 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Трудната и дългогодишна ситуация вкъщи
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 2068 пъти
Здравейте. Момиче на 18 години съм и се чувствам изключително напрегната и изнервена в средата, в която трябва да живея, а именно — дома.
Накратко казано — отдалеч си личи, че родителите ми не са били готови за дете и съм била „изненада“. Нямали са постоянни доходи, нито апартамент и място за мен. Както майка ми, така и баща ми, до 30-годишна възраст са разчитали на собствените си родители, които да им закупят апартамент. Това обаче не се е случило.
Заради това положението е следното — аз, майка ми, баща ми, леля ми, баба ми и дядо ми живеем в един апартамент, състоящ се от 2 стаи, хол, кухня и баня, разбира се. Нямаше място за мен. Леля ми зае самостоятелна стая, майка ми и баща ми заеха хола, а мен оставиха да деля последната стая с баба ми и дядо ми, които са на възраст. Голяма грешка. Още от малка ме тормозеха и двамата, обясняваха ми, че съм посредствена и от мен нищо няма да стане. Изискваха от мен да им показвам бележника си и при всяка оценка, която бе по-ниска от 6, 00, вдигаха скандал с груби обиди. Не ми позволяваха да излизам, контролираха ме и не ме оставяха да общувам с връстниците си. Аз бях свикнала... а и не познавах друго. Майка ми и баща ми почти не се интересуваха от мен, когато бях малка. А и ходеха на работа. Със собствени проблеми.
Спах на едно легло с баба ми до 14-годишна възраст, докато не започнах да получавам паник атаки. Тогава явно родителите ми се стреснаха и осъзнаха, че не може да се продължава по същия начин. Обиколихме много болници, вдигах кръвно до 180 на 120, с 140 пулс. Треперех цялата и не можех да се успокоя. Бях и приета в болница по едно време. Никой не разбираше какво ми е. Накрая се откри дребен дефект — имала съм пролапс на митралната клапа на сърцето. Не ми се обясни нищо относно това, но... родителите ми решиха да се преместя и да спя в хола при тях. Така, за съжаление, трябваше в продължение на 2 години да деля едно легло с майка си. След това, отново бях в хола при тях, но спах на диван, който беше счупен. Голямо неудобство, но бях щастлива, че поне не делях легло с другиго. Все пак бях на 16 години вече.
Проблемът с пространството все още го има, но вече родителите ми поеха инициатива и извършиха ремонт. Поне сега е по-добра и уютна средата. Вкъщи се усеща напрежение — дядо ми и баба ми си крещят, дядо ми обижда всички, включително и мен, леля ми е конфликтна личност, която също се държи арогантно. Общо взето... никога не съм спокойна. Макар и след ремонта, не се чувствам добре. И мисля, че се превръщам в грозен егоист. Най-вероятно. Но искам да бъда сама. Имам нужда от цялото изгубено лично пространство през годините. Благодарна съм, че все пак имам покрив над главата си, храна на масата и дрехи на гърба си, но... не мога да продължа така. Изпитвам страх също, че някой ден ще бъда в такава позиция — няма да съм самостоятелна и няма да мога да осигуря стабилна и уравновесена среда на детето си. Искам от рано да съм готова, научила се и справяща се сама. Не желая да завися от родителите си, не желая да изпадам в тяхното положение. Просто, защото... знам, че е изключително тежко за детската психика.
Обмислям скоро да се изнеса. Пълна отличничка съм, получавам висока стипендия в столично училище, заделям парите и спестявам. Тази година ще бъда 12-ти клас. Макар и да осъзнавам, че ще е доста трудно, искам да го направя. Да намеря квартира, да работя и да уча едновременно. Може да не спя и да не се храня нормално, но искам да се чувствам психически уравновесена. Нервите ми в последно време не издържат... депресия, прикрит гняв може би. Не се знае кога ще избухна, а аз не желая това.
Нормално ли е да се чувствам по този начин? Егоистично ли е?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 1adfa0e82e |
|
1. Мога само да те поздравя за избора и целите, които си си поставила. Да се изнесеш, да бъдеш независима и самостоятелна, не е егоизъм, а най-нормалното нещо на света. По-скоро има нещо сбъркано в семейството ти - да се тъпчат по три поколения в един апартамент и да спят на едно легло. 100% ще се опитват да спрат твоето “егоистичнк поведение” и да ти пречат да станеш повече от тях с манипулации за вина и дълг, но не им се давай. Ако са много настоятелни, имаш пълното право да прекъснеш контакт с тях. За мен те са токсични хора, ужасни родители и роднини и не ти добавят никаква стойност.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: f5e72025fc |
|
2. Нищо ти няма ако искаш да излезем някой път да се отпуснеш.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 5ad1eef74b |
|
3. Напълно нормално е да се чувстваш така.
Всеки има нужда от лично пространство.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 860f339f66 |
|
4. Такааа.... Меко казано съм изумена от това. което прочетох. Отговорността за това да осигурят жилище за вашето семейство си е изцяло на твоите родители. За мен е неразбираемо това : " Както майка ми, така и баща ми, до 30-годишна възраст са разчитали на собствените си родители, които да им закупят апартамент. " Звучи ми меко казано безумно. Родителите ти мило момиче просто са безотговорни. Баба ти и дядо ти са вече на възраст, а и е нормално да са раздразнителни. Опитай се да си представиш как децата ти живеят при теб с твоите внуци цял живот. Ти виждаш какво означава липсата на лично пространство, повярвай при тях е същото. Вината за това не е твоя разбира се. Съвсем нормално е да искаш лично пространство, не е егоизъм. Частта със спането при майка ти с години няма изобщо да я коментирам. Аз също бях на кръстопът дали да се изнеса и да си нося кръста или да се примиря с положението у дома, но причините бяха други. Избрах първото. Не съжалявам за избора си. Сега съм здраво стъпила на земята, имам собствен дом и 2 деца. Баба знае 2 и 200, ако имаш желание ще се справиш. Няма да си първата работеща учаща.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 0196533867 |
|
5. Нормално е да се чувстваш по този начин и по скоро твоите близки са егоисти не ти. Махай се от там възможно най скоро хубаво е че правиш планове вече. Направо те съжалих стана ми гадно докато четох, моята история обаче е абсолютна противоположност на твоята, аз докато израствах бях сам периодично, гледаха ме бабите а от 12 годишна възраст бях напълно сам в апартамента на майка ми която беше извън БГ а баща ми идваше само да ми остави пари през 4 дни и си тръгваше даже не беше от същия град, сам съм израснал но нямах нищо против и до ден днешен не се виждам с нашите но няма и за какво, пари вече неща от тях. Успех дано нещата ти се наредят.
|
...
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 033eb5e170 |
|
6. Мило дете, не си егоист! Не и в лошия смисъл. А е егоизмът изначално не е нещо лошо. Започни да четеш книгите на Хорхе Букай. Приеми себе си и емоциите си.
Не си живяла в благоприятна среда, но и по-лошо има. А с желанието в теб ще преодолееш всичко и ще се справиш - стига да действаш.
Още един непоискан съвет - изчакай да завършиш 12 клас, влез в университет и тогава се изнасяй. Ще имаш право и на общежитие, понеже родителите ти нямат собствено жилище в София. А ти можеш да учиш и в друг град, разбира се, но предполагам, че ще избереш София. А ако искаш квартира, все ще намериш нещо. Ще можеш и да работиш. А ако искаш първоначално само работи, но изчакай да завършиш училище.
Всичко ще се нареди! Прегръдки!
Ж30
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 7e95415766 |
|
7. Ами какво да ти кажа, преди 40-50 години това беше масово. И аз съм израснал в такава среда, само че вместо леля имах сестра... Но нито ми е липсвало "лично пространство", нито някакви депресии са ме друсали. Напротив - гледах болен дядо, едновременно работех и ходех на лекции.
След като завърших (~23-24 годишен) започнах малък самостоятелен бизнес едновременно и поработвах на наемна работа. Изнесох се едва към 30, когато бях спестил пари за малък апартамент, а и когато имаше с кого да се изнеса в него. Междувременно баба ми и дядо ми бяха починали, та се изнесох без никакви нерви и напрежение. Така се събрахме с жена ми (в новото жилище), там се родиха и двете ни деца. Вече сме много в малкия апартамент - те делят една "детска" (тийнейджърска) стая, и сигурно и те пуфтят като тебе...
Междувременно родителите ми починаха. Оставиха апратамент. Имам и една гарсониерка, която бях купил за разни цели.
Такъв е живота. От поколение на поколение се надяваме да е по-добре. За едни по-рано, за други по-късно...
Но ако можеш - изнеси се. Така е модерно сега. Щом не можете да се търпите и само си образувате нерви - да.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 90efbc1e75 |
|
8. Не мога да разбера майка ти и баща ти толкова ли са закъсали с парите, че не могат да наемат един двустаен апартамент? Като не могат да купят, има варианти и за живеене под наем - изобщо не е голяма драма. И това нещо цели 16 години! Май изобщо не са си помисляли да променят нещо, а тая глупост да те оставят да спиш при баба си е втората мега глупост. Холът предполагам е с най-голяма площ - там ще живеят двама, а старите и детето в друга стая. Намирай си по-оправен приятел и се мести при него - това е най-практичният вариант. Добре би било да направи добро впечатление на родителите ти за да не са против.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 37d3d4da19 |
|
9. Дано не изпаднеш в позицията на родителите си някой ден! Аз съм на възрастта на родителите ти и имам син на 17г е вярно още от самото начало бяхме на квартира а в последствие когато сина ни беше на 4, 5г купихме наш апартамент и доскоро изплащахме. Но само ние си знаем какво ни костваше да се справим без помощта на родителите, доста често сме яли това което е на промоция и съм кърпила дрехи и чорапи за да успеем. Нямаш си на представа колко тежки бяха годините около 2000-2006 година, заплати по 200-240лв а стоките от първа необходимост олио, захар, памперси бяха на подобни на днешните цени. Дори тогава за пръв път бяха пуснали на пазара бутилки олио от по 500 мл защото много хора не можеха да си позволят да си купят литър, а хляба бе по 70-80ст. И след като твоите родители са нямали и постоянен доход-безработицата беше огромна, населението на държавата си беше в бг, а работните места по малко и от сега, значи нямаме чак такова право да ги обвиняваме.
Съветът ми е първо да разучиш кое защо и как е станало преди да обвиняваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
