Споделена история от Семейство |
Кога ще изгрее слънце
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1434 пъти
Ще започна с кратко представяне - На 22 съм, последна година студент в СУ с 200 кредита и 3 невзери изпита, магазинер съм, два дни от седмицата, развивам и нещо като онлайн магазин.
Имах приятелка бяхме заедно 6 години, но скъсахме. Въпреки че мина година и половина все още ми е много мъчно за нея и бих искал да се съберем отново. Баща ми, Бог да го прости, имаше тежък порок, но преди година го изби към търговията и от нищото разви малко онлайн магазинче и всичко потръгна нагоре. За мое съжаление преди месец почина, точно, когато в негово лице виждах пример за подражание.
2017та година ме остави приятелката ми и си мислех, че по-лошо не може, но животът ме удари с още по-голям удар като отне и баща ми. Почина от днес за утре, получи инфаркт, а беше млад човек, нямаше 50 години дори, пък нямаше и изгледи да почине, никакви. Така семейството ми загуби много ценен член и остави една огромна празнина, баба и дядо погребаха сина си, майка ми остана вдовица на 46 години, а чичо ми тотално рухна.
Сега ще опиша и проблемите свързани с мен- нямам много пари, изглеждам нормално, не съм нито грозен, нито красив от онези хора, които няма да ви направят никакво впечетление. Опитах се да излизам с едно момиче, но страхът ми доведе до френдзоната. Страхът ми идва от факта, че не съм никак надарен- на границата между малък и среден размер, клонящ към малъл, като това смазва самочувствието ми, а искам баща ми да се гордее с мен, отново да имам приятелка и като всеки човек да имам семейство, но уви нещата в живота седят доста по-различно от романтичните ни представи.
Та комбинацията, която представлявам ми се струва повече от ужасна- без баща, без приятелка, с доста скромен размер, професията ми не нищо особено, няма да завърша навреме и не виждам какво бих могъл да дам на едно момиче, че да бъде с мен. Питам се много често- ще изгрее ли най-накрая слънце и ще ми се случи ли нещо хубаво, защото последните две години животът ми се обърна на 360 градуса, а ако трябва да съм честен не виждам никакъв изглед нещата да тръгнат нагоре.
Благодаря на всички, които ще изчетат дългия пост, не знам защо го пиша, може би имам нужда да чуя някоя друга история за кураж, или пък просто да си излеят душата някъде, макар и анонимно!
|
