Сериала на моя живот - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (83458)
 Избор на редактора (153)
 Любов и изневяра (18924)
 Секс и интимност (9897)
 Тинейджърски (18724)
 Семейство (4009)
 Здраве (6854)
 Спорт и красота (3605)
 На работното място (1600)
 Образование (4711)
 В чужбина (1053)
 Наркотици и алкохол (834)
 Измислени истории (700)
 Проза, литература (1321)
 Други (11067)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Сериала на моя живот
преди: 16 дни, 13 часа, прочетена 263 пъти
Здравейте, оф с какво да започна, аз съм на 30 г. През целия си живот съм се борила за едно - за справедливост, тази дума за мен е свещенна. От къде да започна, през моя съзнателен живот винаги съм искала само любов и спокойствие, най вече спокойствие, жадувах и умирах за това. Няма да разказвам детсвото си, то е изпълнено с много тъга, премеждия и желания за един спокоен живот, живот изпълнен с радости и мигове спиращи дъха ти. И като че ли за един миг бях го постигнала, всичко беше наред най накрая бях получила моя РАЙ. Бях щаслива, бях обичана, бях с моето семейство, които така ги обичах, че бих дал живота си за тях...
Но след това се омъжих, за моята единствена и неповторима любов.
Е едно казват “ В живота едно е сигурно, винаги има кой да пречи да го живееш” така и стана, както преди в детството ми, така и сега моята свекърва се оказа най- големия ми страх и най голямото презрение. Не просто я мразя заради нейните думи и постъпки, ненавиждам я, не съм предполагала, че мога да мразя някого толкова силно. Като, че ли тя връща всичките спомени от миналото, онзи когото мразя, който ми е отнел хубавото детство и който е разцепил семейството ми, мразех този човек, дядо ми човека който ми отне спокойствието и настрои си собствения ми баща срещу своите деца и срещу жената която обича. Не искам да навлизам в подробности, случиха се толкова много неща, че ги заключих в дълбините на сърцето си и изхвърлих ключа, където никой не може да го намери, дори и аз. Но да се върнем в настоящето намерих моята сродна душа, с моето семейство си купихме ново жилище, теглих ме чертата за едно ново бъдеще. Но беше само временно, омъжих се и всичко беше като че ли перфектно...
Онази змия, вещицата, която я ненавиждам, тръгна да трови живота ми, мразя я, искам да е мъртва, не съм предполага че мога да мразя някого толкова чисто и дълбоко. Понякога се шашам, че съм толкова лош човек, аз не съм такава - мила съм, състрадетелна съм, справедлива съм. Какво да правя? Да оставя мъжа на живота си, да смачкам змията или да се примиря с всичко, но съзнанието ми не ще се примири след всичко изживяно.
“ Едно е сигурно в живота, винаги има кой да пречи да го живееш! ”

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker