Възпитание - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84140)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19134)
 Секс и интимност (9969)
 Тинейджърски (18806)
 Семейство (4051)
 Здраве (6910)
 Спорт и красота (3622)
 На работното място (1626)
 Образование (4759)
 В чужбина (1065)
 Наркотици и алкохол (835)
 Измислени истории (701)
 Проза, литература (1335)
 Други (11153)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Възпитание
преди: 9 дни, 9 часа, прочетена 568 пъти
Според вас възпитава ли се дете с бой, крясъци? Други мртоди какви използвате? Ако един родител си бие детето - лош ли е? А дали не е бил готов за дете и нервите му избиват в бой? Споделете вашите методи на възпитание и мнение.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 дни, 21 часа
hash: 4682f779bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Ха автора написал 4 въпроса, чийто отговор и обяснения изискват роман в няколко тома.
Но по принцип не е правилно да се възпитава с бой и крясъци. Методите за възпитание са ужасно много и се прилагат в зависимост от възрастта на детето и количеството натрупан морал у него, например няма как ако си приемен родител на 10г циганче, да го прегърнеш и да му говориш нежно докато буквално те плюе храчки в лицето, почти не разбира български и иска да избяга да проси, краде /джебчийство/ и диша лепило.
В зависимост от вида бой и причината за боя може да се прецени дали родителя е лош, няма как да сравниш шляпване през дупето на пет годишно което не разбира от дума "не може" и се тръшка в магазина да му купиш нещо нелогично примерно "подсладена сол", с бой с каиш на голо за четворка в пети клас.

 
  ...
преди: 8 дни, 20 часа
hash: 4682f779bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

2.   №1 съм. Имаше една приказка която ще опитам да ти преразкажа много накратко.
Един цар се разхождал сред народа преоблечен, от един двор се чува детски плач, поглежда царя, един мъж си бие детето. Царя привиква бащата и го пита защо биеш сина си, бащата отговаря защото постоянно ме ядосва и иска от мен неща които няма как да му дам. Царят казал че ако бащата не може да даде исканото от сина му вината е в бащата че не се справя, а не в детето. След дълго оспорване царят взел решение да докаже тезата си, като за месец бащата трябвало да се прави на син на царя и ако успее да го ядоса ще му бъде простено това че е бил детето си.
Речено сторено, цял месец човека се опитвал всячески да ядоса царя, искал дрехи от злато и скъпоценни камъни, искал печени елени за обяд, и плодове на които не бил сезона им, но царските слуги все успявали да изпълнят поръчката. В последния ден царят и "сина му" седнали на закуска, човека си поръчал чаша мляко, слугите учудени от нормалната поръчка веднага я изпълнили, но човека поискал да сложат в млякото две шепи захар, те сложили разбъркали, той кусал и казал много е сладко извадете захарта от млякото, слугите веднага предложили да сменят млякото, но човека отказал, твърдял че иска същото мляко но пред него на масата да извадят захарта за да не е толкова сладко, слугите нямало как да изпълнят това желание, човека се тръшнал на пода ритайки във въздуха че иска същото мляко,но да извадят захарта, в крайна сметка царя се ядосал и разбрал че понякога има причина да удариш дете което нарочно те изкарва извън нерви.

 
  ...
преди: 8 дни, 17 часа
hash: 306c988314
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Номер2, много дебилна историйка.
Прочети няколко книжки за емоционална и социална интелигентност.
Също така посети психолог, даже може и за психиатър да си..
Крайно време е такива като теб да признаят, че са повредени и да започнат да си лекуват психическите отклонения.

И най - важното: разбери, че каквито и историйки да напишеш няма да получиш одобрение, разбиране, съгласие, подкрепа за удрянето и изобщо какъвто и да било вид агресиране на деца, не и от психически здравите и стабилни хора.

 
  ... горе^
преди: 8 дни, 14 часа
hash: 2554d1f2b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Ами аз като почнах да работя в чужбина в една градина и видях нещо много интересно. В моето детство чувах не прави това, не може, не сега и после ме плескаха. Тук когато ти казват моля те не прави нещо ти обясняват като на голям човек защо не трябва да го правиш и работи. Правят го без крясъци нерви и напрежение и най-интересното е че после едно друго децата се контролират и обясняват едно на друго какво ще се случи и защо не трябва да се прави нещо.
Този метод не работи в рядки ситуации, когато децата са от много прости чуждестранни фамилии, тогава просто са супер нагли или лигави.

 
  ...
преди: 8 дни, 12 часа
hash: 67d5e738e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Нищо нормално няма в това да посегнеш на слаб и беззащитен. Какви форми на възпитание? Показваш му граници и му оказваш подкрепа във всичко, което е в границите (което не е опасно за него). Когато, образно казано, бърка в контакта, му казвам: "Страх ме е за теб, контактът може да каже БУМТРЯС и да те боли". Тоест, казвам на детето самата истина, вместо да му крещя "Абе ти луд ли бе, не пипай там!!!". Дете на 2 години разбира прекрасно когато не го лъжем. Още от бебета разбират емоциите ни. Когато детето ни нарани, няма нужда да се правим на силни. Като види, че ни боли, не повтаря.

Хора, които удрят децата си, определено не са добри родители, но те си го знаят. Само че не им се занимава да прочетат как се прави или да поискат съвет от педагог, психолог и прочее. Или да си обезопасят дома, да го направят безопасен за деца. Те казват: "Налага ми се да го бия, за негово добро е."

Да, децата също имат нерви и те не им издържат понякога, започват да крещят, да се опитват да удрят и подобни. Винаги работи да им се говори бавно и спокойно или пък да им се даде алтернативен отдушник или да ги оставим за малко на мира, без да им говорим, без да искаме нещо от тях. Хем се научават и сами да се регулират.

Който иска ненасилствено възпитание, ще отдели достатъчно време да се информира как. Родителството не е вродено умение, учи се.

 
  ...


...
преди: 8 дни, 5 часа
hash: 9a2e2418dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   И аз съм възпитаван с бой и крясъци Нищо работа!

 
  ... горе^
преди: 7 дни, 20 часа
hash: f025df3362
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

7.   И мен са ме били доволно много, най-вече майка ми. А не съм бил кой знае колко палав, просто майка ми имаше проблеми с щитовидната жлеза и се вбесяваше за най-малката дреболия, след което ме пребиваше. Била ме е с дръжката на нож по гъза, хващаше острието с пръсти и ме биеше с дръжката, ефекта е почти като с камшик и посиняваше здраво. Веднъж за малко не ми счупи ръката, понеже залитнах от удара и се приземих върху таблата на леглото си.

Крещеше ми примерно, защото съм изпуснал една буквичка по невнимание в някоя дума. Или че съм дал на някое дете да играе с играчката ми. Вече към пубертета малко и се пооправи щитовидната жлеза и ме остави на мира. Тогава пък баща ми се пропи и той започна да прави някакви глупости. В крайна сметка докато бях на 15-16 и двамата с биха камшика за чужбина и слава богу ме оставиха да живея сам, като първата година леля ми, която трябваше да ме наглежда, също изпатка и започваше да ме обвинява в някакви измислени от нея неща. Например веднъж имаше профилактика на телевизията и тя ме обвини, че съм счупил телевизора и направи невъобразим скандал, който продължи цял ден. А после като пуснаха телевизията, дори не ми се извини и в нейното съзнание аз продължаваше да съм лошия.

Не мога да кажа това какъв ефект е имало върху мен тогава и сега като възрастен. Просто не знам какъв бих бил, ако нямаше подобни ексцесии.

Все пак мога да споделя това-онова. Определено леля ми е човека, който най-много мразя на света и дори докато бях на 18-20 г. съвсем сериозно обмислях убийство. Изучих района, в който живее, планирах как да я причакам, къде ще избягам, по кое време е на работа и как да залича следите и т.н. Съвсем сериозно обмислях всеки детайл. Но за мен само убийство не беше достатъно наказание за това, което ми причини. Няма да изпадам в подробности какво ми причини в продължение на година, но не са много хората, които биха понесли подобни гаври. Родителите ми нехаеха и твърдяха, че от разстояние не могат да ми помогнат и трябва да се оправям сам.

Та обмислях не просто убийство, а бавна и мъчителна смърт. В крайна сметка ме спря само факта, че има риск да ме хванат и да си опропастя живота. Предпочетох да и го върна на по-късен, като бях убеден, че живота ще ми предостави по-добър и безопасен начин. В крайна сметка тя по-късно се разболя от рак, умря в адски мъки и сама, дори и дъщеря и не я погледна в сетните и мигове. Аз получих някакво извратено удоволствие от това. Така хем не си оцапах ръцете, хем си получи заслуженото.

Колкото до родителите ми до ден днешен нямам добро мнение за тях. Но причините са други. Големия ми проблем е, че трудно общувам. Почти на никого не се доверявам освен на съпругата си. На нея имам 100% доверие. Нямам и нужда от кой знае колко хора в живота си. Хората ми стават антипатични за най-малкото нещо. В мен перманентно има някаква тревожност. Свръхамбициозен съм. Иначе смея да кажа, че съм сравнително успешен. Имам доста успешен брак вече 10 г. Дъщеря ми ме обожава. Като родител съм пълна противоположност на майка ми. Трудно ми е да бъда строг, дори е малко прекалено, защото понякога се разглезва и става чувствителна. Прекалено мек родител съм. Дори майка и, която е с доста благ характер се възприема за по-строгия родител. Страшно я обичам и съм прекалено нежен с нея.

По отношение на кариерата върви доста добре, изкарвам хубави пари, имам престижна работа, образован съм, интелигентен съм, работохолик съм. Хората ме определят като страшно отговорен и човек, на който може да се разчита, щом е обещал нещо. Също и съм честен до болка. Този, който ме познава, знае, че никога няма да открадна, измамя и т.н., дори да умирам гладен.

Обаче съм и прекалено сериозен и интровертен и жените никога не са ме харесвали. Слава Богу, че жена ми успя да види човека с чистата душевност на детето преди побоищата и терора зад образа на прекалено сериозен и сглъбен в себе си човек, бих казал дори мрачен човек. Обичам я и още в момента, в който я видях, знаех, че това е моята жена.

Винаги съм си задавал въпроса, какъв бих бил, ако не бях минал през ада с леля ми и ако майка ми не ме беше пребивала толкова жестоко. Уви нямам отговор на тези въпроси.

Но вярвам, че Бог ми е пратил всичко умишлено, за да си науча уроците и не съжалявам за нищо.

 
  ...
преди: 7 дни, 20 часа
hash: 8ef5616273
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Всичко е много относително и си има граници понякога се налага по твърдо отношение друг път не, зависи от много фактори всичко е строго индивидуално и се действа според ситуацията.

 
  ...
преди: 7 дни, 19 часа
hash: 51806dbc57
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   В стария завет на Библията в "Притчи Соломонови" в 13: 24 се казва: "Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича наказва го на време".
Не го приемайте дословно. Бащата трябва по някакъв начин да въздейства върху съзнанието на сина му, че синът трябва да има респект към съветите на баща си. Ако нещо му се забранява това означава, че синът не трябва да го прави. Синът трябва да има малко страх от баща му докато порасне и вече сам започне да разбира какво е добро и какво е лошо. Затова пък много деца, особенно момчета, но и момичета, не изпитват никакво уважение или страх от майките си и правят каквото си искат, дори на публични места.

 
  ... горе^
преди: 7 дни, 15 часа
hash: 67d5e738e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Уважението е двупосочна улица и не може да се произведе насила, а само с уважение към детето. То откъде ще се научи иначе какво е уважение? Ако смяташ, че едно дете те уважава, защото не иска да яде шамари, е, не те уважава, а го е страх от теб. Един ден обаче ти ще си стар и слаб, а то по-силно и ще чакаш тогава да ти се обади за Коледа поне и ще го псуваш, че е неблагодарник. Само че аз за 41 години живот не съм виждала човек, благодарен за извършено срещу него насилие.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker