Дядо ми е в депресия, баба ми и майка ми се съсипват покрай него. Нямаме изход! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82823)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18756)
 Секс и интимност (9830)
 Тинейджърски (18662)
 Семейство (3971)
 Здраве (6804)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1580)
 Образование (4665)
 В чужбина (1034)
 Наркотици и алкохол (832)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10974)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Дядо ми е в депресия, баба ми и майка ми се съсипват покрай него. Нямаме изход!
преди: 2 месеца, 27 дни, прочетена 580 пъти
Здравейте.
Не съм от хората, които обичат да споделят. Опитвам се сама да реша проблемите си. Както и на тези около мен. Признавам си, често се държа непокистки спрямо ситуациите и хората, най-вече към тези от семейството ми. Откъсвам се от света. Затварям се в себе си. Като че ли чувствата ми се притъпиха. Понякога си мисля, че съм лош човек, защото не изпитвам почти нищо. Но много за кратко. Като че ли емоциите ми са закопани всевъзможно най - надълбоко в съзнанието ми. Могат да бъдат извадени от там. Но тогава изпадам в дупка. Не мога да ги спра. Може да е радост, или пък безкрайна тъга, гняв. Всичко се лее от мен като поток. Изсипва се като пороен дъжд. И не стихва, докато не ми олекне. Затова не си показвам слабите места пред хората. Преди, положението беше страшно некотролируемо. Бях се влюбила. Страдах. Ежедневно плачех. Тормозех всички около мен. След това, постепенно поспря. Но отидох в другата крайност. Мълчание. Стоене. Гледане в една точка. По цял ден на телефона. Безмълвна. Никакви чувства. Рисувам. Мразя пеенето си. Нишо в мен не е както трябва. Перфекционизмът ме съсипва. Непостоянността ми изяжда нервите. Не мога да реша вафла ли да изям или солета, пък камо ли какво да работя. Какво харесвам дори. Какви са ми вижданията за света. Мнението ми се променя на всяка секунда. И се влияя от всеки и всичко. Настроението ми, от супер ярко и превъзбудено спада в отпаяние и тъга за секунки. Периодите на страдание и радост се редуват, но са кратки. Нещо, което съм харесвала преди секунда бива намразено. Толкова съм объркана. Не мога на себе си да помогна, пък камо ли на близките си. Честно ли? Може би не ми пука за никого. Поредният нарцист, който си мисли, че може да промени нещо. Изтъкана съм от усмквки и щастлие. От лудости и пеперуди. Тъгата и страданията около мен ме смапкват и изцеждат. Може би, само заради това пиша сега. За да избавя сама себе си от това. Не изпитвам нищо. Стоя на леглото, часът е към два през нощта. Типипен ден. Никой не ме разбира. Много съм самотна. Дори започнах да пиша за себе си в тази спешна тема. А по-горе твърдях, че не се оплквам.. Чувствам ли се виновна?

Дядо ми е на 83. Бил е и е останал много горделив човек. Промени се от една година. Миналата беше истиснки ад за семейството ми. Имаше проблеми със стомаха, повръшаше редовно. Една вепер, от адски болки, го закараха в спешното. Прибра се недохранен, със сърдепен инсулт. Всъщност, той попринцип е имал още няколко такива заради размерите на сърцето си. Странипна реакция от това, пе някога е бил спортист. Има червен вятър. Излекуван е, кат цяло. Но мога да твърдя, че е здрав човек. За възрастта му е норнално да има болежки. Преди излизаше, разхождаше се. Имаме една вила. Обичаше често да се капва там. Но от месеци на сам, не е на себе си. Нямам предвид психически. Напротив. Изцяло е в час. Което, от друга страна е по-зле, зашото върли нещата умишлено. Ментално. Казва, че остарява. Не се раздвижва. Не Няма възможност да се капва на тази вила, ня която той гледа като спасение. Държи се егоистипно. Не излиза почти никога от вкъщи. Няма настроение за нищо. Вярно е, няма сили както преди, но живота му не е свършил! Спомня си за детството си. Страда по отминалото време. Не знам какво се случва с него. Остлабна, изсъхна. Биквално за дни. Тръгна да ходи с бастун. Но се срамува да го използва.. Сега поне се храни. А преди и това не правеше. Страшно е суетен. Какво мислят хората за него.. Преди няколко дни се върнахме от морето със сестра ми. През времето, когато ни нямаше, той е побъркал майка ми и баба ми. Всяка вечер е плашел, оплаквал се е постоянно. Станал е хипохондрик. Излисля си неша. Че няма сили. Ту е болен, ту не. Заплашва. Не можел да ходи. Крешял е, посягал е на баба ми. Тя е по-търпелива. Тя съшо страда. Но на дядо като пе ли не мъу пука изобшо! Спупи си крака. Едва се възстанови. Но се страе да е полезна. Тя съшо е а възраст жена. Но не гледа така на нешата. Майка ми, обапе, изобшо не го издържда. Като малка, той е бил много ревнив. Тормозел е и двете. Може би, мама го намразила до някаква стенеп. Но няма как да не го обича. Все пак ѝ е баща. Цял живот той е бил до нея. А сега, тя стои до него, помага му с каквото може. Не знам какво изобшо е възможно да се промени. Хвърлял се е на пода, иска да му слогуват. Чувства се самотен. Разбирам го. Ьнам какво да си неразбран. Но защо се държи така? Като някакво дете. Никого ли не обича? Ьсшо мъпи себе си и всипки? Какво мога да направя аз? Едно е, че никой в къши не ме приема насериозно. За тях съм дете, което не може да помогне.. нито психически да ги подкрепя, камо ли със средства.. Какво да правя? Няма изход. Много го обичам. Искам да се стегне. Не е толкова зле, за колкото говори. Спомням си как ни разхождаше със сестра ми, показваше нк наградите инпостиженията си. Плаче ми се. Всички страдат. Не стига, че не ни достигат средства, ами и тези покрай него? Съжалявам, че говоря така, но е истина. Не сме бедни. Стравяме се Но ако не са той и баба и тяхните пенсии, с това, което изкарва майка ми, сме останали на улицата. Не знам какво се случва. Детството ми се изпари.. Вече не съм щастлива.
Преди някой да попита, ще расясня няколко неща:
-Живеем заедно всички. Аз, баба ми, дядо, мама и сестра ми.
-Нямам баща. Както и роднини от негова страна. Нямам намерение да ги ошастливявам, като им се оплаквам за положението ни, в което те всички ни вкраха. Не съм ги виждала от години. А за самия него дори не знам къде е. Поредния с мепти за свобода, жени и алкохол. Повръша ми се от него. Освен злини, друго не е донесъл на семейството ми.
-Аз съм на 16, сестра ми е на 15. И двете сме тийнейджърки.
-Извинявам се за всичките си грешки. Уверявам ви, мога да пиша много по-добре и по-ясно от това, което петете. Но смятам, че смъсълът на описаното е по-важен.. Клавиатурата на телефона ми не е наред.
В момента не мига да си събера мислите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 26 дни
hash: 3f73b6ee51
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Стефко
Аз съм на 59,и вече започвам да се престаравам,съзнателно започвам да се държа като вечно недоволен пенсионер.

 
  ...
преди: 2 месеца, 25 дни
hash: 18386fae8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Момиче, на 16 години си, още си дете и не е редно да се занимаваш с проблемите на възрастните около теб. Виждам, че цялата ситуация ти влияе негативно, внушена ти е и някаква вина, каквати ти нямаш и няма как да имаш. Запомни го, ти не носиш отговорност за болестите и проблемите на майки и бащи, баби и дядовци. Ти сега се оформяш като личност, имаш нужда от образование и контакти с твои връстници.
Гледай само в тази и единствено в тази посока.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 79a2f76366
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Това, което си описала за себе си, е нормално предвид възрастта ти. Хормоните ти бушуват.
Дядо ти, предполагам, се е уплашил; замислил се е за смъртта. Това е нормално за неговите години, но явно му е трудно да се справи и затова се държи така.
Ти няма какво да направиш, освен да бъдеш там в ролята си на тийнейджър, на дъщеря и внучка. Общувай повече с връстници, възприемчива си на тази възраст и не е добре да прихващаш толкова мрачни мисли (може би ти звучи егоистично, но освен морална подкрепа няма какво да направиш, а трябва да съхраниш и себе си).
Ж29

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 7544c8fc59
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Пак съм номер 2

Това е типичното токсично семейство. В него по-големите, неизменно обсебени от собствените си проблеми, превръщат децата в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях. Други контролират живота на децата посредством чувството за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ.

Подобни семейства оказват пагубно влияние върху психиката на подрастващия тийнейджър. Едно дете не трябва да бъде натоварвано по никакъв начин с тези проблеми. В конкретния случай говорим за безотговорен и на практика несъществуващ баща, дядо-егоист, майка която не може да се справи с проблемите в семейство и всичкото това рефлектира върху дъщерята. Направо е смайващо как това дете описва всяка една емоция на дядо си, а същевременно е налице депресивно състояние и потискане на собствените емоции.

До авторката: Сигурен съм, че в училище имате психолог. Съветвам те да отидеш при него и да поговорите свободно върху тези неща. Сигурно това, които казвам, звучи стряскащо за теб. Но виждам, че си умно момиче и смятам, че си достатъчно голяма, за да ме разбереш. Успех и горе главата.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker