Споделена история от Семейство |
Сама
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1471 пъти
Родителите ми се разведоха, когато бях на шест. Баща ми биеше майка ми, не ѝ помагаше в домакинството или пък финансово, докато живеехме заедно. Ежедневно бях свидетел на скандали, много ясно си спомням как веднъж той ѝ удари шамар пред мен, въпреки че бях много малка. Не сме пътували никъде никога. Доколкото знам, той е изкарвал и изкарва много добри пари, но въпреки това никога не е купувал нищо за вкъщи, сърдел се е, когато майка ми ми е купувала нови дрехи или играчки. Никога не е излизал да си играе с мен, никога не се е интересувал от нищо.
Приех добре развода им, тъй като атмосферата вкъщи беше много по-спокойна, а аз и мама - много по-щастливи. Осем години по-късно уволниха мама от работа, при което тя замина да пътува на кораб. Не изкарваше достатъчно пари за самотна майка с дете в гимназия. Работи там за няколко месеца, след което се връща за зимата и пак заминава. Живея с моята баба и от време на време ходя в апартамента на баща ми. Реално се гледам сама - баба ми е възрастна и не винаги може да прави всичко за мен, разбирам я, а и гледам да ѝ помагам с каквото мога. Баща ми... просто стои отстрани и играе роля на човек, който има сериозна заслуга в изграждането ми като човек. Отличничка съм, считам се за възпитана и учтива към всеки, при което той постоянно повтаря как аз съм дете, което се гледа много лесно. Откакто мама я няма, се оправям с всичко сама - проблеми в училище, записвания за школи, извънкласни дейности, екскурзии и така нататък. Сега, в началото на 9-ти клас трябва да си взема учебниците за годината, но ми трябваше помощ, при което го помолих да дойде с мен и да ги купим заедно. По стечение на обстоятелствата не го направихме, а той започна да ми крещи на улицата как съм го разкарвала, а той си вършел сто процента от неговата работа като родител.
Когато останах сама, се разплаках. И ревах много. Чувствах се толкова самичка в онзи момент, дори сега, когато пиша това, очите ми сълзят. Никога не съм споделяла за това на никого, някак си не мисля и че имам на кого, всичките ми приятелки имат страхотни бащи, които се интересуват и грижат за дъщерите си. Винаги съм се опитвала да споделям на баща ми, да му казвам какво ме вълнува и какво не, но на него някак никога не му е пукало. Винаги е отговарял с "аха" или "еее, тате... ", но дотам.
После обаче баба дойде и ме прегърна, мама ме утеши по телефона и разбрах, че няма защо да хабя сълзите си за човек, който никога не е проливал своите заради мен. Вече ще гледам себе си и ще спра да се интересувам от моя баща, точно както той никога не се е интересувал от мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: f778013f0a |
|
1. Умно момиче си. Добре е, че реално виждаш и остъзнаваш нещата. Да, отдръпни се от там, където не те ценят. Само неприятности ще си спетиш.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 8d23d0bc98 |
|
2. Любов, Бог е любов. Имаш нужда от любов. Ти не си сама. Погледни нагоре. Нашият създател те оби0а и те пази, дори да не ти се вярва. Ако приемаш съвети искам да ти дам един. Иди на църква. Ама не в такава със свещи и икони - няма да разбереш нищо там. По-добре в протестантска - просто чуй какво ще говорят от Библията.
П. п. впрочем в нея се пише, че баща и жална майка може да забрави сучащото си дете, но Бог никога! Та нали всички сме Негови деца и творение. Помисли над това.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 7a686ae6e8 |
|
3. Протестантската църква е просто "свещена" фирма за пропаганда на американски псевдо-идеали. Няма да намери Бог там.
Дано Бог й подари истинска любов. Да не е сама и да има кой РЕАЛНО да я подкрепя. Да се грижи за нея. Да я утешава!
Но така поне е станала силна, справя се с неща, трудни дори за възрастни, докато мнозинството от връстниците й, нямащи никакви проблеми, стремително пропадат.
Желая късмет на авторката, да бъде външно силна, но никога да не губи прекрасното същество, което е!
P. S. Пиша това от личен опит. моят живот е по-страшен от този и на авторката. Много години загубих (защото бях малък и лесен за манипулиране) в тая протестантска "църква".
Наоколо има само Лицемерие и Насилие. Бог да се смили тя да намери Единствената си сродна душа. Другото са борби и страдания.
|
|
