Чувствам се като в армията.
преди: 6 години, 6 часа, прочетена 1546 пъти
Здравейте, хора. Момче съм на 16, уча в спортно училище и жевея само с баща си - нямам братя и сестри, мама почина когато бях малък. Баща ми е бивш спортист и иска някак си да ми прехвърли целия си хъс и желание за победа. Проблемът не е, че иска от мен да спортувам, на мен също ми харесва, но се чувствам като в казарма ( или нещо подобно). Кара ме да ям само определена храна и има неща, които никога не съм опитвал като дюнер, пица, чипс дори пържени картофи и много други неща. Забранено ми е да пия всякакви газирани напитки, всякакви алкохолни, а за цигари не може и да се спомене (не, че умирам от желание да пуша, но все пак). Всяка сутрин ме събужда в 5:30 и до 5:45 трябва да съм излязъл, за да тичам. След училище ходя на баскетбол. Ако нямаме тренировка той бързо ми измисля нещо друго. Всеки ден след като се прибера трябва да правя упражнения - коремни преси, лицеви опори, клекове и т. н.. След като свърша с това имам съвсем малко време да вечерям (което е под час, като всяко друго хранене за деня), да се изкъпя и да уча (за което също не прави компромис), защото според него до 10:30 - 11 трябва да съм си легнал и е прав, защото ставам в 5:30. Единственото ми спокойно време е в училище, когато не съм длъжен да правя нищо. Там мога да се виждам с приятели - нещо, което искам да правя, а не мога. Аз буквално не излизам, ежедневието ми е тренировки, тренировки и пак тренировки. Когато участвам в състезание и не спечеля първо място не казва абсолютно нищо, но изглежда някак разочарован. Имал съм само една единствена приятелка, която след месец поиска да се разделим, защото почти не се виждаме, освен в училище, не си говорехме по телефона и не си пишехме, защото нямам време за това. Когато поотраснах малко, започна да ме кара да дарявам кръв веднъж-два пъти годишно, знам че е хубаво, но не ми е приятно. Не се чувствам хич добре, постоянно съм изморен, не се наспивам, ям все една и съща здравословна храна, не излизам, не играя никакви компютърни и видео игри като нормалните деца на моята възраст, започва да ми идва в повече да се страя винаги да съм пръв и не мога да му кажа нищо, защото вероятно ще се разочарова от мен, а аз не искам това да се случва. Искам да имам нормален живот, но и не искам на го обиждам по някакъв начин и не знам как трябва да постъпя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 3b38831218

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам чудесно, че ти се иска да отпуснеш малко а и в крайна сметка сега ти е времето. В интерес на истината, баща ти ти налага съвсем здравословен, във всяко едно отношение, начин на живот. Разбира се, че ти се струва малко скучно и монотонно непрестанното бъхтене но след време ще разбереш, че истинските победи в този живот идват с много труд и с много постоянство. Което е коренна противоположност на днешния мантелитет където ви се набива в главите, че вие сте си перфектни, и че заслужавате всичко. и го заслужавате сега, на момента. Разбира се, ти едва ли си даваш сметка за тези неща сега. Споко, тва е нормално :) Това което не осъзнаваш е, че е изключително лесно да кривнеш от правия път и живота ти така да се завърти, че след години ти да си дадеш сметка, че е бил пропилян или в по лекия вариант - си допуснал грешки за които ти и всички покрай теб ще плащат, години наред. Дори и без да си осъзнавал или класифицирал като такива тогава. Той баща ти, че ще ти го мели, това е така. Но факт е, че след като престанеш да се самонаказваш и разрушаваш само за да му го върнеш, ще разбереш, че е бил прав. И това ти го казвам, не защото се поставям в ролята на баща ти а защото съм бил в твоята роля и говоря от личен опит. Сега, преди да ме отсвириш и причислиш към сектата на баща ти, ще ти кажа, че наистина малко прекалява. Чудесно е, че се опитва да ти създаде здравословни навици докато си още дете. Но от друга страна може би предпазвайки те твърде много, те лишава от основното право на всяко дете да открива света, такъв какъвто е. Понякога това приключение завършва с натъртени колена, понякога завършва с хубави спомени с които ще се връщаш с умилание когато вече навлезеш в невероятно готиния живот на възрастните. Но при всички положения сега ти е времето да научиш някои уроци на свои личен гръб и навярно баща ти в стремежа ти да те изгради като първенец, ти прави мечешка услуга защото ти ще израстнеш с непрестанното усещане, че не си си изживял детството, не си направил тази или онази лудост. Което си е така, погледнато от този ъгъл. И наистина, една пица или фанта няма да те убият нито ще те лишат от първото място на следващото състезание. Но чисто технически, баща ти е прав като ти забранява тези храни защото едно бързо търсене в нета ще ти разкаже много неща за влиянието на безалкохолните, например. И че да далеч не са толкова безобидни колкото повечето си мислят. Така, че моя съвет към тебе е да хванеш баща си и да седнете да си поговорите, ама сериозно, като големите. Съветвам те да започнеш разговора изтъквайки, че си му много благодарен за всичките усилия които той хвърля по тебе и това негово желание да те направи шампион както в спорта, така и в живота. Всеки родител иска детето му да е "шампион" или "първенец", кой както си го разбира. Всеки родител иска да чуе тези думи на признание. а и то си е вярно, в твоя случай. Но ти все пак си дете (добре де, юноша :)) и все пак искаш да се чувстваш поне малко като връстниците си, поне от време на време. Т. е. Поне неделя да се наспиш, да поиграеш в мрежа с някой приятел (само не избирай някоя глупост като ГТА щото баща ти ще откачи, еле ако в играта почнеш да стреляш хората по улиците наред а за капак си хванеш курва да те обслужи в колата :)) Или примерно го накарай да те закара някъде където си искал да идеш но не си имал време досега. Въобще, да направите нещо което на теб лично ти харесва, не на него. Не вярвам да не прояви разбиране. Съвсем нормално е и да искаш време за самия себе си, без неговото присъствие. Да се съберете от даскалото и да идете на хижа, или на море, например. Такива работи. Но наистина внимавай какво и колко ще поискаш. А ти междувременно си свали и изгледай един филм - "requiem for a dream". Може би ще ти стори малко краен или брутален, но повярвай ми, много е лесно да свършиш така. По лесно отколкото си го представяш, във всеки случай. И ако все още не ми вярваш, и си мислиш, че ти е зле, позачети се из секцията "Семейство". Там пишат много твои връстници със съвсем различни проблеми от твоите. Редовно децата са оставени да се оправят сами, малтретирани са, или в най добрия случай - са си толкова чужди с родителите си, че не просто вече не си говорят ами не си и общуват дори. Докато един ден родителя не осъзнае, че детето му толкова се е променило, а в някои случаи дори намразило, че вече е късно. Или е много трудно отново да се изгради тази връзка която по начало никога не е трябвало да секва.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: f46740bfb0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Доста от нещата са здравословни, но щом нямаш време за жени, говори с баща ти, че оценяваш, това което прави за теб (ще му благодариш един ден за здравословните навици и тялото, което имаш, докато връстниците опъват шкембенца), но искаш малко да разредите графика, за да имаш време и за социален живот (приятели, гаджета). В крайна сметка това, че той си няма жена, не означава, че и ти не трябва да имаш. Изглежда след смърттта на майка ти той се е вкопчил в теб и трудно ще те остави да се отделиш и да станеш самостоятелен и независим. Говори с него и ако видиш, че нещата отиват натам, като станеш на 18 отивай да учиш и си намери работа, за да станеш финансово независим от него.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 9e8bb5e1e7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Значи фермана на номер1 не го дочетох, но номер2 е прав. Много е лошо за едно дете (а особено, ако е действително едно дете в смисъл, че няма братя и сестри) да расте със самотен родител. Самотният родител винаги обсебва детето си! /итнересно съвпадение е, че безработният родител също обсебва, дори и да не е самотен.. нали да си има сексуален поне партньор/

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 40c128350f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Спортът е хубаво нещо, но баща ти е някакъв маниак. Аз също съм състезателка, имам медали, ходя на турнири и в България, и в чужбина също. Но ти си на 16 и имаш нужда и от социален живот. Обясни това нещо на баща си и му кажи, че се преуморяваш също. А това с пиците и другите храни и напитки също е прекалена мания. Аз като спортист не се ограничавам от нищо, газирано по принцип не пия, но ако ме почерпят не отказвам :Д, алкохол пия по малко даже в малки количества е полезно. Говори с него и му обясни как се чувстваш. Иначе за някои ограничения си струва ако си спортист, но всичко да е в някакви граници. Организмът не може да кара на салати и зеленчуци и всеки ден да тренира, почивката е също толкова важна колкото и тренировката. Лъвчето

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 8c740e0e3b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Глупости, на твоята възраст ще даряваш кръв 2 пъти годишно! Ако сега си на 16, значи те е накарал да даряваш кръв на 15. Като ги пишете тия измислици, поне малко си дайте зор! Дядо Торбалан

 

...