Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5! Не съм авторката, но ако детето ти спи по 20 минути по няколко пъти през дена, а през останалото време не застава на едно място и за две минути, с иска да се занимаваш с него и да го разнообразяваш, а през нощта не спи изобщо спокойно, защото трудно понася болката от никненето на зъби, ти как ще се справиш? А между временно имаш да чистиш, искаш и да излезете навън и да го разходиш, на всяко ядене се капе и сменяш постоянно дрехи, ти как ще се справиш? Мъжът ти те юрка, че и зоставаш с всичко, че не е чисто, че не разхождаш детето достатъчно на вън, а виждаш ли той работи, тогава пиши, как се справяш! Аман от прости и самовлюбени хора!

7.   От 5 до 6: Всъщност коментарът ми беше добронамерен. Просто авторката се самонавива, че няма време и че работата е цяла планина и вероятно нервите от това я изтощават.

8.   6 много си права за межете " ама аз ходя на работа, а ти почиваш" и много се драня , "ама много е мръсно" ами да изчисти той като му е мръсно , задълженията се делят , както и сметките ... Аз моето го оставам в кошарата и пускам детски песнички , слагам играчки и правя нещо , вечер готвя и така...

9.   Хора, липсата на адекватен сън и тичането постоянно покрай малкото дете е работа по 24 часа в денонощието, най - малко за две години. Трябва да си робот за да не страдаш от хронична умора. Това се отразява и на желанието и на ентусиазма с, който работиш, а той е доста понижен.

10.   Е, те бебетата спят повече часове от един възрастен. Е, не е от 22 до 06, но общия брой часове е повече. Затова е майчинството - когато спи то - лягаш и ти, ако си уморена и ти се спи. През деня, през нощта, когато стане, като не си на работа може да си разпределяш денонощието както искаш.

12.   Напълно нормално е да не се справяш със всичко. Недей сама да се тровиш - колкото успееш да свършиш, толкова. Никой няма да ти даде медал, че си изпрала или измела.
Мъжът ти също трябва да помага с каквото може, ако не го прави, то няма право и на претенции. Гледай си здравето и да успяваш поне малко да се поддържаш и грижиш и за себе си. Защото детето ще порасне, ама пораженията от раждането по твоето тяло, ако не ги отстраниш сега, ще си ги носиш цял живот. Гледай отношенията с мъжа ти да не се влошат след раждането - връзката ви трябва да е на първо място, иначе ако се отчуждите след раждането заради трудностите един от друг, кел файда, че сте създали общо дете. Помисли и за него - не стига, че сега носи финансова отговорност и за теб и за детето, което си е стрес, ами и жената която обича се превръща в уморена повлекана. Вземи се в ръце - ти си най/важна, ако не се погрижиш сама за себе си, друг няма да се сети да се погрижи за теб.

13.   12 за какви поражения говориш, аз например имам много стрий и коремът ми увисна, е как се отстранява това? Някои неща не се променят.

14.   Жена на 42 съм отгледала 2 деца, моят съвет към авторката е да намери времето за чистене и време за себе си. Най-вероятно авторката отделя прекалено внимание на детето, да на децата трябва да се отделя внимание, но трябва да се прецени колко и кога, трябва да се намери златната среда. Детето е на годинка, сега е време то да се учи де си играе само, първо за минута две, после за 10-15. Нека чистят заедно с детето, а не авторката да се опитва да го занимава като разхвърлят заедно. Заедно да идат до пералня и да слагат дрехи за пране, да я пуснат да й кажат да изпере, че да имат утре чисти дрешки за излизане, да я похвалят след това, за добре изпраното. Звучи глупаво, но това е начинът детето да се учи да живее, да говори, да завързва социални контакти. След като детето е проходило е време да се учи само да си прибира играчките. То разбира, говорете му. Кажете: ти прибери играчките в кашона, аз ще забърша секцията и после двамата излизаме в парка на люлките, оставете само да събира играчките, то ще свърже само логиката, че колкото по бързо прибере, толкова по бързо ще играе навън, след 10-я път ще видите огромната разлика. Преди излизане дайте му дрехите да се облича докато вие се обличате, да първите 10 пъти няма да успее да облече почти нищо, но малко по малко с похвали за всичко постигнато ще видите, че детето ще успее да си нахлузи панталона само. Вярвайте в него то може. Докато стане на 3г само трябва да си вързва обувките, значи трябва да започне сега да се учи да ги обува дайте му време да опознае това. Кажете му какво да прави и вие се занимавайте с друго като го наглеждате, не пестете похвали при най дребното постигнато нещо или покажете когато сте недоволна, от сега до 3г възраст детето е в период когато много желае да ви зарадва и ще положи усилия, вярвайте в него.

15.   Много е важна помощтта, аз бях сама. Всъщност много казват сами са, но детето събота и неделя при баби и дядовци, през лятото също, не нямах такава помощ. Бях хиперпреуморена, компютърни не чувах, че бебето плаче и залитах подписвайки се по стените. Нямаше на кого да разчитам грам, за забавления и кафе с приятелка беше мечта. Всъщност щях да откажа кафето само за 30 минути сън. Е последствията не закъсняха, страдам от постоянно тензионно главоболие, често повръщам при стрес и преумора и всичко е резултат от онова време.
Седнах и си казах какво мога да не правя. Мога да не гладя, само в редки изключения. Спрях да гладя, просто нито имах сили, нито време. Готвене, никога полуфабпикати. Научих се да готвя бързо, лесни вкусни манджи, стил Джейми Оливър. Изхвърлих всичко ненужно от вкъщи, други пакетирани прибрах в мазето. Малко вещи, лесно чистене и с такива дребни неща се справим. Много ми беше тежко, мъжът ми се прибиряше само в края на седмицата. Говорих със съпругът ми, да отделим някакви минимални средства, за да идва жена да ми помага, но тогава почваха скандалите как моите роднини живеят на 200 м. от вкъщи, но не им пука. Така е, но какво можех да направя, съжалявам, че тогава не анжажирах чужд човек не само да ми помага но и понякога да мога да оставя бебето и да излезем. Приятелките ми пътунаха в чужбина, ходеха по заведения, а аз бях от вкъщи до градинката, магазина и пак обратно. Ревях всеки ден, освен главоболието, получих хронично заболяване съпроводено с антибиотично лечение и болки. Така докато детето по отрасна. Осъзнах много неща във времето. Любовта, човешкото отношение, помощтта която давах на моите роднини и когато аз бях на ръба физически, психически, емоционално тях ги нямаше. Затворих тази страница, излъчена но по-силна психически. Заминах за чужбина. Сега искам второ дете и се надявам Господ да чуе молитвите ми. Ще се справя въпреки разклатеното ми здраве и трудностите.

16.   Номер 13, може би не се изразих ясно - визирам това, че след раждането тялото и психиката на майката са буквално в шок, още повече ако вместо да и се даде шанс постепенно да се възстанови системно и продължително продължава да е изложена на стрес и преумора и не е в състояние да се погрижи адекватно за себе си. Не случайно първите години след раждането избиват всякакви предразположености към автоимунни заболявания, непроявени наследствени обременености, изострят се хронични заболявания, възможни са всякакви дефицити на хранителни вещества, витамини и минерали, особено при жените, които продължително време кърмят. Опорно- двигателната система е уязвима - често се получават гръбначни изкривявания точно през първите години от дигане на тежко и разнасяне на детето; след раждането е възможно да има разместени прешлени в областта на таза, които чак години по-късно да причинят остра симптоматика. За всевъзможните психически проблеми, които възникват в този период на принудителна изолация, недоспиване, преумора итн няма да говоря. Всичко това си остава за майката. Номер 15 прекрасно е описала картинката, не разбирам защо и давате минуси. Просто е страшно важно в първата година след раждането жената да осъзнава, че трябва да се грижи и за себе си и че тази грижа изобщо не е за подценяване. Aко я подцени, плаща със здравето си.

Та на фона на всичко това един неизмит под, прах по мебелите или купчина пране ми се виждат бял кахър.

Иначе и аз получих стрии и корема ми провисна след раждането - за корема мога да те успокоя, че с упоритост, рев и упражнения се прибира, бавно и трудно, но се прибира - при мен отне близо година. Стриите за съжаление ще си ги нося цял живот - вида на кожата може да се подобри донякъде с адекватна козметика и грижа, но отстраняването им е единствено оперативно :(

18.   Ако ставаш примерно в 7ч, а детето в 8ч имаш 1 час време да поразтребиш и пуснеш пералнята и хапнеш. После малкото се събужда-тоалет, хранене и после го слагаш в кошара за игра. Ако нямаш такава горещо ти я препоръчвам. Аз се родих с нея. Слагаш му разни играчки вътре и то се занимава. Ти от страни му говориш или пееш... и после го оставяш и само да си играе. И ето- станало е 9-9. 30ч. Ти през това време имаш физическата свобода и спокойствие да сготвиш и почистиш без да ти се пречка детето в краката ти. До 11ч. храната е готова и къщата изчистена и всичко опънато. Оправяш се пред огледалото до 11. 30ч и излизате заедно в бебето на парка, до детската кухня или магазина... То може да яде навън храната от кухнята.
Прибирате се към 13ч-13. 30ч. На него вече му се е приспало. Слагаш го да спи или го приспиваш(вече според случая). Създай му режим -да спи от 2-4ч. следобяд. После ти обядваш, простираш прането, което вече се е изпрало сложено от сутринта. След което ти същио лягаш и си почиваш(спиш), за час-два. Това е много важно, за да си бодра и отпочинала след това, а не изнервена и уморена.
Детето се събужда в 4ч., имате следобедно хранене и към 17 часа отново излизате навън... Мъжът ви си идва от работа-в къщи и сготвено и чисто. Ако има нещо с което да се включи и помогне го прави. Прибирате се към 18. 30ч -вечеряте всички заедно.... После може с таткото да излезете или свършете нещо в дома, или таткото да играе с детето и т. н според случая...
Детето е добре да си ляга към 20 часа, за да може и вие да се видите на спокойствие. :)

Полезни съвети:
В никакъв случай не трябва да спи с семейното ви легло с вас, а да си има отделна кошарка.
Не се втелясвай за дреболии... никой не е перфектен, или супер мама или роден научен.

19.   Защо мислиш, че на другите, които са навън, вкъщи им е чисто, изгладено и сготвено? Не е. Или пък бабите им помагат. Аз съм като теб, само че детето ми е на четири вече и с годините разбрах някои неща. Първо, ти си права: децата растат бързо и това е по-важно от чистия под. На децата не им пука дали ще ядат филийка с пастет за вечеря или гювеч. Не им пука с какви дрехи са. Като сме лазили по тревата и утре пак ще лазим, дай сега да се скъсам от пране. Значи, зачертай гладенето, особено на детски дрехи. Зачертай готвенето на вечеря, ако не ти се готви страшно много. Готви огромни дози и замразявай. Наскоро си взех и робот-прахосмукач. Облекчава. Не пери всичко, което е изцапано. Използвай го утре пак. Освен бельо нали. Пазарувай дрехи и обувки за детето онлайн, спестява много време. Събирай се с други майки с малки деца. Това помага да видиш, че идеално няма.

И подтиквай детето си към самостоятелност. Сега например то може да яде вече с лъжица. ЩЕ се капе една-две седмици и ще ти е по-нагорно да бършеш, но после ще можеш и ти да ядеш, докато то яде, представяш ли си. Ей така хем ще го научиш само да се справя, хем и за теб ще се отварят тук пет минути, там пет и ще става по-лесно.

И накрая: спри да бързаш. Много важно като не излезнете днес. Или като закъснеете за педиатъра. Или като се откажете да ходите на гости. По-добре да правите малко неща с усмивка, отколкото всичко на тагадък и с потни чела.

В крайна сметка това са ДВЕ отделни работни места: Възпитателка и Домакиня. Ами няма как и на двете места да си на 100%. Че и перфектно поддържана на това отгоре.

20.   Здравейте момичета, искам да ви кажа, че просто сте супер. Намерих страхотни съвети и подкрепа. Ще ви разкажа и за тази супер майка, на която толкова се възхищавам, засякохме се на детската консултация, оказа се много готина. Но първо ще отговоря на въпросите. Детето ни ляга около 9. 30 и става в 7, вече изобщо не мога да го накарам да седи в шезлонг, не иска да си играе сам. По време на всякаква работа е около мен. Крие се в прането и играем на "дзак", или мия чиниите, а той бърка нещо в купа на пода такива неща. Обаче няма как да търкаме печката, или да мием банята заедно и тези места са вечно мръсни. Освен това изпада в истерия, като види, че му събирам играчките и реве през цялото време, докато мина с прахосмукачката и парцала. Спи през деня, само ако сме навън. Обикновено през това време измислям какво ще готвя (но съм решила да започна поне да измислям менюто за седмицата в неделя, защото и самото чудене ми отнема доста време), после минавам през кварталния магазин и се прибираме да готвим. Готвенето с бебе си е предизвикателство, иска да пипа и опитва всичко. Освен това се е научил да трупа вещи една върху друга и да се катери по тях за да види какво става в тенджера та например, от което ми настъпва косата. Като цяло ми е трудно и защото той още има само 2 зъбчета долу и сега тръгват горните 4 едновременно (на 1 и 2 месеца) и все още готвя и пасирам храната му. Може би трябва да се престраша и да опитаме с детска кухня от време, на време. За сега всичко му е био или домашно, но ми е ясно, че няма как цял живот да е така, а и дори може да му навредя с моя педантизъм в това отношение, да не говорим, че това ми създава напрежение и с двете баби, защото мислят, че прекалявам с грижите и съм вманиачена на тема био.
Таткото, всъщност го споменавам, макар че не е за разправяне. Счупи си крака на 2 места и се чудя, за кой да се погрижа по напред. А и по принцип не се включва в домакинството, но наистина работи страшно много и ми е гузно да го карам да върши някаква домакинска работа. Изхвърля боклука и от време, на време се обажда да не готвя, че ще купи нещо за вкъщи. И тук искам да благодаря много, много на НОМЕР 3, за съвета със списъка по рафтове, мисля, че това ще промени живота ми! Ужасно ми е трудно да пазарувам с дете и без кола, а когато през първия месец след раждането мъжът ми трябваше да пазарува сам, купуваше абсурдни неща, спазваше списък, но сиренето не беше сирене, а вместо кори за баница беше купил нещо съвсем различно (от сорта на хартия за готвене с картинка с баница) и аз просто откачах. Сега ще пробвам да го пратя със списък с конкретни марки и по рафтове. Би трябвало да се справи. Иначе е прекрасен. Не ми е правил никакви забележки, само аз не съм доволна от себе си. Дори в момента ви пиша от едно хотелче. Мъжът ми е усетил, че ми идва в повече и каза "хайде да ходим да си лежим и да ни сервират" и сега това правим, малкия е при баба си. Аз съм направо нов човек, ето имам време да ви пиша, спах 2 цяли нощи.
А сега тайната на супер майката. Тайната и е чистачка. Сподели ми, че веднъж в седмицата идва чистачка за 4 часа и те излизат през това време. Каза ми, че и плаща 25лв. За чистене на прах, под, баня, печка, гладене на цялото пране за седмицата, сменяне на чаршафи, пускане на мръсните в пералня и какво ли още не. Жената идвала с някаква машина и почиствала всичко само с пара, включително пердетата и дивана. Звучи ми като голяма помощ, но нямам възможност да се възползвам от такива услуги, предпочитам да дадем тези пари за един уикенд, както сега. Много добре ни се отразява и на двамата. Но мисля да се разбирам с някоя от бабите веднъж в седмицата да излизат с детето за 4 часа и аз да действам по схемата на чистачката. Така поне за ден, два всичко ще е в ред. Явно трябва и да се организирам повече и да се отпусна малко и най вече да приема, че няма как всичко да е перфектно. Защото така си докарвам едно ужасно и постоянно чувство за вина. Онзи ден си купих черно фолио за писане с тебешир и облепих цялата входна врата. Сега имам огромно пространство за писане на задачи, а и малкия прекарва доста време в рисуване. Една приятелка ми дойде на гости и написа най отгоре "Добрите майки имат мръсни чинии и щастливи деца" и съм си го оставила да си го прочитам, всеки път като се почувствам зле от обстановката. Кара ме да се усмихвам и ми напомня, че вярното решение винаги е "навън с детето".

21.   Не съм авторката. Моето дете в кошара не седи, постоянно е в движение и обикаля всички стаи. Спи леко и когато се пробуди и бяна никой, който да ми даде биберона или да го потупа по дупето се бъди и край! Много нощи спи много неспокойно и се буди от болката от зъбите. Според мъжът ми, трябва да излизаме по два пъти на ден за по два часа. Бях сама. Добре, че сега съм при майка ми, иначе не знам. Станах 42 кг Той не може да вдига детето, поради здравословен проблем с гърба и съответно да стои наведен.

22.   Бейби ТВ не е полезна за развитието на бебетата!

23.   Оставяш го след работа на мъжа, ти може да почистиш. Аз много не съм по чистенето, все пак ми е чисто, понякога малко разхвърляно, готвя вечер или взимам готово. За детската кухня - като гледам при нас, майките само кухнята ползват, аз понякога готвя. Слагам го да си хапва бисквити, за да поседна малко понякога. На разходка ходим по два пъти на ден, но на обед мъжа го гледа за час, ако не беше, щях да се побъркам сигурно.