|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Имам социална фобия
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1612 пъти
Привет, пише ви 21-годишно момиче, което страда от социална фобия! Няма да описвям в детайли симптомите, защото всички запознати знаят точно какво представляват! Паника, изпотяване на ръце, треперене на крака, тревожност и зверски страх при мисълта дори за общуване! Не знам как да се излекувам без хапчета, направих опит като се записах на спортни танци, тренирала съм 5 години, но прекъснах, сега отново реших да отида в залата, но там хората бяха много напреднали. Логично от първа тренировка няма как да знам какво правя, трябва тренировки и упражнения, САМО ЧЕ това ме смаза и нямам желание да ходя пак! Получава се ужасно противоречие, както всичко напоследък, осъзнавам, че е нормално да съм неориентирана първия път, но имах чувството, че в залата всички мен гледат и ми се смеят и подиграват, като излезнах от залата чувството за малоценност и обвиненията започнаха да ме смазват до такава степен, че не знам как ще отида другата седмица. Не знам какво да правя, страхувам се от това, в което се превръщам! Моля ви помогнете ми! Четох и прилагах когнитивно-поведенчески практики, но май не ми променя състоянеието.
Наистина си надявам някой да ми даде съвет, защото съм младо момиче, животът е пред мен, а това състояние ме убива и депресира! Изобщо не си вярвам, нямам никакво самочувствие, дали защото от скоро се преместих в голям град, дали защото средата ми е нова, но така и приятели не мога да си намеря.... не знам, дано сте разбрали нещо от рабзърканите ми писания, но ще следя темата с надеждата да намеря спасение...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: bfaaaa4d17 |
|
1. Ще се обидиш, ако разбереш колко рядко хората мислят за теб. :) Живей си живота както ти харесва без да плащаш данък "обществено мнение".
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: ebfe38700c |
|
2. И аз съм нещо подобно , също се потя . Спри да мислиш какво ще кажат другите и мнението .Мисли позитивно за себе си , ти не си нещо по малко от другите . Изразявай това което искаш да кажеш , без да ти пука . Работиш ли , работат с хора също помага да се отпуснеш ...
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 66b44c8035 |
|
3. Истината е, че всеки е център на собствения си свят. Всеки гледа да не се изложи, има страховете и опасенията си. И както ти се притесняваш за собственото си поведение, другите се опасяват за тяхното.
Никой не гледа под лупа дали ти ще сбъркаш :) Всеки е зает със себе си.
Надявам се да го осъзнаеш и това разбиране да ти помогне.
Говори колкото можеш повече с хората, дори малки разговори, като това да идеш до магазина, да поздравиш съседа и т. н. и не се сравнявай с никой друг! Само със себе си, радвай се на прогреса си и всеки неуспех приемай като урок.
Постепенно ще се отпуснеш, ще видиш, че не е страшно; никой няма да те изяде, ако не си съвършена. Позволи си да бъдеш просто човек.
Аз бях безкрайно срамежлива като дете и тийнейджър, и понякога все още се чувствам несигурна в общуването си. Но всеки има темперамента си и трябва да се приема и обича такъв, какъвто е.
Приеми се и ти и прави малки стъпки към света, най-вече за да се чувстваш добре и за да откриеш правилните хора.
И помни, че никога не ти се дава предизвикателство, с което да не можеш да се справиш :)
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: d1d93c793d |
|
4. Няма оправяне от това.... за
Но ако това ще те успокои... вече времето ни е такова, напрежението, стресът водят до психични разтройства, не си виновна ти. Живеем в такова динамично време, сбъркано дори, в което е неизбежно да си или депресиран или страдащ от някаква тревожност! Младите изтрещянат, во и това не зависи от тях, нямат опит, а този жесток живот не подбира жертвите си! Влизат в цирка някои с напускането на училището, други по рано.... Това е ЖИВОТ
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: d1d93c793d |
|
5. Ще се оправиш момиче. Успех!
|
...
преди: 5 години, 2 месеца hash: d1d93c793d |
|
6. От сега ти казвам разни психолози и психиатри, които ще те тъпчат с антидепресанти - няма смисъл!
Помощта е в самата теб! Като не искаш в тази зала отиди другаде! Предполагам ти пука какво мислят другите- изобщо да не те засягат, днес говорят за теб, утре за друг. Такива сме си по природа, но това не трябва да ти притеснява, хората са измислили нещо много добро- хорското мнение на моето погребение хахах!
Прави различни неща без да те засяга кой какво ще си каже! Всичко това според мен се е отключило от промяната и това че най-вероятно си сама, нямаш си среда! И това ще стане, ето идва пролетта, времето ще се стопли и душата ти също! Ако намериш подходящите хора които да те подкрепят и да ти падне пердето кой какво си мисли нещата ще се случат!
Покажи среден пръст на всички и продължи напред ей така като на майтап и ще видиш че ще стане!
Поздрави и УСПЕХ!
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 325f660c4f |
|
7. Здравей! Аз съм момиче на твоята възраст. От години ме мъчи този проблем, но започнах да го преодолявам. Първото нещо, което ми помогна е медитацията. Съжалявам, че не започнах да я практикувам по-рано. Другото, което ми помогна е това, че осъзнах как този страх контролира живота ми и го проваля и обещах на себе си, че ще го премахна от живота си и няма начин да няма начин! За това започнах всеки ден да се изправям пред този страх. Непрекъснато търся нови социални контакти, колкото и да ми беше трудно отначало да общувам с нови хора. Също така на скоро ми се наложи да говоря публично пред около 50 души, които дори не познавах. Тази мисъл преди всяваше ужас в мен и не бих си и помислила да го направя, а сега се чувствам като нов човек и дори имам желание да го правя отново и отново и да побеждавам този страх! Ти също можеш! :)
|
преди: 5 години, 2 месеца hash: 3d09d39b3a |
|
8. Нормално е, щом наскоро си се преместила в голям град. Новата среда е стресираща и без да имаш социална фобия, знам го от опит. Като по-малка, някъде в гимназиалните ми години, аз също имах натрапчиви мисли, че всички ме гледат и ми се присмиват по време на тренировка. Просто бях неуверена в себе си, точно започнах тренировките и никак не ме биваше. При теб проблемът е малко по-задълбочен, но това не означава, че няма решение, затова не се отчайвай.
Потърси група за по-начинаещи, докато свикнеш отново с тренировките по танци, а когато напреднеш отново, ще се преместиш в друга група. Всяко начало е малко гадно, защото още не си завързал контакти и имаш усещането, че не си достатъчно добър. Не прехвърляй всички негативни чувства на социалната фобия. Да, ти имаш някакъв проблем, но определени аспекти от живота, определени чувства, не се дължат на фобията, а са напълно нормални за всички хора. Прави малки крачки, започвай от ниско стъпало, което се намира в зоната ти на комфорт. Всяка фобия се преборва постепенно, отнема време, няма как да стане изведнъж. Не се отказвай от нещата, които знаеш, че ти носят удоволствие. Имала съм много неуспехи в любимите ми занимания, чувствала съм, че съм блокирала и никога няма да намеря отново щастието в дадени дейности, но отминава с повече упорство, търпение и мотивация. Не е страшно, че преодоляваш страховете си бавно, страшно ще бъде, ако се откажеш напълно. Лекарствата се предписват, защото помагат в крайно тежки състояния, но те са нож с две остриета. Човек свиква да ги пие и приема, че те са единствената причина да бъде нормален. Психиката ти е това, което има значение, лекарствата само обуздават паническите атаки и тревожността, но не решават проблема. Ти си главният командващ в твоя собствен живот, ти взимаш решения и ти изпитваш последствията. Лекарствата не могат да решат нищо, само ти го можеш.
Замисли се малко. В една нормална ситуация, доколко обръщаш внимание на околните? Да ти кажа, аз никога не се вглеждам прекалено дълго в тях и обикновено след ден забравям дори неща, които са ми направили впечатление. Ти си просто едно ново лице в залата, дори някой да се вгледа в теб, той няма да си помисли нещо крайно лошо и няма да ти се присмива за повече от 2 секунди. Всеки в залата е тръгнал от положението, в което е бил неопитен, тромав и е бъркал стъпки. Човешко е, никое подобно умение не ни е вродено, ти се учиш. Всеки в залата се е учил, падал е и е грешил. Ако някой ти се присмее, това говори лошо за него, а не за теб и всеки разумен човек ще го осъзнае.
|
преди: 5 години, 1 месец hash: 4a4e3a3851 |
|
9. Поговори с психотерапевт. Ако случиш на добър, ще си щастливо момиче за нула време:) Успех!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|