Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ти си писала па тази тема и по-рано. Хората ти даваха съвети да отбиеш детето. Ти явно си знаеш твоето. Също така си една лигла. Това не е обида, надявам се модераторите да ми публикуват коментара. Какви фрешове и комедии, тия неща трябва да си ги надживяла отдавна. Освен това ти си по-скоро изключение от колкото правило. Виждала съм хиляди майки пиещи кафе, ходещи на дискотеки и прочее. Това, че нито родителите на мъжа ти, нито твоите ти помагат при положение, че живеете в България е абсурдно. Могат да го вземат за 1 нощ през седмицата за да ви облекчат. Престани да го кърмиш и да го лигавиш. Ще стане същия лигльо като теб.

8.   Много зависи. Някои деца са неспокойни, докато други са си по-кротки от агънца.
Не преживяваш нищо фрапиращо, просто си уморена и изнервена. Децата искат време, искат внимание, грижи. Те плачат, цапат се, недоволстват, инатят се. Всеки може да ти го каже, просто си нямала късмета да попиташ искрен човек. Познай! Дори всичките ти приятелки и роднини да се бяха изредили да ти споделят трудностите, ти пак щеше да искаш да родиш дете, за да си го обичаш. На теория чуваш едни гадни неща, но докато не го преживееш на практика, не разбираш. Има го и другото. Чуваш ужасни истории, наплашена си, но детето ти е едно кротко и тихо, основно спи и се забавлява само. Майка ми навремето ми каза, че всяко дете е различно. Каза ми още, че ако брат ми се беше родил първи, мен изобщо нямаше да ме има. Аз съм била лесна за гледане, той беше труден.
Успокой се малко за прането. Това са просто дрехи, погледнато реално са някакви парчета плат. Перат се, хвърлят се, купуват се нови. Децата мрънкат и плачат, особено при никненето на зъби и отбиването. Нали осъзнаваш, че си кърмила 2 години и кърмата ти все някога ще свърши. Детето ти няма избор, ще свикне да не сучи, защото ти нямаш опция да го кърмиш цял живот. Междувременно ще плаче и ще се тръшка. Сега имаш опция да го накърмиш, а какво ще правиш, когато не можеш да го кърмиш повече? Ще приемеш плача, това е. Ще се опиташ да го баламосаш с нещо, ще се опиташ да го успокоиш и ако то продължи да плаче, просто ще се наложи да го слушаш. Опитай да изцеждаш кърма и да му даваш в шише, за да не се налага да прекъсваш работата си, за да го кърмиш. Не бих те съветвала същото, ако детето ти беше по-малко, но то е на 2 години. Постепенно можеш да слагаш в шишето айрян със захар, номерът минава в 2 от 3 случая. Не се пречупвай. Пращай мъжа ти да пазарува. Нито е нещо сложно, нито нищо. Ако той не иска да пазарува, то да стои да гледа детето докато ти отидеш до магазина. Говорим за едни 10 минути пазар, ще се справите. Говори с таткото, той също носи отговорност за детето ви. Следващият път, когато се изнерви, че детето плаче, просто му кажи, че ти слушаш този плач много по-често от него и да се стегне малко. Или направо излез от вкъщи. Какво? Ще оставиш баща да гледа детето си, никакъв грях не е това. Както ти можеш да си изнервена и да си играеш с детето, така и мъжът ти може, просто не му се налага. Отстрани е много лесно, вкарай го във въртележката, за да спре да те критикува. Сама си го казала, ти си от хората, които много мислят и искат всичко да е перфектно. С дете нищо не е перфектно, затова пък е истинско приключение. Махни малко от перфекционизма си и се радвай на детето докато е малко. След още някоя година няма да ти дава да го държиш за ръка в двора на училището, а после и да го целуваш/гушкаш. Децата растат като гъби, спират да са толкова любвеобилни.

9.   Всичко минава и заминава...и идва дори по- сложното... Не случайно хората казват- " малко дете- малки проблеми, голямо дете- големи проблеми". Хванала си се на хорото, ще го играеш. На първо време го отбий, на 2 години му стига толкова сукане. Ще е трудно, но ще се справиш и после ще ти е много по- леко. Детето е в такава възраст, че сигурно изживява бебешкия пубертет. Гадно е, но ако сега му покажеш кой командва парада, после ще ти е много по- лесно. Мъжа ти го впрегни да ти помага, те обичат да се скатават и аз моя ако не го накарам за нещо се прави на умрял. Често, когато ми стане много тежко се успокоявам, че поне децата са ми живи и здрави... Родителството е тежка и отговорна задача, всеки ден е битка.
Жена на 34 години, майка на две момчета, едното с аутизъм.

12.   Пишеш страхотно и увлекателно.Супер за дългия текст и откровеноста.За другото не мога да коментирам.

13.   Милата, аз разбирам как се чувстваш, защото това, което преживяваш си го причиних два пъти. И сега се чувствам като сто годишна баба. Животът ти никога няма да бъде същия, факт! Ще трябва да мислиш винаги и да поставяш винаги някой преди теб, факт! Обаче най-хубаво е че децата порастват. Много е трудно до към 4 год., физически имам предвид. После детето ще стане по-самостоятелно. Ще тръгне на училище и малко по малко ще имаш възможността да мечтаеш и за себе си. Мисля че на този етап трябва да спреш със самосъжаленията, много е гадно да си майка, знам, но това няма да ти помогне. Трябва да приемеш факта. Трябва да отбиеш детето, вече няма нужда от кърма. Впрочем отдавна няма нужда от кърма. Просто му дава сигурност. Но трябва да го отбиеш. След това намираш почасова грижа, жена, която после може да ползваш като тръгне на градина, често боледуват. Мислиш в посока включване на бащата с водене и прибиране от ясла/градина. Мислиш дали не можеш да работиш почасово, но това в БГ не знам дали е приложимо. Най-вече мислиш как да имаш време за себе си. Още малко и ще се чувстваш по-добре.

14.   Абе момиче, я се стегни! Какво кърмене още- ти Крали Марко ли отглеждаш? Като не му дадеш цица, колко ще се тръшка и мрънка? Отглеждайте децата си, така, че да знаят кой е шефа. Стана ми жал за теб, толкова ли няма кой да го гледа за ден, два? Не сме роби на децата си- те са за да ни радват! Няма училище за родители и никой не се е родил научен, така, че се стегни и вземи в ръце! Не му угаждай за всяко мрънкане, сега е момента да разбере кое трябва да е така и кое - не. И моля те, вземи и си почини

16.   Май си доста заблудена. Половината ти проблеми са от самосъжаление. Освен това не схващаш, че като стане на 3-4-5-6 години нещата са доста различни. Разбирам, че нямате втори телевизор и това не можеш да проумееш, а се оплакваш какво "трябва" да гледаш по задължение.

17.   виждам, че има 16 неодобрени коментара, но и аз да се изкажа по темата. Имам 2 деца на 15 и почти 9, та мога да дам мнение и за началния, и за следващите периоди.
Раждането си е кофти, не знам кой и защо те е лъгал, но не е като да отидеш на кафе. Хубавото е, че минава сравнително бързо и е веднъж - 2 пъти в живота (е, за някои о повече, но ти едва ли ще си от тях :-) Така че това е минало, няма особен смисъл да го коментираме.
За детето вече е друга бира, това е дългосрочен ангажимент, който намалява с годините, но и се изменя. Да, малките бебета не спят добре, събуждат се, огладняват, реват, нормално е.
Не знам обаче как не си създала режим на двегодишно дете!? ! Не може да го оставяш да прави каквото си иска и после да се оплакваш от това. Не знам как не си го отбила още, явно за него това е начин за налагане и навик, а не потребност. Кърменето е необходимо (ама наистина, не според мамешките групи) до към година максимум, след това детето трябва да яде твърда храна. Не е нормално на 2 години да е предимно на кърма, не е бебе.
Като го отбиеш, най-вероятно ще започне и да спи по-добре. Сънят също е важен за детето, може би е нервно и защото не се наспива добре. С тези модерни теории че трябвало само да се откаже създавате ревящи, нервни и висящи от вас деца, а после се чудите защо било такова.
Как се действа като се тръшка и реве - спокойно и твърдо му се обяснява защо трябва да стане еди-как-си, защо не може да получи еди-какво-си, отвличаш му вниманието, обясняваш му колко е голям, хвалиш го... В 1 момент ще разбере, че номерът не минава и ще спре. Чети малко за възпитанието, няма кой да го направи освен теб и баща му, но понеже ти си вкъщи, основно пада върху теб. Децата имат естествен стремеж да пораснат, да бъдат като големите, използвай го.
ТИ си родителят и ТИ си водеща, ТИ задаваш правилата, а не да чакаш чудотворна промяна от детето. То ако знаеше какво и как трябва, щеше да е възрастен. Не очаквай от него да взема решения, ТИ трябва да го насочваш и възпитаваш, разбира се, съобразно възрастта.
Изпуснала си доста време, но никога не е късно да започнеш. Успех!

18.   Веднага отивайте на психотерапевт! Това не е нормално поведение на дете, не е нормално и да се кърми на втората година, абе изобщо много неща не са както трябва. Може и детето да има някакъв проблем, може и (според мен явното) ти нежелание и неподготвеност за родителството да е причина за това. Не разбрах много много и мъжът ти как участва и с какво помага, ролята на бащата е много важна. Абе изобщо, търсете терапевт.

19.   Здравей, разбирам те много добре за какво става дума. Аз самата по принцип не понасям малки деца и ти доста добре описа причината. Но имам едно успокоение - детето няма да е все малко. Вярно, че на всяка възраст ще му береш грижи, но като е по-голямо поне ще може да си каже какво му е, какво иска, няма да реве само. Намери кой да ти помага, бабите и дядовците толкова ли пък се плашат или пък не искат? Ясла? Не знам дали още има седмични ясли. Една приятелка има дете, мъжа й почина, семейството й почти не й помага и от нея виждам колко е трудно и те разбирам. Да, майка си, но си все пак и човешко същество, имаш право на почивка.

20.   Бахти само вие ли сте раждали? ! Представи си иска се характер, та както казваше баща ми най- лесно се прави дете, зора е после. Ти какво си помисли че ще си вземете цвете, то ще седи в единия ъгъл и ще гледа тъпо? Да трябва да се наложат правил, граници, когато се каже не е не и т. н. То това е смисъла на родителството от това “парче месо” да създадеш достоен човек. Четах ти историята до половината и като цяло се оплакваш от живота си, това разбрах и конкретно от детето си. Ако се фокусираш върху положителното от това ще живееш по леко. Ама честно била си много заблудена как ще си мислиш че имаш бебе на 3м и ще можеш да водиш живот на 18г, а моя мъж все ме критикува че виждам живота по детски :д

21.   Авторке, нима не знаеше, че бебета реват по цяла нощ първите няколко години, че ядат и че имат нужда от дрехи? И следователно разходите ще се увеличат? Бебето да не е аксесоар или кученце? Извинявай, ако те обидя предварително, но ти глупава ли си? Знаеш ли колко пари за телефони, за играчки и какво ли не ще се пилеят?

22.   Има хора, които кърмят до 3-4 годишна възраст. За тези от вас, които не знаят колкото повече се кърми, толкова по-добре е за имунната система за детенцето. Детето има нужда от млякото на родната си майка, не на крава.

23.   Първо адмирации за това че си описала действителността! Повечето хора като видат семейни снимки в социалните мрежи, и си мислят че майките са много щастливи, Да ама Не! Децата в 21 век са бреме! Направила си една грешка, поучи се от нея, и не допускай следваща подобна!

ХОРА ЖИВЕЙТЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО ЗА СЕБЕ СИ, КОЛКОТО И ЕГОИСТИЧНО ДА ЗВУЧИ ТОВА! ХАПНЕТЕ, ПИЙНЕТЕ, ПЪТУВАЙТЕ И СЕ ВЕСЕЛЕТЕ! ЗАЩОТО ЖИВАТА Е ДОСТА КРАТЪК, НО И ТЕЖЪК (ОСОБЕНО В БЪЛГАРИЯ) ЗА ДА СИ ГО УСЛОЖНЯВАТЕ С ДЕЦА!

24.   Грижех се за едно момиченце на 2 години -голям дивак. Направо чудо, много пъти ми се е искало да я набия. Твоето дете е цвете пред нея. Родителите и я бяха изпуснали никакъв контрол и дисциплина, страх от никого. Ако майката се караше, то бащата веднага започваше с глезотиите и да контрира майката. Пълна анархия. Оправи се като тръгна на детска градина покрай децата се озъпти, попи тяхното поведение и е кротка като агънце сега. Имаш два варианта да станеш лоша и да му вземеш страха или още година да го изтраеш. Познати майки с дете на същата възраст нямаш ли? Да си ги каниш на гости или ти в тях. Като си има другарче ще забрави за теб. Не му угаждай щом си свикнала да ти реве и мрънка през деня докато го няма мъжът ти остави го да реве и тръшка на воля без да му удисваш. Два-три пъти и ще осъзнае че няма да е на неговото. Мъжете вечно окуряват и критикуват вместо да помогнат и си мислят, че е лесно. Имам син на 1 год. сега не разбира като му забранявам някои неща, всичко лапа, но като повиша дицибелите и влиза в ритъм, но до следващия ден. Дано не стане като онова момиченце и твоето дете. Иначе децата плод на любовта между двама души и се радвам че съм майка въпреки среднощния рев, инат и сръдлив рев всичко ще мине

25.   Здравей. Тук виждам, че има само упреци и нито един практически съвет. Също съм с малко дете и знам на какво си подложена. Това е, вече си на хорото, въпросът е да ти стане по-леко. На първо място отбии детето. Не казваш другите течности как ги поема? С бибреон или чаша, ако е с биберон вземи на Топи, имат с формата на майчиното зърно. Детето, като поиска гърда, казваш, че големите деца не правят така и предлагаш мляко в чаша/биберон. Вечер задължително мляко преди лягане. Има ам за лека нощ, хранително е и спят. Няма как да спи това дете, кърмата няма необходимите калории за такова голямо дете. За гледането от баби и дядовци, забрави. Свекито ми изобщо я няма. Майка ми идва за по 2 часа, през ден. Пие кафе, играе с детето и тръгва. С това се изчерпва и моята помощ. Ако сама не си го направиш, няма кой. Какво значи да се вози? След две години махаш количката. Казваш му/ и' трябва да ходиш, голям/а си вече. Ти си родителя и ти налагаш контрол. Мъжът ти трябва да ти помага повече. Заявяваш, че си уморена и имаш нужда от 2 часа за теб. Фризьор ли, телевизия ли, време за теб. Качили са ти се на главата от всякъде, нормално е да не издържаш. Авторке, погрижи се за себе си, защото ще откачиш. Детето не е виновно, то е плод на нашето възпитание и емоции. Няма да бъдеш лоша майка, ако се си дадеш малко комфорт и лично време. Ще видиш, че като овладееш себе си и ситуацията ще се нареди.

26.   От цялото писание личи, че си една глезла. Не искам да те обидя, но няма как да ти го кажа по-меко. Мама не и била казала, че боли, в курса за родители не я подготвили... Родила съм 2 деца, едното преносено, ти поне такъв проблем си нямала, да го видиш в кувьоз, набучено със системи, няма сега да изпадам в подробности. Разликата на децата ми е година и половина. Не си представям каква щеше да си, ако пък гледаше две? Ако беше родила близнаци? Трудности има навсякъде и във всичко, ако си мислила, че животът в семейство с дете е само кеф- сори, объркала си се, най-добре е било да си живееш с вашите. Можела си да прочетеш малко и да създадеш дневен режим на детето си още с идването от болницата, то самото свиква с него. Можела си вместо да го държиш в ръце да го оставиш в леглото/кошарата да се забавлява само с играчки. Така имаш достатъчно време за домакинството. И аз съм кърмила, но на 2 години децата ми ядяха храна от детската кухня или от нашата с мъжа ми. Докато стане ученик ли мислиш да го кърмиш? След някой месец ако го дадеш на ясли, там ще се научи да се храни и само, предполагам не го оставяш, а е време. Какво е това кърмене когато детето ревнело и искало? Има биберони, като толкова не може, но 2 години да суче? Извинявай, но за това вината не е в детето, нито в мъжа ти, а в теб. Ти си авторитетът, този който трябва да възпитава детето, а не обратното. Има едно нещо наречено дисциплина, при вас тя просто липсва и ти си човекът, който е трябвало да я наложи на детето, а не да го оставяш да ти се налага то, защото било плачело. Да не мислиш, че нашите не са плакали? В общи линии тук всички жени с деца ти пишем едно и също, няма и как да е тотално различно. Вземи се в ръце, спри самосъжалението, то не ти помага, степенувай си задачите, забрави перфекционизма, къща с деца няма как да е като картинка от реклама, трябва да учиш детето да прибира и то, първо заедно с теб, след това само. И не губи връзката с мъжа си, не е добре да те вижда само мърмореща и недоволна, ако му поискаш помощ, направи го с усмивка, излезте да напазарувате за 1 седмица заедно, какво ти пречи да си определиш поне приблизително какво ще готвиш? Седнете с мъжа си на кафе, дайте нещо на детето да си играе или да рисува /драска, има и детски кътове, идете сред природата, имате кола, нека детето си подивее на воля там, в моловете има къде да ти гледат детето докато сте на кино или си на фризьор. Не е нужно да си само в къщи, ние в топло време сме непрекъснато навън. Идете/ поканете гости, общувайте.
Изобщо, успокой се първо ти, детето е до голяма степен огледало на родителя, щом ти си все недоволна и вкисната, такова ще е и то. Отбий го, никненето на зъбите няма да е вечно, дай му да разбере спокойно, но твърдо, че вече е голям/а, ангажирай го да ти носи нещо или да ти помага - напр. да носи дрехи за пералнята, да прибира, да ползва гърне ако не си го научила до сега и недей да обръщаш внимание на всеки рев и недоволство. Не си само ти, всички с деца сме минали през това. Знам, че е банално казано, но е така.

27.   22, то сигурно има луди, дето и в голямото междучасие кърмят, те не са пример за подражание.
Ти сериозно ли мислиш, че на това дете му е много добре? Я прочети пак историята - нито яде като хората, нито спи като хората, нервно, ревливо, ОК ли ти изглежда? Направо ви изпива и мозъците това кърмене на някои...
номер 17

28.   Моля модераторите коментара ми да бъде одобрен, той в никакъв случай няма да бъде обиден, а само малко по-остър.
Хора, не забелязвате ли, че рамките само на няколко седмици като че ли един и същи човек пуска тук теми с идентични заглавия, в които авторът им ни убеждава каква голяма простотия е българите да имат две или повече деца, даже изобщо за какво да се възпроизвеждаме според него.
Аз съм изумен, че има жени, които му пригласят, даже с изсмукани от пръстите аргументи се опитват да го подкрепят. За тях нормалните българи, които искат две или повече деца са с ориенталско мислене, Бай Ганьовци и не знам си какви още, а себе си смятат за много възвишани и модерни. А от писанията им личи колко са празноглави, ограничени в кръгозора си и че са примитивни консуматорки. Някои жени в България са се помислили за голяма работа, и че ако родят едно дете на български мъж са извършили голямо геройство. Като чета коментарите на някои в тези теми не се учудвам, че България е една от страните с най-ниска раждаемост в света.

30.   Бих ти дал съвет какво аз ще направя като се оженя и жена ми роди.Никога няма да я оставя да се "спасява" с бебето и да си загуби младоста красотата и нервите заради него.Първо-спри да го кърмиш,аз самия не съм кърмен много,повече изкуствени храни обаче съм здрав така че има био заместители.Второ кажи на мъжа ти да ти наеме детегледачка,да можеш да излизаш спокойно и да си правиш твоите хобита.После има детски градини,където пак няма да ти виси на главата,после и училище,така ще стане и по социално,а не да реве по тебе и да ти се завира в полата!Или ти започни работа и го оставяй на детегледачката,пак ще си по добре!Аз лично бих постъпил така и за спокойствието на моята жена и за това на самото дете.
М21

31.   Това все едно съм го писала аз, само, че моето дете е на 5 и нещата вече са далеч по-поносими. Не смятам, че си лигла, по скоро си претоварена и изпушила. Това което правех аз е да настоявам до колкото е възможно понякога бабите да го гледат. Много рядко, но се случваше.
Втория вариант е бащата. Като се прибере от работа, оставяш му детето и излизаш. Аз лично ходех на фитнес, на масаж и на спа. Намери си и ти нещо което да правиш или да не правиш, за да разпускаш.
Трети вариант таблет. Даваш му таблета да си гледа детските там а ти да разпуснеш с някой филм.
Варианта с ясла е нож с две остриета, защото го даваш за една седмица, после 2 седмици го гледаш болно, ревящо по нощите, с температура, лекарства, които са 5 вида, а то ги плюе, но пък се дават по 3 пъти на ден и висене на опашка пред личния доктор. Но като порасне спира да боледува толкова. Моя изкарва по 2 месеца на градина без да боледува. И познай майка му какво прави, гледам си филми, ходя си по магазини, приятелки, работя, и вечер си го прибирам. Да, оплакват се от него, че е щурял, но пак по добре да ми се оплакват от колкото да е с мен денонощно.
Дори започнах да посещавам нощни заведения. Приспивам детето вечер и излизам. Ако се събуди баща му да се оправя. Да, на другия ден ми излиза през носа, защото аутрин ставам с детето. То си ме търси и ме буди.
И не робувай толкова на дрехите и чистотата.
А за кърменето вече незнам как си го изтърпяла това. Веднага го спирай. И изобщо не се плаши от рев. Моя ревеше по улиците. Хвърляше се на земята, а като го вдигна да го нося се мяташе и не можех да го удържа. Особено когато съм и пазарувала. Беше кошмар. Но мина. Не си мисли, че някой може да ти помогне. 2 години е критичния момент, в който си на предела, а детето на върха на ината си. Единствения вариант е откъсване за известно време и почивка. Ходенето на гърне също е голяма мъка да го научиш.
Аз дори мисля за второ, но съм си взела поуките от първото. Никакво себераздаване. Мъжа да се включва на 50%. Бабите или да го гледат през уикенда или изобщо няма да го виждат. Детегледачка!

34.   Чудех се кога ли ще ни настигне поколенитето на "селфи" манталитета...Поколението което е научено, че са прекрасни, чудесни, уникални. И че тяхното единствено задължение е да си правят прическите, ноктите и въобще да се подържат. И че целият свят е длъжен така да се завърти, че те да си живеят прекрасният и подреден живот изпълнен с материални глупости в които те се заблуждават, че тяхното съществуване има някакъв смисъл отвъд обикновения консуматорки манталитет във всяко едно отношение...

До такава степен в която майката вече не може да обича и обгрижва собственото си дете. Струва и се тежко. Изцежда я. Липсва и "свободата" , т.е. да се шматка по заведения и почивки. Нима нуждите на детето ти не са по важни от разходите ти? от това че трябва да ставаш през нощта когато плаче?

Знаете ли, аз си мисля, че всичко е наред и еволюцията си знае работата - наистина е по добре такива индивиди като тази да нямат деца. Най добре е единственото което ще оставят след себе си да са хилядите идентични снимки във ФБ на което позират с "дък фейс".

35.   34 Много ясно, че ще си живеят живота, не са длъжни на никой. ;) И като си тръгнал да обясняваш, че им тежали собствените деца, сподели нещо и за ганьовците, че те няма значение от кое поколение са, винаги са си зарязвали децата. ;) И ганьовския манталитет да си едно нищо и един търтей, но да имаш самочувствието на президент и единственото ти постижение за деня да е плюене по успелите хора живеещи си живота, е много по-лошо така като си погледнем демографската криза.... If you know what i mean... ;)

36.   Здравейте, аз съм майка на малко дете! Разбирам много добре авторката и да, тя, като всеки родител се учи какво е да бъдеш родител и, както всеки един от нас взима правилни и грешни решения. Искам да кажа обаче, че повечето, които пишат тук или нямат деца или говорят наизуст, като изхождат от това какво пишело в книгите! Дами, децата да различни, всяко дете е индивидуално само за себе си и не може да ги слагаме под един знаменател! Взаимоотношенията в семейството също са строго индивидуални във всяко семейство, както и издръжливостта на телата ни и на нашата психика! Така, че просто не съдете, а се стремете да давате съвети и да бъдете полезни на хората, които споделят. Ще кажа на авторката, че според мен е много важно да отбие детето и да спре да го кърми, с упоритост ще го постигне, може да му предлага сок или мляко в шише, като му обясни, че вече е голямо. Ако се тръшка е нужно да събере цялото търпение и да не му обръща внимание, ще се тръшка ден, два и ще спре. Всеки път да му обяснява и поднася шишето с мляко или сок. Толкова голямо дете трябва да приема разнообразна храна от кухня. Би било хубаво да говори с мъжа си, който също играе голяма роля в това семейство всички да се чувстват спокойни. Явно не си е на мястото си! Нужно е да ти помага повече и да гледа детето и да ходи по него поне един два дни в седмицата. Ако имате баба и дядо го остави на тях за по няколко часа и направи нещо за себе си. Ние не сме роботи все пак! Много малко мъже биха ни разбрали, защото не са на наше място, а и нямат същата емоционалност, като нас! А на всички други жени, които нападнаха авторката бих казала, че едва ли и те да идеални и едва ли ще бъдат такива, нищо, че се мислят за безгрешни! Само ще добавя, че моето дете е много контактно, чувствително и емоционално! Още от бебе е търсело постоянно контактите с хора, смее се на глас и е много щастливо с широка усмивка, когато общува. Спеше до преди няколко месеца два пъти през деня по 15 минути, през нощта много се върти, обикаля цялото легло и изобщо не спи дълбоко. Много често сънят не ми е сън! Не се заиграваше до скоро с играчки, от скука постоянно искаше да яде или аз да си играя с него! Инатливо е и се тръшка, въпреки, че когато няма опасност за него го оставям да му мине или просто го гушкам и доста трудно се прибираме в къщи, като ми тежи и се борим за да стане това. Тъй като понякога мястото на което е решил да се тръшка, като плочки например е опасно за него! Старая се да бъда авторитет, но да разбирам и детето. Не е лесно, но си заслужава! Много обичам детето си и ме прави много щастлива, когато го виждам как расте и става все по самостоятелно.! Това, колко деца иска да има жената зависи много от разбирането и подкрепата, която получава от близките си!

37.   Ако мъж каже, че е уморен от работа - ауу, милият, оставете го да почива, той има право.
Ако жена каже, че е уморена от гледането на малко дете - как не я е срам,
по цял ден нищо не прави, от какво е уморена!
Ей затова се затриваме, не получаваме никаква подкрепа от мъжете по време на майчинството и в подобни трудни моменти и знаейки, че сме сами решаваме, че не си заслужава втори път да минаваме през това.

38.   Адмирации към номер 26. Приятно е да видиш здравомислеща жена, толкова рядко явление. Все едно се натъкваш на индивид от изчезващ вид.

Авторката изкърти - "ще ми се да изпия и аз един фреш" :) да ти имам проблемите :) язък за детето...

39.   А ти какво очакваше? Децата не идват на тоя свят, за да ни радват и да ни е леко. И ти си тормозила вашите като дете. Това е ходът на живота. Ако беше решила да нямаш деца, щеше да говориш колко скучен, празен, уморителен е животът без деца. Щеше да ти се струва, че 2 години майчинство са почивка от ежедневието. Това е до настройка, не до нещата, които ти се случват.

40.   Спри да кърмиш, дай детето на ясла и се постарай да се сближиш с мъжа си отново. Като реве 10 години ли ще го кърмиш? Отиди на лекар да ти даде хапчета за спиране на кърмата. Ти не си дойна крава - имаш нужда от време за себе си, време да работиш и време за интимност. Мъжът ти го разбирам - да гледаш как детето ти се тръшка и вдига блузата на майка си да суче - ужас. Как да те погледне като жена? А за детето какво ли ще е да си спомня циците на майка си и как е сукало? Как ще му повлияе на психическото развитие? А на връзките с други жени? Стегни се и прекрати това извращение още днес. Другото само ще се нареди.

41.   Авторке, ти и само ти си си го направила. За какво кърмиш още?! Детето ти е голямо. Това, че не умееш да гледаш и възпитаваш дете, е ясно. Пишеш единствено и само как се чувсташ ти. Помисли малко как се чувства детето ти. То разбира много повече отколкото ти си мислиш. Усеща твоята постоянна изнервеност и за това и то самото е толкова нервно, мрънкащо и се буди през нощта. Моят съвет е да потърсиш психолог. Явно имаш депресия и за това реагираш така. Когато ти излезеш от това състояние и детето ти ще се успокои. Вие се въртите в един дяволски кръг - ти и детето. Сама не можеш да се справиш. Трябва ти професионална помощ.

42.   Темата е провокация, но ще се изкажа и аз. Като чета коментиралите, се радвам донякъде, че нямам дете, за да не му се налага да живее... сред такава лингвистична, интелектуална и ортографическа посредственост.
Озъпти, окуряват... все термини от висшия пилотаж. Как е възможно и защо предавате драгоценните си гени, нима няма достатъчно роми с по-висок интелект?
Към авторката - забелязах при мои приятелки с деца, че нямат симбиоза с детенцето, започнали са да се чувстват като 'перфектната майка', все едно някой ги наблюдава, тоест - не се грижат за детето с обич, а с някакъв вид егоизъм и нарцисизъм, едно си бие главата в пода, а майката се жалва колко проблемно било, в същото време виждам, че когато 'му обръща внимание' е с някаква конотация на - 'перфектно играя роля на майка', а реално внимание, съпричастие, емпатия, споделеност, интерес.. липсват. Защо слушаш музиката сама? /ако въобще си реална.
Моят първи спомен е на две години и половина, по някакво щастливо съвпадение на обстоятелствата се е намерил чуждестранен доктор, специалист по автоимунното ми, по това време непознато в пределите на нашата територия, заболяване. Да, вече съм викала - 'забележете ме', на моите родители. Забележи детето си, дай му внимание, не съм родител, както разбра, но съм била дете и знам какво ми е липсвало - обратната връзка, разбирането, съпричастността. То, детето, не е ревящ куфар, малък човек с емоции е. Пуснтете си заедно музика, покажи му картини, цени го, не го възприемай като товар, а като личност, която ще се оформи, покажи му най-хубавото от теб.
Към коментара ма жената с дете с аутизъм, все повече изследвания предполагат, че аутизмът се дължи на липса на хранителни вещества, моля да прочете теми в гугъл - аутизъм и хранителни добавки. Надявам се да съм била в помощ някому. Поздрави... но все пак "окуряват" от коя дума иде, стана ми любопитно във връзка с потентността и капацитета на младите бг мами.

43.   35, аз за "ганьовците" не мога да говоря защото честно казано не познавам много такива мъже. Ти предполагам под "ганьовци" разбираш някакви мързеливи плужеци които за сметка на това пък имат голямо самочувствие и остава въпроса кой ги издържа. Навярно самоотверженото им гадже/жена. Докато един ден не и направят дете и решат да го зарежат и жената която ги е издържала. Но след като са толкова мързеливи, как се справят сами? Този образ който се опитваш да обрисуваш има доста пролуки, не знам дали осъзнаваш. Дори и да има такива бройки, те са изключение защото в днешния капиталистически свят, подобни хора не оцеляват.

Знаеш ли, в моя бранш имам възможността да контактувам с доста млади хора, повечето момчета. Нормални, възпитани, спретнати, умни момчета. Не ти говоря за някакви нърдове които не могат да обелят 2 думи в присъствие на жена. Повечето от тях спортуват и имат доволно голям контакт с жени. Някои от тях са ми споделяли защо са сами или без сериозна жена до себе си - казват ми, че не могат да си намерят "нормално момиче". "Навсякъде само кифли". Някои от тях се яхат на "тиндър" вълната, други пътуват надлъж и нашир, вероятно в надеждата да си намерят половинката. Но повечето откровенно си признават, че не са си намерили сериозният партньор с който биха могли да създадат семейство. Бих ти написал "if you know what i mean", но знам, че ти не знаеш какво значи да имаш опора до себе. Човек с който да създадете един дом, не просто едни стени а място в което да ти е приятно да се прибереш, не защото е "fancy" а защото там те чака този човек. Човек на който да можеш да се довериш. И когато го погледнеш, да виждаш възхищение в очите му. Тук искам да отбележа, че не визирам възхищението в очите на поредния тъпкач на който такива като теб са си избрали да "впечатлят" и са му изсмукали мозъка през шнура. Или са му въртели "осморки". Виж, тука вервам, че ще ме разбереш за кво ти говоря. Защото и двамата знаем, че това не значи нищо и точно до няколко месеца ще сте пак на "пазара". Докато не остареете, къде "морално" (тук визирам себе си, защото напълно осъзнавам, че бъдещето е на такива като теб, просто сте твърде много), или "материално" (разбирай, когато одъртеете, пластовете грим вече не помагат и вече никой не ви обръща внимание. а има все повече млади "лолитки" които ви правят сериозна конкуренция)

Но да се върнем на конкретната тема - за авторката няма какво да кажа повече. Виждам, че доста от коментарите бяха изчерпателни в определенията си към нея. Това което мога да те уверя е че, ако мъжът и можеше да прочете с каква досада пише тя за собственото им дете, и как жадува да виси по заведенията и да си смуче... фрешчета... ти гарантирам, че в главата му ще има само една мисъл - "за кво я заговорих тогава. трябваше да я оставя да си смуче фрешчето... ". И когато най накрая осъзнае какво егоистично, посредствено, лабилно и самовлюбено същество е избрал да бъде майка на детето му, е много вероятно да я зареже. Но да, знаем - навярно защото и той е "ганьовец" :)

44.   Ужас, горката жена, само хейт, хейт и пак хейт. Браво бе, страхотни лицемерки сте, как една не си призна дори и пред себе си, че без помощ от никой, е много, много трудно да гледаш дете и далеч от прекрасно. Ама не, всички сте големи героини, това жените капка солидарност нямат. Вместо да й начуквате канчето, защо не проявите малко разбиране?
Номер 39, две години майчинство никога не могат да бъдат почивка и разнообразие. Особено без помощ от никой. После ходенето на работа ти се струва като да си на хотел.
Номер 38, ако авторката беше написала водка, по-добре ли щеше да е? Или си лишен/а от абстрактно мислене?

45.   № 44 - Къде виждаш хейт ? Това, че си казал мнението си на някого и не му харесало не значи, че го мразиш. Като му посочваш къде греши и му даваш някакъв съвет как самия той да се справя по-лесно, не му начукваш канчето. Ако не проявяваме разбиране изобщо няма да обърнем внимание на темата, нито ще пишем коментари. Почти всички писали имаме деца и сме се сблъскали с трудностите при гледането им. Не видях никъде да пише, че гледането на деца е развлечение, прекрасно и т.н. Аз лично не го смятам нито за геройство, нито за кошмар и мъчение, както го приема авторката. Просто е задължение на родителя към детето, което е създал, труд и отговорност. И като всяка работа иска постоянство, упоритост, преодоляване на трудности и известно количество информация и интелект. Има достатъчно литература и на хартия и в нета, от където да се учат родителите. В т.ч. и как да разпределят времето , как да съставят дневния режим на детето, как да го хранят. Защото това е проблемът на авторката, тя влага много усилия и се изморява, но не постига резултат, равен на тях. Ниско КПД, ако мога да се изразя така. Нещата са поправими при добра самодисциплина и организация, а не с хленчене и недоволство от всичко и всички.
Колкото до помощта, при всеки е различно- не всички имат родители-пенсионери или средства за гледачки. Да не говорим, че все повече са в други градове или в чужбина. Човек трябва да разчита първо на себе си, ако иска помощ да го прави по адекватен начин.
Това е моето мнение, не ангажирам никой с него.
№26

46.   Остави го една нощ на бащата, а ти отиди в някой хотел на спа. Наспи се. Адаптирано мляко не пие ли. Аз не съм усетила с първото дете проблемите на родителството, с второто ще видим как ще е. Все пак има хора с много повече деца и все пак се оправят.

47.   Мнението ми е че прекалено си разглезила детето и прекалено много се притесняваш и самозалъгваш.
Примерно:
Ако лекарите ти бяха казали за окситоцина по малко ли щеше да боли?
Страх те е "да не се очисти на всяко възможно място" пералня ли нямаш или простир. Остави детето да се оцапа да се наиграе после просто го изпери. "На почти две години и въпреки това се буди на 2-3 часа през нощта", защото не го оставяш да се наиграе и измори през деня, а му забраняваш всичко дори да мърда за да не се оцапало, да не се удари, ми дете е ще се оцапа, ще се удари ще го изпереш, ще го превържеш, какво толкова. Училището за родители помага с реклама на продукти, които биха ти помогнали за по лесно отглеждане, то не е направено да отказва хората от родителстване. Ти в 21 век ревеш от отглеждането на 1 дете, ами ако бе родила в 19 век докато гледаш дете ти се налагаше да переш фамилията на ръка, да предеш, шиеш и тъчеш и да носиш вода от селската чешма с кобилица какво щеше да правиш? В 21 век е толкова улеснен живота на майките, че е песен, има памперси има перални, сушилни има готови детски храни по магазините, кремчета за растеж на зъби и подсечено дупе, капки за колики и какво ли още не, а поведението на децата си го правят майките.
Няма нищо лошо в кърменето, това си е хранене, но да суче на всеки 5 минути си е разглезване и приучаване на детето към неправилно хранене. Ако на 2г едно дете е свикнало на всеки 5 минути да приема храна, какъв е режима на стомаха му?
Защо за бога го мъкнеш по етажите, а не го оставиш да се качва само, вярно отначало ще е по бавно, но с временно краката му ще заякнат и ще се учудиш колко бързо ще се научи да се качва по бързо от теб до горе. Добре е да осъзнаеш, че е време да смените позициите с детето и вместо ти да го пазиш и съжаляваш то да съжалява теб, че вече не можеш да го носиш и да тръгне само. Говори му то те разбира, кажи му че вече е голямо, че си уморена и ти е тежко. така ще му помогнеш да положи усилия да направите мускули на краката му.
И в крайна сметка ако пак не можеш да се справиш и ти тежи запиши детето на седмична градина, там ще го научат да се справя само.

48.   АКО ДЕТЕТО ВИ ГОСПОЖО НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ САМО ОПИСАНИТЕ ПО ДОЛУ НЕЩА ИМА ДВЕ ВЕРОЯТНОСТИ ИЛИ Е БОЛНО /БАВНОРАЗВИВАЩО/ ИЛИ ВИЕ МУ ПРЕЧИТЕ ДА СЕ РАЗВИВА.
Някои от нещата, които детето може на 2 годинки според стандартите и показателите за развитие и учене, са:

Да бяга като променя посоката и скоростта си.
Да се изкачва и слиза по стълби като се придържа.
Да се назовава с името си или с лично местоимение "Аз", както и да отделя своите вещи от тези на другите.
Да ви подражава в играта си: храни кукла като "майка", като прави разлика между преструвка и реалност.
Да разбира и произнася думи за хора, животни, играчки, части на тялото, облекло, мебели, храни - от неговото обкръжение.

Хранене – дъвче добре, храни се самостоятелно, консумира храна на по-едри късчета. Изразява добре вкусовите си предпочитания и потребностите си от храна и течности.

Безопасност – знае, че трябва да се държи за ръката на възрастния, който го придружава по време на разходки. Може да развие капачката на шише и да изпие съдържанието му.

Хигиена – проявява активност при извършването на утринния и вечерния тоалет – подпомага възрастния или понякога само. Мие ръцете, лицето и зъбите си, съблича дрехите и обувките си. Дава знак за физиологичните си нужди от време на време.

Детето се развива в още редица аспекти, като личност, емоции и общуване, игра, учене, познание на света, език. Прочетете за тях в Стандартите и показателите за развитие и учене от 19 до 24 месеца.

Как да създадете благоприятна среда за учене и развитие?
С участие на детето няколко часа на ден в подвижни игри на открито, които стимулират развитието на всички движения.

С помощ детето да се качва нагоре или да слиза надолу по стълби, а когато започне да се справя добре, насърчаване да извършва самостоятелно тези движения, като използва опората на парапета.

С осигуряване на играчки, подходящи за развитието както на грубите движения (топки с различна големина, велосипед с три колела, шейна, детски гимнастически уреди и т. н. ), така и на фините (книжки, кукли, возила/коли, камиони, плюшени, пластмасови, гумени животни, кубчета, строители, лесни пъзели, играчки мебели, кухненски принадлежности и пр. ).

С игра заедно с детето или наблюдаване на самостоятелната му игра и ако е необходимо, демонстриране на начини за игра с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

С осигуряване на материали (пластилин, цветни моливи, боички, изрязани и готови за лепене картинки, лепило и пр. ) за развиване на изобразителните умения на детето, демонстриране на различни достъпни техники за експериментиране и изобразяване. Тези дейности са особено подходящи за усъвършенстване на движенията на ръцете и координацията им с очите.

С разнообразяване на игровата среда с повече детски музикални инструменти (барабан, китара, пиано) за пълноценно развитие на слуха, зрението и движенията.

С игри, в които се подреждат обекти, които си съответстват едно към едно (поставяне на един човек в един камион).

49.   Ще кажа нещо.. >Слава богу анонимен сайт и аз съм майка... Ама виж... не ми пука за тъпанарките тука дето живеят на принципа цигански катун с децата си... Моето мнение е да си малко-по строга с тва твоето малко лайно.... Защото както тръгне така ще си го гледаш до края на живота.... Сериозно ти говоря... Имам брат на 40... Леке от малък така като твоя и такъв си остана непрокопсаник чака още на мама и тате вече и посяга и е пълен загубеняк и алкохолик защо ли? Защото мама отначало не му е показала, че нищо на този свят не идва дарум... Това е започнай с наказанията и шамарената фабрика... И това е.

50.   Да прочетеш 49 след 48 си е като да си вземеш леден душ след сауна. По принцип това е полезно за кръвообращението но в случая действа като шамар.

49, ти си много далеч от това да бъдеш добра майка. Жена която се изказва толкова грозно ("лайненце") не буди особен респект у някой нормален мъж. Ако аз ти бях мъж и някога посегнеш да моето дете, щях да те помоля най учтиво да идем в другата стая за момент, да си поговорим насаме и да ти извия ръцете докато не ти рукнат сълзи от болка.

Децата не са "лайненца". "Лайняни" са твоите методи и представи за възпитание.

Дете със насилие не се възпитава. Има далеч по нормални ( и най вече - ефикасни) начини да го научиш на отговорност и дисциплина. А и вече има предостатъчно статистика която съвсем убедително показва, че насилието над децата води до катастрофални последствия и най често има обратен ефект.

51.   Забравяте, че едно време, когато са снасяли по 5-7 чаавета, са го правили най-вече заради високата смъртност и с оглед инвестиция за работна ръка. Бабата е дирижирала процесите на възпитание, грижи при болест, миене... всичко, а майката се е учила с цел като стане баба да знае какво се прави в подобните случаи. Което немалко е улеснявало майката, като й е спестявало часове ровене в интернет, лутане между противоречиви съвети, страхове. В същото време децата са играли навън, свободно, без опасност от отвличане и т. н. Не са изисквали много внимание, защото са си играели заедно. Едно дърпане за ухото реално е възпитавало, а не е било смятано за нечовешка агресия, която ще създаде обременен индивид. Когато бебето е плачело или не е могло да заспи са му слагали в устенцата вместо биберон марля с хляб, напоен с ракия. Когато са били в полето са карали децата да носят храна и не се е считало за експлоатация. И все пак са ставали хора, тази деца.
Не е имало пробелеми за намиране на детска градина, транспорт, грижи около кола, задръствания, информационна полюция, новини за катаклизми, убийства, безработица, смъртност, войни, болести... пораждащи допълнителен стрес у една майка, от която в днешно време се изисква да спазва всичките правила за отлично отглеждане на детето, пък и да я обвинявате защо не раждала 3. Обвинявате авторката в какво ли не, вместо да подходите с емпатия и да дадете съвет с благ тон. Обръщам се най-вече към коментар 50, който даже не може да схване, че възпитанието в респект към родителите е задължение на бащата, майката ги възпитава по другите линии. Жената не е Шива! Пък той щял да й извива ръцете до плач... ако дръпне ухото на малкия сополан! Не съм номер 49, но с малко ред и дисциплина се постигат по-борбени индивиди, по-утвърдени, по-стабилни от... джендърите. Всякакви организации има, всички искат да спечелят пара, ще измислят още куп теории, за да се изхранват, най-лошото е, че и успяват да се самозаблудят, самият Фройд се е самозаблуждавал, опиянен от теоритичните си открития. Тази статистика не знам откъде я черпиш, защото примерно в Испания през 1975-та година, може би след като си роден, на жените се позволява да работят, да притежават собственост и да пътуват на далечни места. Какво остава да плеснеш детето? !? WTF??? Можеш да погледнеш не статистики, а факти и за другите западни страни. Кога са успели тези поколения на нешамаросвани деца да пораснат, за да се състави статистика и дали не е повлияно точно от глезотията? В момента, не знам дали си запознат, но учат децата даже в българските училища да сигнализират при домашен тормоз. Което не е никак лошо, но за домашен тормоз се смята и повишаването на тон, и всякакъв род забележки - представи си, че дъщеря ти е с некъпана коса, ти й кажеш - измий си косата, мръсна е. Факт! НО! Ти й пречиш на свободата, унижаваш я, обиждаш я и й вменяваш комплекси. Погледни какво става в Норвегия.
Малкото лайненце, подведено от същите дискурси като теб, утре може да те нарече насилник. А то е, защото е чисто и просто все още едно малко лайненце, което не знае нищо за света, възприемчиво е за всякакви глупости и благодарение на тази свръхтолерантност не си знае мястото. А мястото му е да слуша, не да не мисли, но да има респект и да знае, че родителите му, каквото и да правят, го правят за неговото добро. Макар и понякога да бъркат, защото са хора. (нямам предвид частните случаи на насилие, а изопачаването на кое е насилие и кое не е). В момента в западна Европа се смята за насилие да погледнеш настойчиво жена на улицата, камо ли да я заговориш!
Аз лично смятам, че темата е провокация и е неистинна.
Ще завърша с малък анекдот относно гледането на деца в миналото, говоря за България, 1983-та година. Не село. Майката случайно среща майка си, носеща моя приятелка - бебе. Пита я къде е тръгнала. Бабата казва - туй нема да го бъде, много е хилаво, отивам да го хвърля в реката.
Толкоз относно как са се справяли едно време и колко сме зле - жените - днес.

52.   Мила, мисля, че имаш нужда от разговор с психолог и от дълга почивка. Не е нормално да продължаваш да кърмиш 2 годишно дете, нито пък е нормално да те буди по няколко пъти на нощ. На 2 детето ти най-малкото трябва да се е научило да спи поне по 8 часа и да яде поне пюрета. Така, че явно в желанието си да си "перфектна майка" си го разглезила прекалено. И сега това ти изиграва лоша шега, защото детето ти буквално ти се е качило на главата. Отделно, извинявай но къде е мъжът ти? Той как се вписва в ролята на баща? Детето ти е на 2, предполагам скоро ще се върнеш на работа и ако до тогава мъжът ти не се е научил какво е да си баща и как да се справя сам с детето когато ти не си вкъщи, ами не знам какво ще правиш. Така, че на твое място спешно ще взема мерки и мъжът ми да почне да се включва в гледането на детето. Не е нормално с извинението, че е уморен да не ти помага. В крайна сметка не си само ти родителят, но и той също. Така, че поговори си с него сериозно и дано схване за какво става дума. Не може само ти да не спиш, само ти да сменяш памперси, само ти да храниш и изобщо той да се държи все едно нямате дете. Важно е! И не става дума само за сега, а за отношенията на детето ти с баща му за в бъдеще. Защото ако мъжът сега не разбере каква отговорност е да си родител, никога няма да го разбере. И какво? Един ден ще те остави да се справяш сама и с развилнял се тийнейджър ли? Да не говорим, че това дете има нужда от баща, не само от майка. За това, не се срамувай да поискаш помощ, най-малкото от мъжа си. Майки или не, и ние сме хора и понякога имаме право поне да се наспим! Освен това те съветвам да изчакаш още малко и да запишеш детето на градина. Мисля, че на 3 вече ще е напълно нормално да е сред другите деца, а не залепено за теб през цялото време. А и както казах, предполагам, че смяташ да се върнеш на работа. За това, спри да глезиш детето си прекалено! Не казвам, разбира се, да го оставиш часове наред да реве с мокър памперс или гладно, но не е нормално да ставаш посред нощ да кърмиш дете на 2 години!!! И като казах кърмене, колкото по-бързо започнеш да го учиш да яде друга храна, толкова по-добре за всички. Това е дете на 2 години, не бебе на 2 месеца!!! А явно ти продължаваш да се отнасяш с него като с новородено. Да, малко дете е, но вече е дете и е време да спреш да се отнасяш с него като с бебе. Глезиш го прекалено и ще съжаляваш за това някой ден. Защото както го глезиш на 2 години, така ще го глезиш и на 15 и тогава ще е страшно! Сама си го написала, идеални майки няма, така че спри да се съсипваш в опитите си да си перфектна майка! Не е срамно да поискаш помощ. Иначе в най-скоро време ще рухнеш психически и тогава изобщо няма да си в състояние да се грижиш за детето си.

53.   Авторке, как се развива живота ти, една година след историята?

54.   Авторка: Здравейте! Така и не ми остана време да влезна отново след като написах темата и да прочета коментарите и сега случайно видях известие в пощата, в която също никога не влизам и видях запитването на номер 53. След като написах темата, още тогава, ми олекна и реших да не чета коментари за да не ме натоварват. Сега виждам, че правилно съм решила.
Ами, много добре сме вече. Два месеца след като съм писала темата отбих детето от кърменето. Майка ми помогна като го взе за 3 дни, след това таткото го приспиваше на ръце, а като позабрави след седмица кърменето започнах да го приспивам аз. Спряхме от раз и повече не се сети. После детето започна ясла, защото достигна възрастта за нея. Аз започнах работа. Започнах да се чувствам много добре от контактите с хора, а детето започна да става човек, спря да прави всичко, което ме дразнеше. Преди 3 месеца махнахме и памперса. Вече си казва когато му се ходи до тоалетна и ходи за ръчичка на разходка. Вече спокойно пазаруваме, спокойно се разхождаме. Можем малко да разговаряме, защото проговори. Започна да спи по 9ч нощем непробудно. Така хубаво спя вече, че дори харесвам изражението си когато се видя в огледалото. Косопада ми силно намаля, не се влача като мумия като преди, а съм енергична. Храни се добре, пие вода, просто няма и спомен от онова, което е било.
На 2г. го научих да брои от едно до десет, дори на 2г и 4 месеца броеше хапките храна и казваше "мама, три картофчета". Изобщо не съм спряла да работя с детето и всичко ми се отблагодари. Честно казано като чета сега историята си, сякаш не съм я писала аз, много от нещата съм забравила и се чудя че дори съм била така.
Ами добре сме, номер 53. Сега си стоим у дома, заради извънредното положение. Работим от вкъщи, дистанционно, а детето не ходи на ясла и се чувства добре с нас. Надяваме се лека полека да започне стария живот и всички да сме добре. Бъдете живи и здрави всички.
П.С. - а на негативните коментари... само ще кажа, че не бяха никак полезни, защото точно от това няма нужда човек в това положение. Никога не съм си глезела детенцето. Просто осъзнах, че докато е много малко това са нормални неща. Сега вече нищо не е същото. А много по - добро. Много от нещата, с които са ме нарекли тук нямат общо с реалността. Но пък всеки си коментира от неговата камбанария. Хайде, 9 и 30 е ставам, че детето е будно и пее в леглото "ици бици паяче, лялял", доживях да няма рев, много е хубаво! Бъдете здрави и благодаря на добрите хора тук.

57.   Може би авторката има следродилна депресия.

Защо пък да е лошо да изпие едно фрешче.
Това са леките времена. всичко ще се оправи.
Сигурна съм.
А вече се е оправило.