 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Трябва ли ми психиатър?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1582 пъти
Здравейте. Реших да потърся чужда гледна точка относно ситуацията си и ще се опитам да съм възможно най-обективна - на 21 години съм, карам висше и се старая да работя през уикендите. Цял живот ми е липсвало нещо, което помага на човек да се свърже с околните - за мен хората винаги са "чувствали" твърде силно, ако така може да се каже. Не знам как да изразявам любов правилно, било то на думи или действия, и наистина смятам, че нещо не е наред с мен. Може би е свързано с факта, че отношенията ми със семейството ми не са от най-розовите - брат ми намира повод да ми се подиграва и да ме принизява при всяка възможност, заради което се отказах от мисълта, че може да ми е близък човек. Майка ми е по същия начин + винаги е на негова страна, дори когато се стигне до вербално насилие от негова страна. Баща ми не живее с нас, затова няма много какво да се каже там. Не мога да се държа нормално покрай хора, винаги ме питат защо гледам тъжно и дали всичко е наред - явно ми е станало лице по подразбиране. С времето съм станала твърде осъдителна и често недоверчива, често без какъвто и да е повод. Осъзнавам, че представата ми за хората е далеч от реалността. Трудно е да не се разплача, като се прибера, и да не си мисля какви ли не неща, докато съм сама - как никой не ме обича, няма да мога да създам семейство, защото няма кой да ме изтърпи.. Старая се да се грижа за тялото си, но умората и "киселото" настроение отказват да си тръгнат. Обръщам се към вас с надежда за съвет относно дали ми трябва консултация със специалист или да предприема друга алтернатива. Благодаря за отделеното внимание!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: ade66b4f82 |
|
1. Ако искаш може да поговориш с психолог, ще ти даде доста отговори.
Моето семейство е много студено и всичко се гледа от практичната страна на нещата. Имам и сестра, която много прилича на родителите ми като поведение. Баща ми за първи път започна да разговаря с мен около 17тата ми година, преди това просто казваше какво да направя.
Емоционална интелигентност нямам с времето се научих да копирам поведение. Виждат другите момичета бебе и му се нахвърлят да му се радват, колко е сладко и т. н., а в моята глава ок бебе, но за да се впиша и аз нападам бебето с лигави и превзети деми. И за много други неща просто имитирам соц. поведение.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 19e1af728b |
|
2. Първо, не си за психиатър. За психолог-ако искаш, да, би могъл да ти помогне. По принцип непрекъсната тъга не е нормално състояние.
Опитай, първо ти сама да си помогнеш като правиш приятни за теб неща, срещай се със хора-например курсове, хобита. Гледай да си по-активна, а не да седиш и да се самосъжаляваш. Излизай на въздух и слънце. Възможно е да си твърде уморена и да не ти се иска да мърдаш, дори. Въобще огледай си живота, да видиш дали нещо трябва да корегираш и балансираш.
На брат ти не му обръщай много внимание, те са от друга планета, нали знаеш.
И, естествено, че ще имаш любов, приятелства и т. н.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 73356174fc |
|
3. Трябва ти психолог. Ако си отворена към идеята и искаш.... такъв човек може да ти бъде изключително полезен. Успех!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 2c2dfbf270 |
|
4. Всяко дете израсло без баща е за психолог за съжаление... Но няма как да те "оправи", а да ти помогне да влезеш в релси колкото можеш. Алтернативата е да си намериш истински приятел/ка и да споделяш, макар че това е май изгубена кауза в днешно време...
Хората не "чувстват", а са просто емоционални. Това е инстинктивна програма която не проработва при всеки, особено при трудно детство. Това не значи че чувстваш в по-малка степен от тях, просто емоционалното ти изразяване не е на нивото на другите.
Типично е майката да застане на страната на сина си, а бащата - на страната на дъщеря си. Има доста психология в това, но няма интерес да бъде обсъждана.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 179826103a |
|
5. Нямаш нужда от психиатър, а от кожена инжекция, т. е. от секс. По принцип 80% от "лудите" жени са просто недоебани. Колкото и примитивно да звучи е вярно.
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 2e0d686da1 |
|
6. Аз съм същата само, че при мен проблемът не идва толкова от семейството ми колкото от самата мен. Много пъти съм се питала дали не трябва да отида на психолог, но не, за да се променя или нещо такова, а по-скоро да се науча да приемам себе си. Смятам, че понякога ти се насъбира твърде много и би било добре да има някой, който да те чуе. Мисълта ми е, че ако смяташ, че ще има полза отиди на психолог, но няма смисъл да се насилваш.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 87db6e7986 |
|
7. Абе момиче ти в ред ли си.Не си за психолог !!!!На 21 си и бивееш с хора които те тровят .Кви пари ще трошиш за психиатър.Дори да идеш проблема не е в главата ти .Всъщност там е но е привнесен .Битието определя съзнанието.Промени си битието.Изнеси се за Бога.На 21 си осъзнаваш ли че си абсолютно свободна вече?
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 87db6e7986 |
|
8. Номер 1 емоционална интелигентност въобще няма общо с примера които даваш.Тя се изразява с това да си наясно с чуствата си а да не си примат -най просто казано.Това че не се радваш на бебета не е никакъв проблем .Това че не можеш да се освободиш да реагираш както ти се иска ,за да не бъдеш "не" приета.Ето т ова е липса на ем. интелигентност.Не си длъжна да харесваш бебета.Защо имитираш харесване .Освободи се .Едно време и аз бях така .Не харесвах деца.Мислех ,че съм няква Крюела...да ама моите си деца ми бяха слабост.Разтапях се .Гушках ги целувах ги както си е редно.Нищо ти няма на интелигентноста искам да кажа :-) .
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 82139f042c |
|
9. Модератори, защо оставяте коментар като този на номер5?
Първо, че не е прав, защото аз познавам доста откачалки и истерички от женски пол, които си правят секс и пак са си истерички - измежду тях има и такива, които го правят с един и същ, и такива, които изневеряват, и такива, които просто си се чукат с който дойде.
И второ - в тази тема са все момичета, които имат травми от детството си, обременени са емоционално, стресирани са, а в същото време са най - вероятно и още девствени и изказвания като номер5 ги мачкат и напрягат допълнително според мен, освен това, че тези изказвания са си лъжи, както вече обясних.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: e4e576d736 |
|
10. Трябва да смениш хората, да разбереш, че има и други - сърдечни, искрени и топли хора, в чието присъствие ще се чувстваш спокойна и щастлива. Има и такива хора, повярвай. Нещастна си, тъжна и уморена, защото си тровена с години от отношението на майка ти и брат ти. Трябва да ги напуснеш и да прекратиш общуването си с тях, ако искаш в живота ти да дойде радост. В никакъв случай не си за психиатър. По-скоро майка ти и брат ти имат нужда от такъв.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 179826103a |
|
11. До номер 9 от 5 - прочети пак, писал съм "80%". Истеричките, за които говориш са останалите 20%. А и истеричка не означава луда.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 0daf2f5fee |
|
12. до 5: Тя затуй ли бившата ми вече гони 60 и нагоре бройки... лекувало се било, момичето. Само дето не се оправя, бе... странно защо? Даже по-зле става.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 82139f042c |
|
13. 'истеричка не означава луда' - хаха. ха. ха. ха Я си помисли пак, ама по - откровено. Истеричка не само, че си е Луда, ами направо Луда от Висша лига - за психиатрия.
То, ако секса лекуваше наистина, нямаше да има толкова много емоционално нестабилни хора. Лично са ми признавали жени, че секса им действал просто като някакво 'моментно успокоение' един вид разтоварване, но за прекалено кратко време.
7, 8 и 10 са добри коментари. Момичета, послушайте ги и бъдете по - смели да бъдете такива, каквито сте.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
