Страх ме е да стана майка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Страх ме е да стана майка
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 2295 пъти
Здравейте! Почти на 23 години съм, имам приятел от 4 години. Много се обичаме живеем заедно и сме щастливи. Представях си как един ден ще имаме дете, как заедно ще му се радваме, но сега, когато станах бременна изпитвам ужасен страх. Мисля си, дали не ми е рано още, дали с това ще приключи свободата ми, как ще се справя, вече няма да мисля само за себе си, ще бъда отговорна. С приятеля ми често си правим вечери и излизаме, а след някой месец всичко това ще се промени. Страх ме е, не спирам да го мисля. Мисля си, че можех още някоя година да се радвам на свободата си. Имам приятелки, които имат деца и са като робини. Отвътре не излизат, външно са много изтощени, все едно живота е свършил и мен това ме плаши.. мисля го, но колкото и да го мисля един ден и това ще стане, било сега или след 5 години, а аз може би никога няма за бъда готова..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: 96aa59e892
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Страховете ти са напълно нормални. Дори 30-годишните имат притеснения, когато забременеят, а ти си млада.
Не е толкова страшно да имаш бебе, много зависи и от приятеля ти, но в общи линии има много варианти за щастие. Ще бъдеш малко по-уморена, това е. Приятелят ти може да ти помага с детето, надявам се да го прави. Както преди сте излизали, така може да излизате и сега, но малко по-рано и с количка. Дискотеки и веселби отпадат, но ресторанти, паркове и кафенета- не. Майките по-често имат проблеми с робуването за мъжа си, отколкото с грижите за детето. Щом го родиш и го хванеш за първи път, животът ти ще добие нов смисъл. Да кърмиш и сменяш памперси е някак приятно, защото го правиш за твоето дете. На никоя майка не ѝ тежи, че си гледа детето... тежи им, че мъжът им недоволства, че се грижат за цялото домакинство и не работят. Не се изолирай, много е важно да запазиш контактите си със зрелите хора. Ако по цял ден общуваш само с бебето, ще се побъркаш. През деня излизай с бебето на разходки, ходи с приятелки на кафе, с приятеля ти говорете и на други теми, а не само за малкото. Всичко ще бъде наред. В началото е малко трудно, но после влизаш в ритъм и свикваш с режима на бебето. Дори не ти прави впечатление, че се съобразяваш с детето. Да се съобразиш с малкото е като да се съобразиш със себе си, сама ще го искаш. Усмивката на бебето ти ще е по-топла от всичко, което познаваш до този момент. Ако вярваш на човека до себе си и той е отдаден, тогава ти предстои нещо напълно прекрасно и лишено от дори малко мъка.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 2cb2237500
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

2.   Погледни нещата от друг ъгъл. Робини на децата се правят самите майки. Стига да искаш, нищо не може да ти попречи да излизате, да си правите вечери, а просто количката или кошчето да е с вас. С бебе на 5 месеца съм излизала на заведение до 2 сутринта, то спи до масата ние си празнуваме имен ден на силна музика. Детето свиква на това на което го научиш. Бяхме научили нашето да е в раницата на баща си докато ние се изкачваме по българските планини, нямали сме никакви проблеми. Спеше в колата на задната седалка при пътуванията ни из страната.
От новородено го бях научила да спи спокойно на включен телевизор и шумът не му пречеше, спи ли му се ляга и спи. На сватби сме ходили, то на 5г спи на няколко стола ние си танцуваме, към 2-3 сутринта баща му го взима мести го в колата на задната седалка и се прибираме. Нямахме баби, но може да се каже че не сме усетили кога детето стана на 15г.
У дома спях до когато си искам още на годинка знаеше като стане как да си пусне детско по тв и да си вземе храна от кухнята и ме събуждаше само ако е наложително да сменя наакан памперс и то носеше в леглото ми чист за да го сменя.
Доста от майките които описваш сами поставят себе си за слугини и не оставят детето да се справя само а скачат и вършат всичко. Моето от 4 годишно само си мие чинията, качено на столче пред мивката. Е вече столче не му трябва, но благодарение на наученото от малко, аз никога не съм сварвала маса с мръсни чинии, храни се, слага си чинията в мивката, прибира храната в хладилника и тупа покривката. Децата още на две годинки посягат да си оправят леглото, да чистят с прахосмукачка, да изкарат прането от пералнята в коша, номера е просто да го оставиш да се учи, а те учат с желание особено ако ги похвалиш за свършеното. Още от 4г моето дете знае, че е негово задължение да си подрежда дрехите в гардероба, сгъвам прането, а то слага по местата, като аз повтарям кое на кой рафт, докато се научи, разговорите между майка и дете са най важни броейки рафтове и др неща знаеше да брой от много малко. В училище няма проблем с математика, нито с литература, защото съм чела приказки и сме обсъждали герои и обстоятелства като съм го оставяла да си изказва мнението и го подтиквам да говори, да защитава тезата си с аргументи. Географията я научихме обикаляйки страната и обсъждайки по карта местоположение релеф и влиянието му върху климата, за това сме говорили в колата, спирали сме да видим почвите, като го подтиквам да ни говори. Обикаляйки научихме и историята разбира се, учихме заедно защото и аз не знаех повечето подробности. И т. н. от теб зависи дали ще си робиня или не, децата всъщност не искат много, особено бебетата, като е нахранено и с чист памперс въобще не му пука къде ще спи.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: df1d05b9b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   На твоята възраст се омъжих, с ясната представа, че някой ден искам дете. Едничко само. Походихме си с мъжа ми още години и на 27 се реших. Родих на 28. На 23 се чувствах малка и исках да си наредя живота първо. Правилно си усетила - няма повече кино, кафенета, дрешки и прически. Сега ще станеш майка и ще си по цял ден с детето и ще си изморена. После ще се върнеш на работа и ще гледаш дете. Но това е радост голяма, а тези които нямат деца са нещастни и като минат 35г ги удря една ужасна самота и стават озлобени. На прав път си, успокой се.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 40cf22ecb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Доколкото разбирам е късно да си промениш решението. Затова нямаш полза да го подлагаш на съмнение. По-скоро си помисли за това, колко е хубаво да си майка, да имаш бебе, дете. После още едно и колкото искаш и можеш. Фокусирай се върху хубавото в ситуацията, не върху липсите. Разбира се, че ще те е страх и че всичко ще се промени и ще има моменти, когато ще си искаш предишния живот. Но майчинството се учи както всичко друго и един ден (и той няма да е далече) просто няма да можеш да си представиш друг живот. Тогава пък ще почнеш да оценяваш, че детето ти е до теб, защото и това няма да е все така. Хубаво е, че имаш приятелки с деца. Така ще си с компания. Да, няма да си купувате заедно ново червило, а ще си избирате пюрета и къси панталонки за дечицата. Да, много ще се промени. Но повечето промени ще са за хубаво. Радвай се колко лесно ви се е получило, че имаш здрава бременност, дано и занапред всичко е наред. Представи си да искате бебе и да не става, да се налагат хормонални терапии и процедури, да се измъчиш за едно от най-естествените неща... Много жени сигурно ти завиждат, че си млада майка. Аз ти завиждам. По-късно родих и в общи линии нямах време за повече деца и ми липсват тези, които не успях да зачена и родя.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 7a249dcc43
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   А ако след 5 години ти кажат яйчниковият резерв ви е изчерпан, и нямате шанс за дете. Заслужава ли си "ходенето". Иди седни в някоя ин витро клиника и виж мъката на тези жени, ражда се на ранна възраст, това е живота. Това че една съседка, 2 приятелки и звездата Х са родли на 40 или дори 50 са единици,.нищо че ни го набиват за нормално всеки ден. Аз не съм имала на кого да разчитам, на 1 кафе с приятелка не съм излязла, но ти със сигурност имаш или майка, или свекърва и все ще излезеш да се забавляваш, сигурна съм. Така се, махни си отровните мисли от главата и се радвай на по-голямата радост и чудо в живота ти. Ще дадеш нов живот, ще имаш дете. Какво по-хубаво от това?

 
  ...


...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: d5aa997704
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Някой да те бие по главата да ставаш майка? Като не искаш, няма да раждаш, твоя работа. Приятелят ако поиска дете, ще си го има с друга жена, ти пък ще си намериш друг да се забавлявате по кръчми и дискотеки, желаещи за нощен живот и секс без ангажимент колкото искаш. Няма да си разваляш кефа с някакво си бебе и да нямаш време за спа, маникюр, прически, кафе и клюки с приятелки и други жизненоважни дейности. Я виж оная от другата тема как страда докато гледа бебе и две години кърми, не може на един шопинг в мола да иде горката!!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: d142d897e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Можеше да си поживееш още, но пък децата са много хубаво нещо. Аз имам две. Излизанията определено намаляват, но не е такъв ужас, може и без това.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 4c935ad644
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Възрастта ти е много добра за раждане на дете. Не ти е толкова рано. Не се шашкай толкова. Организарайте си така нещата заедно, че да имате време и за излизане. Не е чак толкова страшно. Не се старай да си перфектната майка и домакиня и по-спокойно го давай. Не се чувствай робиня, защото когато правиш нещо с любов не е робство. Радвай се на детето, защото никое занимание или кариера не може да се мери с това да си майка. И нищо не е по-смислено от това. Отговорността към детето ще ви заздрави и изгради като семейство... А всяко нещо е с времето си.
Тези, които висят пред клиниките за инвитро сигурно ще те облазяват. А един ден(на 45г. ) като се обърнеш назад ще се радваш, че сега си свършила това, а не на доста по-късна възраст. Защото пък тогава си има други проблеми и страхове, за които сега не се и сещаш. Това от опит ти го казвам. Аз бях на 22г, когато се роди първото ми дете(второто на 32г. ). И на мен ми се струваше рано, но сега се радвам, че вече по-навреме съм го изгледала. А не сега да се занимавам с тийнейджъри.... Вече и двете ми деца са изгледани и сега си гледаме спокойствието с мъжа ми.
Успех и не се притеснявай!

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 3f0da29afa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Здравей, разбирам страховете ти, защото и аз ги имах - поради което и съм от късно родилите майки - родих на 37. Детето ми сега наближава 2 години.

*Първото, което искам да ти кажа, че ако имаш такива притеснения и не си сигурна готова ли си изобщо за майка, то тези притеснения с възрастта не изчезват, а се засилват и става даже още по-трудно да се решиш - така че, колкото и да беше изчакала страха пак щеше да го има и нямаше да е по-малък.

*За това, че не си се наживяла и се страхуваш от изолацията и ограниченията, свързани с майчинството - това мога да ти кажа, че също с възрастта не се преодолява по-лесно.

Не съм от жените, който основното им занимание е шопинг и висене по кафетата, а на дискотека не съм имала желание да ходя откак бях студентка. Но все пак редовните излизания с приятели, излетите, пътуванията, записването на различни курсове и семинари, почивките, хобитата, възможността да предприемаме нещо ново заедно с мъжа ми винаги са ми доставяли удоволствие и са били част от живота ни, така че естествено че е болезнено да знаеш, че всичко ще се промени за неустановено време. Ta, колкото по-рано преминеш през това, толкова по-рано ще можете отново да навлезете в ритъм и да се върнете към нормален живот.

И не, каквото и да ти казват за радостите на майчинството, повярвай ми няма да се чувстваш по-добре от преди, когато висиш вкъщи между 4 стени, говориш си сама и и бършеш през два часа дупе и тупаш малката да се уригне, за да се размине повръщането и когато контактите ти са предимно с други майки-кукундрели, с които да обсъждате педиатъра, обривите, редовното изхождане и откога не сте спали, имате ли колики и какво облекчава никненето на зъби. А с дъщеря ми, колкото и да ми се иска, не се надявам да мога да проведа особено смислен разговор преди да навърши поне 4 години. Затъпява се - чувстваш се все едно мозъка ти не работи нормално и ставаш неадекватен в елементарни ситуации. Но нещата са каквито са - искаш дете, приемаш, че трябва да минеш през това и толкова. С времето става по-добре. Но отново - не е по-лесно когато си по-възрастен и не ти липсва по-малко всичко, с което си свикнал.

*Относно работата - да, сега ще се озовеш тепърва на 27-28 години без никакъв стаж на пазара на труда и леко неадекватна след 2-3 годишен фокус предимно върху бебешки теми, но не мисля че една 2-3 годишна пауза и завръщане на работа в началото или в края на 30те, те поставя в по-добра позиция. Незаменими хора няма, работодателите не скачат от възторг, когато някой излезе в майчинство и при почти всички, които познавам се случи така, че въпреки че им пазеха местата, докато се върнат, скоро след това се наложи да си търсят нова работа. Така че и тук ранното раждане не ти носи особени минуси.

*Майчинството наистина е както си го направиш!!!
При мен първите 4-5 месеца бяха истински шок, не знаех къде се намирам, кога ми се яде, кога ми се спи, хормоните ми играеха, настроенията се сменяха, плачех често и се чувствах безпомощна - слава богу, че мъжът ми беше до мен и ме подкрепяше. В един момент обаче осъзнах, че сама си го правя и че не е нужно да е така. Просто нещо в мен превключи и почнах да приемам всичко по-спокойно и да си връщам малко по-малко малките неща, които ми носят удоволствие, да се поглезвам пък било и за по час - да благодаря на мъжа си за малките жестове и изненади и да правя и аз такива за него. И нещата тръгнаха - бавно, но тръгнаха:) Така че не се страхувай - просто осъзнай, че не си безпомощна жертва, а напротив - ти избираш и определяш, кое как ще се развие. Имаш контрол над ситуацията, имаш сила и от теб зависи, да си го направиш така, както ти харесва и както трябва да бъде.
Не се предавай - ще се справиш! Ако чакаш идеалния момент за раждане, никога няма да го дочакаш, защото такъв просто няма - имай си повече доверие и всичко ще се нареди:)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 2bfb8fca88
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ако имаш свестен и осъзнат мъж до себе си, няма за какво да се притесняваш! Това е най - важното според мен, другото се нарежда лека, полека!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker