Що за живот е това?! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Що за живот е това?!
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1850 пъти
Здравейте. Както много хора тук и аз не съм предполагала, че ще пиша тук. Но и това стана. Когато бях на 11 родителите ми се разделиха по особено неприятен начин. Същата година баща ми, при когото одтанах да живея получи инсулт. След това още един. Нямаше как да се грижи за мен. За майка ми какво да ви кажа, отиде си с обещанието, че ще се виждаме. Това не се случи. Баба ми пое грижите за мен. Баща ми не се възтановяваше, ставаше все по-зле и по-зле. В една от последните ни срещи дори не ме позна и попита леля ми: „Кое е това дете? ”... Беше ужасно всеки ден си припомням този миг. Когато го видях за последно му обещах, че пак ще се видим. Не се видяхме, по-късно той почина. Светът ми рухна. Животът продължи. Раната ми взе да заздравява. Виждах майка си само случайно, тя не поддържаше контакт с мен. Разбрах, че води ужасен живот с някакъв мъж. Не еднократно мойте близки я молиха да дойде да живее с нас. Но тя само бягаше. Завърших, мама и тате ги нямаше. Станах студентка, преживях всичко сама. Всички вълнения... в повечето време страдах и плачех.. Но така ми било писано. Един ден, дойато чаках за изпит получих обаждане с думите: Майка ти почина. Погребах я. От тогава се обвинявам, страдам, плача всеки ден, наистина всеки. Не знам ккаво да прявя, как да се изправя. Имах страхотни родители, а сега говоря за тях в минало време. Животът е ужасен и несправедлив. На някой хора дава на други взема. Мразя и него, мразя и себе си. Не желая нищо, явно съм ужасен човек и твърде лоша щом ми отне всичко. Но това не е всичко, преди седмици загубих и най-добрия си приятел, който беше до мен във всичко лошо. Няма ги вече ги няма. Няма душа в мен. Всички ме гледат осъдително и със състрадание. Що за живот е това. Мисля само ужасни неща. Не мога да се събера. Моля се да умра по-скоро или ще сложа края. Няма за какво да живея и за кой да се боря. Животът не бил розов, направо е черен или без цвят. Нямам си никого вече. Хората мислят, добре е щом няма и нищо. Не мога да нося тази маска вече време е да си отида. Как да продължа, как... нито някой се радва за мен, нито някой ме обича. Това бяха хората, а тях ги няма... иска ми се и мен да ме няма. Не е живот.. не е.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 3 месеца
hash: b278d12068
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не, не, не и пак не! Ти НЕ си виновна, ти не си лош човек!
Моите съболезнования. Кураж и сила, ще се справиш, вече си го доказала!
Ж45

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: e58f1caaf6
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не се предавай.. може да прозвучи странно, но най-силните хора в света са преживяли най-тежките моменти. Събери целия ужас и го култивирай в мотивация, която ще може да ти помогне да постигнеш всичко. Не мисли за живота като нещо което само те мачка, а за да ти се случат тези неща трябва да те чака нещо изключително в замяна.

Помисли добре ще оставиш ли живота да те смаже или ще му се опълчиш и победиш задавай си тези въпроси. Вместо да си отнемеш живота посвети го на нещо смислено като почистващи доброволци на океана или горите или нещо от този сорт. Надявам се всичко с теб да е наред и да успееш да се справиш с тези трудности. Дано съм ти бил полезен.
Успех :))

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 4c0d3c038d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Стисни зъби, ще се справиш, живота е пред теб!
Не че ще те успокои, но знаеш, че не си нито първата нито последната с тази съдба.
Ще си имаш мъж, деца някой ден и живота ти ще придобие смисъл.
Бъди силна, преминеш ли това изпитание на живота няма какво да те сломи от там нататък

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 1208d4e625
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей, опитай се да не се изолираш от хората защото това носи допълнително мъка. Живота крие и радости за които си струва да се живее. Помисли си за миризмата на кокичетата, за първите топли лъчи... Ще си намериш момче с което ще се обичате и гушкате и ще вървите заедно напред.

М33

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: c34b02b57d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Мила, такъв е човешкият живот. Всеки нормален родител се надява децата му да го надживеят. Съответно децата губят родителите си и това е по-добрият вариант.
Ще ти стане по-леко, като си дадеш сметка, че си била щастлива не защото са те обичали, а защото ти си ги обичала. И нищо не ти пречи да ги обичаш и сега.
Продължи напред и заради тях. Те самите искат това, знаеш го. Бъди тяхната радост, тяхната гордост и тяхната памет.
Всички сме на тая земя само за някакъв отрязък от време, неизвестно колко голям. Радвай се, че си споделила този отрязък с тях.

 
  ...


...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 45499d04f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Пише ти момиче в твоето положение. Аз също загубих всичките си роднини и съм абсолютно сама и се чувствам без корен. Майка ми почина от рак, когато бях тинейджърка. Баба ми и леля ми я последваха, а баща ми почина тази Коледа след мъчително боледуване. Разбирам точно как се чувстваш и е нормално да си задаваш подобни въпроси, но истината е, че животът не е розов и трябва да се борим и да вървим напред. На някои им е писано да минават по-леко през него, на други борбата им е в малко повече. Аз лично се опитвам да черпя сили от примера на баща ми, които е имал изключително тежко детство (загубил родителите си като дете и е живял в дом) и беше успял да се пребори за много добър и щастлив живот и най-вече беше успял да съхрани детската си душа- добра и отзивчива. Всички, които сме загубили са миляли за нас и наш дълг е да живеем подобаващо и да не се предаваме. Знам, че не е лесно, но не е неизпълнимо. Учи, работи, излизай, ангажирай се, прави нещата, които обичаш. Аз нямам желание, но се насилвам... често се провалям, но опитвам пак и пак. Трудно е да си сам, но някъде там има някой, който ще иска да сподели красиви мигове с теб- приятели, случайни познати, нова любов. От сърце ти пожелавам успех и най-вече кураж, защото е наистина е страшно, но само в нас е силата да се преборим за по-добър и споделен живот.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: ab99064e86
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Туй е животът - смъртоносна болест, предавана по полов път. ;)
Жив човек няма, който да не е погребвал. Дава, взема... грешно мислиш.
Родена си като човек. Евентуално не си инвалид, имаш очи, слух, крайници. Някои нямат - пак са човеци, но с друга реалност. При животните лесното е, че нямат разум, с който да разсъждават за глупости - "защо аз съм коте, а не съм лястовица, егати нечестното? "
Спри да мислиш за "несправедливия живот", започни да мислиш какво искаш да постигнеш ти, защо не си все още, как да осъществиш желанията си, какво трябва да научиш, от какви разсейващи забавления да се лишиш, за да станеш това което искаш да бъдеш, къде да инвестираш времето си. Такива неща ще те дърпат напред и погрешните мисли - завист, усещане за несправедливост свише, ще се появяват много по рядко.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: f159f8f404
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   И кой е недоволен от моя коментар??
№1

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: f933750ddb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   От авторката: Благодаря на всички ви за думите. Дадохте ми сили и кураж. Относно семейството ми, ако мога да ги нарека така лошите думи по мой адрес не спират. Ще започна нов живот далеч от всичко и всички. Благодаря отново. Бъдете здрави и щастливи. Дано родителите ми се гордеят с мен един ден. :)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker