Много обичам дъщеричката си и се притеснявам постоянно - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89933)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20857)
 Секс и интимност (10506)
 Тинейджърски (19463)
 Семейство (4404)
 Здраве (7342)
 Спорт и красота (3843)
 На работното място (1876)
 Образование (5271)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (869)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1428)
 Други (12011)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Много обичам дъщеричката си и се притеснявам постоянно
преди: 3 месеца, 16 дни, прочетена 849 пъти
Не е точно проблем. По-скоро някакви леки терзания във връзка с това, че много обичам детето си и често си мисля, че не бих била способна да живея без нея. Беше планирана, беше родена нормално и беше обгрижена с много обич. Порасна едно много усмихнато и доволно детенце, което е вече на година и половина. Бебешкият период не ми липсва, защото сега е хиляди пъти по-прекрасно. Имаме комуникация, играем заедно, усещам обичта и. С татко и се обичат много, като го види да идва към детската площадка крещи силно "татеее" и се радва и скача. Не ми казвайте, че като порасне ще я "изгубя", че "сега са най-сладки", защото често чувам такива изказвания от баби от квартала. Тя е моето момиче, искам да порасне да е самостоятелна, успешна, знам че някой ден може би ще има семейство и ще се отдели, но толкова много я обичам, че не знам какво бихме правили без нея. Татко и не иска да се отделя от нея, тъжно му е като се отделим дори за малко. Не съм си и представяла, че ще изпитам такава обич. Моля, успокойте ме, че нищо няма да стане по-лошо, че винаги ще я имаме до нас, че и по-нататък във възрастта си ще ме очарова и ще сме близки. Правим всичко да сме и приятели, да не сме тирани, да я разбираме, да не се страхува от нас, естествено и да е отговорна, да не е разглезена. Мисля, че като се върна на работа, на първия си работен ден ще плача и ще си мисля, ето го моето момиче, порадна, сега е без мама в яслата. В същото време ще съм и супер доволна, че я има, но и ще си спомням с носталгия как бях бременна и чаках да се появи. Много я обичам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 15 дни
hash: 367dd0fb97
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Честно казано звучиш малко плашещо - като обсебена. Това не са здравословни взаимоотношения. Внимавай да не се превърнеш в един от онези родители, които се фиксират върху децата си, прехвърлят върху тях всичките си мечти, интереси и очаквания, обсебват ги и в крайна сметка им съсипват живота. Естествено, че ако си се справила добре като родител, дъщеря ти все някога ще стане самостоятелна и ще се отдели от вас - какво ще правиш тогава, ако нямаш друг смисъл и цел в живота? Не е лошо да поговориш с психолог, защото това което описваш леко преминава границите на здравословната родителска привързаност.

 
  ...
преди: 3 месеца, 15 дни
hash: 5a85c25d0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Защо не си направите още едно дете Момче

 
  ...
преди: 3 месеца, 14 дни
hash: 269528e932
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Почакай да влезе в пубертета и вече няма да мислиш така. А помисли какво би направила ако като голяма тя се влюби я някой и отиде да живее при него. Дано да не правиш интриги, за да ги разделиш. Така само ще и вредиш. А тя след 12-ти клас ако е умна и знае добре чужди езици може и да отиде в чужбина и да не се и върне. Дано да не я мислите и за ваша собственост.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 14 дни
hash: 81b6f4e3d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Обсебваща майка. Направо ме плашиш. Тя не е твоя собственост и няма как да бъде! Това не е е цвете в саксия!

 
  ...
преди: 3 месеца, 14 дни
hash: c8ee1557cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   не отивай в крайности, и родителската обич има здравословни граници, след които се превръща в обсебеност. Детето постепенно ще има все по-малко нужда от теб, ще става все по-самостоятелно, ще тръгне на ясла, градина, училище... това са естествени процеси. Не трябва да ти е тъжно, а да се радваш, че се справя добре. Детето е важна част от живота, но имай и други цели и мечти.
И да, съветът да родиш още 1 дете е добър, в противен случай не знам дали няма да се превърнеш в някоя от онези свръхобгрижващи майки, които не дават на детето да диша.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 14 дни
hash: aa0cd45918
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

6.   Толкова хубаво и мило си го написала. И аз изпитвам същото към моето пораснало момиче. Първите 3 години я гледах вкьщи. После тръгна на градина, а аз на работа. Преживях го много тежко, вечер си плачех, че сме разделени. Сега е на 17. От сега ме ужасява мисълта, че ще се разделим. Иска да учи в Берлин, а ние сме до френската граница, на 700 км. После планира да се върне пак тук, но едва ли.
Радвай се на всеки миг с детето. Тези мигове са безценни и невъзвратими.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 13 дни
hash: 485f95e058
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Много злобен коментар, номер 3! Негативните емоции ви разяждат, не ги прехвърляйте и на останалите. Авторке, много е хубаво, че си обичаш детенцето, но ако имате баби и дядовци е хубаво да я оставяте поне за час за да свикнете, с й тя да свикне да не сте постоянно около нея, защото в яслата ще свикне трудно и вие ще се измъчвате двойно. Трябва с мъжът ти да се преборите с тази огромна привързаност за да създадете един самостоятелно оправяш се човек, способен да разчита на себе си! Това, че се опитвате да бъдете приятели с детето е страхотно! Вярвайте ми тя винаги ще знае, че може да разчита на вас и ще я имате, да не на сто процента, но ще бъде до вас и ще има нужда да ви вижда и да прекарва време с вас! Дайте крила на детето и корени и ще имате здрава и пълноценна помежду си връзка!

 
  ...
преди: 3 месеца, 13 дни
hash: 7227a4486e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Леле не е нормална тази работа. Сигурно така се става от тъщите, които тормозят зетовете, искат да ги разделят със скъпите си дъщерички и звънят по 100 пъти на ден, за да не пропуснат нещо. Отиди на психолог - може да ти помогне да се справиш с това обсебване.

 
  ...
преди: 3 месеца, 13 дни
hash: 56dd143b43
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Не съм родител. Струва ми се, че още си зашеметена от най-голямата промяна в живота си - година-две не са много за възрастен човек, макар че при децата времето тече по друг начин. Не ме учудва, че някои изпадат и в следродилна депресия. Грижата за щастието на детето е много объркано понятие при хората и все по-объркано става за мой ужас. Според мен най-важното е да не се срамуваш, че си майка (не го казвам случайно, наистина е важно в днешно време), да не се страхуваш, да не се паникьосваш, да не се отчайваш, да не полудяваш и да не се отказваш. И нещо още по-важно - детето, не забравяй, че сега вече детето е по-важно от теб. Как ще се чувстваш ти, когато детето тръгне на ясла ли? А мислиш ли как ще се почуества детето? Малките деца имат много здрава емоционална връзка с майката, която ги е родила, един вид невидима пъпна връв. Бременната жена трябва много да се грижи за себе си, нали така, за да опази бебето. Също важи и за майката, преди детето да стане на много-много повече години от 1, 5 и съвсем да се отдели от корена си, и все пак дори и възрастният има нужда да чувства корена си, затова хората с лоши майки са ужасно самотни. За яслата - кофти, че трябва да отделите детето толкова малко, преди сякаш беше по-добре, когато чак на 7-7, 5 години тръгвахме на училище. Ако яслата не може да се избегне, най-добре е да се съсредоточиш върху положителните ѝ страни - ако ти си ужасена, и детето ще е ужасено. Ако обича да е с други деца, ще му е по-приятно на такова място, ще му е интересно. Обича ли? Ти обичаш ли децата като цяло? Нагласата на моята майка беше нещо такова: "ами мен ме е страх от децата на другите, гадни са ми, ама детето нали ТРЯБВА да общува с деца, не да е залепено за полата на мама, детето трябва да разбере, че животът е гаден, възрастните са заети по цял ден с омразната си работа, а детето трябва да ходи там и то в общия детски канал, а какво ще го правят там не ми влиза в работата". В резултат аз мразех децата и детството ми беше тъжно, чувствах се като оковано животно и измъчвано животно, по цял ден чаках да се прибера вкъщи и чак вкъщи започвах да си играя - сама, най-после сама. Децата не трябва да са такива. Детето трябва да иска да си играе и да се смее още от сутринта. Трябва да се събужда с усмивка (достатъчно наспано), да вижда заразително щастливите си усмихнати родители (не да се преструвате, а наистина да се радвате на живота, вие сте прекрасно семейство, не го забравяйте), да обича приятелите си в яслата, да има добри учители (това не е само пожелателно, учителите трябва да се проверяват в рамките на нормалното, а не даже да не знаеш колко са) и да заспива изтощено от весели игри, а не защото трябва да си ляга, за да не ядосва възрастните и защото утре рано пак трябва да го мъкнат на онова гадното място. Една ключова думичка: хармония. Ако го постигнете, детето цял живот ще ви дава за пример и с удоволствие ще създаде свое семейство и ще продължи да следва вашия светъл пример. Успех!
.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 38844ca3e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Автор: Да, детето ми е щастливо и заспива изморено от весели игри
Много обича децата и ги търси и играе с тях и постоянно пее мама ми купи днес песничката докато отиваме към площадката с деца. И не, не съм обсебена, нормална майка съм, която обича това което е създала. Но явно да обичаш детето си вече не се приема за нормално и винаги ще се появи някой, който да опита да засегне. Всичко си е наред при нас. Надявам се все пак да пишат само хора по въпроса ми, а не съдници. Успех.

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 3c53b7072c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Любовта е и свобода. Свободата да бъде и такава, каквато няма винаги да ви очарова. Свободата понякога да бъде и малко лоша. Свободата да може и без вас наоколо. Свободата да може да пада, да прави грешки. Любовта е да приемеш тази свобода.

 
  ...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: 0358d4c040
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

13.   Номер 6 - написах ти един много мил коментар. Връзката с детето ти ще става все по-хубава и интересна. Не е вярно това, което разправят бабите. Тя винаги ще си е твоето момиченце. Толкова хубави преживявания ще имате тепърва. Ти само злобните коментари ли прочете?

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: 56dd143b43
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Номер 10: Докато детето ти е здраво и щастливо, никой няма основания да те обвинява каква майка си. Точно така, "да обичаш детето си вече не се приема за нормално", забелязала съм го отдавна, времената са тотално сбъркани, затова още веднъж казвам: не се срамувай, че си майка. Очаквам да имаш и още съдници, но не се притеснявай - гледай си семейството. Бабите от квартала ти не ги познавам, но допускам, че ти завиждат, защото собствените им пораснали и независими деца ги пренебрегват и не ги долюбват (което съвсем не става във всички семейства - както си го направиш) или пък просто защото старост-нерадост - това няма нищо общо с теб и с твоето дете, освен че сигурно наистина детето ти е много сладко. :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 9 дни
hash: 38844ca3e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Благодаря номер 13 и 14!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker