Всичко опира до майките
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1652 пъти
Тъй. Не съм писала тук от както бях в епогея на пубертета, който вземам да си мисля, че още не е преминал напълно. Не знам колко от стойностните хора, които срещнах тук преди време са останали, но предвид липсата на друга алтернатива, си излизам душичката.
Long story short.
Любовта на живота ми е човек, с който искам и най-нероятно ще прекарам живота си. Той е с псориазис. За тези, които не знаят какво е това, представлява автоимунно заболяване, което засяга кожата и в редки случаи и ставите.
Дълго време опазих тази информация от майка ми, която разбра и за 4 часа ми вгорчи живота. Тъй като все още съм студентка по медицина и изкарвам 500 лв на работата, която работя докато уча, родителите ми много ми помагат все още. Също така и уважавам мнението им като хора, които са вряли и кипяли в живота.
Та, псариазисът му не ми беше никакъв проблем докато с майка ми не се скарахме колосално за това как аз цял живот ще гледам един болен човек и децата ми щели да се родят с псориазис и колко било кошмарно да имаш болно дете вкъщи. Сега се започва пропаганда как аз трябва да се разделя с него, защото цял живот ще страдам и предвид че и преди се е случвало, това не е насочено като съвет, а ще е едно доживотно натякване.
Разбирам го, приемам го, няма да доведе до нищо конструктивно и съм в такава безезходица. Винаги мога да разваля отношенията хс родителите си, по все си мислех, че има някакъв избор, някакво решение. Оказа се, че разговорите не са такова. Караниците не са решение. Не е решение и обясняването за обич и любов и това, че псориазисът не е смъртна присъда и шанса децата ни да имат псориазис е малък и ако го имат, шансът да се "отключи" също е малък. Не знам какво да предприема, а винаги съм смятала, че съм над средно интелигентна и мога да общувам и разговарям с хората. Очевидно случаят не е такъв..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 85d8843d78

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ужас от такива майки,безочлив човек... Ако се обичате не я слушай,съжалявам,че има такива хора като майка ти

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: b6533fcbb6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Щом разговорите не помагат, просто спри да разговаряш на тази тема и пропускай коментарите. Ти си голям човек, направила си собствен избор и няма друг да живее с него. Всеки може да ти даде мнение, но никой не може да ти го наложи. Абсолютният максимум, който родителите ти могат да постигнат са кавгите и натякването, но те не променят нищо. Така че можеш да ги оставиш да говорят, докато не им омръзне. Учиш медицина, смятам, че си достатъчно запозната със заболяването и си наясно, че не е чак толкова страшно, че цял живот да страдаш заради приятеля ти. Дали децата ти ще са болни от същото, изобщо не е сигурно. Шефът ми има псориазис, но децата му са напълно здрави, вече големи и зрели хора със собствени семейства. Ама да се караш с родителите ти за неща, които може да се случат, а може и да не се случат, е напълно безсмислено. Щом не можеш да ги спреш да говорят, просто не слушай повторенията им с цялото ти внимание. Нито си женена, нито чакаш дете, нито приятелят ти е на смъртно легло.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 6e2201a7bb

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Баща ми има псориазис и изобщо не е толкова страшно (поне при него симптомите са сравнително леки). За протокола аз нямам нищо (за момента поне, да чукна на дърво).

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: c2ee0ecf6a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Aз съм жена, 19г и също имам псориазис, миличка и искам да ти кажа, че изобщо не е толкова страшно. С правилните медикаменти и лечение изчезва, може да е по-бавно, но изчезва. Наследствено ми е и баща ми го има, но изобщо не е толкова страшно. Не знам майка ти защо така се филмира, като има толкова случаи на напълно здрави родители и пак се ражда дете с генетично заболяване, това не е фактор според мен лично.. а и да е, какво значение има, щом се обичате? Аз на твое място бих й се разсърдила много, докато не покаже, че я е грижа за щастието ми, отколкото затова какво му има и какво му няма! Успех : )

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: d5ed6162a5

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Имам хроничен бронхит още от дете заради неадекватно лечение и оттогава всячески се старая да го държа под контрол, но въпреки това не един и двама мъже са ме отхвърляли, щом се стигне дотам да им споделя, че имам хронично заболяване, затова и никога не съм имала истинска продължителна връзка. Аз съм се приела и дори смятам, че е за добро, защото благодарение на него винаги съм се стремила да се подобрявам във всяко друго отношение като компенсация, но явно не е достатъчно. Боли ме като ме отхвърлят заради нещо, което не е зависило от мен дали ще го придобия, все едно съм второ качество човек. Разбрах, че само някой, който сам е изпитвал физическо страдание и се е борил с нещо, и благодарение на това е изградил качествен и силен характер, може да разбере и оцени друг човек в подобно положение. Българите, независимо мъже или жени, са много невежи, тесногръди и нетолерантни към хората с някакво заболяване или друг физически проблем, все едно те самите никога няма да се разболеят и в същото време водят саморазрушителен начин на живот - пушат, наливат се с алкохол сякаш са вечни... Така че, не се изненадвам от реакцията на майката на авторката и искрено поздравявам авторката затова, че е готова да приеме човек със заболяване. Той със сигурност е много по-свестен от хиляди други, които на пръв поглед изглеждат здрави, но са гнили отвътре - и физически и душевно. Кураж на авторката да следва сърцето си.

 

...