Фалшиво семейство и проваления живот.
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1914 пъти
Здравейте,
ще споделя с вас моята история.
Дете на разделени родители с доведен брат от предишен брак на майка ми. Като всяко дете съм си мечтал за щастливо семейство и за безгрижен живот изпълнен с любов и щастие, но мечтите не винаги стават реалност. Майка ми самотен родител на 22 години изтормозена от предишния си брак, среща баща ми 14 години по-голям от нея с финансови възможности и без деца. Е сещате се колко любов е имало при положение, че действието гаджосване, сватба, моето раждане и раздялата се развива в рамките точно две години. Тогава баща ми си тръгва, но продължава да участва... финансово в отглеждането на мен и доведения ми брат като ни осигурява два апартамента в последствие. Майка ми от своя страна осъзнава, че имало и друг живто и започва тепърва да живее, после парите не разваляли хората. Да е жива и здрава баба ми тя поема щафетата да отглежда мен и брат ми докато майка ми си живее живота с финансовата подкрепа на баща ми. Е както се досещате няма нищо вечно, кранчето пресъхва и майка ми започва работа. Не се оплаквам от "материалната" част от своето детство всичко съм имал в изобилие. Но не знам кое ми е повлиало повече факта че майка ми е предпочела кефа пред семейството си, момента в който баща ми ни е зарязал или безброй многото други мъжки образи който са се навръртали в годините около скъпата ми майчица и то образи за чудо и приказ. Докато баща ми е имал пари аз съм бил на "мама златото", докато цялата негативна енергия се е отразявала във формата на системен бой за щяло и нещяло върху брат ми. Не след дълго от няма на къде, майка ми заминава за чужбина да работи тогава аз бях на 11 брат ми на 15. Е сещате се че баща ми не се появи като образ и високо падна на плещите на баба ми. Жената нямаше как да се справи с 2-ма подрастващи келеша и съответно се получи абсолютно разюздано поведение. Аз от своя страна бях много срамежлив, с ниско самочувствие и доста тих човек. Но след пубертета нещата се обърнаха коренно. На 14 годишна възраст вече употребявах системно алкохол и наркотици, без никакъв контрол, нямаше кой да ме спре. Същото се отнасяше и за брат ми само че там положенитето е било в пъти по-зле поради психическата травма от боя в детсвото. След 6 години майка ни се завръща в родната си къща с... византиец, поредния ни баща с който трябва да делим един покрив. Тогава мизерията беше страшна аз прекалено малък да работя, брат ми вече с напреднал проблем с алкохола, си даваше цялата мизерна заплата за пиене и хазарт, майка ми си гледаше любовника, баща ми вече го нямаше финансово, баба ми на пенсия е сещате се. Живтоа ми бе изпълнен със сканадали било то от брат ми или майка ми и с времето започнах леко по леко да притръпва, станах емоционален инвалид, не вярвах на думата обичам те не вярвах че може на някой да му пука за теб. Вечно действията който ме нараняваха на близките ми бяха съпроводени с думите обичаме те. Та тогава си взех живота в свой ръце, продължих да уча след средното и не след дълго започнах и работа паралелно с ученето. Минаха се още няколко бащи, сканадалите се задълбочаваха, алкохолната деградация и нервни изблици на брат ми става все по зле, разправиите около също толкова деградиралите любовници на майка ми и това 7 години след завръщането на майка ни. И тогава за пореден път живота ми заби шамар. Момичето с което бях 4 години, реши да ми изневери с 14 години по-възрастен от нея. Погром емоционален. Някак си се освестих, но проблемите с доверието и нежеланието за близост с хората се задълбочаваха. Вече губя надежда и желание за каквоти и да било, майка ми спря с глупостите стана работохолик, помага ми но ме остави с брат ми и болната ни вече баба. Живота ми започна да става все по сив и по сив, работя на две места и в главата ми се въртят постоянно негативни мисли, как ще се прибера и ще заваря деградирали вече от пиене брат който вече започна и наркотици да взима, полу мъртав на пода или заспал на комютъра, болната ми баба която не става от леглото, натякващите разговори с майка ми че брат ми отново бил пиян и че баба ми лека по лека си заминава. Факта че самочувствието, нещо което много трудно бях постигнал отново почна да си заминава. Опитвам се някак си да се съвзема и да продължа, но от главата ми не излиза как един ден ще остана сам с брат ми който става все по зле с всеки изминал ден. Знам че няма как да ми помогнете, но винаги съм криел реално какво ми е и тук е мястото да го споделя. Ще се радвам да чуя вие какво мислите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 0b4caf6b12

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Господи, момче...! Това е ад някакъв! Аз не зная как да ти помогна, но ти изпращам цялата си позитивна енергия, ако вярваш в тези неща! Никакъв съвет не мога да ти дам, но ти съчувствам от цялото си сърце. Може би единствено ще ти кажа, че човек, който няма нищо, не може и нищо да даде на другите. Т.е. ти трябва да осигуриш собствения си пълноценен живот, ако искаш да бъдеш полезен на близките си. Това, което те трови в момента, е чувството ти за отговорност, за което в никакъв случай не те съдя. Но не можеш да поемеш отговорност за житейския избор на друг. Брат ти сам е избрал дъното. Майка ти очевидно е неориентирана жена. Баща ти явно разбира криво отговорностите си към синовете. Но парчето живот, което Господ е отрязал за теб, си е лично твое. Напълни го със съдържание, спри да бъдеш толкова зависим емоционално от околните. Зная, че ще ти е трудно, но няма друг начин, по който можеш да им помогнеш - и на тях, и на себе си.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 5ff8e1656c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Отделяш се от Тея хора и това е Не си малък излез на квартира, намираш си приятелка, работиш, брат ти го зарязваш, само те дърпа емоционално към дъното, започни нов живот с редки срещи с близките ти. Аз това бих направил. Късмет!

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 0d63d67677

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Майка ти нали сега е на линия? Оставяш я малко да се потруди за семейството си. Но вече без теб. Хващай широкия свят, ако ще и в съседния град да е, и опитай да имаш отделен свой живот. В момента не мисли брат си. Имай предвид, че ако му е останала някоя мозъчна клетка, ще напрви нещо за себе си. Звучиш интелигентно, не се оставяй миналото да те удави. опитай да живееш. Успех.

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: 94b17f109d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ако ще те успокои - това е реалният живот. Проваленото са само илюзиите ти за нещо хубаво от него... Прочети малко източна философия, няма нужда до откриваш топлата вода, просто хората живеят в много тесни житейски представи, и като това рано или късно се срине, не знаят на къде... И при мен сривът беше от ранните, това ти дава пък повече време да търсиш реалистично решение. В твоят случай, то вероятно минава през изчакване бабата да си замине, и после бягане от токсичната среда. Нищо не ти пречи да използваш времето за създаване на планове.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 52fced0ee2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Няма ли нещо като комуна, в която да вкарате брат ти? А неговият истински баща къде е в цялата работа? Струва ми се, че му липсва бащина обич. За теб моят съвет е да се бориш за щастието си. Ако това означава да се разкараш от тази среда - направи го. Вероятно ще ти е много трудно, защото са ти вкарали идеята да си "лоялен" на тази развалена и покварена среда, но трябва да се отърсиш. Помогни на брат си, доколкото можеш и се разкарвай от там.

 

...