Дядо ми си отиде - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Дядо ми си отиде
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1537 пъти
Реших да напиша тази история, за да ми олекне малко. Знам, че животът е такъв. Знам, че всички минават по този път. Но ако не ти домъчнее, когато изгубиш близък, значи нямаш сърце.
Дядо ми беше добър човек. Не мислеше зло на никого. Хората го уважаваха, защото с всеки се държеше добре и никога не се е карал с никого, не беше такъв човек. Имаше добро чувство за хумор и често ми даваше мъдри съвети. Нямаше добро образование, защото е от бедно семейство и е работил неуморно през целия си живот, но беше природно интелигентен. Всички имаме много случки с него, които си спомняме с усмивка.
Отиде си на 84 години след тежък инсулт. Беше направено всичко възможно, но явно, както се казва, часът му е дошъл. Гледах наши снимки и сърцето ми се сви. Мъчно ми е за него.
Преди четири години и другият ми дядо, който също беше невероятен човек, си отиде. Внезапно, след сърдечен удар. С времето приех мисълта, че го няма и спрях да плача и да се тормозя. Но сега отново раната се отвори... Знам, че за мен, за сестра ми, за всички останали близки животът продължава. Но ми домъчня страшно много за моите мили дядовци. Не мога да повярвам, че повече никога няма да ме посрещнат с усмивка, че повече никога няма да се посмеем заедно, че никога няма да ги прегърна. Знам, че те не искат да страдам за тях и спомените за тях да ме измъчват. Те биха ми казали да не плача. Затова ще се опитам да ги послушам. Знам, че и двамата сега са на по-хубаво място.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 4 месеца
hash: ab75d08ee5
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Съжалявам за загубата ти.
Аз също загубих любимия си дядо си преди няколко години. Може да се каже, че той ме е отгледал и имаше основна роля за това да изживея едно прекрасно, безгрижно и изпълнено с топлина детство. Колкото и да остаряваше, самото чувство, че е сред нас, че мога да го видя, да му кажа нещо, ми действаше толкова успокоително и безгрижно, сякаш все съм си онова малко дете, неговото внуче.
Времето до някаква степен притъпява болката, но липсата и празнотата, която остава след смъртта на свидни за нас хора винаги ще я има. За жалост, да - звучи банално, но това са нещата от живота - едни идват, други си отиват.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 97738669c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Това е живота. И да го напишеш тук, няма да ти стане по леко. Времето само лекува. Аз имах един дядо. Другия не го познавах. На 15 години баща ми си хвана главата и отиде с друга жена семейство да създава. Сестра ми се побърка и на 17 избяга в мексико. От тогава дядо ми зае мястото на баща ми като ни помагаше за всичко с майка ми. Станах на 37 и след като му открихс рак на костите той се разприказва. Осиновили са баща ми. дадоха му всичко и той дори не се обади по телефона. Получи бъбречна криза и от там на хемодиализа. Живя 6 месеца докато един ден не си вдигна телефона. Разбих вратата и го намерих паднал до вратата. Ревах! Боли ме все още след 2 години. Ходих да ми леят куршум и нищо. Все още ми е пред очите. Но няма как да си ги върнем. Единствено времето и топлите спомени за тях ще ни помогнат.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 3bf5499342
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ще ти мине с времето

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 6adbd3e9f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Моите съболезнования! Зная много добре как се чувстваш. И на мен понякога толкова много ми липсват баба и дядо. Може би, защото те са хората, които ме обичаха безусловно, по най-искрения начин, без нищичко да очакват насреща. Хубавите спомени ще те държат. Помисли си какво би искала да постигнеш, заради тези хора, как биха се радвали. Направи го и посвети успеха си на тях. Така пак ще са с теб!

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 9e4e62c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   здравей, приятелче. Моите съболезнования. Д, това ти ли си? понеже точно вчера почина дядото на моя приятелка, и прочетох историята й във Фейсбук, и като прочетох тази, си казах да не си ти? аз съм А.

 
  ...


...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 4aebd53c4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Колко тъжно. Съжалявам за загубата ти. Аз изгубих дядо си като много малка. Помня го много ясно и с много любов. Изгубих баба си преди една година. Беше ми упора, съветник и като втора майка. Загубата е толкова тежка за мене, че все едно частица от мене също си отиде и се чувствам празна. Както ти описваш. Няма да ни прегърнат, няма да ни целунат и да ни кажат браво гордея се с теб. Това е толкова тъжно. Единственото което мога да направя това е да ги помня с любов, да разказвам за тях на детето си и да се моля да почиват в мир. Дано наистина има живот след смъртта и нашите близки да ни наблюдават от някаде или поне нещо от тях да е с нас завинаги. Надявам се близките ни да са на по- хубаво място от кадето да ни гледат и да се гордеят с нас. Нека почиват в мир.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 12ed5eee84
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Благодаря на всички за коментарите и споделените истории! Вярвам, че както моите дядовци, така и вашите баби и дядовци, за които сте споделили, са на едно по-хубаво място.

Номер 6, не, не съм Д. Съболезнования на приятелката ти!

от авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker