради това сме родители - НИЕ да представим нещата, както НИЕ желаем. Другите са си други, тях не можем да ги превъзпитаме. Носим отговорност само за собствените си действия и бездействия. Не можем да виним външния свят - той е такъв, какъвто е. Можем само да понесем НАШАТА отговорност!
Номер 22/23
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
