Диагнозата - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Диагнозата
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1479 пъти
Здравейте. Жена на 24 години съм, омъжена от почти 9 месеца. Двамата с мъжа ми сме от различни градове. Преди да се преместя и да направим сватба, бяхме заедно около 4 години. Реших да предприема по - сериозна крачка и да заживеем заедно в къщата на родителите му, иначе рано или късно щеше да се разделим, а това не исках да се случва.
Неговата история е, че той е осиновен. Родителите му са възрастни, защото 20 години са нямали деца. Сподели ми за това още първия път, когато се запознахме. В интерес на истината, историята, която ми разказа, беше нещото, което ме впечатли ужасно много.
Когато е бил на 14 години е разбрал от скрити документи в шкаф, че е осиновен, а родителите му разбрали, че знае за осиновяването чак, когато е бил на 22 години. На въпросът ми "Защо не си им казал? ", той ми отговори "Защото нямаше да имам детството, което имах! ", при което аз останах без думи. Така започна всъщност нашата история.
Бяхме заедно, той идваше в нас за няколко дни, аз ходих в тях, но работехме и двамата, аз учех в университета и се виждахме рядко, тъй като бяхме на 150 км един от друг. Идва обаче момент, в който разбираш, че стоите на едно място и не се развивате в тази връзка. Беше ми трудно да оставя родителите си и баба ми, която ме е отгледала. Живеех при нея от много време, тъй като моите родители са по квартири от 20 години и ме оставяха при баба ми, за да има какво да ям. Дядо ми почина преди 5 години и тя остана сама, затова аз й бях опората и тя мен. Друг такъв човек няма да срещна никога. Та казвам това, защото решението, което взех да се преместя при съпруга ми, беше най-важното и най-трудното решение, което съм взимала някога.

По темата за свекърите ми и проблемите с тях...
Като всяка млада двойка, която е сключила брак иска да има дете. Започнахме с опитите веднага след сватбата. Естествено не се получи няколко месеца и аз си втълпих, че имам проблем. Менструацията понякога ми идваше за 2 седмици продължително, друг път ми идваше през 2 месеца. Бях на преглед миналия месец, от който се установи, че всичко ми е наред физически и няма проблем да забременя. Проблемът идва от "юркането" да имаме дете от страна на свекърва ми. Всеки месец не пропускаше да ме пита дали ми е дошло, да не сме се пазили, че не сме малки, че докато са живи да родя и т. н. Всеки път й отговарях нормално и споделях, че отново не се е получило, при което извръщаше глава и си тръгваше, все едно съм машина за разплод и само за това трябва да ме уважава. Отделно съпруга ми работеше, а аз оставах по цял ден сама с нея. Живеем на вторият етаж от къщата, свекърите ми са на първия. Въпреки това, когато оставах сама тя се качваше и оглеждаше дали съм изчистила, подредила и сготвила, а когато идваше време мъжа ми да се прибере, тя си отиваше с думите "тръгвам си да не ме види тука и да ми се скара". Казваше ми кое къде да сложа, къде да си подредя дрехите, как да подредим стаите и подобни. Сега ще кажете жената се е мъчила да направи дом, да има къде да живее синът им със снаха им, а аз се разпореждам с всичко това. Първо никога не съм има забранила да се качват горе, нямам право, а и не бих го направила от уважение, че са дали на съпруга ми дом, храна и дрехи. За друго обаче, не мога да кажа. Не са го научили да споделя, да го разбират и да го подкрепят и сега дори на мен ми е трудно да променя това. Много пъти се изкарват жертва и понякога съм чувала да му казват "За това ли те взехме? "
Аз съм много справедлив и търпелив човек, но в един момент ми дойде в повече и се скарахме, защото за мен такова отношение е неприемливо.
Намираме се в един Родопски край, в който няма работа и исках да се преместим, да бъдем сами, да работим и да се оправяме както можем. Сигурна съм, че ще се получи и детето, когато имаме спокойствие. Обаче мъжът ми не дава и дума да се каже да се местим, поне докато са живи майка му и баща му. Свекърва ми е много властна жена и няма човек, който може да я надговори. Казвала ми е да си тръгвам много пъти, когато нещо не съм правила, както тя иска. Намерих си и работа преди 4 месеца и само така издържам дните в тази къща и този край. Но проблемите не спират. Ние не си говорим от както тръгнах на работа, но всяка вечер, като се прибирам виждам, че нещо ми е пипала. Или обувките ми събира в кашони, или преподрежда стаите, както на нея й харесва и т. н. Може да съм в грешка, но се дразня от всичко това, искам каквото оставя някъде, да си го намеря там. Според мен няма право да ми се бърка във вещите, дори да съм в тяхната къща.
Друго нещо, което ме озадачава, е че аз съм дошла от друг град, не познавах никой тук, всеки ден плачех за близките ми и тя един път не дойде да поговори с мен като майка и да ми даде съвет, да ме предразположи да се чувствам у дома си, а се обижда като не я наричам "майко". Живеят с едновремешни представи и това ме побърква. Дори тая много повече ярост към тях и към всичко, което съм чула за мен, но тук си спестявам яда, защото съм сигурна, че ще има хора, които да я подкрепят и да кажат "от какво се оплакваш, етаж са ти дали, сигурно и тока ти плащат и дърва ти купуват да се топлиш"..
Да, така е, ама диагнозата "свекърва", не се лекува. Хем искат синовете им да се оженят и да им се родят внуци, хем искат да продължат да се разпореждат, да им готвят и перат.
И ще завърша с една сентенция..
"Добрите свекърви печелят дъщеря, лошите - губят сина си! "

Нямам въпроси, просто исках да споделя.

Хубав ден!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 6 месеца
hash: f9fa059ce0
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ужас. Аз също живея със свекърите, също ме дразни понякога, как да се гледа детето, кое било мръсно да се изчисти, кое да се подреди. За сега ще живеем така пък като мине някоя година може да помислим да живеем сами. След като са си предоставили етажа не трябва да се бъркат дали е чисто, и кочина да е трябва да са наясно, че сега те си живеят на техния етаж. Като идат на гост нали не казват кое е мръсно да се изчисти. Мъжа ти ще иска да е с техните. Детето ще дойде когато реши на тях какъв им е зора.... Доста си млада още поживей си, предполагам и с детето много ще се бърка кое как... Може да поговориш с мъжа тида им каже по някакъв начин за етажа да не се бъркат... Родителството не е лесно, ти ще си все вкъщи, свекървата също....

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 0a580668f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз съм с лоша свекърва. Първоначано много я обичах и приемах като своя майка, преместих се в къщата им и я каних вкъщи, исках мнението й за всичко докато не се започна - идване вкъщи по всяко време все едно си влиза в хола, бъркане в бельото ми, бъркане по шкафовете, бъркане в хладилника, манипулиране на мен и мъжа ми, интрижки за да се скараме и т. н. Разбрах, че е лош човек, много ми беше мъчно, но казах на мъжа ми, че не мога да търпя повече подобно поведение. Той ме обича и ме подкрепи - заключваме всеки ден, за да не влизат и лека полека отхвърляхме всички поводи за семейни вечеринки (на които се сещаш какви тънки намеци и глупости се изливат по мой и по негов адрес). Това не им беше достатъчно, за да ни оставят намира и се изнесохме. Сега сме много щастливи. Пусни на мъжа ти няколко статии за емоционална зависимост и токсични семейства. Това, че живееш в къщата им не означава, че имат право да те тъпчат и да не те уважават.

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: cef94c7819
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Първо, не си длъжна да ги търпиш, защото са ви осигурили дом. Те са дали етажа на сина си, не на теб, и са му го дали, за да могат да си го контролират и да ви се месят, както и правят в момента. Ако родител дава нещо на детето си, той го дава безкористно, а не в замяна на вмешателство и тормоз върху партньора.
Второ, те ви купуват дърва, защото мама е вързала синковеца за полата си и така реже шансовете му да си намери хубава работа, да стане финансово независим и “не дай си боже” накрая да разбере, че може да се оправя и без тяхната помощ. Не е нормално да иска да живее при родителите си докато починат. Да се изнесеш от вкъщи е най-нормалното нещо и родителите ти трябва да са щастливи, а не да го изживяват като огромен траур.
Трето, свекърва ти е лоша, да. Ако искаше нормално семейство за сина си, щеше да ви остави да си градите сами дома, защото така се изтражда и връзката помежду ви. В тази ситуация тя не те оставя да си съпруга и домакиня в дома си. Заключяай се и заключвайте, когато ви няма. Ако има ключ, вземете й го. Няма никакво право да идва неканена у вас и да ви пипа нещата.
Четвърто, от къде на къде ти държи сметка дали си забременяла? Ти не си крава за разплод. Още повече точно тя, която няма. Аз бих и казала в прав текст “Кога ще забременея си е наша работа, не твоя, още повече при положение, че ти не си била бременна”. Ще я заболи, ще мрънка на сина си, но ще спре да те тормози. Понякога нападението е най-добрата защита.
Говори с мъжа си. Ако той не те подкрепи, стягай багажа и се връщай при твоите си роднини докато не си забременяла. Ако той не се намеси и не постави граници, ще ви тормозят постоянно и когато имаш дете ще стане още по-лошо. Или се изнасяте, или чао. Като са му приоритет мама и тате, да си живее с тях. Накрая ще е като в една от темите тук - майка му получила инсулт, тя била целият му свят, сега какво щял да прави без нея. Успех :).

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: f7655ed6d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Другия път като дойде да те пита "този месец дойде ли те" я попитай "А ти защо не роди, а осиновихте". После ѝ обясни, че прекалява с това навиране на носа.

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 0a580668f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ти защо го търпиш този тормоз? Говори с мъжа си да се заключвате и родителите му да идват само с покана у вас (да, у вас, защото това е вашият дом щом са му го предоставили за ползване). Ако не те обича достатъчно, за да се опълчи на майка си и да ви защити като семейство, за какво ти е? Ако не иска да се изнася, да си стои сам с родителите си. Събирай багажа си и се върни при баба си. Ако сега не си приоритет за него, никога няма да бъдеш. Вечно ще си тормозена от дърта свекърва. Не мога да си представя какво ще е ако имаш дете... Това, че ти наряква при все, че тя самата е бездетна, няма да го коментирам. Голяма вещица е. Бягай преди да са те вързали с дете. Никога няма да си истински щастлива майка, домакиня и съпруга докато маминка е на първо място за него.

 
  ...


...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 4f7a2ae254
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Жена съм с "лоша свекърва" и вече пораснал син на 20г, така че съм в периода между "снахата с лоша свекърва" и бъдеща свекърва. За разлика от авторката на нас свекърите нищо не са ни дали не са ни помогнали и с 100лв, нито сватба имахме /оженихме се само с подпис сами/ нито за жилище помогнаха /първо бяхме на квартира после изплатихме ипотека/ и вместо да чакаха с надежда да се радват на внуци, те когато чуха че на шестия месец съм бременна питаха "приготвихте ли пари за аборта" и чух думи "млада съм още за баба", че сега и на сина ми дават съвети да не се женел рано като баща си на 23г.
Така че разбирам че не е никак приятно млада жена да има лоша свекърва, обаче на базата на житейския си опит не разбирам авторката на какво се сърди. Дали са им жилище, най вероятно обзаведено, плащат им тока и дървата, сигурно и сватба са платили и най важното авторката и мъжа й са приели и продължават да приемат "подаръците". В живота нещата са така щом приемаш подаръци трябва да търпиш даряващия. Ако неприятен човек ти подари нещо за рождения ти ден и ти приемеш подаръка трябва да изтърпиш неприятния човек на купона за рождения си ден или поне на едно кафе да го изтърпиш и да го черпиш.
Аз примерно приех единствения син на моята свекърва и въпреки че не ни дадоха нищо нито материално, нито емоционално, нито физическа помощ, пак цял живот трябва да я търпя да я посрещам на гости да я изслушвам колкото и усилия да ми струва. Мъжът ми винаги би ме подкрепил да прекъсна всякакви контакти с родителите му, обаче аз съм наясно че щом съм приела сина им ще трябва да ги търпя когато идват, че и него да навивам да не се кара с тях и ако той им се сърди свекървата мен да обвинява.
Свекърите на авторката знаят че 4 години сина им е бил с нея и тя не е забременявала, сега вече са минали и 9 месеца след сватбата, тоест близо 5 г. Доста възрастни са, тъй като са осиновили мъжа на авторката след като са нямали 20г деца, значи са и над 60-65 годишни. Мисля че просто свекървата на авторката си има комплекси, цял живот малко или много, скрито или открито са я говорили че е ялова и иска да спаси снаха си и сина си от тази участ, дава им всички условия, дом, ток, отопление и кой знае още какво за да са спокойни да напарват дете, хем хората да не тормозят снаха й, както са тормозили нея, хем и тя да се порадва на бебе в дома си. Качва се често при снаха си иска да я опознае като човек, да се погрижи да е изчистено и подредено за да не се карат като се прибере сина й, а да правят бебета.
Както разбрахме в самото начало родителите на авторката няма с какво да й помогнат, не само че все още са по квартири, сигурно защото свекървата на майка й е била "много добра" ами и храна за дъщеря си не са можели да осигурят, затова са я оставяли при баба й. На базата на това което е преживяла авторката не виждам от къде й идва самочувствието че могат да се изнесат с мъжа си да работят и да се оправят, или смята родителите си за неспособни затова не са можели да се оправят, да си купят дом и да си отглеждат дъщерята сами или въобще не е наясно колко е трудно да тръгнеш от нула и да успееш да постигнеш да имаш това което й дават свекърите в момента. Ми нека пита майка си защо не са си купили жилище и как се гледа дете по квартири с български доходи.
Да аз успях има и много други които са успели да се справят, обаче авторката въобще не е наясно за какви лишения става въпрос и как преди 20 години съм пресмятала че ще ми е по евтино да ида 4 часа да дремя в кафето с бебешката количка на едно кафе или на гости, дори да не ми е много приятно, за да не харча ток за отопление с духалка на бебето в квартирата, знаейки че ако харча ток няма да можем да го платим и тогава бебето ми ще умре от студ. Дори веднъж преди 20г ни спряха тока в квартирата, защото не можахме да платим и цяло денонощие държах бебето под блузата си, и когато го извадя да му сменя памперса как плачеше от студ, не е както свекървата да ти плати тока нали? Как сина ми когато беше на 3г му подариха шоколадово яйце а той отказа с думите "не съм гладен", той знаеше какво е глад и свързваше шоколадовото яйце не с удоволствие, а с наяждане. Е днес е на 20г има си всичко, купили сме му негова собствена кола, имаме си собствено жилище имаме си и наша кола, имаме си и добра сума спестени пари, обаче как се постига това само ние си знаем.
Бъдеща свекърва съм и нямам против да приема снаха в дома си, но правилата в дома ми са мои, тя има избор или да спазва моите правила или да идат на квартира и да почнат от нула, нямам намерение да давам финансови и материални подаръци на младо семейство което не желае да ме търпи и зачита. Добра ли съм, зла ли съм, въобще не ме интересува, ако искат да помагам и приемат помощта ми ще трябва да ме търпят.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 44a82c1677
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Номер 6, няма да коментирам писаниците ти, само ще кажа, че можеше да се обръщаш към мен лично, а не все едно говориш на друг човек.
И лицемерие е да търпиш нетърпими хора, само защото ти правят подаръци и ти плащат тока. А относно родителите ми са ми дали много повече - не, не е дом и пари, дали са ми време и внимание. А аз само мога да съжалявам за бъдещата ти снаха и дано сина ти е по-разумен, за да поеме пътя си сам без намесата на мама!

Авторката

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 0c6ede0f25
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Милата! Много ти съчувствам! Аз и за миг не мога да си представя да ида да живея със свекър и свекърва! Млади сме, независими сме, живеем си живота както искаме и да ми ходи някой по петите и да ми казва как да си подредя стаите и какво да сготвя... а не, мерси! А пък представи си ако забременееш какво чудо ще стане! 24 часа ще виси у вас да те поучава как се гледа бебе. То ще са не поискани съвети, то ще е натякване, че тя едно време правела не знам си какво, пък ти защо не правиш така и изобщо само тя знае как се гледат деца... за това, събери сили и просто кажи на мъжа си, че така не става и трябва да се изнесете. Нека да не е с лошо, нека си ги посещава и да си ги обича, родители са му, но просто мястото ви не е при тях.

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 4f7a2ae254
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Авторке като не искаш да бъдеш лицемерна не приемай подаръците, а си плащайте квартира, ток и отопление.
Лицемерно било а да живееш под чуждия покрив и да искаш ти да командваш собственика кога да си стои на собствения втори етаж не е лицемерно, да не си платила ток, а да си включваш ел уреди не е лицемерно, да не си купила или строила дом а да командваш как да е подредено и кое къде да се сложи.
Сина ми е свободен да ходи на квартира когато намери за добре, аз както казах по горе против нямам.
А ако твоят мъж авторке е неразумен и не поема сам пътя в живота си проблема ти не е свекървата а собствения ти избор.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: fea0d583ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз към теб се обръщам, авторке! Права е н6, а ти може да не си лицемерна, но си неблагодарна. Като си толкова капризна, излизай на квартира да видиш как точно се плащат дървата и тока.

 
  ...

...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 0a580668f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Номер 6, големи глупости надраска. Не трябва да търпиш свекърите си - това си е твой личен избор сама да им се вреш и подмазваш лицемерно. Етажът от къщата не е подарък на снахата, а от родителите на сина им. Това всъщност е законното му наследство. Дори си противоречиш, защото за подаръци не се плаща. Виждам, че се гласиш да си дърта свекърва и си много злобна. Искрено ти пожелавам сина ти да осъмае каква си и да ти тегли една. Глупостите как свекървата тормози снахата за добро няма да ги коментирам. Всяка дърта свекърва се прави, че уж иска да помогне и посме е смъртно обидена, ако й забранят да се меси.
Авторке, моята беше същата - нарежда свекърва си и настройва всички против нея, но нато я види сама ходи да й се подмазва и й вика майко и й се вре в къщата. Чакаше с неърпение и тя да стане свекърва и да тормози снаха си. Имам чувството, че си беше записала какво я е дразнило, за да го приложи на мен. И беше нного по-лоша от свекърва си. Да, ама не. Сега сина й не иска да я вижда и не си комуникира с нея. В редките случаи в които ме вижда, ходи като насрана, а едно време ме нареждаше и мазно мазно ми се хилеше в лицето, деминстрирайки, че сина й я оставя да го прави. Това го постигнах с разговори с него защо не е нормално, как се чувстам и как няма да го търпя това поведение повече. Аз наистина щях да си тръгна, ако не беше защитил семейството ни.
9 от 10 снахи са тормозени, но колко от тях правят нещо тормозът да спре? Не търпете такова нещо! Мъжът ако ви обича няма да позволи който и да било да ви тормози.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker