Зъбни импланти - цени

Коментари

Добави Коментар!

6.   1, и защо точно раждането да е смисълът на живота на жената??? Пълни глупости. Смисълът на живота е да го живееш, както ти харесва, без значение дали си мъж, или жена. Все пак имаш само един. А "борбата за власт, кариера, образование и т. н си съвсем в реда на нещата. Жените с нищо не са по-малко от мъжете, освен по килограми, в повечето случаи. Какво е това вашето задръстено мислене, не мога да ви разбера. Не ми се пише дълго, надявам се да осмислиш думите ми.

7.   Знам, че много хора ще те убедят, че желанието ти е супер, но съветът ми е да изчакаш поне няколко години. И не, не става дума за пари, а за емоционална зрялост! Като човек сключил брак рано, а и имам и още много приятелки, които се омъжиха или родиха рано мога да ти кажа, че нито една от нас не успя да си запази връзката, просто защото на 20 години не си емоционално готова за такава отговорност. Е, ако мечтата ти е да си самотна майка, тогава няма проблем, но ако искаш стабилна връзка и съпруг с който заедно да отгледате децата си, по-добре изчакай още малко. И на 25 няма да ти е късно за деца, но ще ти понатрупала още малко жизнен опит, който ще ти е много полезен.

8.   Еми момиче, при теб се преплитат 2 ситуации, които водят до въпросните желания - от една страна ти е писнала този променлив начин на живот, и искаш нещо по-постоянно, като в съзнанието си си го обвързала с мъж в живота си. От друга страна си заможна и материалната страна на нещата не те притеснява.
Не виждам нищо страшно и ненормално, само не бързай да се хвърляш на врата на първия - опознайте се първо. От друга страна бих ти казал да внимаваш в един момент да не решиш, че не си се наживяла, ама сама казваш, че не си купонджийка.
Честно казано много ти се радвам, ама съм стар за теб :)

9.   Здравей, аз съм мъж на 20 години, съвсем скоро правя 21. И аз исках да имам жена, семейство и дете/деца, но вече почти съм се примирил, че няма да изпитам това щастие. На два пъти две същества от женски пол, да ги наречем условно „жени“, макар да нямат нищо общо с това понятие, се подиграха много жестоко с мен, както и да е, няма значение. Изглеждам сравнително добре, не съм манекен, но изглеждам доста прилично, да кажем по скалата от 1-10 съм 8. Много интелигентен съм, без да се хваля, защото не е редно, но съм над средното статистическо ниво. Причината да не съм изпълнил мечтата си е тривиална и добре позната в човешката история - не мога да се конкурирам с тузарчетата, които нямат нищо в главите и сърцата си, но имат много по-дълбоки джобове от моите... Та както и да е. Не пиша тук с идеята да търся съжаление, нито пък с идеята, че ще ти стана съпруг. Просто исках да ти кажа, че темата ти ме впечатли наистина много, ама много. ВСИЧКО ТИ Е НАРЕД! Нормално е да искаш дете. Това е дълбоко закодирано в нашата дезоксирибонуклеинова киселина, която всички знаят под името ДНК. Това е най-нормалното нещо на света, да искаш любов, да искаш да дадеш нов живот. Това е смисълът на битието. Искрено ти пожелавам да успееш, аз не успях, поне досега.

Sic transit gloria mundi!

10.   Интересувам се от контакт с теб - да се запознаем и потенциално да се съберем. Как да се свържем?

11.   Съвсем не ми се струват абсурдни желанията ти и дори им свалям шапка. Няма нищо лошо в това да искаш семейство, партньор и дечица няколко години след самостоятелността. Това че повечето искат да се "наживеят" първо, а после да мислят за нещо с някой друг, изобщо не значи, че това е някаква норма или, че така ТРЯБВА. Напълно нормална си и даже ми се ще да имаше повече баланс в бройката хора като теб срещу бройката хора, не готови за сериозност до 30 годишна възраст.

12.   При мен тези желания започнаха, когато бях на 18, точно същите да имам семейство, но знам че няма да се сбъднат никога.
Може би желанието за семейство и деца идва по различно време при всеки. При някои е в ранните 20, в което няма лошо, но и не бързай с изпълнението му.
Изчакай малко, докато намериш подходящ партньор (никога не е 100%гаранция, че е такъв), докато се установиш някъде и си достатъчно ориентирана и по- подготвена в живота.


Black Sabbath

13.   Здравей :) радвам се че все още се намират ТАкива жени като теб..
За жалост и аз съм в положението на номер 9 - с малката разлика че на мен едн жен ми разби всичко за което се сетиш.. Е тя е от тези които искали да живеят пък аз съм този който искаше да я направи кралица(знм че звучи тъпо и нереално ама... ) и така де.. Не вярвам че някога ще намеря човека...
На теб мога д кажа да не се притесняваш според мен си си 100% наред просто както казаха и преди мен намери правилния човек. Успех
М24

14.   1, смисълът на живота на жената, в никакъв случай не е да ражда, а да живее както намери за добре, стига да не пречи на другите и да не е курва. Пък това дето спомена за образованието и кариерата, направо ме изуми. Как може да разсъждаваш толкова нелепо?! Жените заслужават шанс за образование и реализация точно толкова колкото и мъжете. Не мога да повярвам, че има хора с толкова неандерталско мислене в 21 век. (Визирам теб)

Ж, 21

15.   Бих казала, че си късметлийка и на твое място веднага бих постъпила така, щом намериш правилният мъж, задължително създай семейство, ако аз имах финансовата възможност, определено щях да го направя, но да продължа да се развивам през това време. Давай момиче, бъди пример за младите жени в България!

16.   Желанието ти да имаш семейство е повече от нормално! Това е най-ценното в този живот. Напомняш ми много на мен самата (с тази разлика, че нашите не са богати) - винаги съм била трудолюбива, ученолюбива и доста по-мъдра от връстниците си. Никога не съм правила глупости и не съм действала безразсъдно. За мен това да създам семейство беше мечта номер 1. Винаги съм вярвала в голямата любов. Е, с първата ми връзка нещата не се получиха, защото ни разделяха прекалено много неща. Но на 25 се омъжих за вторият мъж в живота ми. Много се обичаме (все още), но и винаги сме спорили ужасно! Заедно сме вече 10 години, имаме и две деца. Нещата вървят горе-долу нормално, но понякога се чудя защо трябваше да бързам толкова с това? Не успях да се наживея, т. е. не да спя с повече мъже, нито да ходя по купони, но мечтаех много да пътувам, да работя сред повече хора, да изкарам курсове по рисуване и други такива неща. Мислех си, че след като създам семейство, ще мога да направя и всичко останало, но сега имам чувството, че вече е късно, никога не ми остава време за мен и моите желания. Винаги Първо са децата, техните нужди, а и, домакинската работа няма край. С мъжът ми постоянно спорим за почти всичко, най-вече заради парите - не остават излишни.
Като бях още в 10 клас ми откриха поликистоза на яйчниците и докторите постоянно ми казваха, че няма да мога да имам деца. Много страдах заради това и можеби и затова избързах с децата (макар, че и двата пъти забременях от първия опит).
Сега съм на 32, все още имам толкова много мечти и планове, но имам чувството, че никога няма да мога да ги осъществя. Как да оставя двете си деца и да тръгна да обикалям света? Мислех си, че още съм млада (до преди 3 години всички непознати ме бъркаха с ученичка), но днес дори по телефона винаги ми казват госпожо, а като се погледна в огледалото виждам една уморена и изтерзана леличка.... Да, имам семейството за което мечтаех, и се раздавам за него докрай, но имам чувството, че моят собствен живот е приключил!
Та, с моята история искам просто да ти дам съвет - Не бързай с нищо! Всяко нещо с времето си! Радвай се на живота си, такъв какъвто е сега, защото може всеки момент да се промени. Когато най-малко очакваш, тогава ще срещнеш човека за теб. Но преди да създадеш семейство, трябва да си убедена, че си намерила точния човек, който ще те подкрепя винаги, независимо от всичко. Не се тревожи за децата - когато с цялото си същество си готова за дете, Бог ще те благослови и ще ти го даде. Просто не се отчайвай и живей живота си пълноценно, докато дойде това време. Сега ти е времето да живееш за себе си и да сбъдваш Твоите мечти. Успех!

17.   Момиче, моят съвет е да не се заробваш толкова рано. Само на 21 си, сега е времето да си поживееш, да пътуваш, да сменяш партньори, за да намериш най-добрия за теб. Останалото ще го имаш като му дойде времето, хомота ще го влачиш цял живот. Така че, поживей си сега, за да не съжаляваш после!

18.   Аз съм мъж, от най-хубавите, и никога, ама никога не бих взел със себе си момиче, което се е "наживяло", сменило е N партньора и си е пропиляло едно от най-ценните съкровища - младостта. А за другото - бракът не е робство, а е разпределение на ролите. Жената ражда децата и се грижи за тях и за дома, а мъжът ходи да бачка и да си жертва живота. Аз всеки ден се питам за каква жена бих си жертвал живота, и ви уверявам, че това не включва "наживяла се", "поживяла си", стара мома. Бих се раздал на момиче с порцеланово лице, да сияе като звездичка.

19.   До 18. Никой не ти пречи да си търсиш девственица. За всеки влак си има пътници. Твоята представа за живота нас не ни задължава с нищо. Ние пък искаме да се забавляваме, докато сме млади и можем.

21.   Всеки има различна представа за живота. И а на 20 години исках да имам деца. Бях влюбена в човека, но той се оказа женен и така ме излъга. Намерих си друг. Родих на 25 г. И следващото на 32. В днешно време няма точна формула кога ще се ожениш и родиш. При много от жените това става около 30г. и след това. Нещата ще се наредят. Оставам с впечатлението, че се притесняваш за гинекологичното ти здраве. Ако е това и това в днешно време не е невъзможно. Хареса ми, че си зряла за годините си. Пожелавам ти успех!
Ж. 32г.

22.   Намирам желанието ти за съвсем нормално. Не мога да разбера съвети от типа - рано ти е, поживей си още малко, не се заробвай. За мен семейството е нещо прекрасно, не се чувствам заробена с нищо. Живея си живота заедно с мъжа ми.

23.   Абе тука изобщо не става дума за нормално и ненормално. И се обзалагам, че авторката това мноооооого добре го осъзнава.

Знаела си е, че пускайки такава тема ще получи нещо като.. най-общо казано 'браво, много си нормална, точно така трябва и. т. н. '.
Точно както един ученик-зубрач осъзнава, че като се похвали на.. някой семеен празник, на който са се събрали маса роднини, каже: 'Аз този срок го завърших с 6ци по всичко, само по физическо ми писаха 5', ще му се каже: 'бравоо, ти си много послушно момче и ще станеш... голяма работа и. т. н. ' Също така е много вероятно някой да му се изкаже в някакъв такъв надрискан дъртачески стил като коментари 1 и 2.

Иначе доста сериозно го има и вариантът темата да е пусната от някой от върлуващите из този сайт чичковци и дядковци, с цел да 'проучават' 'общественото' мнение ;)

24.   Както каза някой по-горе, 21 е ранна възраст за семейство. Имай си връзка, радвайте си се един на друт, трупайте опит. На 21 човек е още дете (емоционално). Рядко са случаите на успешни семейства започнали на тези години (въпреки че познавам поне две такива).

25.   до 24. Не съм съгласна изобщо с мисленето ти. Едно време жените на 21 г. вече са имали по 2 деца и никой не им е казвал нищо. И освен това на 21 г. жените вече са пълнолетни и имат право да се женят и да раждат. На 21 г. жените не са "деца", ами са жени. Деца се казва на някои, които са на 11-12 г. Нашите баби са се женели по на 19-20 г., не са се развеждали и са имали успешни семейства. Така, че това не е до възраст. Не мога да разбера защо хората в днешно време имат такива разбирания и забраняват на жените да раждат млади, дори и да са пълнолетни. И освен това ти не си никой, за да забраняваш на тази 21 г. жена да става майка, щом иска. Нямаш право да се бъркаш в живота на другите. Омръзна ми от този глупав български "морал". Според мен е много по-хубаво да родиш млада на 20 г. отколкото да родиш на 35-40 г. и цял живот докато станеш на 60-70 г. да гледаш деца и да не може да починеш и да си видиш старостта.

26.   Едно време животът на жените е бил много по-хубав. Жените тогава са имали много повече права, отколкото сега. Имали са право да се женят млади по на 19-20 г. и никой не им е казвал нищо. А сега им потъпкват правата и им забраняват да раждат млади, въпреки че са пълнолетни, защото според тях на тази възраст те са още "деца". И какво? По тази логика и според днешния "морал", тогава жените до 30-40 г. изобщо не трябва да си имат приятел ли? Те трябва да останат неомъжени и бездетни за цял живот като монахини ли? Трябва да пазят целомъдрие до 30-40г., а защо не и за цял живот. Защото такъв е днешният "морал", такива са българските разбирания. Жените в България нямат никакви права, нямат право да се женят, нямат право да раждат. Моят съвет към авторката е да си живее живота според нейните разбирания, а не да обръща внимание на хората, защото те не могат да разберат, че най-важното нещо и най-голямото право на жената е да стане майка и никой няма право да й го отнема.

27.   На авторката ще кажа, че е много по-хубаво да родиш дете на 20-21 г., отколкото на 35-40 г., защото колкото по-млада родиш, толкова по навреме ще си изгледаш детето и когато станеш на 45-50 г. вече ще е голямо. А, ако родиш на 35-40 г. трябва да гледаш дете до 60-65 г., а на тази възраст жената вече има нужда от почивка. Според другите коментатори жената на 21 г. е още много млада и не е готова за семейство. Според тях жената до 30-40-50 г. не трябва да си има приятел ли? Една жена в днешно време трябва да пази целомъдрие до 35-40 г. ли, защото ако роди преди тази възраст е едва ли не неморална. Да не би нашите баби като са раждали на 19-20 г. да са били неморални. Всяка жена си има неин живот и сама трябва да реши кога да роди. Никой няма право да забранява на жената да ражда млада и да я кара насила да живее като монахиня и да ражда след 30 г. Стига с този криворазбран морал!

28.   до 24 На 21 г. жената не е никакво "дете". На тази възраст жената е вече пълнолетна и голяма и ако си чел законите сигурно знаеш, че по закон хората имат право да се женят и да раждат деца след навършване на пълнолетие. Дете се казва на момиче което е на 10-11 г. Според теб жената може и до 50 г. да е "дете", но не е. Според теб щом на 21 г. жената е "дете" по твоята логика не трябва да си има приятел/ка до 35-40 г., така ли? Трябва да пази целомъдрие като монахините ли? Трябва да се лиши от всичко в този живот, не трябва изобщо да се жени, не трябва да има деца и трябва да умре самотна и нещастна. Ако аз бях на мястото на авторката и някой ми каже, че на 20-21 г. съм "дете" и ми е рано за деца щях да се обидя и ядосам много, защото съм пълнолетна, живота си е мой и никой няма право да ми се бърка. Това за мен е обида към младите жени, които искат да станат майки.

29.   Здравей и от мен!
Съвсем нормални неща искаш.
Аз съм на 21год. и преди 2 месеца родих. Момченце. Прекрасно. И това е най-най-хубавото нещо, което съм правила! Няма друго такова щастие. Сега съм още по-мотивирана да се развивам и да правя всичко за семейството си.
В днешно време според мен е по-трудно да намериш сериозен човек, с когото да създадеш семейство. Масово след появата на детето всичко се съсипва, масово се развеждат и масово децата живеят само с майките си, което за мен е ужасно. Аз съм дете на разведени родители и точно това е, което не искам да се случва при моето и ще му дам детството, което аз не съм имала. Малко се отплеснах де ама да си кажа..
Аз много вярвам в съдбата и че каквото ни е писано това ще стане. Живей си живота и когато трябва ще се случи. :)

30.   Ами ориентирай се към 29 годишните. Защо трябва с някой на твоята възраст да се занимаваш?

31.   Еми логично е защо - защото мъжете умитат по-рано от жените. Стига сте (се) пробутвали мъжете в по-напреднала възраст.

32.   24 съм. Към всички които смятат че на 21 не са деца - това че имате чифт гърди, редовен цикъл и в закона е разрешено, не ви прави годни да отглеждате поколение! Емоционално и житейски не сте готови за това. Да припомням ли че на 21 множеството млади хора все още ходят на училище? Нямат работа, нямат приходи, нямат жилище не са се сблъсквали истински с живота, не са се научили да оцеляват. Разчитат на 90% на родителите си. На 21 всяка една от горните трудности е предпоставка за разбиване на семейството. На 21 човек се чувства в началото на живота си, всички врати са отворени за него, живее му се, забавлява му се (нищо чудно, след толкова години учене, задачи и домашни). Едва ли му се поемат отговорности за семейство.
Към тези които искат да живеят като бабите си - ами явно като тях не сте завършили дори и 3-ти клас, всеки ден ставате в 4 часа да ходите на нивата или да доите кравите и като цяло, на 21 нямате никаква друга переспектива за развитие освен да се размножавате (че дори ви е късно). После сигурно раждате до откат, поне 7-8 деца, па барем някое се окаже по-жилаво и оцелее. Айде стига глупости!
Накрая само ще кажа на засегнатите злобарки - който не иска чуждото мнение, не задава въпроси, нали така!
Към авторката - живота си е твой, прави каквото си искаш. Само че трябва да си готова за последствията. Има малък шанс да намериш някой който е готов да създаде семейство с теб на тия години, но шансовете за това вероятно ще са по-големи на 25. А и както казах преди - ако имаш връзка, опитай първо да я тестваш - излезте да живеете самостоятелно, без помощ от родителите. Тогава ще разбереш дали си готова. Във всички случаи ще ти е полезно. Ако се получи - действайте!

33.   До 26. Много тъпо изказване. Преди години жените не са имали никакви права! Да припомням ли кога е разрешено на жените да гласуват? Да припомням ли защо се празнува 1-ви май (жокер - не е комунистически празник! )? Едно време жените са ги крадяли, продавали и женели невръстни, единствено заради материални облаги или за положение. Не само че са им казвали нещо, а не са им позволявали да имат собствено мнение. Изобщо не са имали думата (като се замисля понякога - и с право). Раждали са рано щото не е имало контрацептиви, и са раждали постоянно - изобщо не са имали шанс да се огледат. Докато родят едното и пак бременни. Докато кърмят едното, бършат сополите на другото. Умирали са дори по време на раждане.
Явно много ти се иска да живееш по това време.

34.   Няма нищо лошо в желанието ти, стига да намериш човек, който иска същото. Човек, готов за съжителство, брак и деца. Много млади мъже се плашат от идеята да са семейни, да живеят с някоя, от сериозна връзка като цяло. Може много да ти говори колко те иска и е готов, но вътрешно ще иска да избяга. Получава се така, защото искат още да си поживеят, да не се съобразяват, да са свободни. Получава се лек парадокс- ти искаш сериозна връзка и му намекваш за нея, той пък се плаши и бяга. Много е относително на каква възраст са готови, защото може и на 35 да са, и пак да не искат. Гледай да е самостоятелен, да има постоянна работа, и ако може да живее сам на квартира. Така шансът да не зависи от родителите е по-голям, пък и ще е свикнал да се справя с домакинство и прочие. Важни са и отношенията с родителите, колко се допитва до тях, какви са им отношенията. Не ти трябва мъж, който не се разбира с техните и са вечно скарани. Неговите родители в такъв случаи няма да са ви опора, и няма да се грижат за вашето дете, всичко ще легне на твоята страна. Не ти трябва и такъв, който пък е като залепен за тях. И в двата случая ще си нещастна. Трябва ти някой стабилен, узрял и отговорен, който зачита мнението на родителите си, но не и само да се ръководи от него.

35.   до 33 Написах това, защото съм чувала за много жени в днешно време, които искат, а не могат да създадат семейство и да станат майки. Нямат късмет да се омъжат и им е мъчно, че нямат деца. Не знам какъв е бил животът на жените едно време, но според мен тогава сигурно жените са имали по-голям шанс да се омъжат и да имат деца. Тогава по-лесно са се създавали семейства. Според мен за една жена най-голямото щастие и радост в живота е да стане майка. А жени, които не са станали майки са загубили много-не са гледали деца, не им са се радвали, няма да видят и внуци. Ще си останат да си живеят сами. Но животът на всеки си е негов, всеки сам си преценява как да го изживее.

36.   до 32 Написах така, защото според закона на 21 г. хората са пълнолетни и имат право да се женят. И освен това много хора сега живеят без брак. Според мен ранна възраст за деца е, когато момичето е на 15-16 г., защото тя е непълнолетна и е още ученичка. Сега непълнолетни се женят само циганите и те на 14-15 г. вече наистина са деца и са много малки за женене. Аз не обичам да се бъркам в живота на другите хора, защото не искам да ги обидя или пък да ги засегна с нещо. Всяка жена си има неин живот и сама решава на каква възраст да ражда. И освен това това да станеш майка не е нещо срамно и лошо, а е нещо хубаво и добро. Аз знам за жени, които се омъжиха и родиха много млади, но те си гледат децата и аз не им съм казала нищо лошо, защото за мен е грозно да клюкарствам и да се бъркам в живота им. И освен това те сами си гледат децата, да не би аз да им ги гледат, та да приказвам. Животът си е техен. Според мен няма значение една жена на каква възраст е родила, важното е да си гледа децата, а не да ги остави в дом, както правят някои циганки. Аз не съм против младите майки, които си гледат децата, аз съм против "майките", които изоставят децата си. Ако една жена роди много млада след 19-20 г. не е хубаво да й се казва, че още е много млада и не е готова за деца, защото тя може да се обиди и да се засегне емоционално и психически, защото с това, че е родила много млада тя не е направила на никой нищо лошо, за да я засяга по такъв начин. Тя преди всичко е майка и трябва да бъде уважавана като такава. Всяка майка има право да личен живот и заслужава уважение.

37.   Най-обичам когато някой започне да обяснява как прабаба ми се била омъжила на 15, била родила 10 деца и разбира се в живота си дори не била заговаряла друг мъж освен прадядо ми. Супер, ама има няколко малки подробности. През 19 век средната продължителност на живота е била много по-ниска, т.е. въпросните баба и дядо я доживеят до 50-60, я не.
Второ, ок, тя родила 10 деца, ама от тях 3 доживели до пълнолетие.
Трето, въпросната прабаба е ходила на училище до 3 клас, защото и е стигало да може горе-долу да пише и да чете. Останалите неща, като готвене, пране, шиене, предене и евентуално помагане на нивата ги е научавала от майка си.
Колкото до това, че мъжът и бил първият и единствен в живота и, ами нормално. Вие знаете ли за каква обстановка е ставало дума? И че една такава жена, ако се разведе е буквално прокажена? На всичкото отгоре е обречена а умре от глад, защото няма собственост, няма образование, пък и кой ще вземе на работа жена? Та мъжът и да я бие и да я пребива, мълчи и търпи, защото напуснели го е умряла. Семейството и ще се отрече от нея, защото ги е посрамила, в селото ще я гледат на криво и никой чаша вода няма да и даде, ако иде в града пък освен да проси друг избор няма. Така, че много готин живот са имали тия жени, честно. Вечно бременни, напълно зависими първо от баща си, после от мъжа си, без образование, без собственост, без право на мнение, но пък задължени да се блъскат от тъмно до тъмно... е, ако това ви е представата за "идеален" живот, ми моля. Даже училище не трябва да завършвате, че като ще си стоите вкъщи е все едно дали имате диплома или не. Така, че авторке, ти си решаваш, но не мислиш ли, че малко по-разумно първо да си намериш работа, да си стъпиш на краката и тогава да раждаш деца?

38.   до 33 Нямах предвид времето, в което жените са раждали по много деца (тогава живота на жените е ясно, че не е бил хубав), а времето на бабите, които сега са още живи и са по на 80-90 г. (т. е., бабите, които са били млади по времето на социализма). Те са раждали най-много по 2-3 деца, а не по 7-8. И освен това тогава жените не са ги крали и не са ги продавали. Те са се омъжвали по на 19-20 г. по свое собствено желание и за този, когото те си изберат. Никой не ги е женел насила. И щом младите са се искали, хората не са били против те да се женят на 19-20 г. Тогава те са имали бракове и разводите са били по-малко, защото семействата им са били здрави и са се разбирали и уважавали. Чувала съм за баби на 80-90 г., които имат 60 г. бракове. А сега независимо на каква възраст се оженят много хора се развеждат и има много самотни майки. И тогава не всички жени са работели по нивите, имало ги е много жени, които са работели и друга работа - учителки, лекарки и др. Сега също има жени, които раждат по на 21-22 г., но защо трябва да се одумват, след като си гледат децата и не пречат на никой. Според мен на онова време са имали по-голямо уважение към жените и към младите майки. Също на онова време живота е бил по-спокоен и жените са се пенсионирали на 55 г., децата вече им са били големи и изгледани и те вече си са почивали. Така, че живота им изобщо не е бил лош. А сега живота е напрегнат и изнервен, жените се пенсионират на 60 г., раждат след 30 г. и възрастта продължава да расте. Не е хубаво за една жена да ражда и след 35-40 г., защото на тази възраст според лекарите е рисковано и деца се гледат много време. Кое му е хубавото пък на днешното време? Жените да работят и да гледат деца, докато съвсем остареят, да не могат да си починат и да си видят спокойствието и старините.