Чувствам се изоставена и самотна
преди: 5 години, 7 дни, прочетена 2142 пъти
Здравейте!
Момиче на 21 години съм. Прекъснах следването си в университета – имах отличен успех (6. 00). Темата ми е в категория ''Семейство'', защото не се разбирам с родителите си (все още живея при тях). Следването ми и разходите ме принуждаваха да остана у дома.
В ужасни отношения съм с баща си, когато бях на 11 години майка ми разбра, че баща ми ѝ изневерява (докато е работел в чужбина), откри снимка на любовницата му и нейната дъщеря. Започнаха скандали, видях снимките, баща ми пиеше често. Имам и по-малки братчета (тогава те бяха бебета). От този момент вече го мразех, той ми каза да не го наричам '' татко'' и аз и до днес не го наричам така. Въпреки скандалите и това, че избяга при любовницата си, после се върна и с майка ми останаха заедно. Тя също го мразеше и продължава да го мрази. Той често ни тормозеше – обиждаше ме и ме удряше (дори по главата). В негово лице не виждам подкрепа, а винаги, когато се напие се заяжда с нас (особено с мен, дори и с братчетата ми, с майка ми). Когато прекъснах ми каза, че от мен нищо не става и че ще стана ''помярка и чистачка''. Все още не съм написала защо прекъснах – прекъснах от изтощение (пътуване, учене по нощите, домашни, ранни упражнения, никакъв социален живот (за да се справя с целия материал). Майка ми подкрепи това мое решение, въпреки че не беше съгласна:, , Разни тъпаци да завършат, а ти, която толкова се стара. '' Но после ми каза, че може би е по-добре наистина да си почина и след няколко месеца да се върна и да продължа. Дори и ''тъпаците'' да завършат ми е все едно, защото аз полагах толкова усилия за отличен резултат, а хора, които се подмазват на професорите, доцентите и асистентите се облагодетелстваха, без да се напъват много. В училище също бях отличничка, въпреки че нашите не са ми се карали за оценки. Винаги съм била амбициозна. В университета от самото начало усетих, че колегите ми ме мразят, не защото се надувам или им правя номера, а заради знанията ми (е, не всички ме мразеха, дори мразеха не е точната дума – те не ме харесваха). Освен това аз съм по-скромен човек – не пия, не пуша, не се гримирам, не ходя по чалга дискотеки. Обичам да чета книги. За съжаление обаче семейството ми и приятелите, които имах доскоро не могат да ме разберат. Те смятат, че съм психичноболна, задръстена, че не знам как да живея и да се забавлявам. Една от приятелките ми дори ми каза:, , Ти или не искаш да се забавляваш или не знаеш как''. Каза ми го, защото според нея не обичам да опитвам нови неща, за разлика от нея и другите от компанията, с която излиза, другите, които са гейове, лесбийки, а самата тя е обвързана с момче от ромски произход и доскоро баща ѝ не знаеше. Общувах с тях, защото ги познавам от училище, а в университета не успях да открия своята среда. Може би ще си кажете, че наистина имат право да ме обиждат. Дори майка ми ми каза:, , Теб никой не те иска, сама си и сама ще си умреш, комплексарка си – сигурно в университета много те плюха''.
Майка ми всъщност никога не се е отнасяла към мен с нежност. От малка ме е оставила баба да ме пази, затова и често ми натяква, че съм разглезена, че не ми изнасяло нито в детската градина, нито в училищата (смених две – в едното нямаше профил, а се обещаваше, че ще има – аз исках да придобия сертификат, а в другото беше пълно с цигани, които ме тормозеха, защото не бях като тях – опипваха другите момичета, хвърляха пиратки в тоалетните). Както и да е, това вече е минало, завърших средно образование с отличие. Имах две добри приятелки, но с времето се разделихме – едната си намери приятел и ни остави, а другата беше под непрекъснатото влияние на майка си, която ѝ нареждаше какво да прави. Преди това обаче баба почина и останах сама – баба ми беше приятелка, всъщност тя се държеше майчински с мен, докато майка ми ме биеше, псуваше и обиждаше. Винаги, когато се караме майка ми ми натяква (също и пред баща ми), че съм шизофреничка (той има някаква далечна роднина, която е болна, но не от шизофрения, няма значение) като неговата рода, а той ѝ отвръща, че съм шизофреничка по нейна линия. Още от дете майка ми ме биеше и ми се караше дори пред чужди хора. Откакто прекъснах следването наистина се промених (преди да прекъсна си обещах, че ще се грижа повече за здравето си – ще излизам повече сред природата, ще се храня по-редовно, ще си намеря работа, ще променя средата си), но уви това не се случи, озлобих се, често си променям настроението – не защото съм луда, а защото не се чувствам обичана от никого, не чувствам, че въобще на някого му пука за мен. Вече не говоря с почти никого (освен у дома, когато се карам с нашите, а те ме бият). Майка ми постоянно ме упреква, че съм кисела и недоволна, че нищо ни ми било угодило и както винаги ме обижда, а никога не ме е питала за причините, само ми повтаря:, , Ма, аз не знам какво ти е, шизофреничке, ти ме тормозиш, заради тебе ходя с разбити нерви на работа''. Почти никога не ми е казвала да ѝ споделя проблемите си, като по-малка ми казваше, но винаги, когато се опитвах да го направя тя обръщаше нещата на шега или звучеше подигравателно. Затова се отказах да ѝ споделям, ставам агресивна и към двамата. Може би ще кажете:, , Отиди на психолог. '' Преди три месеца отидох и той ми каза, че нямам проблем и че отдава поведението ми на преумора и безсъние. От почти месец не мога да спя нормално – заспивам късно и се събуждам следобед и после това се повтаря отново и отново. Скоро излизах, ходих до един музей – все още имам интереси, не съм апатична, макар че е имало моменти и все още ги има, в които се чувствам толкова сама и безполезна, че ми се е искало животът ми да приключи, но не бих се самоубила – не само, защото е грях пред Бог, а, защото може да излезе несполучливо и тогава да ме наблъскат в някоя психиатрия, където да ме тъпчат с хапчета, това да остане в здравното ми досие и да ми попречи да си намеря работа, а в очите на хората да се превърна в луда, откачалка и самоубийца. Родителите ми и роднините ми не биха страдали за мен, защото (родителите ми ме смятат за песимист, майка ми смята, че на 21 ми били най-хубавите години от живота, че съм се забила в нас, че вечно намирам недостатъци на хората, единственото, което би засегнало родителите ми е разходите по погребението. Странното е, че никога, дори и днес не съм била проблемно дете, помагах дори при отглеждането на братчетата си, чистя, гладя, не съм от жените и момичета, които не се прибират по цели дни и нощи, а баща ми ме обижда с думите:, , махленска проститутко'', , , курво'', макар че никога не ме е засякъл с мъж от квартала или, с който и да е друг. Уморих се от това, търся си работа и имам желанието скоро да успея да се изнеса от вкъщи, но да беше толкова лесно – всичко е скъпо – наем, храна, да кажем, че успея да заделя някакви пари. Искаше ми се да работя в книжарница или дори в магазин за дрехи, дори и като чистачка. Еднообразието вкъщи ме убива, а и в университета не се чувствах по-различно. Вече дори не мисля за връщане в университета, имам нужда от време, а не от нова порция стрес, обиди и преумора. Вкъщи чета книги, чистя, гладя и така ми минава целия ден, като вземем и това, че ставам късно през деня – всеки ден е еднакъв с другия.
На всичкото отгоре, когато недоволния ми баща оставаше почти без пари той идваше при мен и аз му давах от стипендията си за отличен успех, после той ми ги връщаше, но явно приказката:, , Добро не се познава. '' е вярна.
Никой не разбира моята болка, всички виждат злобата и раздразнението ми, а никой тъгата, не, че е нужно. Не оставайте с впечатление, че търся съжаление. Знам, че има хора с много по-тежки съдби, но просто имах нужда да споделя на някого, а в момента не само, че няма на кого, но и нямам доверие в никого. Просто имам нужда от приятелска ръка, но нямам и приятели. Надявам се, поне някой да прочете мъничко от историята ми, макар че тя е вече цял роман и да ми каже мнението си, дори съвет или нещо друго. Ще съм Ви много благодарна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 дни hash: 57b83903f5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Същият съм, но съм 2 години по-малък от теб. Завършвам тази година и ще се изнасям да уча в друг град. Надявам се след като променя средата си някои неща да се променят. Според мен и ти имаш нужда от това. От университета може да отидеш на бригада, където да спестиш пари и да се изнесеш или да се прехвърлиш в друг университет, в друг град. Остани на общежитие там сметките са много по-леки. Имаш нужда да презаредиш и да започнеш на чисто, аз лично, смятам че отличничка като теб може да справи. Относно самотата не мога да помогна понеже самият аз съм такъв. Успех!

 

...

преди: 5 години, 7 дни hash: fb0da2c024

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Живееш в отровна среда, която вие взаимно сте си създали. По добре да се гримираш и да слушаш чалга, от колкото тоя нещастен живот, който е сега. Имаш нужда от приятел, но не за да се забавлявате, а за да му се оплачеш. Трябва изцяло да се откъснеш от тая среда и да си промениш мирогледа. Живота е какъвто си го направиш. За мен вие цялото семейство сте депресирани и всеки обвинява другия за нещастието си. Работи върху себе си, има доста за оправяне. Успех

 

...

преди: 5 години, 7 дни hash: 26d3e3ef52

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Каква специалност учиш? Да ти кажа от някой специалности няма полза, аз си работя по специалността и взимам колкото продавачка, дори и по- малко. Не се отчайваж, живота е пред теб ще се нагласят нещата.

 

...

горе^

преди: 5 години, 7 дни hash: 679584fe53

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отиди при личния лекар и му кажи за проблемите със съня. Една голяма част от тревожните хора са тревожни именно заради липсата на сън. Ежедневието е много забързано през последните години, повечето имаме усещането, че сме бавни или сме в застой. Това усещане е коварно, когато се натрупа достатъчно стрес, започваш да страдаш от прекомерна умора. Тогава дори по цял ден да се движиш между леглото и дивана, пак ще се чувстваш уморен. Можеш да спиш 8 часа всяка вечер, но сънят ти да не е качествен и резултатът е същият. Затваряш един негативен цикъл тревожност- некачествен сън- умора- тревожност. Лекарят ти ще ти предпише нещо за сън. Не ти трябват силни лекарства, има хомеопатия и билкови чайове, които ще свършат същата работа. Нужно е да се наспиваш добре, никога не подценявай съня. Когато легнеш да спиш не си мисли за лоши работи. Заспивай с приятни мисли, така вероятността да се събудиш бодра е по-голяма. Ако се будиш отпочинала и в добро настроение, проблемите ти рязко ще намалят. Сега си малко нервна и кисела, но това ще се оправи с добрия сън. Не подценявай природата и слънцето. Както вече казах, ежедневието е много забързано през последните години. Ти живееш в града, навсякъде има коли и хора, блъсканицата е голяма. Понякога ще имаш нужда да останеш на тишина сред природата, да подишаш чист въздух и да се напечеш. Разходките и престоя в парка ще ти помогнат да намериш себе си, макар и да звучи инфантилно от моя страна. Така и така по цял ден се въртиш между домакинската работа и четенето на книги, поне чети навън. Навън никой няма да те закача или обижда. У вас се е натрупало напрежение от изневярата на баща ти. Майка ти е направила голяма глупост, че го е приела обратно, преди да му е простила и да е забравила. Сега той ви дразни всички, вие ставате нервни и се карате помежду си. Изобщо не ти трябва някой да те юрка, да те тормози и обижда. Понякога отношенията с роднините са токсични, приеми го. Тези хора може да ги обичаш с цялото си сърце, но ще ти в пъти по-добре да не слушаш нападките им. Самочувствието ти е ниско, нямаш увереност и подобно отношение в момента може да те срине психически. Не си шизофреничка, не си слаба, просто имаш тежък период и не получаваш нуждата подкрепа. Направи нещата, които ти казах. Дай шанс на теорията ми, може и да подейства. Виж как ще се чувстваш след седмица-две. Ако си по-спокойна и отпочинала, ако си забелязала, че навън ти е по-приятно, то ще си получила достатъчно много отговори. Намери си работа. Не се притеснявай, ако тази работа не е много престижна. Няма нищо срамно в това да си чистач, защото си изкарваш парите с честен труд и се справяш. Няма срамно в никоя работа. Работи месец-два-три и се изнеси на квартира. Виж как ще се справяш, дай си малко време да свикнеш да разпределяш парите си и да се научиш да заделяш достатъчно. Ясно ми е, че се притесняваш за наема, но ще те успокоя с това, че можеш да наемеш и стая от апартамент. По-евтино е, просто е малко неудобно да живееш с непознати, но се свиква. Все пак ще си имаш своя стая и там ще си царуваш на воля. Щом се натоварваш в университета, но имаш амбицията да учиш, можеш да се запишеш в задочна форма на обучение. Така ще работиш спокойно и ще си самостоятелна, но пак ще си вземеш дипломата. Можеш да направиш безброй компромиси, но не се отказвай от нито една твоя цел. Винаги има начини да постигнеш желаното, само дето не винаги начините са много удобни. Първо си почини, а после седни и помисли разумно над възможностите. Между другото, на мен също са ми казвали, че не умея да се забавлявам. Като по-малка много се засягах от тези думи, но вече не се тормозя с чуждото мнение. За повечето хора е веселба да се напиеш и да танцуваш всяка вечер, но не всички обичат силна музика и танци. Излизам вечер понякога, но не танцувам и всички са жестоко потресени от този факт. Забавляваш се, просто не го правиш като другите. Не се съди жестоко, не си длъжна да се приобщаваш към масата хора. Ще се чувстваш добре в друга среда и ще изградиш свят, който пасва на теб. Ти предпочиташ културни забавления- музеи, галерии, пътешествия. Това си ти и така си почиваш, за теб това е забавлението и хубавия живот. Не вярвам, че ще съжаляваш за пропуснатите дискотеки, защото ти не си падаш по дискотеките. В твоя живот ти си важната личност. Прави всичко по начин, който пасва на разбиранията и на личността ти, не мисли за чуждата оценка.

 

...

преди: 5 години, 6 дни hash: 0a5310304a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   В началото на историята майка ти уж ти влиза в положението и те подкрепя, а от средата нататък вече я изкарваш същия психопат като баща ти. Дали историята ти не е поредната провокативна измислица?

 

...