 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Съдбата която ми се налага, да приема!
преди: 13 години, 19 дни, прочетена 3169 пъти
Здравейте мили читатели на "Сподели. нет" искам да споделя не до толкова дългата история на мой приятел!!!
Ние с него сме израснали по домовете на деца без родители! Не осъзнавахме, колко не лек ще ни бъди, когато излезнем от "Пансиона" и пътя който ще извървим, до момента в който ни се наложи. Всеки си има своята съдба и своите несгоди по пътя си, нашата не се различава от вашите! ПОДЧЕРТАВАМ ТОВА ЗА ДА Е ЯСНО, ЧЕ НИТО АЗ НИТО ТОЙ, нито тя сме по важните в живота а всеки един от вас заслужава да живее добре. Точно към това се стремим, за това искам с няколко изречения да опиша живота ни.
Както казах аз съм по тихата, приятелчето ми с който израснах е необичайно откровен, поне за някой не, и за мен. Честността дружулюбността ни е известна на всички които го познаваме, такъв е бил и си остава въпреки разочарованието през, което преминава си остава такъв...
На него дадоха жилище от общината ни, тогава беше задължително през 2000година, беше си чист късмет. Предстоеше излизането на други деца навършили 18годишна възраст да напуснат "Дома". Такъв беше правилника ни, те буквално бяха на улицата, както и аз по късно. Прекрасното тук е, че Антон т. к. а. ще го нарека, който имаше покрив над главата си, приемаше всеки познат, и не толкова!!!
Голямо благодаря на този ни другар, не позволи на никой от нас да се шляем безпризорно по улиците, особено през нощта която е страшна, тиха и студена. Знам какво е!!!! Антон не остави това да се случва, защото имаше дома от който се нуждаехме, помагаше ни в намирането на работа, каквото се намираше за ядене това хапвахме, като, че ли четяхме в очите му, че това можеше и да е той, живеещ на улицата... И когато проблемите се избистрят, човек е готов да напусне дома му продължавайки напред, като нормален, по собствените си стъпки.. Дори и след това не е спирал да подава ръка на човек в нужда. Това продължава вече цели 11 или 12 години, за съжаление винаги има, и обратната страна на монетата.
Миличкия почти година, ако не и повече, е стоял без ток, без топлина в дългите зимни дни и нощи. Свещта пламтяща в средата на стаята не го е сломил, а когато видиш грейналото му лице и надеждата, която ни вдъхва, забравяш, че е 21 първи век има и такива които живеят, като през времето на Пещерняците. Основното, за което исках да пиша е, че заради искреността си, той остава без работа. И преди някъде около три месеца за първи път имаше ток, то беше радост щастие, която поляхме, споделяйки радостта му. Скоро го съкратиха и отново е безработен, предстои му отново дърпането на шалтера и светлината наречена ток ще прекъсне, и пак няма да им се даде и ще се бори до край и не ще се промени. Та се питах, толкова ли е трудно да си намери човек работа, това е основното при нас, за да се препитаваме някак си, или ще потънем. Как може да сме толкова жестоки, и да следваме целите си за сметка на чуждото нещастие. Мъчно ми е за Антон! Моята заплата е 230лева, ще се опитам да му дам нещичко! Треперя всеки един ден да не остана без работа в противен случай няма на кого да разчитам. Съдба, такава каквато е!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: a87d5210d4 |
|
1. ПОКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТЕБ! Покланям се пред Антон и пред всички, които съдбата така жестоко"рита" и се опитва да срине. Не се предавайте! Държали сте се досега, дерзайте и ще се справите!
И знаеш ли, Антон може и да няма ток, но има една друга светлина в него, наречена ДУША. Той и ти, и всички, които
сте минали през "пансионите" и сте успели да се съхраните
сте много повече от нас! Много по-силни от нас, другите. Наистина ме трогна историята ти. Съжалявам, развълнувах се и не намирам думите да изразя точно това, което чувствам.
От цялото си сърце ви желая щастие!
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: 61f545a02b |
|
2. Съдбата си е съдба, но не е задължително да я приемаш, а да промениш живота си - не е само този град, не е само тази държава, а животът е един. 11 години я карате мизерно, треперите да не изгубите смешните заплати и разчитате на една добра душа да ви приюти... Досега трябваше да сте разбрали безсмислието на подобно съществуване и да се опитате да го промените - освен такъв живот има и друг, по-добър, но не чакайте някой да дойде и да ви покани, а вземете съдбите си в ръцете си. Иначе много добре и трогателно написано, но е време да промените нещата, иначе така ще си минават годините и се съмнявам стоейки да дочаката нещо по-добро.
Мечо Пух
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: 34ad30bc0d |
|
3. Шапка свалям на Антон и на тебе също. И аз съм израснала в дом. След като излезнах нямаше къде да отида и майка ми ме прибра при нея. Знам за какво става въпрос. Търся работа откакто излезнах, но никой не ми подаде ръка и не ми даде шанс. Мисля си майка ми може да е всичко, но ако не ме беше прибрала, какво ме чакаше? ! Много бих искала да ви помогна и на двамата, но просто няма как и с какво. Нямам нищо. Постоянно ходя, моля се и се унижавам да ме вземат на работа. Всички искат опит. Така че Мечо Пух, с цялото ми уважение, но лесно е да се каже "вземете си живота в ръце", но изпълнението не зависи от от теб. В нашата държава има висшисти без работа, какво остата хора "втора ръка" като нас. Бездомници. Мислиш ли, че на някой му пука за нас. Мислиш ли, че не се опитваме да променим нещо. Аз немога да си позволя да отида до друг град, камоли до друга държава, Мечо Пух. Трудно ще го разбереш...
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: 61f545a02b |
|
4. Номер 3, не ви упреквам и най-малкото искам да засегна подобни съдби, евала на Антон и такива като него, защото са малко в наши дни. Като изключим малцината, родени със сребърни лъжички в устите и всичко на тепсия, останалите не сме я започвали лесно, дори и при дом и родители.
Ситуация 1 - току-що завършил се оказвам в непознат за мен град, със сума в джоба колкото да изкарам с лишения до първа заплата - оттогава не ям кетчуп и топено сирене - и после едно по едно, допълнителна работа /пак за минимална заплата/, никакво време за забавления, спестяване и други салтанати на мизерията. Разбира се, с много труд не забогатях, не исках помощ откъдето и да било, е, не съм опирал да стоя без ток, но това ли е критерий за края на 20 век?
Ситуация 2 - няколко години по-късно, в ранно утро се оказвам на гара в голям и непознат европейски град и с пари, колкото да изкарам мизерно поне две седмици /всичко оставих на семейството ми тук/, после евентуално под мостовете. Следва лудо обикаляне от врата на врата с раницата на гърба, известен страх от органите на реда, радостта от първите спечелени пари, допълнителна работа и т. н.
Ситуация 3 - в наши дни - не мога да отговоря на дежурния въпрос на чужденци, които са осведомени за успехи на наши деца на международни състезания и олимпиади и познават добре природните ни дадености - "Като сте толкова умни, защо сте толкова бедни и младежите ви напират да емигрират? " Не вярват, че са ни криви правителството, парламентът, частният бизнес и международното положение.
Много добре знам как стоят нещата в татковината, но с отпускане и примирение няма да стане - дали тук, дали навън, нека всеки опита да постигне мечтите си.
Мечо Пух
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: b0eb46c94e |
|
5. Мечо Пух е прав, но забравя, че дори да сме нямали материалната подкрепа от родителите си, те все пак са ни дали и възпитание и самочувствие, съвсем различно от това на децата от домове. Те не знаят просто как да се справят с джунглата на вън, свикнали са в дома, отделени от всичко и всеки.
И аз съм напуснала Родината с 40 евро в джобата и с два куфара, но съм имала емоционален и умствен багаж, които да ми дават сили и идеи как да се справя, докато тези деца това го нямат.
Съветвам ги да напуснат малкото си градче и да отидат в София - там вече наемите са поносими, може пак да живеят заедно. За тази цел, трябва да съберат пари обаче за депозит за жилище - един наем... и да помогнат на Антон да отиде първо там сам, да си стъпи на краката и ще ви изтегли и вас нататък.
Само и единствено в София имате шанс, хора. Подкрепяйте се и си бъдете семейство, но 11 години не се тъпче на едно място за едното ядене, докато хората сами постигнаха много - не е съдба това, а е самочувствието, волята да постигнеш повече...
Успех
|
...
| преди: 13 години, 19 дни hash: ac9114b2a0 |
|
6. От Авторката, благодаря Ви за милите коментари!!! Мечо Пух разбирам напълно, това което си написала. И твоята не лека история ме заинтригува, и събуди възхищението ми, че си се борил когато други са били сломени. Приятеля ми също така е такъв, но моля те разбери това, че в стремежа си да отделя от собствения залък на всеки, си оставаше в едно и също положение. Не израстваше, както си е мечтал! Мечти, като да продължи учението, да има семейство живеейки за себе си... Костваше му доста усилия, та той беше баща на поне 9 или 10 гърла, буквално ти го предавам. И знаеш ли сега се сещам, тъй като е имало само две легла останалата част са спели на земята.. Мога да пиша много за него, но той не се отказа да помага, въпреки непълноценния си начин на живот. Но по голяма според него е радостта жертвайки се за чуждото Щастие... Това имах в предвид пишейки за него, ако беше останал сам без Ремаркето си вярвай далече щеше да стигне. Сърце не му дава да затръшне вратата и да каже "оправяйте се и ме оставете да живея живота си"... Такъв си е, но аз си мисля, че е съдба... И когато писах днес писмото си разсъждавах на глас, с надежда, че такива хора в България са на изчезване!!! И повярвай ми не искам да е така, тъжно е да си сам в такава дилема. Хората като него и теб са силни да помагат на по слабите от вас, но гледайки как отново потъва ми остава само да се моля за чудо в което истински вярвам. Усмихвам се защото се сетих, че когато му се отдаде възможност той пуска винаги фиш за голямата печалба, и това го прави вече 10 години и знате ли хора?? ! Как споделя, че ще раздаде всичко на бедните, коя кооперация ще купи, изчислява до стотинка уж спечелена сума, от лотарийния билет, само и само да не остане някой засегнат. Всички му се смеем, защото така се вживява сякаш парите са му в ръцете и представя нещата твърде реално. Не съм вярвала, че на света има такива хора но е факт!
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: a87d5210d4 |
|
7. Моля те, дай гласност на това, което си написала тук.
Обърни се към медиите, насочи вниманито към този човек и изобщо към децата, които след излизането от домовете
нямат къде да идат. Хората сме лоши, но има и такива, които могат и ще помогнат. Обществото заслужава да знае, че съществува Човек като Антон.
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: c8bf7a49a8 |
|
8. Подкрепям №7. А на хора които им е широко около врата не може да се разчита да разберат деца в подобна ситуация.
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: 34ad30bc0d |
|
9. Така е! Трябва да им намерим работа на гладните журналисти, дето пишат само за едни и същи хора врели-некипели. Освен да плюят и очернят, току виж свършили нещо полезно и помогнали на някой в нужда.
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: 1e3ac4c30d |
|
10. Тази година завършвам образованието си. Ще работя в домове за деца, които авторката описва. Искам да споделя, че от немалкото практика, която съм провела в цяла Б-я имам силни впечатления. Не ме разбирайте погрешно, обожавам си специалността, но тези деца са зверове. Мислят, че света им е длъжен и едва ли не, защото съдбата им ги е разделила от родителите, ние които имаме такива сме им длъжни за цял живот. Мечо Пух е прав, че трябва да вземете съдбата в ръцете си... на никого хляба не му е даден току така в ръцете... всеки се е борил, а истината е една- тези деца са презадоволени от дрехи и какви ли не глезотиики. Аз никога като малка не съм носила маркови дрехи и дори в храната са ме ограничавали, защото е нямало... Стига да сте искали и ти и Антон и всичките клети души като вас да учите е имало начин. С очите си съм виждала колко добри хора има и колко добре ви спонсорират, липсва ви желание- това е истината. да не споменавам, че всички институции в Б-я ви толерират и, ако сте проявили интерес да продължите образованието си дори студентски кредит щяха да ви отпуснат... Недей да се тръшкаш и да чупиш китки, а се вземете в ръце и престанете да се жалвате колко тежка е съдбата на изоставените.
Всичко хубаво ви желая!!!
|
...
| преди: 13 години, 18 дни hash: 9b217d3d2d |
|
11. 10. като те чета и настръхвам - от зубрене в университета са забравили да ви научат на човещина! Моля се по-бързо да затворят домовете, защото като те слушам, нямам надежда и в новото поколение лелички... сори, точно такава ще си.
Майка ми е начална учителка и децата не са никак лесни, но всеки ден се бори с тях и ЗА ТЯХ и НИКОГА не ги е наричала „зверове“. Тези деца, мила са хлябът ти! Тези деца са бъдещето на тази страна и ще ти се плаща, за да ги направиш добри граждани и хора, да им бъдеш и баща, и майка и учител!!! но с тази нагласа!!!
И ДА - ДЛЪЖНИ СМЕ ИМ, РАЗБИРА СЕ!!! Държавата е настойник на тези деца, значи майка и баща и така, както за нас майките и бащите ни са били длъжни да се грижат (ходи се и в затвора за занемаряване на децата си), така и държавата е длъжна на тези деца. Държавата, т. е. всички ние, плаща на хора като теб да поемат тези деца - а ти - просто нямаш призвание, нямаш желание и няма да допринесеш с нищо хубаво за парите, които ще взимаш.
По-добре не я работи тази работа и остави „зверовете“ на другите - достатачно гнусни лелки има по домовете, които крадат храната и дрехите - не става тук дума за маркови, а за ДРЕХИ обикновени!!! Срам ме е просто от домовете и от хората, които имат нагласа, че не те СЛУЖАТ НА ДЕЦАТА, А ЕДВА ЛИ НЕ ОБРАТНОТО!!!
Дано ги разтурят домовете, дано да е по-скоро!!!
И ако все пак се полакомиш да вземеш държавните пари, поне гледай да си вършиш работата - отваряй си очите и не слушай старите лелки какви ги дрънкат. Вложи сърцето си там, това са деца, за Бога - нашите деца!
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: ac9114b2a0 |
|
12. Здравей номер10 аз съм Авторката на писмото. Истински съжалявам, че мислите по този начин, до колко сте вникнала в темата от прочетеното се вижда, че е малко. Относно липсата на възпитание сме ограничени е вярно. Лично за мен в СЪРЦЕТО СИ НОСЯ ЛЮБОВТА НА МОИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛИ към които бях доста привързана, и ми липсват до ден днешен. Няма да Ви нападам въпреки крайното мнение но то си е ваше! И етикета който ни лепнахте не е много уместен! Аз лично не съм имала много дрехи а парите си изкарвах, като доработвах допълнително. Само за да не се чувствам различна извън дома, там където е обществото следователно не отговарям на тезата... Желая ви упех и всичко най добро!!!
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: 03550cc2a2 |
|
13. Мила авторке,
направи тази история достояние на медиите. Може да получите и предложение за работа по този начин. Ни спирай да мечтаеш. И по повод на това, което сте правили в продължение на 11 години, т. е. само сте оцелявали, ще ти кажа следното - Ако днес правиш това, което си правил вчера, то утре ще бъдеш там, където си днес. С други думи, за да промените съдбата си не е достатъчно само да имате за храна и ток. Свържете се с медиите! Това ще е едно добро начало.
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: ac7bb3ca8c |
|
14. Здравей, Авторке!
Хора като Антон винаги са били дефицитни. Винаги са били единици. Ако той беше живял през Средновековието, днес щеше да е светец. Човек като него е олицетворение на понятието Любов към ближния - да жертваш себе си, за да помогнеш на човек в беда... Нямам думи, прекланям се пред него. За съжаление, не всички хора имат силен характер и дух за борба. Има и по - неоправни хора. Не лоши, не мързеливи, не глупави... просто по - трудно приспособими, негодни за живот в джунглата. Антон помага точно на такива. Номер 5 е много права за това, че на вас не са ви дали подкрепа и самочувствие в чисто психологически план, което не може да не се отрази на социалната компетентност на индивида. Не могат всички да бъдат олицетворение на драпащата със зъби и нокти провинциална амбиция (провинциална по манталитет, не по месторождение!). Просто хората са различни. Знам колко трудно се намира работа. Особено за "декласирани" членове на обществото. Не на всички достигат сили да се борят с живота. На тях Господ е пратил хора като Антон. Дано да успее да си стъпи на краката, ужасно го заслужава! Помагайте си взаимно и бъдете силни. Идеята за медиите звучи разумно, но се боя да не се възползва от вас някой популист и да не се унижите. Не знам, вие ще си решите. Просто исках да изкажа възхищението си пред този ЧОВЕК. Желая ви всичко най - хубаво, добри хора!
Борония
|
| преди: 13 години, 15 дни hash: 1f278703dd |
|
15. Здравей, много се трогнах от историята ти. Бих искал да помогна с нещо, аз самият съм израстнал в много голяма бедност. В момента жиея в София доказал съм се в моята професия (софтуерен инжинер) и понякога от мен зависи да се наемат хора във фирмите в които съм. Сам се научих за тази професия нямам диплом :) така, че това не е стопор. Мога да помогна и за въвеждане със знания за моята професия. Казано е дай риба на гладния и ще го нахраниш за ден, научи го да лови риба и ще го нахраниш за цял живот. Ако искаш остави имейл. И успех :)
|
...
| преди: 13 години, 12 дни hash: ac9114b2a0 |
|
16. Здравей номер 15, аз съм Авторката на историята която написах, преди няколко седмици. Скоро се видях случайно със момчето, за което писах. Не знаеше намерението ми, за написаното от мен... Всъщност не очакваше, , че по някакъв начин познавах неговата история, ние никога не сме говорили открито, един поглед ни е достатъчен за да се разбираме. И беше приятно изненадан. Не, че държах да прочете каквото и да било, стана съвсем случайно.... Искам да Ви благодаря за доброто предложение което сте му отпратили, и в случай, че се видим това ще стане скоро, ще разкажа за вас. Тогава ще изпратя моят емайл адрес за обратна връзка. Благодаря отново! Подавайки ръка значи безкрайно много, за един човек знаейки почти всичко и нищо, борещ се с високо вдигната глава!!!
|
| преди: 13 години, 12 дни hash: ac9114b2a0 |
|
17. Здравей Борония, благодаря ти за смислено написаното от теб мнение. А ПОДКРЕПАТА ЗНАЧИ МНОГО, ЖЕЛАЯ НА ТЕБ И ВСИЧКИ СМЕЛИ И ДОБРИ ХОРА ДА ВЯРВАТ ВИНАГИ В ДОБРОТО, да не се огъват лесно пред трудния не лек по някога път!! А точно обратното! Капчица любов+малко човещинка и тогава, ще има във всеки дом лъч светлинка!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
