 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Зарязах семейството си и се чудя дали съм била права
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 2320 пъти
Здравейте!
Пише ви жена, 45г. Мюсюлманка.
Зад гърба си имам 25 годишен брак с две дъщери (24г, 22г) и две внучки. Вече всичко е буквално зад гърба ми. Тук ще разясня какво се случи и ви моля за вашето мнение.
Преди четири години заминах за държава в Западна Европа за да търся по-добри пари. Мъжът ми също, но за друга държава. И се започнаха разногласията. Двамата имахме добра работа и бяхме доволни от възнагражденията до този момент, в който той не реши да обърне нещата със своята ревност. Започнаха се семейни драми и спорове, в които се намесиха и децата.
Мястото, от което произхождам в България е много консервативно и жените са пълни робини на дома и семейството. Никога не съм имала мнение, а дори и да съм го изявила то е било поругавано и потъпквано. Физическо и психическо насилие бяха ежедневие – 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Опитвах се да си крада приятни мигове с децата. Уви, те израснаха като свидетели на целия тормоз. В човешкото съзнание винаги слагането на своето Аз над останалите е било приоритет и моите деца лесно бяха подведени и настроени да настояват за своето, свикнали да получават това, което си пожелаят. Пример взимаха от своя баща. С времето започнаха да ми отговарят. Не възприемаха това, което им поучавах. Приемах всичко за нормално поради възрастта им и винаги прощавах още преди да сгрешат.
Да се върнем към ревността. Когато човек има муха на съмнението в главата си, то той започва да си представя хиляди неща и фантазията му се развихря до неосъзнаемост. Така се случи и при мъжа ми. С ръка на сърцето мога да кажа, че той не ми е бил верен два дена от 25-тте години брак.
В държавата, която съм се почувствах свободна и пълноценна личност. Имах мнение, имах права, имах свобода. Нещо, което не съм имала. Винаги слугувах на съпруга ми и децата. Това, че сама си управлявах разходите и се издържах и бях сама, без да угаждам на никого ми донесе неописуемо чувство на радост. Бързо заобикнах новия живот и все повече не исках да поглеждам назад.
В България се прибирах през шест месеца за по две седмици за да съм си до децата, да им се порадвам, да им дам спестените си пари. И това в продължение на три години.
Мъжът ми не понесе промяната ми. Както вътрешно, така и външно. Започна да си въобразява все повече фантасмагории, че съм си имала приятел, че дори съм имала и дете от него. Всички тези обвинения ме съсипваха. Караше ме да се прибера в България и да забравя за държавата, в която съм. Но как? Кой нормален ще желае да стане доброволно роб отново. В чужбина си ми харесваше. Бях самостоятелна и независима жена.
Съпругът ми всеки ден наливаше глупости на децата. Всичко, което пораждаше главата му се огласяше на главната трибуна и цялато семейство и съседи знаеха, че си имам приятел и дете. И народа вярва. Нищо, че преди няколко месеца са ме видели. Та нали вече бременността трае само 2-3 месеца и раждаш.. Поне според акъла им. Като обобщение бих казала, че съм почернена пред всички, без доказателства, без нищо. Майка ми ме наричаше „Срам за семейството“ и ме укоряваше да „симулирам добри взаимоотношения“.
Тук ще проскочим до последното ми прибиране в България – Декември 2018. Мъжът ми също се прибра. Моментално ми беше иззет телефона, провериха снимки, видеоклипове, чатове, разговори. Държеше ми се сметка за всичко. Не успях да се порадвам на децата, а дори и те се обърнаха срещу мен. Бях заплашена че повече няма да се върна в чужбина жива. Условията бяха да си стоя вкъщи и да си гледам внуците. Без телефон и връзка с външния свят.
В продължение на няколко дни не знаех къде се намирам. Чувствах се ужасно от мисълта, че отново съм робиня. Буквално. Докато не намерих възможност да избягам. За щастие майка ми започна да осъзнава както се случва и точно тя ми подаде ръка. Още на следващия ден отпътувах.
След като пристигнах и се обадих на майка ми, то тя ми каза, че дъщерите ми вече не желаели никакъв контакт с мен. Искали да забравя, че съм им майка. Стигнало се до там, че набили една от внучките защото разговаряла с мен по телефона. От сега ги подготвят да ме мразят.
Нямам думи да опиша как се чувствам в момента. Разкъсана … отвсякъде.
Тук е момента да попитам вас за вашето мнение. Провалих ли се като родител? Правилно ли постъпих, че погледнах върху мене си, отказвайки да бъда роб?
Благодаря ви предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ad07542f25 |
|
1. "жените са пълни робини на дома и семейството"
А като отидеш на работа не си ли пак роб? Не знам тая "свобода" де си я видяла, и такъв да му пука за теб, сигурно на картинка... Никой от двата пола не е "свободен", всички се борим да оцелеем и животът не ни пита. Отишла си на запад да ти промият мозъка с феминизъм и са ти разбили брака. Честито. Сега, може мъжът ти да е бил кофти и да не те е уважавал, но не отдавай това на системата която е отгледала теб, родителите ти, и техните родили... Аз лично съм модерен мъж, и като повечето модерни мъже, няма да оставя деца след себе си. Пък ти си бъди "свободна", както предполагам и двете ти дъщери. Но ние сме общо взето от последните поколения такива, защото няма да оставим нищо зад себе си освен разруха... И вместо да търсим проблемите в себе си, те ще са се в някой друг, или "системата". Ей на това са те научили, и двама подобни души не могат да създадат семейство, просто вземи прочети и какво става тук, на тоя сайт...
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 7ad1e0b900 |
|
2. Миличка, не се тормози повече, достатъчно мъка си преживяла! Мъжът ти и децата ти са непризнателни и насилници! Гледай на теб да ти е добре, харчи си паричките за себе си с чиста съвест! Не се обръщай назад, не се връщай, поне не в родното ти място. Знам, че винаги ще мислиш за децата си, но те са големи, задомени... Виж дали след време ще те потърсят, но не се моли, не се обяснявай, не ставай отново жертва. Бъди силна, само хубави неща оттук нататък ти пожелавам!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 4540792c04 |
|
3. Много тъжна история. Но не си виновна. Не можеш да се бориш сама със злите хора, които те очернят пред децата ти. Млади са, прости им. Някой ден ще се осъзнаят. Бъди щастлива и свободна!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 59bbb0ec2f |
|
4. Грешката не е от сега а от преди много години. Трябвалое с децата да избягаш докато са били съвсем невръстни. Вече е късно за децата ти, те са подучени грешно много отдавна.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: e7e31f5d45 |
|
5. Напълно правилно си постъпила! Изпълнила си своя дълг като майка, сега се радвай на живота! Не се оставяй да те тъпчат повече! Рано или късно, дъщерите ти ще разберат, че си права!
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 0df0816fd0 |
|
6. И аз бях същия като дъщерите ти, Но вече съм почти на 26 и съм се осъзнал, млад мъж съм и разбирам защо не е трябвало да се отнасям злес нашите особено с майка ми.
Тя наскоо ходеше на психолози за да разбере къде е сгрешила с възпитанието ми, но всъщност аз бях човека сбъркал с поведението си към нея И да съжалявам и да не съжалявам същото е. Все още не съм я дарил внуци но и това ще стане
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 70d26fb0d1 |
|
7. Децата са големи, живей си живота.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 7216e3717d |
|
8. Напълно съм съгласна с казаното от номер 5! Изпълнила си си и семейния и родителския дълг - нищо грешно не си направила дотук, раздавала си се и си живяла за другите. Лошо са се развили нещата, но понякога става така - не търси в себе си вина, незаслужено са те обидили и наранили, прости унижението и неблагодарността им и продължавай напред. Явно си имала такъв житейски урок да научиш.
Страхотно е, че предвид произхода и възпитанието си, си успяла да се справиш сама в чужбина, да се установиш, да намериш среда - нещо, което много български мъже не успяват да направят - респект! Ти си наистина силна жена, бих се гордяла, ако познавам човек като теб. Хубавото е, че си само на 45 и имаш още много време пред теб - в чужбина на жените на тази възраст далеч не се гледа като на хора втора ръка, като в България. Имаш възможност и да си намериш нова половинка, ако това е, което желаеш - всеки заслужава в този живот да бъде обичан, или пък просто да се насладиш на свободата си и да инвестираш в себе си и развитието си като личност, което също е прекрасно.
За бившето ти семейство - опасявам се, че скоро отново ще потърсят контакт с теб и ще правят опити да те подлъжат и върнат или да те използват. Колкото и грозно да звучи, досега най-малкото постоянно е имало приток на финанси от твоя страна - в малко градче липсата на този страничен доход бързо ще се усети и ще се замислят, как да си върнат старото положение. Внимавай и не се поддавай - влезеш ли пак в контакт със семейството си, като нищо може да се стигне и до побой и физическо насилие.
Te всички са те приели като даденост и обслужващ персонал, на който могат да нареждат и който да използват по предназначение - моля те, не им позволявай отново да те вкарат в тази роля. И ти си човек и заслужаваш да си свободна и да се отнасят към теб човешки и с уважение. Недей да звъниш и да ги търсиш, ако трябва даже и с майка си ограничи контакта, за да не опитат да ти влияят чрез нея. Работа повече в твоето село нямаш - физически е опасно за теб. Не ги оставяй да те манипулират чрез внуците. Не се обвинявай - наистина нищо не си направила и не зависи в случая нищо повече от теб. Каквото си могла, си дала - време е да се погрижиш за себе си. Преживяла си голям шок и отхвърляне, много е важно да се почувстваш отново в мир със себе си и добре в кожата си - ако се ядеш и обвиняваш и не спираш да превърташ ситуацията и да се чудиш, какво си можела да направиш различно, може да си докараш заболяване, а нямаш на кого да разчиташ освен на себе си. Запиши се на някакви курсове или спорт - нещо което ти е интересно и ще ти даде и социални контакти, започни да учиш нещо ново - дали ще е език, дали ще е готварски курс или пък рисуване или дори някаква виртуална общност по интереси, нещо което ще правиш в свободното си време за свое удоволствие... Поглези се, купи си нещо само за теб, иди на масаж, подстрижи се, купи си цвете - малки неща, но който ще ти донесат радост и приятно чувство.
Желая ти много обич и сила!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: c6f84ec9b4 |
|
10. Години наред си търпяла, била си добра майка и съпруга, децата ти вече отдавна са самостоятелни, така че сега е време да живееш за себе си. Не се обвинявай за нищо и уреди живота си в новата държава, а и след като майка ти е прозряла истината, нищо чудно и дъщеря ти един ден да разбере, но ти си свободна жена и имаш пълното право да живееш за себе си!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: aac3324106 |
|
11. Да не си някой арестант, че да ти отнемат телефона? Дори и да те задържат от органите на реда, ти имаш право на адвокат и на едно телефонно обаждане по Закон! Никой няма право да те лишава от тези права, дори и мъжа ти! Кой е той, да не би да е министъра, че да не ти дава право на нищо? За какъв се мисли? За мен той си е един абориген, нищо повече! Отивай си в държавата, където си, явно там си щастлива, грешка си направила, че си се прибрала у вас! Като знаеш мъжа ти какъв е, защо си отишла при него? А майка ти сега се е усетила откъде изгрява слънцето! Е, по-добре късно, отколкото никога! Желая ти успех!
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5d970c8c57 |
|
13. И за секунда не съжалявай. Нито мъжът ти, нито децата ти те заслужават.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3603552da5 |
|
14. Поздравления за перфектния български и.... за начина ти на мислене! Постъпила си правилно, проявила си т. нар. здравословен егоизъм, т. е да помислиш най-после и за себе си и да отстояваш взетото решение. Със сигурност те боли за отношението на децата ти, но това е до техния акъл, както се казва. Пожелавам ти да се чувстваш добре в кожата си през повечето време занапред!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: ae9e42067a |
|
15. Не си се провалила като родител, дъщерите ти ще поживеят и около 30 г. ще разберат реалността, в която са живели и ще си дадат сметка за поведението си към теб. Мъжа ти е видял, че си се разхубавила, може би и отслабнала заради липсата на нерви и негативизъм и сега си вкарва филми в галавата. Използва оръжието 'хорско мнение' и най-вече това на най-близките ти за да те накара да изпълниш това, което иска. Не се връщай за нищо на света, дори и сега почти никой да не те подкрепя. Хубаво е, че майка ти е започнала да разбира и ти е подала ръка. Правирно си постъпила на 100% не ги мисли дъщерите ти, те си имат собствени семейства сега, а мъжа ти си е получил каквото заслужава. Даже и това му е малко. Ще плаче за теб, но е късно.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3f55ad84eb |
|
16. Номер 1, ами на работата й едва ли има "физически и психически" тормоз, също работата е от- до- (часа). Толкова за робството.
Авторке, и ако се върнеш и се пренесеш в жертва, какво ще "спечелят" дъщерите ти и внучките ти? ! Няма как да им помогнеш за съжаление, а дъщерите ти, както разбирам, нямат и никаква нужда от теб. А внучките, какво - ще гледат насилие и скандали.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 8762a0449b |
|
17. Щом децата не оценяват усилията ти и не одобряват това, че работиш в чужбина, спри да им даваш пари. Щом са големи, самите те имат деца, трябва да си вземат живота в ръце и да се оправят сами. Помисли и за себе си, трябва ти някаква сигурност в бъдеще.
Не знам как толкова години си търпяла, но е крайно време да се погрижиш за себе си
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 13d4ee73a0 |
|
18. Авторке, поздравявам те за смелостта и че си съумяла да запазиш здрав разум след толкова години тормоз-физически и психически.
Мъжът ти е насилник и егоист, той е свикнал да си му робиня цял живот и сега не може да приеме че няма власт над тебе. Той манипулира всички да му станат съучастници да те върне отново под негов контрол. Не става дума за любов тук, става дума за контрол. Той няма да се спре пред нищо, за да те върне отново да си му робиня. Такива мъже са много опасни, не се прибирай повече и не приемай никакви обаждания от този човек. Крий адреса си в чужнина, за да не прати хора да ти направят лошо. Насилниците като него са най-опасни, когато ги напускаш. Статистиката сочи, че 50% от всички смъртни случаи на жени са от такива като мъжа ти-гадняри с ниско самочувствие, които не могат да примат че нямат власт над жената. Пази се много!
За съжаление дъщерите ти се водят по акъла на баща си. Много е тъжно, но ти нищо не можеш да направиш. Може би с времето като помъдреят, ще разберат че ти нищо лошо не си направила, единственото е че искаш да бъдеш зачитана за човек. Ти имаш право да живееш свободна от страх, обиди и малтретиране. Всеки човек има право на това.
Това, което можеш да направиш е да подадеш молба за развод чрез адвокат и да обясниш пред съда че си била системно тормозена и жертва на домашно насилие. Не се колебай да поискаш от съда и забрана срещу съпруга ти да се приближава до тебе. Има такава възможност. После направи точно това, от което мъжът ти се страхува-намери си добър мъж, който да те уважава, и си гледай живота. Избирай внимателно, понеже след толкова години живот с един насилник, жената по навик, понеже й изглежа познато, понякога избира пак такъв негодник.
Ако има възможност в страната, където живееш, потърси помощ от психиолог който е специалист да помага на жени, жертва на домашно насилие. Обикновено такава помощ е безплатна и информация е достъпна чрез полицията, или районната община.
Повече никакви пари не пращай на глупавите си дъщери, спестявай ги за развод и да си устроиш живота.
Много смелост ти пожелавам, на прав път си. Не се съмнявай в себе си, тоя насилник съпруга ти това цели.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: af9afc13a2 |
|
19. Поздравления и от мен, че си успяла да се измъкнеш! Сила и вяра са нужни за това. Поздравления и за майка ти, че все пак е успяла да се прояви като такава.
Другите вече те посъветваха да прекъснеш контакт с мъжа ти, присъединявам се с две ръце. Но в никакъв случай с дъщерите ти! Дори и сега да не искат, напомняй им за себе си. Че си там и чакаш да завържете контакт, когато те пожелаят. Има ли нещо по хубаво на днешно време от картичките и писмата, напиани на ръка, пък макар и без обратен адрес? Рано или късно, ако не се отказваш, ще ги накарш да премислят отношението си.
И ако съм на твое място, МОМЕНТАЛНО ще си намеря приятел! Другар, който да ме обича и цени истински. А защо и не на първо време само за секс? Предостатъчно време си изгубила, което няма да се върне. С това, което ти остава, е вече само твой избор какво ще направиш, мила. От все сърце ти желая щастие!
Жената
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 8fc7ff2d5c |
|
21. Защо ли ми се струва, че историята е измислена...?
С тоя начин на изразяване, лексика, граматика, а и някои фактически неточности хич не ми се връзва това да е писано от 45г. жена от консервативано място живееща в "робство". :)
Стига с тоя фейк.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f0edbd67d1 |
|
22. Човек се ражда свободен!!!
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 39d0324664 |
|
24. Кое е това толкова консервативно място? Поздравявам те за смелостта, спри да им даваш пари, не казвай на никой къде си, разведи се без да ходиш на делата. Как може да има такива... мъже!
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: d42dcd1f22 |
|
25. Здравей, доколкото разбирам си туркиня или бъркам -извинявам се ако е така! Разбиранията, възпитанието са крайно съобразни със мъжа.Той коли той беси той има право на всичко защото е мъж.Жената трябва да е смирена винаги добра търпелива и мила нищо че побоя и униженията са нормално ежедневие.Тоест роб-слугиня.Ако си от турски произход възхищавам се че си поела правилния път защото съм запозната колко е трудно да се предприеме подобна крачка в тези обещства крайните села и градове със консервативни разбирания а именно какво ще си
кажат хората.Дала си си младостта в името на семейството децата ти имат деца пораснали жени.Кой бяга от хубавото.При този живот който си търпяла адмирации за смелоста да помеш отговорност и за своето щастие за това което искаш ти.Не си лоша майка прекалено дълго си търпяла и прекалено много си прекланяла глава.Децата ти те обичат но те са със промити мозъци от баща им.Решила си че не можеш, не искаш, и няма да живееш повече по този начин, смело напред без крачка назад!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
