Загубих най-верния си приятел, загубих кучето си.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89956)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20864)
 Секс и интимност (10509)
 Тинейджърски (19470)
 Семейство (4404)
 Здраве (7344)
 Спорт и красота (3843)
 На работното място (1877)
 Образование (5271)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (869)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12011)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Загубих най-верния си приятел, загубих кучето си..
преди: 1 година, 6 дни, прочетена 896 пъти
Не знам защо изобщо решавам да си излея болката тук, но имам нужда някой да ми каже нещо, от което да ми стане по-леко. Моята мила душичка си отиде тези дни, на 12 години, страдаше от рак на млечната жлеза, в последствие разви пиометра и т. н. Уж отидохме при най-добрия ветеринар в голям град, който ни насочи към лечение с антибиотици или хормонално лечение и ни остави да изберем, но за операция не отвори дума, понеже "пациентът бил възрастен". Аз от своя страна бях изчела някои материали, относно хормоналната терапия, и много хора съветваха, че е излишно, ако животното няма да има поколение след това, и само ще я измъчим. На практика най-добрият избор бе операция, да се кастрира. Да, ама само преди няколко месеца тя вече беше оперирана, от голям тумор, и много се страхувах да я оперират пак, казвах си - ами ако не оцелее, как ще живея с тази вина? И тъй след като започнахме с антибиотик, тя уж се подобри, няколко месеца бе жизнена, хранеше се, искаше си разходката, давах и витаминчета, хубава, прясна храна и не показа толкова явно, че всъщност страда и има болки. Чаках време, в което да съм сигурна, че всичко е наред, че животното е в по-добро състояние и сама да попитам лекаря, какви са шансовете за успешна операция. Общо взето на някои лекари им вадиш думите с ченгел, претупват те, поради голяма заетост, и не ти казват някои съществени неща, и ти си в неведение, а животното си заминава..
Е... Онзи ден се влоши, и си отиде в големи мъки...
Бягахме като луди, бързахме с колата, направиха лекарите всичко възможно и ни изпратиха накрая и към къщи със системи, които по-късно да и включим. С колко надежда бързах към къщи.. Мисълта за смърт изобщо не ми хрумваше.
Щом стигнахме.. Въпреки грижите и любовта ни, тя след около час се предаде.
Моето мило момиче.. Дойде у нас когато бях на 14, като една малка черна топчица, ротвайлерче, с прекрасни кафяви очички.. Сега съм на 26.. Пораснахме двете.
Само колко ме обичаше, и колко много винаги ще я обичам... Погребах една прекрасна част от сърцето ми. Нямаме двор, и я погребах с любимата и играчка тигърче и любимата каишка в близката борова горичка, където често да ходя при нея... Много ми е тежко, изобщо не влизам в нейната стая.
Постоянно си припомням всяка нейна милувка, и всеки път, в който ми прощаваше ако бях по-груба, и как тъжно ме гледаше в последните дни, сбогувала се е, гледайки ме с милите си очички.
Чувствам се дяволски виновна, за всичко, което не направих и дали това, което правих бе правилно..? Най-тежката мисъл е: " а можеше сега да е с мен". Искам да я изведа на разходка, но я няма.. Тихо е, и е празно, всяка минута ми е жал за нея, всеки звук ми напомня за нея.. Не искам да стоя сама и търся компанията на роднини, нещо да ме разсее. Плача за нея като малко дете, въпреки че и преди съм имала загуби.
Обичайте навреме домашните си любимци, ние може да си имаме куп ангажименти и занимания, приятели, те си имат само нас....
Обичам те завинаги.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 4 дни
hash: 8c545c23bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Моето слънце в мрачния забързан градски живот, също се пренесе и сега е звездичка на небето. Минаха 4 месеца но още ми се свива сърцето. Още живея във всеки миг докато си се водехме двамцата навсякъде. Обичам го лудо

 
  ...
преди: 1 година, 4 дни
hash: 89817d4ccb
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Аз съм мъж на 25. Признавам трогна ме, защото моето куче умря преди няколко месеца на 16 години.
Единственото, което направих е да се опитам максимално да не се поддам на емоцията и успях, докато нв останах една вечер сам. Тогава, като на филм ми минаха последните 16 години, в които бяхме заедно и се разревах посред нощ, сам в стаята, като малко дете.
Хората, които намат домашен любимец трудно биха разбрали болката, но аз те разбирам.
Времето обаче лекува. Не се сещай за послендите моменти, запомни само най-хубавото и бъди благодарна, че е била част от живота ти.
Аз също бях на 9, като на шега си взехме куче, всичко стана супер бързо, дори необмислено.
И така цели 16 години беше част от семейството...

 
  ...
преди: 1 година, 1 ден
hash: 5026055d35
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Moeто куче почина преди 10 години на 8 март. Беше на 8. Още си поплаквам като се сетя. Оттогава не празнувам 8 март.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 16 часа
hash: 718f282d96
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравей, едва ли още следиш темата. Надявам се да си поне малко по-добре след една година, въпреки че колко по-добре може да е човек след нещо такова. Също така се надявам да не те натъжа, ако видиш този коментар. Искам само да ти кажа, че прочетох историята ти два пъти един след друг и наистина много ме разсчувства. Искрено съжалявам за кученцето ти, аз съм сигурна, че то винаги ще те обича, където и да е, дори да звучи клиширано и т. н.
Също имам куче, даже две. Наистина съм виждала в очите цялата обич, която изпитват (не преувеличавам) и на повечето хора би им се сторило смешно, но не ми и пука честно казано.
Няколко пъти съм сънувала, че умират или им се случва нещо ужасно и събуждайки се се чувствам меко казано отвратително, дори веднъж се разплаках и после го мисля с дни...
Надявам се наистина да си по-добре и вярвай, че твоето кученце ВИНАГИ ще те помни. :)

 
  ...
преди: 28 дни, 8 часа
hash: 79999f471d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Номер 6, благодаря ти за думите.. Една година мина като един миг, и не мога да кажа, че ми е по-малко тъжно, но някак свикваш с липсата, защото нямаш друг избор ..
Аз искрено се надявам да прекараш възможно най-дълго време с твоите любимци в приятни разходки и лудории, другото не го мисли.

 
  ...


...
преди: 27 дни, 11 часа
hash: edd7cd80d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Разплаках се. Знам какво е да загубиш любимеца си- тази година си отиде любимата ни сиамска котка. Сега се грижим за дъщеря ѝ. Понякога си мисля, че всъщност животните ни обичат повече от хората.

 
  ... горе^
преди: 20 дни, 23 часа
hash: ecb875ebef
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Авторке, прочетох историята ти и сълзи ми протекоха от очите. А дори нямам куче. Сестра ми има, виждам го 3-4 пъти годишно, но обичам това животинче като мое. На 11 е, не след дълго и на него ще му дойде редът.
Всички губим някой близък с времето. Преди няколко месеца погребах дядо си. Преди това баба ми и много отдавна другия ми дядо. Повечето хора погребваме и родителите си. Сигурно усещането е подобно и с куче, то е член на семейството. Но знаеш ли, хубаво е да сме балгодарни, че Бог ни е дал времето със съществата, които сме обичали и любовта им. Физиците казват, че във Вселената нищо не се губи. Жизнената енергия на кучето ти съществува някъде, под някаква форма. То продължава животя си някак. Дали те гледа като звезда от небето, дали е преродено в друго същество, но то е някъде там. И никой не може да ти отнеме любовта, която ти е дало.
Звучиш ми като жена с голямо сърце. Помисли за възможността да си вземеш друго животно. Да го дариш с любов и грижа. Може да спасиш някое бездомно и изоставено. Знам, че твоето куче би искало това.

 
  ...
преди: 20 дни, 6 часа
hash: 79999f471d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Номер 9, радвам се, четейки коментарите, че все още има и други хора, способни да съчувстват и да обичат, за разлика от тези, които с учудване просто казват: " Как може да плачеш толкова за едно куче? "
Също съм губила любимия си дядо, който ми беше повече от баща и мислех, че повече няма да ме боли така за никого, но уви. Когато вземеш животно у дома, то неизменно става част от сърцето ти, още повече когато сте пораснали заедно, и си се грижил за него като за дете до последния му ден.
Относно това, да си взема нов любимец, наскоро прибрах още едно бездомно котараче, и вече котараците у нас са 3-ма/ Плюс мъжа ми :) /

 
  ...
преди: 19 дни, 22 часа
hash: ecb875ebef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   От 9 до 10, респект! Аз обичам и кучета, и котки. Но куче не се наемам да гледам. Ерген съм, живея сам на квартира, няма на кого да разчитам да ми помага. И просто не вярвам, че ще мога да се справя. Кучето е много сериозен ангажимент, за цял живот (мой или негов) и заслужава по-добър стопанин, отколкото аз бих бил.
Но като си взема собствено жилище, ще си взема и аз котка със сигурност. Вече по-може да се гледа от сам човек. А на кучешка компания се радвам в приюта за бездомни кучета в Богров. Успех и много щастие и любов!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: 1 бр
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker