Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много мъдри съвети на един баща към дъщеря му. Но тези съвети по-скоро би трябвало да бъдат адресирани към млади синове, защото жените след определена възраст се омъжват и тогава животът за нея получава други измерения, а мъжете през целия си живот трябва да се борят за успех. От историята се разбира, че бащата е сравнително млад, защото дава съвет на още неуспяла в живота младо момиче/жена, която тепърва ще има да преодолява още много препятствия и неуспехи в живота. Ако бащата е на около 40 г. ми се струва, че той е
прекалено мъдър за възрастта си, затова си мисля, че това са по-скоро извлечени цитати от книгите на наистина мъдри личности. Но е хубаво, че ги е направил достояние и на нас за да можем и ние, още не толкова мъдри, да се поучим от тях.

7.   Ако го беше написал като писмо до дъщеря си, един ден щеше да срещне притежателя си, точно когато порасне.
До модераторите - поне да бяхте сложили историята в раздел (други) каква работа има при любов и изневяра, да той обича дъщеря си, но тук няма идея за съвет, съчувствие, споделяне.
Идеята е вид писмо до дъщеря, то дори не е история, а по скоро стихотворение/рицитал няма въпроси, като например "бихте ли написали нещо подобно на своите дъщери", така се чудя къде е смисъла в темата?
Подобни написани стихове има навсякъде в интернет ( до моята дъщеря, до моя баща, до моята майка) и т.н. :)
Ако автора го е писал лично, пак можеше да има идея с въпрос към нас в който да се включим, така има един съобщителен вид на едно послание.
Страхотни думи и идея, но за мен е излишно да се публикуват послания, в който няма история, няма въпрос, няма нищо за споделяне, за съчувствие и т.н. каквато всъщност е идеята на сайта, а именно хора с повече опит да дадат съвет.
Лек ден :)

8.   Автора до 6

Всъщност съм на 32, а дъщеря ми на 7. Всичко това съм си го измислил лично аз и беше в момент на вдъховение. Продиктувано е от изцяло от моя личен опит. Просто живота ми така се стече, че се наложи да помъдрея преждевременно още на 16 (когато съученимиците ми ходеха по купони и забиваха гаджета, аз бях в ада и се борих за оцеляването и живота си) и до ден днешен съм минавал през всевъзможни трудности, които много хора не са минали и не биха понесли. Тогава никак не ми беше забавно и много пъти съм мислил за самоубийство. Но колкото и трудно да ми е било, винаги дълбоко в себе си съм усещал, че цялото това нещо някак ще ми се отплати. Едва преди година-две осъзнах колко много са ми дали тези трудности. Нямате представа колко много се промени целия ми светоглед и вътрешното ми състояние, щом осъзнах това. Трудно е да го опиша, човек трябва сам да го усети. Вчера пак ми се случи нещо лошо, но това беше истински божи дар за мен, колкото и странно да им прозвучи на някои.

10.   До Н.8 автора от Н.6
Не очаквах да си толкова млад, но щом така казваш го приемам. Може ли да дадеш няколко примера за онази част от живота ти, когато си бил в ада и си се борил за оцеляването и живота си. Питам за такива примери, защото и аз преминах през един много труден период, когато психически се бях сринал напълно и трябваше да отида при психолог. Работех в компания и в град, които много обичах и според договора на нашия юнион с компанията ако си временно нетрудоспособен поради злополука на работа компанията няма право да те уволнява, с други думи това е незаконно. Да, но те точно тогава ме уволниха и се чудех що за морал е такова поведение, което е 100% нарушение на договора. Тогава отидох на психолог. Един ден докато чаках да вляза в офиса на психолога изведнъж ми проблесна в съзнанието защо пък такава несправедливост да не е възможна и.... изведнъж ми олекна. Просто си казах, че трябва да съм готов и за най-неочакваното. Разбира се, след всичко това аз осъдих компанията и спечелих делото като бях обезщетен с една парична сума, но на работа не ме върнаха. След този случай, дали с Божия намеса, аз си намерих още по-добра и по-добре платена работа. Прав си, че човек трябва да се бори и да се учи от грешките си. Желая на теб и на дъщеря ти най-доброто в живота ви.

11.   10, това са прекалено лични неща, но на кратко на 16 бях на улицата сам без родители и без дом. После и дългогодишни здравословни проблеми, тормоз, алкохолици и психопати около мен, самота, изолиране и др. 16 г. по-късно съм образован, със здраво семейство и на висока позиция в кариерата, готов за нови предизвикателства и трудности и с усмивка. Най-важното е, че съм съхранил себе си, не съм правил никому нищо лошо, не съм откраднал 1 лев, не съм излъгал, измамил и си спя спокойно с чиста съвест. Толкова съм преживял, че вече дори и да умирам в агония, пак ще знам, че тялото ми може да страда, може дори да ми е криво емоционално, но вътрешния си мир ще запазя. Живота е временен, но уроците и израстването остават.

Бог дава трудности само на силните, защото знае, че те ще могат да ги понесат, колкото и да им е трудно.

Като казах Бог, не съм вярващ, но винаги в моменти, в които съм бил на предела да не мога повече да понеса, съм усещал, че някаква сила ми помага внезапно. Убеден съм, че е така, чувствал съм го много пъти. Но докато стигнеш предела на възможностите си, трябва да се спасяваш сам.

Има една приказа - Бог помага, но в кошара не вкарва. Първо сам трябва да се потрудиш здраво. Няма нищо даром на тоз свят.

12.   Авторе, тази сила която те е спасила се казва ,,Родителите на жена ми,,
Ако не бяха те друга песен щеше да пееш. Писмото ти трябва да е адресирано ,, Дъще, благодари на баба си и дядо си,,

13.   12, искаш да кажеш, че родителите на жена ми са ме спасили ли? Те са починали, докато е била дете, а и с нея се запознахме чак като студенти. Очаквах нападки, няма проблеми.

14.   Авторе, позволяваш ли, да си го препиша това и да го дам на дъщеря ми, когато порасне? Сега е на 4.

Не познавам хора, като теб. Ти си истинско вдъхновение. Бъди жив и здрав!

15.   12 съм. Браво, браво. Двама отхвърлени от обществото сираци, преминали през много перипетии се запознали като студенти, оженили се и до 32г възраст мъжът имал висока позиция в кариерата и осъзнал истините за живота решил да напише писмо към дъщеря си. Всичко се постига с постоянство, любов и непреклонност пред трудностите в живота. Трябва да си благодарен за изпитанията, които ти праща Бог защото те откриват вътрешната сила, която не сме подозирали, че носим в нас. Можем да бъдем успешни хора навсякъде по света просто ако имаме вярата, че можем да се справим със всичко което съдбата ни поднесе!!! .... Какво ще кажеш а? Става ли за сценарий на филм?
А, пропуснах да спомена, че вероятно сте имали и не лечими заболявания, но любовта между вас е била по силна от всичко и накрая сте се излекували и заживяли щастливо!!!

пп. Брато, как мислиш? Дали бера боровинки в гората докато ти се изкачваш в кариерата си???

16.   14, разбира се.
15, Става ли за сценарий на филм? Трябва да питаме някой сценарист.

А, пропуснах да спомена, че вероятно сте имали и не лечими заболявания, но любовта между вас е била по силна от всичко и накрая сте се излекували и заживяли щастливо!!!

Аз лично бях болен, да.

Дали бера боровинки в гората докато ти се изкачваш в кариерата си???

Тази метафора не бях я чувал, но ми хареса.

На кратко ще отговоря, че всеки има право да вярва и да не вярва. Даже предпочитам да не ми вярвате. Искам да се съмнявате във всяка моя дума и да я подлагате на критика. Само така ще стигнете до вашата си истина, която е различна за всеки.

17.   Авторе, аз няма да те нападам, а бих искала да чуя мнението ти по един въпрос. Писала съм по-рано в този сайт, но така и не ми писаха хора като теб, а някакви хейтъри. Аз съм жена на 27 години. Имам двама родители, но други неща не бяха наред в живота ми. Бяхме (и все още сме) бедни, поне в сравнение с всички хора, които са били в обкръжението ми и в града, в който живея. Не се е случвало да няма какво да ядем или да сме били без ток, но аз през всичките си детски и младежки години не съм имала приятели и са ми се подигравали и тормозели. Още в детската градина децата ми казваха, че съм грозна, гадна и т.н., а сега разбирам, че е било защото съм била със стари дрехи и "прическа", правена от майка ми, която не може да подстригва. Така беше и в училище, и в гимназията, и в университета (там просто ме избягваха). Освен това, родителите ми са страшно нервни хора и паникьори и ми предадоха това и на мен. В пубертета бях изпаднала в депресия, вероятно заради тягостната обстановка вкъщи и същевременно липсата на приятели и други хора за общуване, освен родителите ми. Всяка вечер слушах родителите си колко гаден и труден бил живота, как се облъсквали, как изнемогвали, как всички били измамници, егоисти, боклуци, как им се били разпилели нервите и здравето, баща ми заради тия нерви вече е способен на всичко, той сам го е казвал и наистина си личи, че е така, когато се ядоса, иначе е добър човек. И с годините е ставало и става все по-зле. Живея при тях, защото не виждам никакъв смисъл да давам пари за квартира, вместо да ги спестя. Освен това от стреса през годините ми се появи здравословен проблем, който също изисква разходи. Та, не мога да си позволя квартира, хубави дрехи да речем, че мога, но няма смисъл, защото вкъщи е претрупано с боклуци (родителите ми не дават да се изхвърля нищо, вкл. вестници, списания, найлони, др., можело да потрябват за подлагане примерно), прашно и мръсно е (абсолютно навсякъде, моята стая също е препълнена с техни боклуци), и тия хубави дрехи ще се съсипят и омиришат и просто няма смисъл.
Разказах това, защото в този сайт е пълно с истории и коментари, според които щом си страдал (а според мен страданието се измерва според това какъв отрицателен ефект е имало в/у индивида, а всички сме различни, т.е. може по-тежки житейски ситуации да се отразят по-леко в/у някого, а по-леки в/у друг - по-тежко, примерно), та според които писания тук, щом някой е страдал, то като по закон едва ли не, след това всичко ще му се нареди и ще е добре, че и ще е по-добре от другите. Е, аз вярвах в това доскоро, цял живот съм вярвала, докато не станах на 27 и не започнах 28-мата. Работя в едно предприятие от 3,5 години, заплатата няма да я коментирам, защото още по-болната ми тема е, че така и не си намерих приятели, за мъж да не говорим, а годините, през които съм страдала, оставиха неизлечими последици в/у мен.
Та, причината да пиша е, че в моя случай страданието изобщо не ме направи по-"успешна", а точно обратното. Анализирайки живота си след детството до сега, всички причини да не съм успяла в никой аспект от живота се дължи на това страдание, казано по народному - на "разпиляването на нервите". Което е деструктивно, а не градивно. Бих го сравнила с дръвче, което поради някакви външни сили е расло накриво, дали това е било добре за него?

Помня тук в една тема едно момче беше писало, че го тормозят в училище и някой му беше писал, че след години щял да разбере "предимството" на това сега да е в най-неизгодна позиция и как един ден щял да е най-добре от всички. На един друг ученик пък, "зубър", му бяха писали как един ден тези дето му се подигравали, щели да са му подчинени или да му сервират в заведение. И аз бях нещо като зубърка, не бях умна, но се мъчех да имам добри оценки по всичко. Е, и? Сега началничка ми е една кифла с богат мъж, която още с постъпването си на работа каза направо, че не й пука от нищо и за нищо, защото каквото и да стане, тя може да работи, може и да не работи (и работи за да си оползотвори времето).
Извинявам се за дългия коментар, но просто не разбирам защо толкова много хора в този сайт прокарват тезата, че като страдаш това автоматически означава, че (като в приказките) това ще ти се "отплати". Не искам да звуча като хейтър, песимист или да "убивам" надеждите на никого, ни най-малко. Нека всеки да живее с надежда, но просто като чета тези неща и си представям как ги чете някое дете или тинейджър, в лошо положение и приеме с неузрялата си психика всичко това за чиста монета, просто може да му/й донесе големи разочарования някой ден.

19.   17, аз смятам, че страданието ти ще се отплати. Само че преди това трябва да си промениш отношението към страданието. Първо, страданието не го разглеждай като нещо, което те ограбва, а като нещо, което те прави по-силна и нещо, което не случайно е в живота ти. Това го казвам не като съвет, а информативно. Защото на сила няма как да се промениш. Промяната ще дойде сама, като и дойде времето. Може да е утре, а може и в другия живот.

Второ, много бързаш да свърши страданието. То си има мисия, която трябва да изпълни и докато не я изпълни няма да си замине. А мисията до голяма степен е свързвана с осъзнаване на някои неща.

Единствения съвет, който мога да ти дам е да започнеш да мислиш, че за обстоятелствата (родители, работа, минало) си има причина (добра за теб) и рано или късно ще разбереш каква е. Повтаряй си го като мантра, ако трябва. Това ще отвори мозъка ти да започне да мисли в тази посока и с времето ще започне да вдява някои неща. Също бъди благодарна за трудностите.

Другия съвет за мен е да се отделиш от родителите си. Не гледай само от финансова гл.т. Те просто те облъчват с негативна енергия. Докато живееш с тях, никога няма да повярваш в себе си. Нямаш полза от такива хора около себе си. Докато живееш с тях, ще си мрачна и нервна като тях. Ти подсъзнателно ги чувстваш като авторитет и си длъжна да споделяш мрачните им мисли и омразата към света, живота и хората. Нали ти е ясно, че така никога няма да си щастлива. Дори е много вероятно и здравослвното ти състояние да се подобри, ако махнеш от там. То често е пряко свързано с емоциите на хората около теб.

20.   Тук в сайта един потребител на скоро беше препоръчал филма/книгата "Селестинското пророчество". В нета ги има. Аз го гледах и мисля, че има какво да се научи от него.

21.   От 17 до 19:
Съжалявам, но не мога да вярвам в прераждания, не и тук на Земята че ще се преродя. Знам само, че на човечеството му остава малко, може би още 150-200 години, обстановката с ресурсите на планетата ще става все по-зле. Само чудо може да ни спаси. Но това е друга тема. Не мисля, че всеки, който страда, трябва да страда. Страдат много невинни, страдат деца и т. н. и то заради човешката глупост, тези страдания не са от Господ, не са от съдбата, провидението и т. н. Вярвам в задгробния живот (но не като прераждане на Земята), в Господ, християнка съм, не ме влекат източните религии. Може би донякъде да съм агностик... Обичам да съм реалист и да не изпадам в крайности. Живея тук и сега. Не казвам, че страданието и трудностите не учат и не каляват, казвам само, че не винаги е така. Стоманата може да се калява чрез висока температура и удари, но нещо друго пък би се повредило. Или самата стомана също си има температура на топене или определена сила, колкото и да са високи, които да я счупят или повредят сечивото.
Аз например сгреших с избора си на професия вследствие точно на негативни фактори в живота си. Затова работата ми винаги ще е нископлатена, защото не съм се специализирала в нищо до 27 г. Не мога да се сближа с никого пак заради ефекта на миналото, колкото и да опитвам да го отричам. Нямам партньор, освен това не се чувствам психически годна да отглеждам деца. А искам. Искам и да им оставя нещо, да, и материално, защото тук, на Земята, съществуваме и физически, не само като души и имаме физически потребности. На 27 съм, след още толкова ще съм на 54... Най-важните години от живота си буквално ги пропуснах и няма как да ги наваксам.
А отношението ми към страданието БЕШЕ такова, каквото казвате, че трябва да е, само допреди няколко месеца. Още от малка родителите ми ми повтаряха как един ден съм щяла да съм добре, да съм успяла, да съм щастлива... така че тази вяра я изпробвам вече четвърт век...

22.   Авторе, съгласявам се с повечето неща, които си казал, но искам да те попитам би ли казал на твоето дете: "Промяната ще дойде сама, като и дойде времето. Може да е утре, а може и в ДРУГИЯ ЖИВОТ. "

Също искам да кажа на номер6, че ще се изненада колко много хора са стигнали до нещата, до които автора е стигнал и то на възраст под 30г.

23.   От 17/21: Искам само да кажа, че коментар 22 не е мой.

24.   22, ако говорим за дете, е по-разлино. Родителя учи детето си основно с поведението и съзнанието си, дори не е необходимо кой знае колко да му се обясняват някакви философии. То просто прихваща от съзнанието на родителите си. Това е и основната причина тя да е толкова черногледа и при нея само с катарзис може да се оправят нещата, както се случи с мен. А този катарзис един Бог знае кога ще дойде. Но тук във форума няма как да кажа на някого нещо с поведението си, опитах с думи, защото с друго няма как в случая, но те няма да проработят сега. Не и, докато не е готова за това. Тя ще продължава да попива от съзнанието на родителите си, докато живее при тях. Аз имах невероятния шанс да се отърся от токсичните си родители веднъж завинаги още на 16, докато все още не бях формиран характер и това се оказа едно от най-хубавите неща в живота ми.

25.   От 17/21:
Авторе, благодаря за отделеното време, исках просто да разбера повече другата гледна точка, не знам дали ще я приема, но благодаря за отговорите.

26.   От 22- разбира се, че нямах в предвид дете буквално, в смисъл малко дете. Може би трябваше да уточня, ако става въпрос за твоето дете като пораснал човек. Реших, че няма да има нужда, защото все пак и темата ти е в такъв дух, писмо до дъщеря от един баща, не до малко момиченце.
Например тя има някаква трудност, да кажем от екзистенциално ли как да го определя естество, споделя ти за нея и ти такъв: "абе може да стане и утре промяната, ама може и в другия живот".
Иначе наистина за не малко хора това да бяха имали/да имат възможност да се откъснат от токсичните си родители още на 16 би било/ е невероятен шанс. Защото много от тези родители, въпреки че са страшно токсични, категорично отказват да пуснат детето си от себе си, държат му здраво "юздите" по всевъзможни начини.
Иначе и аз определно съм за изнасянето. Просто смятам, че да се каже на някой човек, който страда, че промяната може да дойде "в другия живот" е доста гадно най - общо казано.

27.   26, не е гадно (т.е. гадно само ако не си наясно с нещата). Просто си има неща, които си изискват време и не трябва да сме нетърпеливи. Всички искаме, като стане напечено, то да свърши на момента, но не става така. Какво друго да кажеш примерно на момиче, разочаровано от първата любов? Времето лекува. Да, няколко месеца ще е в ада, но времето ще я излекува. Колкото и да и обясняваш, че ще срещне други, че не си стрива и т.н. е безсмислено, докато тя самата не го разбере.

Всеки трябва да си мине пътя сам. Аз това имах предвид, че тя трябва да си го извърви пътя и сама да осъзнае някои неща, иначе аз колкото и да и обяснявам, полза няма. Тя е убедена, че света е враждебен, че ще свърши след няколко години и т.н. Не мисля, че някой друг освен тя самата може да си помогне, но тов ане става от днес за утре.

Аз не казвам, че света няма да свърши. Разбира се, че все някой ден ще свърши, но какъв е смисълът да прекараш целия си живот в притеснения кога ще свърши и как богатите те ограбват и т.н.?