 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Липсват ми срашно много :(
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3141 пъти
Здравейте...
Ще почна с историята си направо.
На 20 години съм (момиче). Откак влязох в пубертета имах леки спречквания с родителите си. Каквото и да е ставало винаги съм се сдържала и не съм давала "свобода" на емоциите си. След всяко спречкване или спор мълчах, мълчах и така до скоро.
Завърших 12 клас с приличен успех, но нямах търпение да си купя билет и да замина някъде, та да ми олекне и на мен, и на семейството ми. След като завърших събрах пари, стегнах си багажа и казах на нашите, че след няколко дена имам полет. Реакцията определено не беше хубава, но хиляди пъти съм им казвала, че не издържам, омръзнало ми е от държанието им, от критики и т. н.. И така нашите дойдоха и ме изпратиха. Истината е, че беше една тежка "раздяла" и за мен и за тях. Качих се и така вече повече от година работя в доста развита страна в ЕС. Радвах се, че вече съм по-отговорна,
самостоятелна... имам си собствен живот и това все едно ме прави по-силна. Хората тук ме приеха лесно ии с течение на времето си намерих и приятел. Той много ме обича и ме подкрепя, кара ме да се чувствам страхотно и се радвам, че сме заедно.
Преди няколко дни обаче моя много близка приятелка от България ми писа във фейсбук, разказа ми как са нещата тук... След това разгледах снимки и се натъжих страшно много. От време на време това момиче ми казва, че ми се възхищава... Че съм била млада, а вече имам работа, отговорна съм и не разчитам на никого... Чудя се що за живот е моя? ! Защо оставих семейството си и бързах да живея по този начин? Бившите ми съученици и хора от компанията ходят по екскурзии, на почивки, живеят си живота и хич не му мислят, а аз от малка правя планове, мисля, премислям и какво стана с мен? Постигнах нещото, което искам, но защо не се чувствам толкова удоволетворена, колкото очаквах? Защо толкова време направо "мечтах" да замина далеч и сега се чувствам изгубена, сама... дори неспособна да продължа... Иска ми се да се върна при майка ми и баща ми, да ги прегърна и всичко да си е по старо му. Като се замисля аз съм още... много млада, приятелят ми е млад, още момче... Имам характер на момиче, което сега иска да опознае света, да се наслади на безгрижната младост и т. н., а водя живота на човек, който вече се е нагледал, поживял и сега трябва да работи, за да си изкара хляба. Наистина не знам как стана всичко това, как си водих един спокоен живот и след малък разговор с приятелката ми се почувствах така, все едно някой ми удари един шамар и се вразумих. Чудя се как да постъпя сега. Аз май нямам и много варианти, но и тук има неща, които ме задържат. Имам чувството, че ако се върна нашите ще започнат да ми повтарят, че не съм успяла, че на приказки съм много добра, ама като дойде време да се действа... Те не са такива, но винаги искат повече от мен и ме е страх. Тук си имам хубава и много добре заплатена работа, създадох приятелства с много свестни и забавни хора, много обичам и момчето си и не искам да се разделям с него. Наистина съм объркана... не знам как да постъпя иии... ще се радвам на вашите мнения и съвети. Вие какво бихте избрали?
Благодаря много предварително.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 397f6061bd |
|
1. Стой си там мило момиче, защото нещата тук никак не са розови. Аз съм майка на двама сина, единия вече повече от година не може да си намери работа, другия е студент. Не ме питай как ги издържам. Съпруга ми също е безработен. Живота тук стана труден и за възрастни и за млади. Моите синове също мечтаят да живеят и работят в чужбина, защото виждат, че тук бъдеще няма. Предполагам, че носталгията те мъчи, че ти се иска понякога да зарежеш всичко, но... каквото и да си говорим.. без пари няма живот. Ако имаш възможност идвай и виждай родителите и приятелите си. Но знай, че ако ти си добре и те ще са добре. Ако можеш помагай и на тях, сигурно не им е лесно. Като майка ми е болно, че ти давам такъв съвет, да си далече от родителите си, но като човек разбирам, че всеки има право на своето щастие и всеки върви по своя си път! Желая ти много успехи и усмивки. Поздрави от една майка!
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 51aec6a343 |
|
2. Виж, на 20 съм и аз и се чудя как да се махна от тази страна. Немога да си намеря работа, а без работа няма пари, а без пари няма забавления. Объркана си. Не се връщай. За няколко дена може. Но не за повече. Много ще съжаляваш, сигурна съм. Ти си постигнала това, към което аз се стремя. Моля те дай съвет как да замина и къде като никой не познавам. Моля те помогни ми по някакъв начин
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 6f6474b434 |
|
3. Близките и приятелите винаги ще ти липсват, но животът си има други изисквания. Всичките ми приятели са в чужбина от години със семействата си /аз съм един от малкото прибрали се/ и въпреки всичко искат да се приберат, но когато си дойдат в отпуск обикновено се разчувстват първите дни с близки и спомени и дотам. Виждайки действителността, обикновено след първата седмица мераците им се изпаряват и поемат обратно - тези хора англичани, испанци, германци и пр. няма да станат, рано или късно ще се приберат, но за съжаление това няма да се случи с децата им - те няма да си дойдат. Има и немалко върнали се с пари и с желание да започнат нещо тук - уви, не познавам успели, обикновено парите потъват и пак следва връщане и започване отначало, но годините труд са загубени безвъзвратно. Поздравявам те за самостоятелността и волята, ако имаш възможност си ела за седмица-две, поогледай се и тогава решавай - сега те е натиснала носталгия, с тези си качества ще се оправиш и тук, но ти си знаеш най-добре. Иначе подкрепям напълно номер 1.
Мечо Пух
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e979c601b9 |
|
4. Един ден ми падна пердето и вече бях на летището с билет в ръка. В началото беше мн. трудно, сега изкарвам добри честни и чисти пари! Постоянно правя планове като се прибера в България какво ще си купя. Къде ще отида и какво ще правя. Нямам търпение да дойде деня в който ще събера всичкия багаж и ще се прибера в БГ. Ще се опитам да инвестирам спестяванията си. Ще съм по-близо до родителите си, те няма да са още 100 години живи. Ще потърся работа, ще опитам. Ако не стане, пътя е отъпкан, знам на къде. Успех!
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e979c601b9 |
|
5. Много лесно се дават съвети, но не питай старило, а патило! Давате ли си сметка, че емигрантите са хора който продават здравето си за пари? ! Повечето хора са по плантации, по цял ден на дъжд, слънце, студ и вятър, други мият кенефи, чистачки, строители, трети по опасни строежи, рискуват живота си! И през цялото време лишени от топлотата на дома, ласката на мама и блага приказка с роднини? Тези хора живеят с още 7-10 подобни и ползват 1 до 2 бани, изчакват се да подтоплят храната си. Банята е с график. Тези хора почти нямат социален живот, нямат български книги, вестници. Тези хора не живеят по-различно от затворници, разликата е, че са затворени в държава. На 20 години- роб в чужбина, това ли я съветвате?
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e979c601b9 |
|
6. Искам да си пиша с теб, в същата ситуация съм и съм ужасно объркана! Ще се радвам с някого да поговоря за това напълно анонимно. Oставям е-mail: sadbina_@abv. bg
Успех
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: eec83089d2 |
|
7. Подкрепям хората, изказали се преди мен. Аз живея в България, имам две висщи образования, а съм без работа, постоянно търся, имам хубава външност, качества, интелигентна съм. Но когато си подам някъде документи ми казват, че ще ми се обадят и нещата спират до там. Непрекъснато ми подшушват, че всичко става само с връзки. До кога така... Работила съм за по 300 лева, отнасяли са се с мен без капка уважение, въпреки, че съм превъзхождала и шефовете си по образование... Съветът ми е да си останеш на хубавата позиция там, където си сега. Да си близо до приятеля ти, да видиш това, което тук в нашата бедна татковина не можем да видим- комфорт, хубава работа и добро отношение, връзка с целия свят. Нали знаеш, че родината е там, където е твоят дом и сърцето си. Ти си направила своя избор и не си сгрешила, успяла си! Защо да захвърляш всичко с лека ръка, заради думите на своята приятелка... Тя какво ли не би дала да е на твоето място, но ти не го усещаш... Бих дала всичко, за да замина в чужбина, но нямам необходимите средства, а животът тече, искам докато съм млада да видя света и да постигна нещо.
Желая ти да намериш душевно равновесие и да не вземаш прибързани решения. Да не стане така, че след първоначалната еуфория от твоето завръщане в България да започнат проблемите с работата, ще започнеш от нулата, ще съжаляваш много...
Радвай се на това, което си постигнала, радвай се на всеки миг от твоя живот и не съжалявай за нищо!
Пиши как се чувстваш и какво мислиш!
Поздрави- Галя!
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e4f384b410 |
|
8. Благодаря за отговорите ви, за искрените съвети и.. абе за всичко написано :)
До номер 2:
Мила, основните неща, които ти трябват са пари, с които да си наемеш квартира първият месец, да има какво да ядеш и за пътни. Другите две неща са решителност и езици! И аз търсих работа след като завърших и за няколко месеца събрах парите, които ми трябваха. Не е трудно ако си потърсиш работа като сервитьорка. Когато събереш 1500-200лв няма какво да му мислиш. Аз също бях напълно сама, без подкрепа и си нямах на идея какво ще стане, как ще се справя. Крепеше ме любовта към страната, в която отивах. Вярвах, че точно там ще бъда щастлива, успяла и... да. Зависи ти в коя страна искаш да отидеш и колко езика знаеш. Аз владея 3 чужди и в момента уча френски... Езиците ми отвориха врати. Харесвам работата си, приятна е, а и заплащането е добро.
Галя,
благодаря за съветите. Чувствам се... много странно, все още съм объркана. Просто изведнъж ме обзе чувството на... липса, тъга. Добре, че има кой да ме подкрепи в този момент, иначе вече да съм в България. Приятелката ми не направи нищо лошо. От години споделях с нея "мечтите си" да замина, как ще си пишем, ще си пращаме снимки и всяка ще си разказва какво е преживяла. Най-невинни мисли и мечти, които изглеждаха простички. При мен по-различното е, че в началото бях много нахъсана, и щастлива, че съм сред нови хора, нова култура. Разбирам, че положението в родината хич не е розово, но имам чувството, че ако продължавам така ще се срина... Предполагам, че ще прекарам поредната нощ в размисли и спомени.
Отново благодаря на всички писали, поздрави и успехи!
от авторката*
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
