Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

58.   Няма как да промениш мисленето на хора, които даже и не знаят как се извършва тази дейност. Ще ви дам един прекрасен пример, за съжаление изпитан на мой гръб. И така имало едно време един разглезен и необразован мъж ( баща ми) , той се оженил за едно крайно бедно момиче, което нямало нищо и живеело в общинско жилище ( майка ми) . Докато този мъж и изневерявал и си клател краката по цял ден, тя работила нощни смени, дори не и помагал в отглеждането на детето с една дума истински лентяй. Минало време разделили се и слава богу, но този човек не се интересувал от детето едва го накарали да плаща издръжка, а семейството му не било от най - бедните, просто той бил мързелив, пълна пародия на мъж. Минало още време детето пораснало дошло време да завърши искало да учи, било любознателно и изпълнено с надежди за бъдещето, но само с тях си и останало. Другото му семейство нито го подкрепило нито се зарадваха, че иска да учи още, детето нямало сигурно жилище и можело да остане на пътя, но те не се трогнали нито за миг, въпреки че имало съвсем празен апартамент, който един ден уж щял да бъде негов, но сега е на този лентяй без да е работил и ден за него. Така че преди да казвате кой на кого какво трябва да преписва и оставя помислете, че в някой случай човек без помощ няма как да успее, ще цитирам параграф 22 дано ме разберете, ако не здраве да е :В романа главният герой, летецът Йосарян, се опитва да избегне убийствените полети, като иска да бъде освидетелстван за умствена непригодност. Според армейския психиатър доктор Даника обаче, самото искане е проява на здрав разум и затова не може отправилият искането да бъде обявен за луд.

59.   " Наследство чак на стари години"
То май май, с повечето така ще се случи.

Освен ако собственикът, не е като дядо ми (бащата на баща ми) и не реши да даде всичко от продаденото на едната си дъщеря. (останалите кучета ги яли)

Сега се опитваме да продадем имоти от страна на майка ми. Брат й иска нереално високи цени и явно нищо няма да можем да продадем. И основен проблем за това е, че имотите са неделими. (не може да има земеделска земя под 3 дка)

И гледай какво става.

60.   продължение на коментар 59,
и гледай какво става... как някой иска да продаде земеделска земя за 200 000 лева. (50 лева на квадрат)
Това е за имот 1, 6 км от жилищна местност, който никога няма да влезе в регулация и до който няма ток и вода.

Ха ха

61.   Момче - към автора се обръщам - внимавай какво искаш, защото може да ти се случи. Ти си само на 21 години, можеш да си позволиш рискове, например ипотека на собствен имот. Аз вече вървя към 40-е. Докато бях дете, родителите ми само това повтаряха - осигурили сме те поне с жилища, имаш апартамент в София, имаш си извънградска къща, имаш всичко. Дори документално прехвърлиха на мен тези имоти като навърших пълнолетие. Завърших висшето си образование, започнах работа и вместо да ми светне лампичката и да се ориентирам към купуване на собствен дом и досега да го бях изплатила, продължавах да слушам как всичко имам. То аз хубаво го имам, обаче никой е ми каза, че го имам срещу спазването на определени правила. Към днешна дата с мъжа ми живеем зимата в София, а лятото на моята вила, която е близо. В града съжителстваме с моята майка. Жената си има свой начин на живот, свои си навици, свой бит и ние нямаме думата. Аз искам разрешение, за да ползвам печката да сготвя нещо, например. Ние двамата купихме нова пералня, но отново питам може ли да я ползвам. И не винаги може, тя преглежда прането да прецени кое е за пералнята, кое трябва да пера на ръка. Сметките се делят наполовина до стотинка, но нямаме право да сменим пердетата, например с такива, които ни харесват. Нищо не може да се мести, да се пипа, една счупена чиния е повод за инфаркт. Прави ни забележки, че се къпем всеки ден, защото разхищаваме вода. Като купя салфетки, ги реже на две за икономия. Рови в кофата за боклук да търси бележки от супермаркета и вдига скандали, че харчим много пари, не нейни, наши си пари. Кабелна телевизия не може, за да не дупчим дограмата. Гостите са забранени. Правила има за всичко. Т.е. ние сме по-зле от квартиранти. Така стоят нещата половин година, през което време живеем в една стая, където се храним и спим и не смеем да шукнем. Тя обитава останалите три, а четвъртата стои неизползвана, за да не се давали пари за отопление. Щом излезем, се започва ровене по джобове и чанти в търсене и аз не знам на какво.... Намерила веднъж презерватив в джоба на мъжа ми и постанови такива гнусотии в нейната къща да не се внасят. Напролет с облекчение се пренасяме в къщата извън града. Но и тук проблемите не свършват. Майка ми идва веднъж седмично и се започва: Защо има петно на килима? Защо сте оставили трохи по масата, защо има паяжина на тавана, защо виждам тука празно шише от водка, пияници в къщата си не ща, защо това, защо онова... Пълна инспекция. Научили сме се да не пипаме нейните вещи, но затова пък тя преподрежда нашите така, че да не можем да ги намерим после. Влиза в спалнята, която сме си обзавели от до лично ние и мести мебелите, слага някакви покривчици, рови по гардеробите... Щяхме, разбира се, да наемем квартира, но и на двамата ни е втори брак и оставихме всичко на бившите си партньори. Правим и сметката, че с парите, които ще дадем за квартири, може да приспособим къщата за целогодишно живеене, че поне да не се бутаме зимата, пък ще ходим да виждаме майка ми като гости, ще й помагаме и това е. Пак повтарям - имотите са на мое име, аз съм собственикът по документи. Записано е, че тя може да ги ползва пожизнено. Но не съм ги купила аз. А не си ли ги купил ти, друг е господарят, искаш или не, и той се чувства в правото си да диктува условията.
Така че, моето момче, и да ти прехвърлят жилището, само ще стане по-зле. Стягай се и започвай да работиш. От друга страна се чудя и на някои родители. Защо лъжеш детето си, че си му осигурил покрив над главата, като то практически не може да го ползва? По-добре го изхвърли на улицата, щом навърши пълнолетие, и да се оправя. Ще се оправи по-добре, отколкото ако живее с илюзията, че има дом.

63.   Защо повечето хора разбират погрешно въпроса на младежа,От написаното аз не останах с впечатление,че ламти за наследство, просто иска да получи отговор на въпроса си, Сигурно му е писнало да живее с много хора и да се съобразява с тях, Освен това е само на 21 години,няма житейски опит,мисленето му е различно и затова иска да получи отговор на въпроса си.

64.   Ако някой чака наготово то това е бащата на младежа. Ако младежа не работи и чака родителите да го издържат това означава, че е готованец а не защото е задал въпрос за наследството.

Много ме дразнят коментари от сорта на никой на никого не е длъжен и т. н. Все пак всички сме хора и всеки има нужда от помощ, на всеки може да му се случи да изпадне в затруднение.
По добре дайте съвет как автора да си помогне, каква работа да потърси за да изкара пари за собствено жилище или за вноска по кредит вместо да го упреквате, че иска да получи жилище наготово.

Мисленето на хора с по голям житейски опит е различно от това на младежа затова е безсмислено да се упреква.

65.   Авторе аз те разбирам. Аз съм сменяла много квартири, живяла съм в център за временно настаняване, нощувала съм в кризисен център затова ако имах възможност бих дала веднага собствено жилище на дъщеря си за да не се мъчи като мен. Родителите не отстъпват жилището си защото не знаят какво е да се мъчиш.


Сит на гладен не вярва.

66.   Предполагам, че младежа иска да да му предостъпят жилище само за да живее там не за да го наследи

67.   Авторе ако не можеш да събереш пари за собствено жилище опитай да се картотекираш, ако ти дадът общинско жилище ще плащаш по малък наем или ако си студент опитай да кандидастваш за стипендия или да живееш на общежитие.
Може и под наем да живееш, ще плащаш но ще ти е по добре.

68.   Всъщност, най-доброто, което могат да направят родителите след 18 годишна възраст, е да ти дадат малък старт да си самостоятелен (не задължително жилище ). Ако не ти го дадат си го дай сам! Набий си шута! Може би мислих, по твоят начин на 21 години, сега съм на 33. При моето семейство имаше няколко имота. Моят баща беше успял да направи апартамент сам с много бачкане на 2 места 8 години го завърши. През 2007-а година, като единствен наследник на дядо ми, продаде старият ни апартамент (този на баба ми и дядо ми), за да покрие свои дългове и да вземе нещо малко. Е тогава цените отидоха за 3 месеца нагоре, не успя да вземе нищо, нито да си оправи всичките дългове. На следващата година се разболяха тежко и той и майка ми. Парите свършиха за 2 години. Пораствайки разбираш, че не може да живееш с родителите си. 3 години ги гледах все едно имах деца или поне така се чувствах. Плащах си сам университета, заминах по бригади, давах всички пари вкъщи които изкарвам за да гледам болните си родители и не изпитвах никаква удовлетворенст от нищо. Накрая успях да се изнеса на квартира и пак помагах с каквото мога, станах самостоятелен. Лека полека нещата тръгнаха. Така че не ги мисли имотите и кредитите. Имаш ли идея и бачкаш ли здраво се изплащат. Апартамент се изплаща и за 4 години с добра професия, която се търси на пазара на труда. Така че мисли за това. Какви умения да направиш за да се продадеш по-добре, пък наследството си го чакай... Не е задължително да чувстваш кредита като робство. Робство е когато нямаш умения. Има и добри кредити и лоши кредити. Чичо Доналд Тръмп казва: Никога не тегли кредит за режийни нужди: т. е. сметки, телефони, коли, лаптопи и всякви даджи на кредит, дори перални, печки и тн... Не се вкарвай в омагьосан кръг за суми от типа на 2-5000 лева, да ги плащаш с договори за по 1-2-3 години. Научи се как да спестяваш, и ако нямаш приятели от които да намериш подобна сума на заем.... Смени си обкръжението!!! Подобри си финансовата грамотност от рано, Моята започна на 27-ата година чак, ми дойде акъла. Ти си много по-млад. Пожелавам ти до 27 да имаш лично твое жилище, купено с твои пари и да не ги мислиш тия неща!

69.   "Хубаво ли е чак на по 60 - 70 години да ставаш собстеник на имот, за да можеш да си правиш с него каквото си искаш, включително и да го продаваш? А дотогава или да живееш където ти харесва, или да се мъчиш и с наем или кредит. "

Аз станах сосбственик на имот на 25 години.

"Мъча се" се с кредит за последния имот, който е около 16% от доходите ими, като този процент спада с всяка години и скоро ще падне под пасивнитеми доходи.

Може би... не знам - ДА СИ СТЕГНЕШ МЪРЗЕЛИВИЯ ЗАДНИК! Имаш къде да живееш, имаш семейство, имаш приятели - какво искаш? Собствен имот? Ами ето идея - събре 5-10 000 лева, купи някоя съборетина на село, гледай си нивичката, ходи да работиш в местния град и малко по малко я стегни. За 3-4 години ще си имаш имот да си се разпореждаш!

70.   Мога да ти кажа, че познавам хора, при които снахата ще осигури жилище за сина и детето им. И роднините на мъжа, сестра му например, не й говорят и жената много се терзае и това я притеснява, но явно само нея. По другата линия имат как да дадат дял на сина си, включително в една необитаема къща и той да подпомогне новото си семейство, но тропват с крак и не го правят. Мъжът, понеже не е настоятелен в това отношение да се продаде имота и раздели, така и се кара... Отговарям ти веднага защо: първо има хора егоисти. В случая при жената нейното семейство си преобръщат живота, за да имат младите жилище, а в случая на мъжа, които имат повече финанси, две коли (при жената нямат и една кола) не му дават своя дял пари за сватба да има. Другата причина е, че много от възрастните са мнителни и мислят, че ще ги пратят дом или настояват до смъртта си да живеят, където са били без оглед, че може да са в гарсониера и дори и света да се срутва наоколо в семейството. Това е.

71.   Напълно си прав в разсъжденията си и това да осигуриш на детето си жилище и сигуност е нещо напълно логично и морално. Познаам момче чийто баща има къде да живее, има и къща на сeло, но не спира да го тормози че ще го изгони от апартамента му. Излъгал е майка му при купуването на апартамента, и го е преписал само на него за да може да я унижава и гони когато му скимне. Преписал е апартамента на трето лице фиктивно, за да не може сина му да предяве права, не знам как живее със себе си. Лично съм ставала свидетел как нарича сина си наркоман, гей идиот, и заплашва майка му която се пропи от него грозна картинка. Ако това е семейство то врагове не ти трябват. Добре че моите родители са хора и се погрижиха да не търпя такова нещо.

72.   Така е. Напълно нормално е човек да осигури на детето си жилище.

73.   Пример от вчера : по западна ТВ дават предаване, в което виждам следното - хубава, двуетажна къща с двор, в която жената е живяла 50 години и където е отгледала 3, вече големи, деца, сега вдовица, е принудена, буквално, изнудена бих казала, от собствените си деца, да си продаде дома за да си купи апартамент и разпредели останалата сума между децата си като с това им спестява по 70 000 евро (на глава) такса за онаследяване на имот.
Тоест, тя е на 76г днес и ако се спомине, всяко дете трябва да плати 70 000 за да наследи къщата.
Жената буквално ревеше като подписваше документа за закупуване на апартамента.
А наглата й дъщеря и отвратителния зет я потупваха по рамото с думите “Ще ти мине, ще свикнеш. ”
Друг пример - наш роднина, дълги години дипломат в чужбина, с единствен син, му купува хубав апартамент, тухла, в китна кооперация в реномиран квартал на столицата още през 80те години. После му строи и двуетажна къща с отопляван басейн до София, в началото на 90те.
От родителска любов, те се забиват на панелка в Младост 18, да се шири синчето.
И какво стана?
Синът влиза в общ бизнес с приятел, трябват му пари и понеже вече живее в къщата с басейна с една готованка, продава апартамента, съдружника му го изиграва и завлича с пари и така. Без бизнес и без апартамент остана. Впоследствие закъса, продаде и къщата. Родителите му как не се споминаха от мъка, не знам.
Затова не се прави така.
Като се споминат родителите, чак тогава наследниците да разполагат и да си трошат главите като им е толкова акъла.
Не бъди алчен егоист, грозно е.

74.   73 наясно ли си, че таксата за онаследяване е около 0, 4% от цената на имота? Ако всяко от децата трябва да платят по 70 000 евро то къщата тряба да е оценена на 140 милиона евра!
А синчето дали ще продаде и изхарчи парите преди или след смъртта на родителите с какво знчение има, в живота е така влагаш усилия в изкарването на пари за да купуваш за децата, но нямаш време да ги възпиташ и в имотите които си купил друг се шири. Ако вложиш във възпитание на децата обикновенно нямаш време и енергия да изкараш толкова много пари че да им оставиш много имоти. А някой като родителите на автора си личи че не са вложили нито в имоти нито във възпитание на сина си и резултата е горе в темата.

75.   Работиш, печелиш, купуваш си, живееш. Много е просто.
Ако не можеш - ами твой проблем.

С чакане на готово не става.

77.   Тези случаи вече са лоши.

78.   До 74
Тук таксите при наследяване на бащин имот са безбожни, затова се прибягва до подобни практики. Хората се принуждават на какви ли не комбинации, за да избегнат пладнешкия грабеж от държавата.
А маминото синче се беше изучило, но си пропикя шансовете с лекомислие.

79.   78 колко да са безбожни, във всяка държава таксата е процент от продажната цена на имота и няма държава в която таксата да е повече от 4% за унаследяване от деца а за по далечни роднини племенници и т. н. е до 7%.
Така или иначе имотът струва повече от 25 пъти от сумата която е обявена за такса. Къщата на бабата колко е ценна три милиона и половина евро ли струва?
Но до колкото разбирам ти не различаваш възпитание от образование, лекомислието у човека се преборва с възпитание в детството, науката и образованието са съвсем друго нещо

80.   Щом е толкова лесно 75 кажи ми каква работа да намеря, че да си купя апартамент.

82.   До 80 стани Директор ОДМВР, заплатите им ги изравниха с тези на депутат. Знам че не е лесно, но за да си купиш нещо хубаво трябва усилен труд.