Загубих най-верния си приятел, загубих кучето си.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84071)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19110)
 Секс и интимност (9963)
 Тинейджърски (18796)
 Семейство (4048)
 Здраве (6905)
 Спорт и красота (3618)
 На работното място (1626)
 Образование (4755)
 В чужбина (1064)
 Наркотици и алкохол (835)
 Измислени истории (701)
 Проза, литература (1331)
 Други (11151)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Загубих най-верния си приятел, загубих кучето си..
преди: 2 месеца, 20 дни, прочетена 318 пъти
Не знам защо изобщо решавам да си излея болката тук, но имам нужда някой да ми каже нещо, от което да ми стане по-леко. Моята мила душичка си отиде тези дни, на 12 години, страдаше от рак на млечната жлеза, в последствие разви пиометра и т. н. Уж отидохме при най-добрия ветеринар в голям град, който ни насочи към лечение с антибиотици или хормонално лечение и ни остави да изберем, но за операция не отвори дума, понеже "пациентът бил възрастен". Аз от своя страна бях изчела някои материали, относно хормоналната терапия, и много хора съветваха, че е излишно, ако животното няма да има поколение след това, и само ще я измъчим. На практика най-добрият избор бе операция, да се кастрира. Да, ама само преди няколко месеца тя вече беше оперирана, от голям тумор, и много се страхувах да я оперират пак, казвах си - ами ако не оцелее, как ще живея с тази вина? И тъй след като започнахме с антибиотик, тя уж се подобри, няколко месеца бе жизнена, хранеше се, искаше си разходката, давах и витаминчета, хубава, прясна храна и не показа толкова явно, че всъщност страда и има болки. Чаках време, в което да съм сигурна, че всичко е наред, че животното е в по-добро състояние и сама да попитам лекаря, какви са шансовете за успешна операция. Общо взето на някои лекари им вадиш думите с ченгел, претупват те, поради голяма заетост, и не ти казват някои съществени неща, и ти си в неведение, а животното си заминава..
Е... Онзи ден се влоши, и си отиде в големи мъки...
Бягахме като луди, бързахме с колата, направиха лекарите всичко възможно и ни изпратиха накрая и към къщи със системи, които по-късно да и включим. С колко надежда бързах към къщи.. Мисълта за смърт изобщо не ми хрумваше.
Щом стигнахме.. Въпреки грижите и любовта ни, тя след около час се предаде.
Моето мило момиче.. Дойде у нас когато бях на 14, като една малка черна топчица, ротвайлерче, с прекрасни кафяви очички.. Сега съм на 26.. Пораснахме двете.
Само колко ме обичаше, и колко много винаги ще я обичам... Погребах една прекрасна част от сърцето ми. Нямаме двор, и я погребах с любимата и играчка тигърче и любимата каишка в близката борова горичка, където често да ходя при нея... Много ми е тежко, изобщо не влизам в нейната стая.
Постоянно си припомням всяка нейна милувка, и всеки път, в който ми прощаваше ако бях по-груба, и как тъжно ме гледаше в последните дни, сбогувала се е, гледайки ме с милите си очички.
Чувствам се дяволски виновна, за всичко, което не направих и дали това, което правих бе правилно..? Най-тежката мисъл е: " а можеше сега да е с мен". Искам да я изведа на разходка, но я няма.. Тихо е, и е празно, всяка минута ми е жал за нея, всеки звук ми напомня за нея.. Не искам да стоя сама и търся компанията на роднини, нещо да ме разсее. Плача за нея като малко дете, въпреки че и преди съм имала загуби.
Обичайте навреме домашните си любимци, ние може да си имаме куп ангажименти и занимания, приятели, те си имат само нас....
Обичам те завинаги.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 19 дни
hash: 8c545c23bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Моето слънце в мрачния забързан градски живот, също се пренесе и сега е звездичка на небето. Минаха 4 месеца но още ми се свива сърцето. Още живея във всеки миг докато си се водехме двамцата навсякъде. Обичам го лудо

 
  ...
преди: 2 месеца, 19 дни
hash: 89817d4ccb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Аз съм мъж на 25. Признавам трогна ме, защото моето куче умря преди няколко месеца на 16 години.
Единственото, което направих е да се опитам максимално да не се поддам на емоцията и успях, докато нв останах една вечер сам. Тогава, като на филм ми минаха последните 16 години, в които бяхме заедно и се разревах посред нощ, сам в стаята, като малко дете.
Хората, които намат домашен любимец трудно биха разбрали болката, но аз те разбирам.
Времето обаче лекува. Не се сещай за послендите моменти, запомни само най-хубавото и бъди благодарна, че е била част от живота ти.
Аз също бях на 9, като на шега си взехме куче, всичко стана супер бързо, дори необмислено.
И така цели 16 години беше част от семейството...

 
  ...
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 5026055d35
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Moeто куче почина преди 10 години на 8 март. Беше на 8. Още си поплаквам като се сетя. Оттогава не празнувам 8 март.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker