Споделена история от Семейство |
На кръстопът.
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 961 пъти
Здравейте! Аз съм жена на 25 години. Имам връзка с мъж с няколко години по-голям от мен. И двамата сме от един малък град, работим тук и взимаме прилични заплати. Заедно сме от 1 година и половина, но имаме приятелски отношения от много отдавна. Вече говорим за това да заживеем заедно в отделно жилище, което той наскоро закупи и точно тук започнаха моите размисли. Имам чувството, че сме доста различни. Аз идвам от семейство, в което съм научена да уважавам и ценя близките си, да се държа възпитано в обществото. Неговото семейство е доста по-различно. Не се уважават много помежду си, почти всеки ден има някакви скандали между майка му и баща му, на които аз ставам неволен свидетел. Майка му не работи, сестра му също. Това е нещото, което изключително много ме дразни. Не разбирам как младо момиче отказва да работи и по цял ден лежи или е пред компютъра, евентуално чисти у тях и пак пред компютъра. Няма почти никакви социални контакти. С нищо не мога да оправдая това нейно поведение - няма някакво заболяване или нещо такова- просто я мързи и е свикнала някой от семейството да й дава пари. Аз съм работлив и много контактен човек и това направо ме вбесява. Оправданието на майка му пък, че не работи е, че трябва да поддържа домакинството- например у нас всички работим, но винаги е наготвено и всичко е чисто и подредено, така че това също не го разбирам. Все си мисля, че приятелят ми е различен от тях, а и много негови роднини и познати го казват, но ми прави впечатление, че например не честити празници и рождени дни на роднините си. Никога не се сеща да купи някакъв подарък за рождените дни на някой от семейството си. Да, това са дребни неща, но се забелязват. Аз съм свикнала винаги да подарявам по нещо на родители си- може и нещо малко, но за никой повод не съм ги пропуснала, нито те мен. Другото, което не ми харесва е държанието му в обществото -говори с пълна уста - независимо дали сме вкъщи или вечеряме в някое заведение и разни други елементарни неща, на които явно първите 7 години родителите му не са го научили. Досега семейството му винаги се е държало добре с мен, но ме дразни, че тъпчат на едно място и не правят нищо, за да живеят малко по-добре ( например ако всички у тях работеха може да си направят освежителен ремонт на жилището, в което нищо не е пипано от поне 30г. насам). Също така всички у тях са пушачи и пушат вътре- всичко е напоено от цигарения дим, а аз съм непушач и това много ми пречи. Винаги след като съм там цялата мириша на цигари и хич не ми е комфортно. Най много ме е страх от срещата между родителите ни, които се знаят бегло. Те са два различни свята - моите са възпитани и трудолюбиви, стараят се да изглеждат добре, докато неговите се интересуват вечер да има ракия и салата на масата. На майка му са изпопадали половината зъби в устата ( не знам поради каква причина). Наясно съм, че зъболекарите взимат доста скъпо, но ако работеше и имаше желание може да си отделя пари и да събере, за да ги оправи. Тя е близо на 50г., но изглежда по-възрастна и неподдържана. Бащата на моя приятел също доста се труди, но предвид мързеливите жени у тях, които той издържа, буквално живее на границата и не му остават пари за нищо. Ядосвам му се, защото не разбирам защо позволява това положение и защо за толкова време не е намерил начин да накара поне дъщеря си да работи и да му помага с разходите. Моя приятел също му помага финансово, но вече гледа всичко, което изкарва да влага в своето жилище. Иначе той е с много добро сърце, съвестен е и е много работлив, но ме притеснява след време ако живеем заедно да не започне да се държи, както се държат у тях. Говорили сме много по тези теми и той знае какво мисля, но казва като си живеем отделно всичко ще е различно. Той също много се ядосва за положението у тях, но казва, че нищо не може да направи. Знам, че и аз, и семейството ми също не сме идеални, но поне се уважаваме и гледаме да вървим напред във всяко едно отношение. Сега съм на кръстопът - обичам този човек и не съм от момичетата, които са имали безброй приятели (винаги съм търсила някой, който да се държи добре с мен и да се уважаваме и обичаме) и наистина имах планове за съвместно бъдеще с него, но като се замисля по-сериозно и изплуват доста въпросителни (смятам, че човек от каквото семейство идва най-вероятно и той ще създаде такова и някои неща, които са ненормални за повечето хора, за него ще бъдат нормални). Моля, ако някой е попадал в същата ситуация, нека сподели своя опит или да ми даде съвет дали да продължим да сме заедно или да приключим още преди да сме заживели заедно, за да не си губим излишно времето?
|
