 |
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Наследство чак на стари години
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 4365 пъти
Здравейте. Аз съм мъж на 21 години. Живея с баба ми, чичо ми баща ми и майка в четиристаен апартамент. Татко е на 51, мама на 48, чичо на 55, а баба на 83. Дядо ми, за съжаление, почина преди четири години. Много ме тормози следния въпрос. Защо родителите, държат, докато са живи, всичко да е тяхно, а не отстъпят част от собствеността си на децата си? Например, на родителите ми и на чичо, не им харесва да живеят в апартамент, заради това, че се чува, когато някои надува силна музика, протичания на тръби по нас или съседите, заради ремонти, хлебарки. Те предпочитат, както и аз, да сме в къща, където освен всичко, друго, обикновено има и двор и не ти се налага специално да излизаш и да скиташ по улиците, за да си на въздух и слънце. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам дядо ми и ми е много мъчно за него, но той не даваше да се продаде апартамента. при положение, че тези пари можеха да се поделят и те с баба да си купят гарсониера, и без това те ползваха само 1|4 от апартамента. останалите са ни ги разпределили за нас. Сигурно, ще се навикате, че сме страшно нахални, не, оценяваме това нещо. Сега баба ми също не е съгласна да се продава, но тя вече е и много възрастна и не е за местене на ново място. Другите ми баба и дядо, също имаха възможност да продат свой имот и да дадт на майка ми и баща ми отделно жилище, но и те не се съгласяваха(може би защото го пазеха за вуйчо ми или нещо друго). Сега го продадоха, но имотът много се обезцени. Тези терзания не смея с никой да ги споделя, защото въпросът е деликатен. Не ме разбирайте погрешно, аз искам всички да сме живи и здрави, но защо повечето хора държат всичко да е тяхно, а не мислят за децата си дали им е добре или не? Хубаво ли е чак на по 60 - 70 години да ставаш собстеник на имот, за да можеш да си правиш с него каквото си искаш, включително и да го продаваш? А дотогава или да живееш където ти харесва, или да се мъчиш и с наем или кредит. Това е като английската кралица и Чарлз - той мина 70 години, дето се казва може и да я превари, а тя отстъпва и не го остави малко да поцарува.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 364cb7282d |
|
53. Тази тема показва колко е сбъркана психологията на народа ни. Не, никой не ти е длъжен, дори родителите ти. Трябва да те издържат до 18 или малко повече, ако учиш. Никой не е длъжен да ти осигурява собствено жилище или "наследство". Сбъркан е процесът - младите хора не се стремят да постигнат нищо сами. Да, ако работиш в малък град за 700 лв., трудно ще отделяш за жилище, така е. Обаче не всички живеят на село или в малък град. Има млади хора, които печелят по 2000 лв. на месец и спокойно могат да заделят от тях 700 лв. за вноска по кредит, вместо да ги дават за наем. А има такива, които не работят на заплата, а за себе си - и изкарват по 5000 лв. и повече всеки месец. Дали е справедливо? Ако попиташ този, който си седи наврян вкъщи при майка си и баща си, и се примирява със съдбата си - не е справедливо. Но истината е, че в този живот много, ужасно много неща се постигат и със собствен труд, стига да не те мързи. Каквото и да решиш да правиш, ако работиш за себе си и си нахъсан, можеш да заработваш добре. Ако работиш за някой друг, използват те, изплюват те и тънеш в мизерията. Но, въпреки това, при никакви обстоятелства никой не ти е длъжен. Старите каквото са изкарали като пари и имоти, това си е техен труд, имат правото да разполагат с материалните си придобивки. Авторе, дай да те питам нещо - когато остарееш, дали ще ти е приятно някой да си прави тънки сметчици къде и как да живееш, за да уредиш наследниците си? :)
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: aa33b09351 |
|
54. До 50
По-скоро 8 секунди. Какво? Не мога да пиша на стари теми ли? Просот ти казвам, че там сбърка.
А останалото, което си написал, са си лично твои извращения.
|
| преди: 7 месеца, 29 дни hash: 6c76879cd5 |
|
55. Коментарът на 48 е точен.
Останалите коментатори, дето казват, че при тази нискодоходна бг икономика можеш да си купиш жилище...
Няма да коментирам.
До автора,
Гледай да не стане като при мен. Бабата и дядото да дадат всичко на единия наследник.
|
| преди: 7 месеца, 28 дни hash: aa33b09351 |
|
56. До 55
Мдааам ... не че нешо, ама баят народ Ина, дето си позволяват жилища.
|
| преди: 7 месеца, 26 дни hash: e9f9fca49e |
|
57. Защото българите са алчни, подготви се когато и баба ти почине, да почнат великите спорове и ходене по съдилища за наследството. Дори и фолклорът ни го е казал: Не пипай на турчина жената, на циганина детето и на българина имота.
|
...
| преди: 7 месеца, 24 дни hash: f440d4b837 |
|
58. Няма как да промениш мисленето на хора, които даже и не знаят как се извършва тази дейност. Ще ви дам един прекрасен пример, за съжаление изпитан на мой гръб. И така имало едно време един разглезен и необразован мъж ( баща ми) , той се оженил за едно крайно бедно момиче, което нямало нищо и живеело в общинско жилище ( майка ми) . Докато този мъж и изневерявал и си клател краката по цял ден, тя работила нощни смени, дори не и помагал в отглеждането на детето с една дума истински лентяй. Минало време разделили се и слава богу, но този човек не се интересувал от детето едва го накарали да плаща издръжка, а семейството му не било от най - бедните, просто той бил мързелив, пълна пародия на мъж. Минало още време детето пораснало дошло време да завърши искало да учи, било любознателно и изпълнено с надежди за бъдещето, но само с тях си и останало. Другото му семейство нито го подкрепило нито се зарадваха, че иска да учи още, детето нямало сигурно жилище и можело да остане на пътя, но те не се трогнали нито за миг, въпреки че имало съвсем празен апартамент, който един ден уж щял да бъде негов, но сега е на този лентяй без да е работил и ден за него. Така че преди да казвате кой на кого какво трябва да преписва и оставя помислете, че в някой случай човек без помощ няма как да успее, ще цитирам параграф 22 дано ме разберете, ако не здраве да е :В романа главният герой, летецът Йосарян, се опитва да избегне убийствените полети, като иска да бъде освидетелстван за умствена непригодност. Според армейския психиатър доктор Даника обаче, самото искане е проява на здрав разум и затова не може отправилият искането да бъде обявен за луд.
|
| преди: 3 месеца, 3 дни hash: 8c34d871e3 |
|
59. " Наследство чак на стари години"
То май май, с повечето така ще се случи.
Освен ако собственикът, не е като дядо ми (бащата на баща ми) и не реши да даде всичко от продаденото на едната си дъщеря. (останалите кучета ги яли)
Сега се опитваме да продадем имоти от страна на майка ми. Брат й иска нереално високи цени и явно нищо няма да можем да продадем. И основен проблем за това е, че имотите са неделими. (не може да има земеделска земя под 3 дка)
И гледай какво става.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: 8c34d871e3 |
|
60. продължение на коментар 59,
и гледай какво става... как някой иска да продаде земеделска земя за 200 000 лева. (50 лева на квадрат)
Това е за имот 1, 6 км от жилищна местност, който никога няма да влезе в регулация и до който няма ток и вода.
Ха ха
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: cc636afd02 |
|
61. Момче - към автора се обръщам - внимавай какво искаш, защото може да ти се случи. Ти си само на 21 години, можеш да си позволиш рискове, например ипотека на собствен имот. Аз вече вървя към 40-е. Докато бях дете, родителите ми само това повтаряха - осигурили сме те поне с жилища, имаш апартамент в София, имаш си извънградска къща, имаш всичко. Дори документално прехвърлиха на мен тези имоти като навърших пълнолетие. Завърших висшето си образование, започнах работа и вместо да ми светне лампичката и да се ориентирам към купуване на собствен дом и досега да го бях изплатила, продължавах да слушам как всичко имам. То аз хубаво го имам, обаче никой е ми каза, че го имам срещу спазването на определени правила. Към днешна дата с мъжа ми живеем зимата в София, а лятото на моята вила, която е близо. В града съжителстваме с моята майка. Жената си има свой начин на живот, свои си навици, свой бит и ние нямаме думата. Аз искам разрешение, за да ползвам печката да сготвя нещо, например. Ние двамата купихме нова пералня, но отново питам може ли да я ползвам. И не винаги може, тя преглежда прането да прецени кое е за пералнята, кое трябва да пера на ръка. Сметките се делят наполовина до стотинка, но нямаме право да сменим пердетата, например с такива, които ни харесват. Нищо не може да се мести, да се пипа, една счупена чиния е повод за инфаркт. Прави ни забележки, че се къпем всеки ден, защото разхищаваме вода. Като купя салфетки, ги реже на две за икономия. Рови в кофата за боклук да търси бележки от супермаркета и вдига скандали, че харчим много пари, не нейни, наши си пари. Кабелна телевизия не може, за да не дупчим дограмата. Гостите са забранени. Правила има за всичко. Т.е. ние сме по-зле от квартиранти. Така стоят нещата половин година, през което време живеем в една стая, където се храним и спим и не смеем да шукнем. Тя обитава останалите три, а четвъртата стои неизползвана, за да не се давали пари за отопление. Щом излезем, се започва ровене по джобове и чанти в търсене и аз не знам на какво.... Намерила веднъж презерватив в джоба на мъжа ми и постанови такива гнусотии в нейната къща да не се внасят. Напролет с облекчение се пренасяме в къщата извън града. Но и тук проблемите не свършват. Майка ми идва веднъж седмично и се започва: Защо има петно на килима? Защо сте оставили трохи по масата, защо има паяжина на тавана, защо виждам тука празно шише от водка, пияници в къщата си не ща, защо това, защо онова... Пълна инспекция. Научили сме се да не пипаме нейните вещи, но затова пък тя преподрежда нашите така, че да не можем да ги намерим после. Влиза в спалнята, която сме си обзавели от до лично ние и мести мебелите, слага някакви покривчици, рови по гардеробите... Щяхме, разбира се, да наемем квартира, но и на двамата ни е втори брак и оставихме всичко на бившите си партньори. Правим и сметката, че с парите, които ще дадем за квартири, може да приспособим къщата за целогодишно живеене, че поне да не се бутаме зимата, пък ще ходим да виждаме майка ми като гости, ще й помагаме и това е. Пак повтарям - имотите са на мое име, аз съм собственикът по документи. Записано е, че тя може да ги ползва пожизнено. Но не съм ги купила аз. А не си ли ги купил ти, друг е господарят, искаш или не, и той се чувства в правото си да диктува условията.
Така че, моето момче, и да ти прехвърлят жилището, само ще стане по-зле. Стягай се и започвай да работиш. От друга страна се чудя и на някои родители. Защо лъжеш детето си, че си му осигурил покрив над главата, като то практически не може да го ползва? По-добре го изхвърли на улицата, щом навърши пълнолетие, и да се оправя. Ще се оправи по-добре, отколкото ако живее с илюзията, че има дом.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
