 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
От едно пораснало копеле
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1737 пъти
Аз съм единствена дъщеря на майка, която няма мъж до себе си. Майка ми и другите ни роднини винаги са се срамували от мен. Те по-скоро го биха го нарекли съчувствие към моя срам, който аз все още не съм осъзнала или признала. Както и да е, срамът е голям. В началото бяха само "невинни" подмятания като "Горкото, защо ти трябваше да се раждаш? ", а после взе да става по-зле. Първо живеех при баба и дядо, а майка ми идваше да ме вижда. Тогава много я обичах, мечтаех да ме вземе при себе си и да си живеем щастливо само двете. На всички им беше странно и тревожно, че толкова искам майка си. Лепнаха ми и още едно клеймо "глезена" към другото, за което не се говореше в прав текст. (Ако някой се чуди защо до края ще съм глезена, говоря малко лигаво, иначе никой не знае в какви лишения съм живяла. ) После ме записаха на училище близо до майка ми и през учебните дни вече бях при нея. Само двете плюс-минус "татковците" ми. Отношенията ни с майка ми започнаха да се менят циклично. Когато нямахме татко вкъщи, бяхме като сестри, равноправни най-добри приятелки. От всички страни съчувстващи погледи и/или забележки, че съм глезена. Когато имахме татко, бях "детето", подчертано в среден род, и трябваше да слушам "баща си". Личните имена се избягваха. Бързо се научих да не създавам никакви проблеми вкъщи. Реших, че това би било груба намеса в любовно-сексуалния живот на майка ми. Наивно вярвах, че някой ми е благодарен. Отстрани подмятания, че трябва да съм ужасно благодарна на баща си и че съм глезена. Когато оставахме пак само двете, пак ставах най-добрата приятелка, на чието рамо плачеше майка ми. Аз други приятелки нямах. Майка ми толкова много говори за себе си, че край нея никога не е тихо и скучно. Нейните приятелки ни кръстиха "сиамски близнаци". Започнаха да говорят направо пред мен: "Това дете расте без баща и ти си виновна за това! ". Аз по това време вече бях почти пълнолетно дете и нямах търпение да се свърши с този срам. На 18 напуснах града и повече не съм се връщала да живея там. Майка ми си намери нов мъж, но остана потресена, че той не ме възприемаше като дете. "Ами нали всичко е, за да имаш баща? " - каза майка ми и това беше краят. Като остана сама, започнаха обвиненията от абсолютно всички, че съм изоставила майка си. Майка има непоклатим имидж на мъченица. Когато сме разделени, е изоставена. Когато съм ѝ на гости, е горката майка на глезеното дете. Когато се омъжих, нейна приятелка заяви, че горката ми майка сега си е осиновила още едно дете. Когато се разведох, станах и парясница освен незаконно дете и глезена. Срамът от мен стана толкова голям, че ми стана съвсем противно да посещавам родния си край. Майка ми започна да ме държи по цяла нощ на телефона. Нещастните ѝ мисли нямат край: как нямам баща, разказва ми все повече за баща ми, истинския, и за нечуваната им любов (моята поява е ликвидирала хубавата им връзка, доколкото разбирам), оплаква се от мен в най-различни посоки, общо взето нищо не става от мен, в същото време съм ѝ била най-добрата приятелка, само аз съм я разбирала, но съм я изоставила, те децата са си такива, егоисти, а тя с толкова жертви ме отгледала. Мен въобще не ме пита как съм, както винаги, по едно време буквално бях на улицата и имах какви ли не проблеми, но кой ли се интересува. Намерих си един мъж като за мен, много добър, мъдър и закрилящ, макар че сме близки по възраст. Майка ми е готова на всичко, за да ни раздели, да не влизам в подробности, че кой знае колко такива теми има. Като вече имам къде да живея, вече иска и да ни идва на гости и се държи ужасно. Настрои и всичките ни роднини срещу любимия ми. Леля ми ме посъветва никога да не споменавам този човек пред майка си, а аз живея с него вече 7 години. Е, и без това не мога да взема думата от майка си. Малко дълго стана. Мисълта ми е, че греховете ми към майка ми все повече растат и все се въртят около това, че съм копеле. Разделила съм я с голямата ѝ любов, но пък заради мен била длъжна да продължи да търси нова любов, но аз съм я изоставила и сега вече нямало смисъл и сега вече нищо нямало смисъл и буквално стига до извода, че и двете трябва да се самоубием. Кажете ми, има ли право на живот същество като мен, което по рождение е обявено за незаконно от майка си и баща си? Как да живее майка ми, толкова самотна без мъж, но държаща на мъж, който ще ме приеме за дъщера?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 62f79c1da8 |
|
1. Да позная ли? Родена си и си израснала в малко градче, където всички се познават и си знаят всичко кой с кого е ходил, кой на коя е направил дете и т. н. Ако беше родена в голям град на никой нямаше да му пука нито кой е баща ти, нито защо ви е изоставил с майка ти, нито пък защо си се развела със съпруга си. Така, че ако искаш тази простотия и това клюкарене по адрес на живота ти да спре, просто замини да живееш с любимия си в голям град, ако може и в чужбина, даже още по-добре и веднъж завинаги се отърси от манталитета на градчетата от селски тип! Колкото до майка ти, тя винаги ще е такава, както я описваш, типична "кралица на драмите", така че сама реши до колко е удачно да поддържаш връзка с нея. Да, майка ти е, да отгледала те е, но след като самата ти вече си зряла жена, просто не може да продължава да се държи с теб по този начин. Та тя направо те манипулира! И ако случайно кажеш НЕ и не се съгласиш да стане на нейното, почва старата песен "аз какви жертви направих за теб, за да те огледам сама, а ти... ти си неблагодарна! " Цялата работа е, да те накара да се чувстваш виновна и разбира се, да отстъпиш. За това, след като много добре я познаваш, най-добре сведи контактите до минимум. Не казвам да я зарежеш, а просто да не и позволяваш да те манипулира и да те кара да се чувстваш виновна за неща, за които не си. Ти нямаш вина, че баща ти ви е зарязал! Нямаш вина, че поредния и любовник я е зарязал, най-вероятно точно заради това поведение в стил "ох, горката аз! никой не ме обича и разбира! " Просто на всеки рано или късно му писва от не прекъснати драми. Така, че бъди щастлива с мъжа до себе си, обичайте се и не позволявай на миналото ти да ти съсипва настоящето и бъдещето.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: afc61b8070 |
|
2. Леле, мило момиче недей да размишляваш толкова върху несъществуващи проблеми. По принцип, всичко е много просто, само, че майка ти не е подхождала с любов и разбиране към теб, а и сега те кара да се чувстваш виновна, че не си й до задника! Много си объркана, личи си! Майка ти си е търсила мъж не заради теб, а заради себе си! И ако иска и сега може да си намери! Ако беше любяща, ти сега нямаше да си толкова объркана! Щеше да знаеш, че сега човекът с когото живееш и който те прави щастлив също е изключително важен за живота ти и щеше да се радва за теб и да те подкрепя, когато те вижда щастлива! Така, че пропускай всичко покрай себе си, по - редки срещи и обаждания с роднини и близки и с нея, но недей да ги изключваш напълно. Дано някога имаш детенце и ще те помоля да му дадеш цялата си любов! И дано покрай него някога майка ти да се осъзнае и да се сближите!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 71f0033984 |
|
3. Майка ти е психопат, егоист и лош човек като цяло. Мисля, че сама го разбираш по начина ти на писане. Аз бих прекратил всяка връзка с нея с абсолютно никакви угризения, че мй е майка. За съжаление не си избираме родителите, но преспокойно можем да избираме как да се отнасяме с тях. Око за око, зъб за два.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: c3d84407b0 |
|
4. Мила, надявам се разбираш и осъзнаваш, че майка ти не е искрена в желанието си да намери партньор. Търсела е за всичко друго, само не и за да си имаш баща, уверявам те, просто й е по-лесно да се изкара мъченица и да ти внушава чувство за вина. Можеш със съвсем спокойна съвест да й затваряш телефона и затръшваш вратата, тази жена ти завижда за семейното щастие, тя те използва и не заслужава да се радва на внуци. Ако направиш грешката да й повериш децата си, ще ги манипулира по същия начин, както е обработвала и теб, ще се изкарва мъченица задето ти гледа децата, а тимще си лошата, задето не си ги гледаш. А ако не й ги даваш да ги гледа дори за ден два, ще се жали задето няма никакви радости и пак ще си виновна. Много се радвам, че си намерила подходящия човек за теб, в момента, пък и вече завинаги, приоритет ти е Той и вашето семейство, не тя, запомни го! Тя е енергиен вампир, токсичен човек, с когото си в токсична връзка, потърси в интернет за какво става въпрос и пази сем3йството си настрана от тази жена и другите ти роднини!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 97fde1600b |
|
5. И защо се занимаваш с тая овца, тъй наречената ти майка? Не си ли разбрала, че всичките ти проблеми включително и уж от други хора произтичат от нея. 100% тя постоянно те нарича глезена и затова всички така мислят. Игнорирай я тотално, ако не искаш да ти доунищожи живота. Срещала ли си се с истинския си баща и да му разкажеш всичко това? Може да научиш още неизвестни факти.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 390ceb4477 |
|
6. Леле как те е изманипулирала! Няма по-гнусно и долно нещо от това да обвиняваш децата си за липсата на партньор. Тя си е виновна за това и много добре го знае, но се оптва да ти го метне на теб. Ясно се вижда, че тя е егоистка, лицемерка и манипулаторка! Прекъсни контакт с нея и с всички роднини, които й се вързват. Човек не е редно да подчинява целия си живот на родителите си и не трябва да се чувства виновен, че кове своето щастие! Майка ти е поредния токсичен родител и това няма нищо общо с факта, че нямаш баща. И да имаше - пак щеше да намери с какво да те мачка и да ти насажда комплекси. Просто я зачеркни от живота си и живей щастливо с мъжа си. Явно и без това никой друг не може да я търпи...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1803bf73ae |
|
7. Коментарите ви са прекрасни, благодаря! Има нещо вярно в това с енергийните вампири. На 18 открих, че съм много по-енергична и весела, отколкото си мислех. Като говоря с майка си, пак ми става едно сънливо и апатично, а ако е всеки ден, ми се появяват и странни болки в тялото. Все пак не е толкова не е толкова лесно да се прекъсне връзката единствен родител - единствено дете. Понякога се чувствам като дърво без корен в сегашния град (но не искам да се връщам в родния си град - малък град, селски манталитети), а майка ми ми играе на тънката струна с това: ти си ми най-добрата приятелка, само ти ме разбираш, не мога да живея без теб. Засега само силно съм разредила контактите ни и се чувствам доста по-добре физически и всякак (семейството ме гледа като убиец или като майка, която си е изоставила детето). Не знам как ще я караме по-нататък. С баща си не съм контактувала много, но знам как би постъпил - ще се прави на умрял, докато майка ми смени плочата, колкото пъти трябва. Майка ми не знам дали е лош човек, но във всеки случай не разбира от добро. И май трябва да се примиря, че винаги ще се изкарва жертва.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 05e32046f3 |
|
8. Какво значи копели и на кого му пука имаш ли баща, нямаш ли? Децата се сомопределят с родителите си, когато са малки. След 18 години е важно коя си ти и какво си постигнала и никой няма да те върне, защото нямаш баща. Имам адски много приятели с един родител и хич не ми дреме - важното е какви са те като хора и дали ми е приятно да излизам с тях.
Това ти е комплекс, насаден от собствената ти егоистична, лицемерна и манипулативна майка. Ти не си виновна, че баща ти ви е оставил. Ако един мъж обича една жена и е щастлив с нея, той ще се зарадва, че е бременна и ще го дари с дете, няма да избяга. Същото важи и за останалите мъже в живота й. Нито се събират с майка ти заради теб, нито си тръгват заради теб, нито пък тя си търси мъж заради теб, за да имало 30-годишното детенце баща хаха (колко е жертвоготовна милата). Всички са си били камшика, защото е токсичен човек и те съветвам и ти да направиш същото.
Добре си отишла да живееш в друг град, но още по-добре би било за теб да спреш да й вдигаш телефона и да й отваряш вратата. Комуникацията с нея те трови, всява ти комплекси и чувство за вина. Тази жена настройва всички против теб и мъжа ти. Позволява си да го обижда, защото иска да ви раздели. Що за майка иска дъщеря й да е нещастна във връзките си като нея? Какво уважение дължиш на такъв човек? Тя ти е сменяла памперсите, ти ще сменяш на твоите деца - точка. Нито си я молила да те ражда, нито ти си виновна, че не се е пазила. Родителите взимат решение да ни създадат и отгледат и си носят последствията. Уважението кум тях се засшужава, не се полага.
Не разбирам хората, които търпят подобно поведение и насърчават и другите да търпят. Заради това търпение има толкова родители, които тровят и издевателстват над децата си. Свекърва ми е същата, но спряхме всякаква комуникация с нея преди две години. Като резултат мъжът ми се промени коренно - щастлив, спокоен, самочувствието му порастна, смени работата, купихме си апартамент, всичко върви нагоре. Преди майка му му натякваше всеки ден, че е глупав, некадърен, темерут, мързеливец и т н а той е и винаги е бил страхотен човек, много красив, много умен и много добър. Жално ми ставаше да гледам как тази жена го обижда, за да му всява комплекси вместо да го подкрепя да се развива. Ама родители всякакви.
Ние преценяваме дали ще ги търпим или не и на никого с нищо не сме длъжни. Това е част от робското ни мислене в БГ - отървете се от него веднъж завинаги. Вместо да слушате мама, тате и една тумба роднини и приятели, които още живеят с родителите, седнете да прочетете някоя книга, написана от професионални психолози - Границите, Токсичните родители, Вашите слаби места, за да разберете колко е глупаво и деструктивно за вас й семействата ви да търпите подобни индивиди като майката на авторката. Всеки казва “ама тя ти е майка”. Хубаво - от теб се очаква да уважаваш и да комуникираш. То и от нея се очаква да уважава и да подкрепя, но не го прави, че даже и вреди, трови и мачка. Защо тогава ти да я търпиш?
Универсално правило при комуникацията с роднини е “Би ли комуникирал с този човек, ако не ти беше роднина? ”. Ако отговорът е не, не е необходимо да комукираш с него. Всичко е отношение един към друг, не роднински връзки.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1c6abd04d5 |
|
9. Според мен по редки разговори, първа ти започни за кратко да кажеш как си се чувствала и бързо приключи разговора, че имаш работа и пак ще се обадиш. Прави се на заета. Моите близки така ме обсебваха, че в момента в които се чуем моментално се излива оплаквания от тяхна страна. Аз страдах и се разболяват за тях, а те се успокояваха. Аз спрях всякакви контакти. Мъчно ми е, но трябваше да се спася. Та, ти си помисли как да се спасиш. Опитай се да не страдаш за миналото си, като говориш с майка си бъди радостна и бързи весели разговори и всякакви опити за вменяване на вина ги отрязвай с усмивка моментално. Като например, а да да
това вече си ми го казвала, ами хайде, че имам... работа и пак ще се чуем. Гледай да си добре с мъжа ти. Здраве и щастие ти пожелавам! п. п. Не ми харесва заглавието. Не си виновна, за детството си. Ако така се определяш, опитай да промениш.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1803bf73ae |
|
10. Авторката: Номер 8, цял живот майка ми, приятелките ѝ и роднините ни ми набиват в главата, че децата без бащи са някак по-дефектни, отделно от срама, дето не го осъзнавам/признавам. Сигурна съм, че има много литература в подкрепа на това, че съм дефектна, както и на това, че ме е срам, като заговорихме за литература. Мисля, че всички сме чували най-малкото колко ужасно важен бил бащата за възпитанието. Самата аз някъде през пубертета се бях пошегувала с майка си: "Забелязваш ли, че ние, децата само с майки без бащи, сме всичките дефектни, а децата само с бащи без майки са даже по-нормални от децата с двама родители? " Аз още от малка подозирах истината за майка си, като я забелязвах как си набелязва ту някой друг, ту мен за кошче за душевни отпадъци, но осъзнаването ми мина през няколко етапа и продължава и в момента. И аз си имах една токсична свекърва - различните гледни точки са голяма работа. Бившият ми съпруг също като мен беше копеле, единствено дете на майка си и принуден, навярно и той от майка си, да разправя измишльотини за презимето и фамилията си. (Естествено и на двамата никой никога не ни е разследвал актовете за раждане. ) Майка му по моите впечатления: кралица на драмите, лицемерка, властна и извратена манипулаторка и садистка, родила с цел да има на кого да изпива кръвчицата ден след ден. Аз му се чудех как търпи майка си и той ми се чудеше как търпя майка си. Чак ми е смешно колко воювахме двамата един срещу друг, с каква злоба, а от майките си така и не се отървахме. Знаете ли какво беше най-голямото ми откритие от цялата брачна драма? Майка ми винаги вземаше страната на свекървата и ѝ се възхищаваше - според мен тя откри в нея своето собствено подобрено аз. Убедена съм, че научи и някои нови номера от нея, и в сегашната ситуация съм ѝ казвала няколко пъти, че двете са еднакви, но тя се прави, че не помни чие е това име. Сега с вашите коментари още повече ми се изяснява схемата, за което съм ви много благодарна. Възпитавали са ме и продължават да ме възпитават като по-млада и глупава, че копелетата са позор, както и че всяко дете има нужда от баща. Какво виждам и чувствам аз: Всяко дете иска да е с майка си (докато порасне) и майка му да го обича. Същото е като при животните и е съвсем просто, но много възрастни не го проумяват. Има токсични хора, в частност токсични жени. От токсичната жена бягат и мъжете, и въобще всички възрастни, така че тя се задоволява с енергията на детето си. Детето очаква и има пълното право на обич от майка си, а какво получава например: "Толкова ми е мъчно, толкова ми е болно, че си нямаш баща. Това е такова петно за цялото семейство, на баба ти ѝ се скъси животът, ти страдаш. Казваш, че не помниш баща си, никога нищо не питаш за него, но знам, че дълбоко в душичката си страдаш за него. И за мен е толкова тежко съвсем сама да отглеждам дете и да ходя на работа. Какво? Трябва ти еди-какво си, например обувки първа употреба? Не се излагай, бъди над тези неща. Как очакваш с тази заплата да ти купувам нещо повече от хляб и сирене? Как ще рискувам да си сменя работата с друга нормално платена? Нали съвсем сама отглеждам дете, работата ми трябва да е стабилна. Заплатата от предишната ми работа беше по-голяма и си я харчех цялата, но сега отглеждам дете и трябва да пестя за далечното ти неопределено бъдеще, защото един ден майка ти ще умре, бедно дете, и тогава ще останеш кръгло сираче и как ще живееш. Добре, че се сетих, че ще си сираче: от днес нататък ще ти напомням най-редовно, че може да ме блъсне трамвай, да се самоубия и др. На баща ти няма никога да поискам издръжка. Такава голяма любов не може да завърши с нещо толкова прозаично. Да, ти си венецът на една голяма любов. При такава голяма любов трябваше да създадем живот при първа възможност, как иначе, където няма дете, значи няма и любов. Пожелавам ти и на теб такава любов. Е да, както каза ти баща ти, това е престъпление, всички ми казваха да направя аборт, но аз те исках и не ги послушах. Сега най-важният ми приоритет е да ти намеря баща. Разбира се, вече не мога да подбирам толкова. Кой ще иска жена с дете? Дори твоят баща не те призна. Какви проблеми имаш? И как очакваш да ти помогна аз? Аз съм сама жена. Какво може да направи една жена без мъж - нищо. Престани с това, и без това ми е толкова тежко, че нямаш баща. Искаш да умра ли? " Хората виждат винаги енергична и бъбрива майка с някакво странно дете, винаги хем полузаспало, хем притеснено, и казват: "Браво на тази майка, съвсем сама отглежда дете и поддържа такъв бодър дух, но на детето му личи, че има нужда от баща. " После върви обяснявай...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
