 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страх ме е дали ще обичам детето си
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1576 пъти
Здравейте. На 25 съм и съм бременна от мъжа който обичам. Бебето е планувано. Проблемът е в мен. Аз съм като цяло с лабилна психика. Много съм страхлива, неуверена и взискателна. Много време лекувах Страхова невроза. След това отключих и Обсесивно-компулсивно разтройство с натрапливости, които се менят и ме карат да чувствам вина. Пила съм антидепресанти, но ефектът не е траен и след това всичко си продължава. Сега конкретно по проблема. Като цяло харесвам децата, обичам да ги гушкам, но ме дразнят деца, на чиито прищевки се угажда непрекъснато. Изпитвала съм раздразнение към мои племенници, когато ги лигавят твърде много. Примерно има сумати наготвени манджи, а ги питат "какво искаш да ти сготвя", което за мен е ненужно. Детето трябва да се учи да яде това, което има. Вместо към възрастните пренасям дразненето и към тях, може би не знам.
Когато се роди втория племенник отидох да го видя и не изпитах никакво чувство, не се зарадвах, даже се подразних. Но това беше само тогава. Последва огромно чувство за вина, срам и омраза към мен, че изпитвам тези емоции. Обвинявах се и страдах определен период. Това бебенце нямаше никаква вина. Сега ги няма тези чувства към децата, но в мен остана неувереността ще бъда ли аз добра Майка. Подобни негативни емоции изпитвах и към детето на приятелката ми, която реши да роди на 20, а аз вътрешно роптаех и не успях да приема решението й. За мен на 20 беше рано за тази крачка. Сега бременната съм аз и не знам какво ме чака... Страх ме е какво ще почувствам към това дете, дали ще го обичам, дали ще се справя като майка. Ще бъда ли добра майка, грижовна и всеотдайна... Моля ви помогнете... моля по -опитните майки да се включат с някой съвет, притеснена съм. Благодаря ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c7bca5f3bc |
|
1. Чувствам се по същия начин... изобщо не знам как ще имам деца един ден... за да те успокоя(а и себе си) все си повтарям че щом всяка майка си обича детето, и ние няма да сме изключения :/// така че смело напред и мисли само че го обичаш... човешкия мозък като чуе нещо 100 пъти започва да си вярва...
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: b5d44a927f |
|
2. Ще го обичаш толкова много, че ще плачеш за него, ще плачеш и заради него. Притесненията по време на бремеността са част от процеса. Ако след раждането ти е трудно да приемеш детето, поговори с психолог, при някои има следродилна депресия и майките не бива да го пазят за себе си. С чуждите деца е друго, трябва да си сигурна. Независимо дали са ти племенници, братя/сестри, братовчеди, деца на приятелки, друго е. Освен това не е лесно да приемеш чужда бременност на приятелка, която е на твоите години, когато ти самата се чувстваш прекално млада и неспособна да отгледаш дете. Но твоето дете си е твое от глава до пети, не само ще познаваш точно неговия плаче между десетки, но и ще знаеш кога как плаче, къде има леко плешиви петънца, как размята пръсчета, когато иска да го гушкаш. Собствените ни деца са друга територия, те са част от нас, създаваме ги с любов, носим ги 9 месеца и накрая ни променят, правят ни по-сериозни и по-всеотдайни.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 370141a2c1 |
|
3. Станах майка на твоите години. Честно да си призная в първия миг, в който зърнах детето си не почувствах онова, което десетки майки описват като най-най-най-уникалния момент в живота си. Не знам дали заради болките, заради замаяността и нещо друго, но просто все едно ми показаха чуждо бебе. Когато обаче на другия ден го взех в прегръдките си, а то е толкова малко, крехко и беззащитно, че усещаш как цялата се изпълваш от обич, гордост и стремеж да го пазиш от всичко. Много скоро след това ще се питаш какво си правила преди да се появи то. Ще имаш чувството, че винаги го е имало в живота ти. Не се съмнявай, че ще го обичаш!
Колкото до чувствата към останалите деца - и на мен ми се е случвало да изпитвам подобни към по-разглезените.
Просто някои имаме едни виждания за гледането на детето, които други родители или не споделят или не могат да наложат над своите деца. Не се заблуждавай обаче, че ако примерно от малко го "свикнеш" да яде всичко, така и ще си остане.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 24bad5036d |
|
4. Аз съм начален учител, обичам децата, обичам си работата и пак съм се притеснявала за същите неща. Ще го обичам ли, ще се грижа ли добре, образованието ми ще ми бъде ли от полза, или обратното ще бъда прекалено взискателна и куп други неща. Притесненията ми се оказаха неоснователни. Което не ми пречи, в момента, когато чакам второто си дете да имам същите терзания, ще го обичам ли толкова, колкото първото, ще бъда ли пак толкова старателна и грижовна... фактът, че изобщо се тормозим и ни пука за тези неща ни вкарва в графата "добри майки". Лека бременност, всичко ще бъде наред!
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 7b925bd368 |
|
5. От Авторката:
Благодаря ви от сърце. Така ме окуражихте. Бъдете здрави и щастливи!
|
...
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 1cda796592 |
|
6. В истинктите ти е заложено да го обичаш. Милиони години естествен подбор е гарантирал, че само обичаните деца оцеляват да се размножат и така да предадат гените, обуслявящи обичането на децата си. Ако си нормален човек, ще го обичаш. Ако си психопат - не. Нормално е да не обичаш чуждите деца, защото те не носят твоите гени. Гени, които са се проявявали в обичане на чужди деца, а не на свои, не са оцелели, защото не са се предали в следващото поколение.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 6411de697e |
|
7. Не се притеснявай. И с мен е така. С времето ще го заобичаш. Според мен това е нормално. Когато го родих моето бях 24 часа разделена от него и го бях забравила. На другия ден като казаха айде да видите бебетата аз се серих, че имам бебе. Казах си много яко, искам да го видя така от любопитство. Видях го и много грозно ми се стори. Бях малко разочарована. То обаче беше болно и не ми го дадоха 5 дни да го гушна. Постепенно започна да ми липсва. На 4 ден вече плаках за него защото си го исках, но пак бях готова да си се прибера в къщи и да оставя бебето в болницата. Тогава нямахме силна връзка. Когато ми го дадоха и го гушнах вече не исках да го върна, а на другия ден ни изписаха. Бях много неуверена в началото, но постепенно свинках и го заобичах най много от всичко. Той е моята най голяма любов. Прекрасен мой син, който понякога ме ядосва, но това не значи че не го обичям безкрайно. И като се сетя, че като се роди го бях забравила... а то беше болно и си казвах, ако нещо стане с него въобще няма да страдам. А сега не искам да имам друго, защото си мисля че няма да е толкова красиво, умно и добро като първото. Но сигурно ще имам, защото какво ще правя като порасне моето и вече не дава да го гушкам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
