Семейството над всичко? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121037)
 Любов и изневяра (29669)
 Секс и интимност (14348)
 Тинейджърски (21878)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7294)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Семейството над всичко?
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1364 пъти
Ще започна с това, че семейството е важно за мен и бих направила всичко за хората, които обичам.

Но по ред причини си задавам някои въпроси.

Нормално, през живота си имаме две семейства, нашето, в което сме се родили и това, което създаваме ние когато пораснем.

Първият ми въпрос към вас е - кое от двете семейства е с приоритет когато стане въпрос за избор? Случват се неща, има моменти, в които не може да си и в двете пълноценно, и трябва да избереш за конкретни ситуации.

Вторият ми въпрос е - семейството по-важно ли е от теб, би ли го поставил над себе си, над своя живот? Питам за случаите, в които има сериозни неразбирателства, психически и/или физически тормоз. Става дума за ситуациии и в родното ни семейство, и в нашето, което сме създали с друг.

Третият ми въпрос е - какво мислите за хората, които тормозят хора, които са тяхно семейство? На какво се дължи поведението им? Не са ли хората в семейството, тези които са ни най-мили?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 1 месец
hash: 37001c1b75
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   На първият ти въпрос:

Родителите имат дълг, преди всичко към децата си. От биологична гледна точка, организмите имат две основни функции - да оцеляват и да създават потомство. От духовна гледана точка, децата са твое продължение. Част от теб, която по един или друг начин, че проължи напред. Ти си дете на родителите си, следователно родителите ти, трябва да разберат, че преоритет са твоите деца. Ще бъде същото, когато станеш дядо. Децата ти пак ще са твое семйство, но естественият път е, че младите продължават напред.

" семейството по-важно ли е от теб, би ли го поставил над себе си, над своя живот? "
Това е строго индивидуален въпрос. Никой не може, да ти отговори на него. Аз искренно вярвам, че ако си подложен на тормоз, ако не си причинил с нищо вреда на другия, то не си длъжен, да траеш този тормоз. Ако с нещастен и нямаш надежда, то всичко е оцеляване. Ако това ще продължи винаги, нима искаш, да създадеш деца в тази среда?

Човек е свободен да си дири щастието. Вярно е, че трябва да се правят саможертви, но за семейството си ти си просто един жертвен агнец, то какво изобщо им дължиш?

И още нещо - преди години гледах предаване, по надявам се, измислен случай. Едно дете беше болно от левкимия и изискваше транплантация на костен мозък. За съжаление, донорът можеше да е само брат или сестра. И естествено, семейстовто "създало" второ дете, което било ползвано за донор. Второто дете съществуваше, само за да крепи първото.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 221048e8da
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   1.
Зависи от ситуацията, човек трябва да разсъждава. Ако родителите ми са болни, бих искала да им помогна (финансово и с грижи), което донякъде ще ощети моето домакинство. Всъщност, винаги, ако те имат сериозен проблем и аз мога да им помогна, бих го направила. Бих направила същото и за родителите на мъжа ми. В това отношение с него сме единодушни. Ако случаят не е такъв, по-скоро ще си гледам моето семейство, което намирам за приоритетно в ежедневието. За това също с мъжа ми сме на едно мнение.
2.
Бих жертвала себе си само заради децата ми, но за тях не би било хубаво да отраснат като свидетели на физически и психически тормоз. Ако в семейството ми се случват такива ужасни неща, то не бих останала. В името на моето здраве и психика, както и тези на децата ми, ще се разведа и ще премахна насилника от живота ми. Ако това се случва в родното ми семейство, изнасям се на 18 години и се справям сама.
3.
Не знам, за мен това е индикация за лични неразрешени проблеми. Ако го прави мъж, може да има милион причини- лошо възпитание, объркана психика, странни морални разбирания, чиста агресия, доминантност и така нататък. Ако тинейджър се отнася зле с родителите си, вероятно това е ефект от лошо възпитание или насъбран стрес извън дома. Приемам, че децата се чувстват най-свободни вкъщи и ако трупат нерви извън дома, то същите нерви избиват вкъщи. Ако жена се държи лошо със семейството си, а е вече зряла, най-често тя не е била готова за семейство или пък и тя си има изредените по-горе проблеми. Прави ли го родител на вече пораснали деца, то той не може да ги пусне, не може да приеме реалността, властен е или друго подобно.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: d3cec0b4a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ти си на първо място - какво искаш ти и какво те прави щастлив, не дълг, не вина, не “така трябва”, не “какво ще кажат хората”. След това е семейството, което ти си създал. Както си имал пълноценно семейство, така и ти трябва да създадеш такова - да си пълноценен баща/майка, съпруг/съпруга и домакин/домакиня. Това няма как да стане ако си още на мама и тате детето и не си финансово и емоционално независим от тях. След 18 години връзката с родителите ни се променя от възрастен към дете на възрастен към възрастен и родителите трябва да уважават това без да се месят, да идват неканени вкъщи, да очакват, че си им длъжен да звъниш всеки ден, да даваш отчети и да им изпълняваш всички желания. За тормоз не знам какво визираш - ако те тормозят физически, психически (мачкане на самочувствието, за да останеш зависим) или емоционално (манипулации с чувство за вина и дълг), не си длъжем да ги търпиш, защото са роднини. Трябва да са “мили” - ако не са, ги третираш като всички останали без значение, че са роднини.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: 9aa664ca5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   1. Ако семейството е здраво, младите трябва да се подкрепят и да се поставят на първо място. 2. Ти си най - важният в семейството, трябва да се обичаш и уважаваш, ако ли не няма да те уважават. Това значи, ако е упражнявано психическо или физическо насилие върху теб да си събереш багажа и да си тръгнеш! 3. Насилниците са слаби психически хора с много вътрешни проблеми, които ако не ходят на терапия и им липсва осъзнаване и желание за промяна, колкото и добре да се държат в някои моменти си имат лошото в себе си и няма да се променят. С годините ще става все по - зле!

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: b3ed6a210a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Прав е автора, че човек има две семейства през живота си, но е забравил да отбележи, че първото семейство му се пада на късмет, а второто си е негов личен избор. От там следват и отговорностите за избора на приоритет. За първото семейство си длъжен да подкрепиш само ако одобряваш действията им и имаш възможност да подкрепяш, докато второто семейство след като е създадено по твой личен избор си длъжен да подкрепиш независимо дали изцяло разбираш подкрепяш действията им или дали имаш възможности трябва да направиш за тях и невъзможното, защото техните действия са следствие на твоя избор и държание, тоест те действат така както си ги възпитал и каквито си ги избрал и нямаш право да ги сложиш на второ място като приоритет. По просто казано първо нахрани децата си, плати тока в семейното жилище и чак тогава ако имаш пари купи хапчета на майка си.
На втория въпрос отговора би трябвало да е ясен на всеки. Разбира се че на първо място ще поставиш себе си и чак тогава което и да било от семействата, защото реално ако е застрашен живота ти, после няма как да имаш семейството за което искаш да се бориш. Най важно е да се запази личното здраве и чак тогава да се погрижиш за запазване на семейството и тяхното здраве и благополучие.
На третия ти въпрос може да се отговори че ако единия партньор тормози семейството, то вината не е само негова. Първо защото другия партньор си е избрал да направи семейство с човек с комплекси. Второ след като си е избрал такъв човек за партньор, би трябвало още от самото начало, да знае че ще се налага да му играе по свирката цял живот. Логично е когато една жена знае, че избрания от нея мъж вдига скандали и скача на бой ако тя ходи навън без фередже, тя да не ходи навън без фереджето си или да признае че е направила грешен избор и да се развежда. Така стоят нещата с всяко дребно нещо, една човек много добре знае на какво как ще реагира неговия партньор.
И повярвай ако попиташ който и да е насилник защо го прави и не са ли семейството, тези които са му най-мили? Той ще отговори че го прави от любов към тях, защото ги обича, и според него това е единствения начин те да постъпват правилно следващия път. Това е като да попиташ дадена майка защо крещи или дори шамари детето си за двойки в бележника. И тя ще ти отговори от любов го прави за да е по старателно детето, друг е въпросът каква е правилната реакция в ситуацията.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker