Осиновяване на деца - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121144)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18508)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновяване на деца
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1293 пъти
Здравейте!

Темата е насочена повече към жените, тъй като аз съм жена и ме вълнуват същите притеснения, които и една жена, замислила се по следните въпроси, а именно:
Жена, която не иска да ражда поради страх за здравословното си състояние (без болести, но изпитваща страх от идеята да храни друг голям организъм, вътре в нея, чрез собственото си тяло, притесненията ми са за моето здраве и пълноценното развитие на бебето. )
Друга причина е, че не искам да имам мъж до себе си. Бих имала мъж- съпуг, с когото да сме приятели и да имаме общи деца (ако не беше страхът ми, описан по-горе), но самата аз - не изпитвам влечение към мъже, ще е само, за да имам деца и семейство, но реално - мъжете не ме вълнуват сексуално.
Третата причина е, че има много сирачета, които заслужават свой дом.

Може да изглежда странно, но съм мислила за осиновяване на деца, още на 15-16 г., някак усещах, че така искам да бъде, че това е моят начин да имам деца.
За мен, всяко дете е част от нас, без значение дали е излязло от нас или не е. Освен това, бидейки от семейство на разведени, израстнала без баща, знам, че важното е, кой е до теб, а не - кой те е заченал.

Какво мислите за осиновяването на деца? Гледа ли се с добро око от институциите, на млади жени 29 г., които нямат съпруг, но имащи много любов, също и материална възможност да осигурят децата си. Може ли да се осиновят братче и сестриче - заедно, тъй като ми се иска да са две, но да са родни брат и сестра, за да се подкрепят, а не да се делят.
Колко трае процедурата по одобрение/неодобрение на кандидатите, може ли да се обжалва?

Все пак, бих прочела и мнения на жени, които разбират страха ми, имат или са имали същия, и могат да ми дадат съвет - как се преодолява това чувство, че здравето им ще бъде разклатено от хранещото се от тях - бебе, също и, че няма да му е достатъчно, това, което взима от майката, за да се оформи правилно.
Проблемът е психолохически, знам, нвма нищо общо с храненето, здравето ми или тялото ми.

Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: d66cf25dd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не разбирам страха ти и вероятно малцина биха те разбрали, дори и жени. Има най-различни психологически бариери които хората изпитват. Това е което разбирам обаче. Не съм жена, мъж съм на си позволявам да пиша защото моята майка е осиновена. Прочетох че си писала че не изпитваш сексуална влечение към мъже, рязбирам. Може да си хомосексуална, може да си и А-сексуална (човек който не изпитва никакво влечение към нито един пол). Да осиновиш дете би било потенциално голямо добро за човишки живот. Стига това да е което искаш. Когато хората правят деца, обикновено те ги правят защото са егоисти. Това е поради личните им нужди, било то защото са искали наследници, било то за да бъдат обичани, да имат уют и т.н. - сценарии много. Моята майка например не е била щастлива покрай баба ми, защото цял живот й е било натяквано какво е направила за нея. Осиновила я е поряди нейните си нужди, а не толкова поради това че иска да даде бъдеще на някого. Аз самият, а и други синове и дъщери на други хора, както и ти, не казваме благодаря ил / или дори и понякога не оценяваме няща които са правени за нас. Знаем че майчината обич е винаги на първо място (или поне в повечето случаи). При случая на майка ми, тя не е усетила това. И до ден днешен баба ми е мислила все за себе си. Аз също бях в чужбшна - за три години не ми се обади нито един път. Все аз звънях. Както й да е. Осиновяването трябва да подлежи на безусловна любов. Баба ми знам че е направила много, оценявам го и я обичам. Не винаги обаче човек може да казва благодаря на всичко което е направено без човек дори да подозира. Това създава взаимоотношение като при външни хора, сред като се води че са вътрешни. Както й да е. Гледам да й помагам в случай на нужда. Баба ми е и я обичам. Другата ми която ми е кръвна дори не общувам с нея, но това е фрапантен случай. Който и да прочете поста ми, нама да разбере перспективата, дори и да коментира. Просто всеки е живял друг живот. Само искам да кажа - осиновяването трябва да отговаря на безусловна любов дори и да не бъдат оценявани неща. Точно както при биологичните родители. (Ако човек има късмета и те да са добри).

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: a892137e23
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Голям страх. Аз имах много приятна бременност, чак не исках да свършва. Сама не знам как ще се справиш.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 173ec20e7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Трябва да обърнеш внимание на психическото си състояние. Не мисля, че ще ти дадат да осиновиш дете.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 0ae5985edc
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Няма нищо лошо да осиновиш дете, но да те "светна" за някои неща.
Явно си хипохондричка. Ако не си раждала, ще си в пъти по-застрашена от рак на гърдата, на матката, на яйчниците, както и от хормонални проблеми и по-лошо общо състояние на организма. Това, от което те е страх, е възможно само и единствено, ако пазиш диети. Ако се лишаваш от каквото и да е от страх да не напълнееш. В противен случай това не е възможно. И колко голямо е едно бебе - 3-4 килограма.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: fd631d451a
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

5.   Айде сега психологически проблем, че не искаш да раждаш. Я не се излагай! Като не искаш - не искаш и точка. Психологически проблем имат тези, които раждат на поразия, но нямат възможности за качествено отглеждане, и особено тези, които си бият децата!

Отивай да си осиновиш дечица - ще направиш щастливи 2 невинни същества, родени от някоя, която реално има психологически проблем.
И не се връзвай на хейта, който най - вероятно ще ти изпишат тука.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 996312f3bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   В голяма заблуда си. Хиляди са желаещите да осиновят дете. Второ няма просто ей така да осинониш дете, при условие че си здрава и това се има предвид. Освен всичко друго поговори със специалист от какво е породен страхът ти, защото ме това е в главата ти, не значи че е така. Мипярди хора включително и ти си хранене през организмът на майка ти. При теб има само психологически проблем.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 1f2e7d19dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Мъж съм, разбирам те и те подкрепям, но мисля, че не си даваш сметка, че сама е трудно да се гледа дете чисто физически. Имаш ли родители, които да ти помагат, или можеш ли да си позволиш детегледачки, защото все пак трябва и да работиш, а едно дете отнема доста време. Дори и с двама родители (единия в майчинство) не е лесно, камо ли за сам човек, който трябва и да работи.

Иначе доколкото знам, на самотен родител не дават дете за осиновяване, но може и да греша.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: d3f6d2bc4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Благодаря на мъжете за коментарите, също на номер 5, прав/а си, има много хора, които имат деца, а не ги искат, изоставят, бият или нараняват емоционално.

Знаете ли, докато писах темата си, не забелязах, но после я прочетох три пъти и получих прозрение.
Осъзнах проблемите си четейки темата си, макар да съм мислила много, явно, че в изписан вид, четейки - осъзнавам нещата по-ясно.

Не, нямам хранителни проблеми, здравословно живея, спортувам от малка, не пуша, не пия кафе, алкохол, храня се правилно от години, нямам притеснения за напълняване, нормално е да се качат кг. при бременност, не ме е страх от това.

Аз съм била непланувано бебе, от родители, които по онова време не са се разбирали. Разделили са се много скоро след това. Баща ми е бил с мен, през целия ми живот за три месеца, толкоз.
Майка ми ме тормозешее психически с липса на емоционалност към мен, до 7 г. не живеех с нея, а с баба. После замина, после се върна, но ...както и да е, и двамата ми родители са починали, няма да говоря за тях с лошо. Нямам лоши чувства, но от тях е този страх.
Насадено ми е, че съм недостатъчно добра, съответно и оттам е страхът, че бебето няма да се оформи правилно в мен. Майка ми, постоянно ми натякваше, че й преча, затова е и страхът ми, че бременността ще повреди здравето ми, аз самата, като дете, наистина мислех, че преча на майка си.
По някакъв начин, асоциирам бъдещото бебе в мен със себе си като малка, а аз - бъдещата майка - с майка си. Шизофренично, нали, но пък нямам никакви притеснения да бъда родител, знам, че ще бъда добра майка, от малка искам да съм майка и да обичам децата си.

А относно мъжете, не съм лесбийка или асексуална, просто ме е страх от тях, да не бъда изоставена, затова и не си позволявам да ги харесвам по този начин. Това пък е благодарение на баща ми и отново майка миси, също и баба ми, и лошите думи, които с години, слушах за мъжете.

Ще работя по страховете си. Благодаря ви за коментарите.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 1f2e7d19dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Ами така както го описваш, според мен по-скоро трябва да решиш проблемите си при специалист и едва тогава да осиновяваш деца. Защото ако осиновиш, ще прехвърлиш голяма част от психологическите си проблеми и на детето. Даже ако си намериш и мъж и си направите дете, още по-добре. Естествено това не означава, че не може пак да си осиновите ако искате.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: d3f6d2bc4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не не, аз знам, че ще съм добра с децата си, знам какво не ми е наред и ще се самонаблюдавам, ще ги обичам истински. Въпросът е да успея, да се справя със страховете си и да стана майка.
Иска ми се обаче да си имат и баща, особено за момчето ще важно да се учи от баща си.

 
  ...

...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 0dbad29ae4
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Разбирам желанието те да си осиновиш детенце. Аз също като теб винаги съм искала да си осиновя дете, както казваш има толкова дечица, който чакат някой да ти обича. Те смятам, че хората които те критикуват тук са прави, не всички имаме нуждата да забременяваме. Можеш да си добра майка и да осигуриш добро бъдеще и живот на децата без да си ги раждала.
Мисля, че си много добър и загрижен човек и че трябва да се бориш за това, което искаш. Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker