Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Обективното ми мнение е, че правилното е да се изнесеш и да си самостоятелен, без да разчиташ на мама и на тате. Хората, които не го правят са инфантилни, недорасли, емоционално и финансово зависими от родителите, без самочувствие тъй като не са постигнали нищо, и неспособни на връзка с партньор - цитирам “мама и тате са най-добрите, партньор се намира под път и над път, но родителите винаги остават”, “мама е най-добрата” и т. н. Не си намират никого или, ако си намерят, го принуждават да живее с или да търпи набезите на злобна и месеща се във всичко тъща/свекърва. Никой не е подходящ за тях според родителите освен човешка подметка в най-чиста форма, която да мълчи и да толерира послушно наглото поведение без вероятност да поиска от партньора си да сформират отделно от родителското тяло семейство.
Така нареченият ти “късмет” всъщност е плод на усилията ти, които твоите другатчета не са благоволили да положат или с които мама и тате са им казали че не могат/нямат нужда да се справят. Накратко, прав си, но няма никакъв смисъл да “отваряш очите” на подобни заблудени душици. Живей си живота, наслаждавай се на връзката си и хич да не ти дреме за хора, които не искат да им бъде помогнато.

7.   Евалата пич, така се прави, ти си истински мъж мечта. Не се занимавай да им отварял очите на мамините синчета.

8.   Т. е. ти си позволяваш да държиш назидателен тон на приятелите си? Те колко пъти те биха до сега?

Дядо Торбалан

9.   Гледай себе си, пич. Не знаеш на кой какъв му е филма. Кой си ти, че да съдиш? Просто спри да гледаш хората и се радвай на това, което имаш ти.

10.   Вина имат и родителите, всеки трябва сам да се оравя. Трудно е да си купиш сам собствен дом, но пък в един апартамент много хора не е добре. Иначе и ние живеем в една къща на различни етажи.

11.   Не ти влиза в работата да коментираш живота на другите, а още по - малко да ги упрекваш. Гледай своя живот!

12.   Не, не е нормално. На 30 г. съм категорична, че човек трябва да е изцяло самостоятелен. Помощ, само в краен случай на бедствие или при невъзможност да се труди.
Другото уврежда личността, прави я несамостоятелна, зависима, малко като да си здрав, но да ходиш с патерица или да те бутат в количка... пречи ти да развиваш потенциала си и да имаш свой живот. Помощта на родителите трябва да е до време, после само вреди!

13.   Ж32
Аз дори след университета не печелех достатъчно, за да се изнеса от вкъщи. Да покривах си разходите, но за собствена квартира в София нямах шанс. Не съм работила по специалността си не защото не ми харесва или няма работни неща, напротив много ми харесва, но е 2 пъти по-лошо платено от това с което се занимавах.
Намирам тази ситуация за неприятна за родителите и за децата им, които дълго остават при тях.

15.   Еми малко или много си имал късмет да.

16.   Тебе какво те вълнуват другите как и с кого живеят? гледай си там живота и приятелката.

17.   Не е нормално, но за съжаление с минималната заплата за страната трудно се издържа сам човек. Има много хора дори с висше образование, който получават минималната заплата, а много от тях дори не могат да си намерят работа, защото нямат практичен опит. Лично аз съм с бакалавър и с 2 магистратури от т.нар. " елитни специалности", работя по специалността си и взимам 950 лв. нето в София, издържам се сама, но трудно половината ми заплата е за наем и консумативи и мисля да замина в Австрия. За съжаление в България освен в ИТ сектора, ръководните длъжности, работодателите не дават заплати, които да отговарят за нормален стандарт на живот, освен на своите хора. Според мен минималната заплата за страната трябва да е минимум 1500 лв., а не 560 лв., каквато ще от 2019г., при тези цени на храната, консумативите, наемите, за да може човек напълно да се издържа и да не се лишава от нормалните неща за съществуване за сметка на други. За съжаление наистина при тези заплати има много хора, които разчитат все още на родители, роднини или на половинката си. А ти си късметлия наистина, щом получаваш добри доходи! Както се казва, дай божи всеки му!

18.   Да не ти пука за другите.
Ти си знаеш, че си на прав път и се опитай да възпиташ и децата си на труд и самостоятелност за да имаш спокойни старини и да се гордееш с тях!

19.   Какво друго можем да ти кажем освен едно голямо Браво, а приятелката ти е късметлийка, ако си и свестен човек. Моя приятел е на 29 и все още нищо не е постигнал, нито жилище има собствено, все му било трудно на работа ту напуска, ту почва нова работа, съответно не може да израстне, един некъдърник, ако го издържам аз ще му е най-добре, една сметка в ресторант не е платил, кола няма. Сериозно обмислям дали да не го напусна, жал ми е единствено, че е свестен човек, не е лош, но човек трябва да се труди и да успява.

20.   Малко си мисля, че темата е фейк. Ако се чувстваше пълноценен и успял, нямаше да търсиш affirmations тук, където очакваш само евала.
За протокола: приветствам самостоятелните и успешни хора, просто си мисля, че те няма да тръгнат да пишат такива глупости тук.

21.   Ти нали си се "оправил" в живота, какъв ти е проблема кой с кого живее тогава? !? Очевидно имаш някакъв вътрешен конфликт за решаване

22.   Нормално е и не си прав да упрекваш никого.
Първо да кажа че животът си съм си го уредил сам и съм доста по възрастен от теб на 50г.
Та на въпроса, нямаш право да упрекваш никого за неговия избор или състояние, дали ще се справя сам или не, си е негова работа, можеш само ако вземе да ти се оплаква че няма пари и как родителите му не му помагат достатъчно да му кажеш че ти си се справил сам без помощ от родителите си и че пътят за справяне сам е труден, но не невъзможен.
А причината доста млади да не се справят сами в живота са техните родители. Дали не са ги възпитали правилно, дали са им предали лоши гени на простоватост, дали са ги глезили пак в тях е вината. Усърдието у хората се получава чрез възпитание, борбата за по добри оценки и знания в училище на децата също е резултат от възпитание, глезенето също е резултат от вид възпитание. Така че родителите когато са грешили прекалено много в възпитанието на децата си е нормално да си ги търпят до дълбока старост, а децата навършили 18-20г с ниско образование и невъзпитани на самостоятелност е нормално да се надяват на родителите си макар да са на 30 и нещо.
И последно разбира се че на теб ти е било по лесно и твоето се дължи на късмета да попаднеш на добри родители, които са успели да те възпитат, да те образоват, да ти покажат пътя за развитие и да ти дадат увереност че ще се справиш, сега най вероятно те подкрепят в начинанията /морално и емоционално/ дават ти кураж и т. н. Запитай се дали би се справил така успешно, ако беше попаднал на родители, които не знаят как да възпитават и са те глезили от малък или са правили всичко вместо теб и не са ти дали шанс да се научиш примерно.
Познавам хора на по 20г които не могат да държат правилно нож и не могат да си нарежат пържолата, защото винаги е имало кой да им я нареже и никога не им е давано шанс да се научат, под претекст за да не се порежели и да не се мъчили. Деца в трети клас които не могат да си завържат връзки на обувки защото винаги е имало кой да се наведе да им ги върже или винаги са им избирани обувки с лепки за да не се мъчат.

23.   И теб какво те засяга как живеят другите...

24.   Браво за постигнатото от материална гледна точка. Обаче по менталния път имаш да вървиш още. Дори приятелите ти сами да са си "виновни", не виждам да е твоя работа да ги "упрекваш".
Пожелавам ти духовно израстване през новата година!
Ж

25.   Описваш себе си като старателен, умен и трудолюбив човек - браво за което.

Описваш "много от приятелите си" като мързеливи търтеи и използвачи - това е доста кофти за тях.

Но всичко това са просто твои думи.

Обективно погледнато, на първо място е странно, че подбираш подобни приятели. Този избор говори за теб много повече от начина, по който се самоописваш (не те виня, все пак в днешно време всеки си е собствен PR).

На второ място, какво толкова те дразни и смущава у другите? Защо ги разнищваш с такъв интерес?

Може би търсиш сравнение, очаквайки да ти кажем, че колко по-добър си от своите приятели (а това не е съвсем приятелска постъпка). В такъв случай е добре да приемеш, че вече не сме в училище. Ти сам си пишеш оценките, не е нужно някой да те аплодира и да те поощрява на всяка стъпка в живота.

А може би завиждаш на своите приятели за свободата или за нещо други и ти се иска да не беше толкова последователен и изпълнителен? Тогава просто му отпусни края, без да изпадаш в крайности.

Не забравяй, че животът не е лек и понякога може да работиш на 3 места, докато учиш, да завършиш с отличие, да се трудиш по 10 часа на ден и пак да си затънал в дългове. Което временно може да те подтисне и да те накара да спреш да се бориш. А някой друг, чиито родители са му осигурили спокойствие, помогнали са му с таксите за университета, за да не се преработва и отчайва от живота още на 20, пораства и забравя откъде е тръгнал - почва да убеждава себе си и света, че всичко е постигнал сам.

Успехът на 30 рядко се дължи на собствените ни сили. Аз самата също съм на 30 и ти го казвам. Уважавай умните хора, които не са имали твоя и моя късмет и воля. Защото тези твои приятели можеха да са ни шефове сега :)

И запомни едно - повечето хора предпочитаме да имаме приятели, които макар и да са мързеливи, ни приемат за равни и не се състезават с нас. Да няма напрежение. Никой не обича онези, които се фукат, поучават и все гледат в чуждата паничка.

26.   Брат, какво се занимаваш с глупости. Карай си живота и всеки да си носи кръста.

27.   Защо изобщо си приятел с тези хора? Познавам разни от "типажа" и може би 1/20 е читав човек, а останалите са все разни мрънкачи. Направи си услуга и си намери други приятели.

28.   От авторката: Наистина, много ми се иска да си взема един фотоепилатор, но нямам такава възможност, то с този студентски живот...
А иначе да, ходила съм и на гинеколог-имам и поликистозни яйчници, но много леко.

29.   Животът не е само труд. Понякога нещата опират и до късмет. Замисли се колко неща в живота ти са се стекли поради чист късмет - къде си се родил, кои са родителите ти, в какво училище си учил като малък. Все неща, които са много важни, но не зависят от теб. А понякога и чист ситуационен късмет - работното ти място се е освободило, за да кандидатстваш ти. Да, ти си учил здраво 4 години примерно, за да можеш да го работиш това, но точно в онзи момент твоето сегашно работно място е можело да бъде заето и т. н. Малко опростени примери, но схващаш идеята. Не всичко е здрава работа, труд, постоянство и бла-бла. Понякога има и доза шанс.
Явно търсиш валидация, да ти кажем браво и да упрекнем приятелите ти. Ами, браво. Хубаво е, че си самостоятелен. Но това не ти дава право да съдиш никого, още по-малко да им даваш непоискан акъл.
Иначе е странно, че се движиш с по-малко успели от теб. По принцип повечето хора се движат все със себеподобни - близки до тях като интелект, като начин на живот, като доход, интереси и т. н. От една черга, дето се вика. По-добре си намери приятели, които не те дразнят с начина си на живот и сте по-близки в гореспоменатите отношения. Иначе попадаш в капана да се движиш с хора, които чувстваш, че са "по-долу" от теб, съответно си помпаш самочувствието като се сравняваш с тях, но това помпане е фалшиво. Има една приказка - ако си най-умният в една стая, значи си в грешната стая.

30.   Завършил си с с висок успех и пишеш "живея с приятелката МИ"!?

32.   Предвид коментарите, явно хората в темата са професионално нереализирани/живеещи с родителите и 100% злобни и завистливи. В крайна сметка от нас си зависи каква специалност ще завършим, каква работа ще си намерим и къде ще живеем. Продължавам да се изумявам как хората като видят някой успял вместо да се вдъхновят и да се опитат да са като него, завиждат и злобеят по негов адрес и омаловажават постиженията му.
Авторе, така се прави, браво на теб. Предвид коментарите, предполагам, че ти е станало ясно, че няма нужда да се хабиш да помагаш на подобни дребни душички. Аз лично не бих дружала с хора, които не са на моето ниво - виждаш какъв е резултата.

33.   Как живеят хората си е тяхна работа и всеки си има някакви причини. Мен лично не ме засяга кой, при кого и с кого живее. В България при средна заплата 800-1000 лева, да имаш собствено жилище от нулата си е направо невъзможно. Аз, благодарение на Бога успях много бързо да се развия професионално и да достигна прекрасни доходи. Има обаче много други хора, които са не по-лоши специалисти, но получават по-ниски заплати просто, защото у нас хубавите работни места са малко. Някои пък не гонят успешна кариера и предпочитат да получават по-малко пари, но пък да имат повече време за семейството си, което си е напълно нормално. Примерно, аз сега по празниците не мога да си слея почивните дни и да ми се получи една хубава, дълга отпуска. Просто работата ми не го позволява, но пък се радвам на хора, които го правят. Нека всеки да си живее както му е добре. Щом не пречи на останалите, не мисля, че има проблем.

34.   Мда н30, тва е България хд

35.   На мен също ми е правело впечатление, че прекалено много хора на 30 и нагоре разчитат на родителите си. И не, не говоря за хората, които са принудени да го правят на някакъв етап от живота си, защото аз самия също съм имал такъв, а за тези, които примерно си взимат някаква що-годе прилична заплата, обаче вместо да харчат разумно, да имат някакви планове, те просто си ги харчат за глупости, защото знаят, че мама и тати ще им дадат едни 300-500 лв допълнително и те самите нямат нищо против, защото не осъзнават всъщност каква лоша услуга правят. Това е въпрос на народопсихология, но за мен не е правилно. Не може ти да си здрав прав мъж на 30 и да чакаш майка ти даде някой лев, че да си купш храна, защото твоите си си ги изхарчил за цигари и дискотеки и да нямаш никакви цели и планове.

Същото е с живеенето при родителите. Някои казват, че нямало възможност да се купи жилище. Съгласен съм, че при някои така се е стекло, но има и немалко, които ако не собствено жилище, могат поне квартира да си позволят, но нали е по-лесно мама да ти пере, чисти и готви, тати да ти плаща сметките храната и сметките, а твоята заплата да я харчиш за някой "звяр", с който да дрифтиш всяка неделя на полигона.

И не, мен не ме е интересува кой как живее, аз си живея моя живот, но мнението ми е, че такива хора са инфантилни и са прекалено много тук.

36.   Дам, аз съм в същото положение. И аз имах късмет - изразява се в това, че на 18 си хванах багажа и заминах в София да уча, живях по общежития и квартири, ядях на студентски стол при лукс, а иначе карах на филии с пастет, взимах стипендии (бг и европейска) и работих лятото по 16 часа на ден, за да имам някой лев зимата. Сега имам добре платена работа, купих си апартамент на ипотека и ще се омъжвам. Приятелчетата, които си останаха в родния град, живеят с родители или ги точат за пари при все че тяхните отиват за цигарки и кафета. Естествено завиждат на служебната ми кола, но и за тях съм изкарала късмета, който те са нямали :).

37.   Хм №36 бъди благодарна на съдбата и късмета си че въобще си имала багаж и собствен сак в който да го сложиш. Бъди благодарна че си имала родители да ти предоставят документи за дохода си за да бъдеш приета на общежитие, бъди благодарна че си имала шанса да имаш начален капитал за пастет и такса за кандидатстване. Бъди благодарна че въобще си попаднала на родители които са те научили как да учиш и на трудолюбие, колкото и да не ти се вярва повечето от хората които обвиняваш, че ти завиждали са нямали късмет.
Аз съм №22. Започнах работа едва навършил 15г, изкарвах си пари за дрехи и храна сам, никога през живота си не съм получавал джобни пари от родители, когато на 18 завърших средно с оценка 5,50 нямах пари за 150км път да отида да кандидатствам в университет, камо ли да си платя таксите. Имах шанса баща ми да харчи парите си по жени, а майка ми да е истеричка работеща за минимална заплата която не я интересуваше дори дали е платен тока, а харчеше парите си само за себе си. Майка ми е жена която редовно й се случва да си купи букет цветя, на себе си, с последните си пари и да се прибере да стоим двамата гладни, да се наслаждаваме на букета, а аз бях само на 9г. Всъщност се изнесох у приятели в съседен блок още на 17г, в къщи не можеше да се живее и да ти кажа ли, нямах сак за дрехи, нямах и какво да сложа в него, сложих просто в една найлонова торба единственото си яке и една анцугова долница. Разбира се когато дойде време казах на нашите че искам да уча висше и какво бях избрал, реакцията им бе че те пари да издържат висшист нямали, пък и те като не били висшисти не били умрели. Представи си №36 има и такива родители и да допълня едно дете съм да не вземеш да предположиш че имам братя или сестри. И живота ми се стече така че от 18г възраст живях на квартири, които си плащах сам, за учене пари нямаше, затова изучих няколко занаята работейки, ожених се, купихме си апартамент, гледаме си децата. Ако питаш за нашите те все още живеят в общинско жилище на нисък наем и чакат да си купя нещо ново да им дам старото, последно си купих диван, майка ми се радваше повече на стария, от колкото жена ми на новия.

38.   Абе хора, аз ли много съм пил по празниците, други ли, но ето какво забелязвам- авторът се представя за мъж, под номер 28 пише АВТОРКАТА, по съвсем друга тема, а с нейния ХАШ по тази тема коментира номер 4. Май модераторите не са изтрезнели още.

39.   38, явно не си изтрезнял още, щом не можеш да се сетиш, че просто момичето е объркало темата. То е близко до акъла, ама ако си трезвен.

Колкото до модовете - те може да са одобрили темата няколко дни преди това и да не мислиш, че помнят всички теми, че да знаят автоматично дали даден коментар има общо с темата. Те просто проверяват коментара и ако няма псувни го пубуликуват. Да не мислиш, че при одобряването на всеки коментара четат наново темата, за да си я припомнят? Ако е така, колко време ще одобряват всеки коментар? А може и изобщо темата да не е одобрена от същия мод.

40.   Нимер 37, благодаря за романа, само че никъде не съм казала, че съм получила и 1 лев от родителите си. Ставаш за посател на измишльотини.

41.   Ако видите графата, на демографският "ръст" на България, може би ще ви щракнат 2-3 неща в главата:

https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Bulgaria#/media/File:Bulgaria-demography.png

В Пловдив - свестен апартамент е 160 000 лева, но банката ми искам МИНИМУМ 25% първоначална вноска и по 800 лева на месец след това.
Същия апартамент е поскъпнал 4 пъти за 15 години, а инфлацията за периода няма и 80%.
Родителите ми - двама учители с по година стаж успяват да си позволят къща през 88-а година, която изплащат до 95-а година, благодарение на "социалистическата политика". Днес, въпреки че са по институциите и че заплатите им са по 1000 лева чисто, което доста над средното за страната, дори ще бъде много трудна инвестиция за тях, а къщата е просто абсурд.

Познавам точно 10 набора, които не са деца на мутри и политици, които имат собствени жилища, къде на изплащане, къде тяхна собственост, които не дойдоха от баби, дядовци, починали родители или особено големи финансови инжекции от роднини. От останалите над 200 човека, не виждам, как със запалти от 800 до 1600-700 (много висока заплата за региона), ще успеят, да напуснат родителите или квартирата с 4 други души в близките години ...
Не всеки може да е в топ 5% на икономическата пирамида, но за съжаление в момента, само това ниво, може да ти помогне, да си осигуриш жилище.

42.   "а с нейния ХАШ по тази тема коментира номер 4"

Някой има мнооооооого свободно време :)

43.   Цяла тема само оправдания. Който иска да е в топ 5%, пътят е един - местиш се в друг град с повече работа, учиш и работиш. Много хора съм чувала да се оплакват от ниските си заплати, но като им кажеш да се преместят, да учат или да си намерят работа, носят от 100 кладенеца вода защо не да го направят. Вие си избирате - оправдавайте си се помежду си колкото искате и плюйте по успелите хора. Стивън Хокинг има много хубава мисъл - Обичам хора, които вярват в съдбата и разправят, че всичко е предиоределено, и след това се оглеждат преди да пресекат. Кой каквото си е посял, това жъне. Кой ви спира да живеете другаде, да учите престижна специалност и да имате доходоносна работа? Май комунизма свърши, но ви се иска да не беше, а?

44.   Защо ги упрекваш? Всекиму своето. Остави ги да живеят както им харесва или си намери нови приятели, които са като теб.

45.   Номер 36, и аз на 18 си хванах багажа и заминах в София да уча. И аз живях 5 години по общежития, и аз ядях на студентски стол и карах на филии с пастет, и аз взимах стипендии (бг и европейска). И аз работих лятото (вярно "само" по 10 часа на ден). И смятам, че това е нормално средностатистическо. Изобщо не е някаква саможертва - просто средностатистически живот. С една разлика обаче - сега НЯМАМ добре платена работа. Имам работа по специалността си - юристка съм и вземам 780 лева чисто. Много от колегите ми работят на сходни длъжности и за подобни пари. И така, едва ли ще се омъжа, защото с приятеля ми едва заделяме пари за кино веднъж в месеца, след като си платим наема за квартирата, тока, телефоните, храната и всичко останало. И въпреки това сме щастливи хора. А що се отнася до приятелчетата, които си останаха в родния град - животът си е техен. Не мисля, че е нормално да ги критикуваме и да се мислим за по-специални заради усилията. Все пак може би ние сме глупачки, а не те. Да, някои завиждат на това, че живея в София и че работя длъжност, чието наименование звучи що-годе прилично, само дето нямат представа що за живот е това. Не се оплаквам, изобщо не водя лош живот, харесва ми да помагам на хората, харесвам работата си. Не бих я заменила за никоя позиция в лъскав кол център или в безсмислена куха PR агенция например, но тя определено не е мечтата на повечето хора. Така че не ме убеждавай, че всичко зависи от собствените ни усилия. Има още много много фактори. А хората, които са избрали да лежат на гърба на родителите си, са проблем единствено на своите родители и на пенсионната система, до която едва ли някога ще се доредим така или иначе

46.   Въобще не разбрах защо се разправяш с другите и им обесняваш как да живeят :DDDD Изживяваш се като комунистически лидер - диктатор явно или мирови съдия в американски филм, сочейки с пръст горките нещастници, имайки глупостта да те нарекат приятел! И каква ти е реалната цел на този пост - да те похвалим и да те потупаме по рамото, че си самостоятелен ли? Ами ето - хвалим те! Сега спи спокойно. Край на темата.

47.   Аз продължавам да не мога да разбера някои хора, какво ги интересува живота на другите, къде живеят, с кого живеят и какви коли карат. Това си е техен избор. Не на всеки върховната цел в живота е да кара служебна кола или да живее в София. Според мен, особено за семейства по-малките градове са много по-удобни и уютни. Щастието не е нито в парите, нито в почивките, нито в лъскавият живот. И преди някой "капацитет" да е гракнал, че съм от онези, дето носели от 9 кладенеца вода, ще кажа, че не съм. Изкарал съм достатъчно пари, за да мога да си живея спокойно, че и отгоре. Не си пъхам носа в чуждите работи обаче, и не изпадам в екстаз от факта, че някой ми бил завиждал за това или онова. Кариерното развитие за болшинството хора е свързано с много работа. Не, че няма и изключения, но те не са много. За да стигна, където съм, първо ми е помогнал Бог, защото без Неговата благословия нищо не става и второ, жертвал съм голяма част от свободното си време. Познавам доста хора, при които положението е абсолютно същото. Мога да дам пример със семейство, в което и двамата имат доста високи доходи, около 15 000 лева месечно. Като им се добавят служебните коли, бонуси и т. н., може би надхвърлят 25 000. До тук супер. И двамата обаче са много заети и нямат време да се порадват на тези пари, че даже и на себе си. Почивките им са по няколко дни и през тези няколко дни много често работят в хотелската стая. Нищо, че са в най-скъпите хотели. Детето им я ги види, я не. Те самите едва се виждат. Изобщо семеен човек подобен ритъм е просто убийствен. Можеш да го правиш, но определено време. След това трябва да отпуснеш газта, просто няма смисъл. Колкото до това как някой се изказа, че на 18 се бил отделил от родителите си и не бил искал от тях 1 лев, заминавайки да учи. Съветвам да понамалим малко изхвърлянията, понеже тук четат и не малко хора, които са минали по същият път. Почти невъзможно е да излезеш от гимназията и без помощ от някъде да отидеш да учиш в друг град. Едно елементарно подаване на документи и кандидатстване, като събереш всички свързани разходи, излиза хич не малка сума пари. Да не говорим за плащане на семестри, учебници, общежития ( за квартири съвсем ), транспорт, храна и куп още разходи. Освен това всички сме работили лятото по много, но с основно неквалифициран труд нямам как за няколко месеца да покриеш цялата останала година. Живейте си живота и му се радвайте.