1. Здравей, мило момче, аз съм на 25 години, жена, и предполагам, че тази болка, паднала на плещите ти, е огромна. Тя няма да отшуми, нито да утихне. Преживях подобно нещо. Баба ми почина, и бях до татко, месеци наред след това, да не кажа цяла година, той беше като статуя, не говореше почти с никого, дори мен ме нямаше за нищо, не обръщаше внимание на майка ми, на кака. Беше ужасно и тежко, най-вече заради това, че тя беше много тежко болна, имаше склероза, измъчи ни всички, а и няколко години преди смъртта й, с татко се бяха скарали и не си говориха. Ззатова може би така му тежеше, времето минаваше, но той не се оправяше, аз живеех далеч от тях, също бях болна и оперирана, дори нямах възможност да ги виждам често, дори баща ми на мен не обръщаше внимание, тежеше ми много. Но някъде преди година на татко му мина, е, не напълно, но започна да си говори с мен, с майка. Канеше ме на неговите праазници, аз ходих с подаръци и той се радваше, купих си кола, и започнахме да се виждаме още по-често, не само на рдоното ми място, започнахме по семейно да обикаляме България, майка и татко нямат кола, не бяха пътували много, понеже са на години, а и всичко е свързано с разходи, но много обичат да пътуват. Моето мнение е, че на баща ти ще му мине, не напълно, но всичко ще бъде по-добре един ден. Нужно е време. Съжалявам много за случилото се, но ти не губи надежда. Опитайте се да дадете кураж и обич на татко си :) Правете му подаръци, развеждайте го на разходки, помага. Успех от мен!
|
