 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Приятели
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1115 пъти
Здравейте! Аз съм жена на 27 години. От 3 години съм омъжена. Преди да се оженим и да се преместим в друг град имах много приятели, близки и т. н. Сега някак си не мога да си намеря никакви приятели, винаги попадам на хора които не са общителни и не искат да завързват нови запознанства.
И се питах дали аз не знам как да подходя или съм се вдетенила? !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: d4d3213555 |
|
1. Ами търси приятелства с други омъжени жени, такива с малки деца, с бебета, бременни..
Предполагам, че мъжете странят от теб, защото си омъжена, а жените, защото няма какво да си кажат с омъжена, ако самите те не са такива, или семейни с бебета и деца.
Иначе има и такива, които са семейни, но с разни сериозни проблеми в семейството си и не им е до приятели. Но все пак в никакъв случай не се отказвай да общуваш - все ще намериш някакви дружки.
Не се възпримай за "вдетенена" затова, че искаш приятели, всеки човек има нужда от приятели, на всяка възраст, не само в детска. Не ставай от онези хора тип "аз съм семейна.. и нищо друго". Е както си решиш де ;)
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: a0f3d9f044 |
|
2. Не се притеснявай, това май е повсеместно. Хората станаха притеснително антисоциални. Аз съм почти на 36 и до към 27-28 години смятах, че имам приятели. След това обаче доста бързо нещата се промениха драстично. Към момента имам само двама приятели. С всички останали, включително и с този, който смятах за най-добър, сме само на хладно здравей-здрасти. Всичко това без да сме се карали, без да сме си правили мръсно или нещо подобно. Лошото е, че по подобен начин се възпитават и децата. Имам съседи, чиито деца буквално не съм ги виждал. Те просто никъде не излизат, нямат приятели, нямат изобщо контакти с други деца. Преди няколко дни си говорих с друга колежка на тая тема и тя ми каза, че нейното дете приятели няма, никакви. Играело си само с количките вкъщи и толкова. От време на време ходи на детска градина, но и там няма деца, с които да е по-близък. Това ме накара да се замисля, че аз като бях малък не можех да издържам сам много време. Най-хубавите ми мигове са били, когато съм си играл с другите деца. И общо-взето не помня да съм оставал сам повече от ден-два, макар че на детска градина съм ходил много малко. Баба и дядо ( Бог да ги прости ) винаги ме водеха да играя с няколко други деца или пък те идваха у нас. Напоследък виждам все повече хора от всякакви възрасти, които нямат почти никакви социални контакти и сякаш това им харесва. Аз винаги съм обичал да съм сред хора и подобно поведение ми е непонятно, но е факт.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
