Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Толкова хубаво и мило си го написала. И аз изпитвам същото към моето пораснало момиче. Първите 3 години я гледах вкьщи. После тръгна на градина, а аз на работа. Преживях го много тежко, вечер си плачех, че сме разделени. Сега е на 17. От сега ме ужасява мисълта, че ще се разделим. Иска да учи в Берлин, а ние сме до френската граница, на 700 км. После планира да се върне пак тук, но едва ли.
Радвай се на всеки миг с детето. Тези мигове са безценни и невъзвратими.

8.   Много злобен коментар, номер 3! Негативните емоции ви разяждат, не ги прехвърляйте и на останалите. Авторке, много е хубаво, че си обичаш детенцето, но ако имате баби и дядовци е хубаво да я оставяте поне за час за да свикнете, с й тя да свикне да не сте постоянно около нея, защото в яслата ще свикне трудно и вие ще се измъчвате двойно. Трябва с мъжът ти да се преборите с тази огромна привързаност за да създадете един самостоятелно оправяш се човек, способен да разчита на себе си! Това, че се опитвате да бъдете приятели с детето е страхотно! Вярвайте ми тя винаги ще знае, че може да разчита на вас и ще я имате, да не на сто процента, но ще бъде до вас и ще има нужда да ви вижда и да прекарва време с вас! Дайте крила на детето и корени и ще имате здрава и пълноценна помежду си връзка!

9.   Леле не е нормална тази работа. Сигурно така се става от тъщите, които тормозят зетовете, искат да ги разделят със скъпите си дъщерички и звънят по 100 пъти на ден, за да не пропуснат нещо. Отиди на психолог - може да ти помогне да се справиш с това обсебване.

10.   Не съм родител. Струва ми се, че още си зашеметена от най-голямата промяна в живота си - година-две не са много за възрастен човек, макар че при децата времето тече по друг начин. Не ме учудва, че някои изпадат и в следродилна депресия. Грижата за щастието на детето е много объркано понятие при хората и все по-объркано става за мой ужас. Според мен най-важното е да не се срамуваш, че си майка (не го казвам случайно, наистина е важно в днешно време), да не се страхуваш, да не се паникьосваш, да не се отчайваш, да не полудяваш и да не се отказваш. И нещо още по-важно - детето, не забравяй, че сега вече детето е по-важно от теб. Как ще се чувстваш ти, когато детето тръгне на ясла ли? А мислиш ли как ще се почуества детето? Малките деца имат много здрава емоционална връзка с майката, която ги е родила, един вид невидима пъпна връв. Бременната жена трябва много да се грижи за себе си, нали така, за да опази бебето. Също важи и за майката, преди детето да стане на много-много повече години от 1, 5 и съвсем да се отдели от корена си, и все пак дори и възрастният има нужда да чувства корена си, затова хората с лоши майки са ужасно самотни. За яслата - кофти, че трябва да отделите детето толкова малко, преди сякаш беше по-добре, когато чак на 7-7, 5 години тръгвахме на училище. Ако яслата не може да се избегне, най-добре е да се съсредоточиш върху положителните ѝ страни - ако ти си ужасена, и детето ще е ужасено. Ако обича да е с други деца, ще му е по-приятно на такова място, ще му е интересно. Обича ли? Ти обичаш ли децата като цяло? Нагласата на моята майка беше нещо такова: "ами мен ме е страх от децата на другите, гадни са ми, ама детето нали ТРЯБВА да общува с деца, не да е залепено за полата на мама, детето трябва да разбере, че животът е гаден, възрастните са заети по цял ден с омразната си работа, а детето трябва да ходи там и то в общия детски канал, а какво ще го правят там не ми влиза в работата". В резултат аз мразех децата и детството ми беше тъжно, чувствах се като оковано животно и измъчвано животно, по цял ден чаках да се прибера вкъщи и чак вкъщи започвах да си играя - сама, най-после сама. Децата не трябва да са такива. Детето трябва да иска да си играе и да се смее още от сутринта. Трябва да се събужда с усмивка (достатъчно наспано), да вижда заразително щастливите си усмихнати родители (не да се преструвате, а наистина да се радвате на живота, вие сте прекрасно семейство, не го забравяйте), да обича приятелите си в яслата, да има добри учители (това не е само пожелателно, учителите трябва да се проверяват в рамките на нормалното, а не даже да не знаеш колко са) и да заспива изтощено от весели игри, а не защото трябва да си ляга, за да не ядосва възрастните и защото утре рано пак трябва да го мъкнат на онова гадното място. Една ключова думичка: хармония. Ако го постигнете, детето цял живот ще ви дава за пример и с удоволствие ще създаде свое семейство и ще продължи да следва вашия светъл пример. Успех!
.

11.   Автор: Да, детето ми е щастливо и заспива изморено от весели игри
Много обича децата и ги търси и играе с тях и постоянно пее мама ми купи днес песничката докато отиваме към площадката с деца. И не, не съм обсебена, нормална майка съм, която обича това което е създала. Но явно да обичаш детето си вече не се приема за нормално и винаги ще се появи някой, който да опита да засегне. Всичко си е наред при нас. Надявам се все пак да пишат само хора по въпроса ми, а не съдници. Успех.

12.   Любовта е и свобода. Свободата да бъде и такава, каквато няма винаги да ви очарова. Свободата понякога да бъде и малко лоша. Свободата да може и без вас наоколо. Свободата да може да пада, да прави грешки. Любовта е да приемеш тази свобода.

13.   Номер 6 - написах ти един много мил коментар. Връзката с детето ти ще става все по-хубава и интересна. Не е вярно това, което разправят бабите. Тя винаги ще си е твоето момиченце. Толкова хубави преживявания ще имате тепърва. Ти само злобните коментари ли прочете?

14.   Номер 10: Докато детето ти е здраво и щастливо, никой няма основания да те обвинява каква майка си. Точно така, "да обичаш детето си вече не се приема за нормално", забелязала съм го отдавна, времената са тотално сбъркани, затова още веднъж казвам: не се срамувай, че си майка. Очаквам да имаш и още съдници, но не се притеснявай - гледай си семейството. Бабите от квартала ти не ги познавам, но допускам, че ти завиждат, защото собствените им пораснали и независими деца ги пренебрегват и не ги долюбват (което съвсем не става във всички семейства - както си го направиш) или пък просто защото старост-нерадост - това няма нищо общо с теб и с твоето дете, освен че сигурно наистина детето ти е много сладко. :)

15.   Благодаря номер 13 и 14!