Починал близък - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Починал близък
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1212 пъти
Трудно ми е да говоря и да споделям тази тъжна новина за мен. Сякаш съм блокирала мислите си и не вярвам на случилото се, сякаш се опитвам да запазя единствено хубавия спомен за моята баба. Тя ми беше като втора майка и ще ми липсва. Очудващото за мен и това, което не разбирам е защо не изпитвам тъга. Аз много я обичах и когато дядо си отиде, много си поплаках и бях в пълен шок, а сега дори изпитвам облекчение. Аз ли не съм нормална? Усещам и миризма на дим и цветя около себе си, много отпускаща миризма, сякаш съм в пълен мир или опиянение. Наистина баба много страдаше в последните си дни и може би това ме кара да не жаля за смъртта й. Защо не усещам нищо?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 7 месеца
hash: 0697778740
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Моята баба също почина наскоро. Това е единствения близък, който съм загубил в съзнателния ми живот за сега, освен единия ми дядо, когато бях много малък. Изпитвам тъга, но не съм плакал, дори около моите роднини, когато те плакаха. Лично аз просто бях настроен психически, защото нито за баба ми, нито за роднините ми беше нормален начин на живот, да я гледат постоянно, хранят, къпят и всичко. А жената дори не говореше вече последната половин година. Тъжно е, но такъв е животът.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: e6f5e6e891
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Преживях и все още преживявам нещо подобно на твоето
Не се вини какво изпитваш, дали е тъга или облекчение
Нормално е да не можеш да изпиташ точно същото ниво на скръб например, както не можеш да изпитваш непрекъснато огромно щастие
Причините може би са заложени дълбоко в нас, може би шока от подобно събитие, не знам, не мога да кажа със сигурност, това е строго индивидуално. Това не означава че не си обичала човека и че не си в ред, просто приеми че изживяваш нещата така на този етап
За себе си знам, че тези, които обичам са на по-добро място без страдание, това ми е мъничка утеха, знам че когато умра ще съм с тях. Не мога да се нарева например, но понякога сърцето ми толкова много ме боли
Така че не се вини, а продължавай да обичаш, това ще те направи по-силна, успех

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 6ac25b5ac3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Съболезнования.
Не усещаш нищо, вероятно защото много си страдала и вече си "претръпнала". А може и да е заради това, което си написала в края на историята.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 0c24f62202
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   О, миличка! Съжалявам! С времето всеки от нас губи любимите си хора и болката от загубата е нетърпима, точно за това, за да не полудееш от мъка, тялото си има механизми да се защити. Явно при теб е станало нещо такова, шокът е бил толкова голям, болката толкова силна, че в един момент просто си изпаднала в някакво вцепенение и си спряла да чувстваш каквото и да било. Както казваш възможно е, колкото и странно да звучи, да изпиташ облекчение, че баба ти вече е добре, че е на едно по-добро място, че вече нищо не я боли и не страда. Знаеш ли когато моят дядо почина в първия момент дори не успях да го осмисля, държах се нормално, даже май си пуснах някаква музика... абе, точно като смахнатите! Те ми казват, че дядо е починал, а аз гледам тъпо, слушам някаква весела песничка и не реагирам! Това беше в първия един час някъде, после изведнъж обаче болката и осъзнаването ме връхлетяха с пълна сила и си изплаках очите. Явно понякога става така, когато ударът е толкова жесток, че просто съзнанието ти отказва да го приеме. Не се тревожи, след време сълзите ти ще се върнат, а после и облекчението, докато накрая остане една тъпа болка, която ще е с теб завинаги и ще я усещаш в сърцето си всеки път когато си спомниш за любимия човек. Ужасно е! Обаче това е животът! Не можем да го променим! Сега обаче просто се остави на емоциите си, без значение колко откачени ти изглеждат. Това е начинът да преодолееш огромната мъка без да откачиш. И помни, не си сама! Баба ти никога няма да те изостави напълно! Просто ще те до теб по малко по-различен начин.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker