 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Тиранични родители
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 2414 пъти
Знам, че темата няма да се хареса на много хора и ще срещна доста критики и неправилно разбиране, но все пак смятам, че може да бъде полезна.
Предварително се извинявам, ако стане прекалено дълга или се повтаря с други написани истории, но реших, че мога да опиша своите виждания по въпроса.
Доста често обсъждана тема са отношенията между родители и деца. И има защо.
Постоянно психолозите обясняват как трябва да общуват майката и бащата с детето си, за да не стигнат до сериозни проблеми.
И разбира се, постоянно се говори за безотговорни родители, които не обръщат достатъчно внимание на децата си и са ги „оставили без контрол“.
Е, аз нямам намерение да говоря за безотговорните родители, нито за изоставените деца, така че моля ви, не смесвайте темите!
Имам намерение да говоря за другата крайност- тези вманиачени родители, които искат да контролират всеки един аспект от живота на децата си, които се месят прекалено много, искат да вземат решения вместо децата си по презумпцията, че „знаят кое е добре за тях“.
Предварително да кажа, че аз не съм дете или тийнейджър, отдавна съм минала пубертета, така че не пиша това, за да да се оплаквам от моите родители, нито от личните си драми.
Но ми се иска да споделя някои свои наблюдения по въпроса, които се отнасят до всички.
Разбира се, всички знаем каква грешка допускат тези тиранични родители.
Винаги ми се е искало да попитам тези хора един въпрос. Защо смятат, че са бегрешни?
Това, че си по-голям от някого, не значи че знаеш всичко за живота, нито пък че винаги постъпваш правилно. Следователно опитите ви да предпазите децата си, могат да се окажат не само безуспешни, но и дори вредни.
Иначе казано, това което е правилно за един човек, може да не е правилно за друг. Тук не става дума за начина ни на мислене и характера ни, а за простата житейска истина, че макар да носим гените на родителите си, не сме техни копия, клонинги или нещо подобно. И няма как да приемем всички техни искания за правилни, защото искаме да живеем своя живот.
Освен това родителите никога не се замислят за една важна истина.
Това, че си дал живот на някого, не значи че притежаваш този живот или човека, когото си създал.
Все пак детето не е собственост, не е някакъв предмет или домашен любимец, за да кажеш, че „ти решаваш какво трябва да се случва“.
Детето е бъдеща личност, която трябва да стане независима и да бъде щастлив човек, а това няма как да стане, ако детето е научено да се страхува и да се подчинява.
Защото точно това постигат тираничните родители.
Съгласна съм, че родителят обича детето си повече от всичко и иска то да е добре, но самите родители изобщо не предполагат, че могат да навредят на децата си със своите решения. Не ме разбирайте погрешно, наясно съм че никоя майка и никой баща не биха желали да навредят, но точно там е работата, че те не се усещат как го правят.
Най-лошото е, че няма кой да предпази детето от грешките на родителите си, защото те са убедени че постъпват правилно, че ти правят добро и ако си недоволен, значи „просто си малък и не разбираш“, или „си неблагодарен и не оценяваш това, което твоите създатели правят за теб“.
Еми хора, излишно е да казвам, че това е грешка. И не само моето мнение е такова.
Редица професионални психолози сочат, че най-дълбоките ни травми са причинени в детството и се коренят в семейството.
Когато упреквате децата си, че „са неблагодарни“ и че „не ви оценяват“, им насаждате чувство за незаслужена вина.
Когато сте избрали да създадете потомство, вие сте напълно наясно, че трябва да посветите живота си на децата си. Но да поемеш отговорност за някого, не значи да го лишиш от човешки права като избор или свобода.
Знам, че децата са малки и не разбиат много неща, та за това родителите им трябва да ги възпитават и да ги научат на някои неща.
Не казвам, че трябва да оставите дечицата си на произвол или да им кажете „оправяйте се сами“, не! Казвам нещо съвсем друго.
Когато се борите за щастието на децата си, трябва да знаете, че щастливият живот не се корени само във вкусната топла вечеря, домът и дрешките. Сега ще ми кажете, че това е най-важното и че всяко дете има нужна от тези неща.
Съгласна съм, но децата растат бързо и имат нужда и от други неща като приятели, социализация, изживявания, възможност да излизат, да се забавляват и да имат право на тайни.
Сигурно като казах „тайни“, всички четящи родители са изтръпнали.
Знам защо, защото когато си майка или баща, се притесняваш да не се случи нещо лошо на детето ти и за това се боят, че децата им крият нещо от тях.
Е хора, ако се притеснявате за тези неща, можете просто да говорите с децата си, но не като възпитатели, а като равни.
Показвайте им, че ги разбирате и че ви е грижа за техните чувства, а не само за оценките им. Изслушвайте ги!
Не разчитайте само на родителския си авторитет. Бъдете приятели, които носят отговорност за живота им и не забравяйте да ги подкрепяте! Не е правилно и не е достатъчно само да „ги храните“ и да им се карате.
Много от вас биха казали, че са опитвали този метод, но без успех. Ами може би късно сте се сетили за този метод, комуникацията в семейството ви вече е била нарушени и едва ли вината е в най-малките.
Може би думите ми звучат неясно, за това ще ви дам примери за нещата, които описвам.
Нарушаването на личното пространство е чудесен пример за тираничност от страна на родителите. Например влизането в стаята на детето без разрешение, ровичкането из вещите, четенето на дневници и чатове с цел „да знам какво прави, защото се притеснявам“, проверката на телефона и контактите, за да сте наясно какви приятели имат децата ви и т. н.
Вероятно за самите родители тези неща са нормални, а за други хора може да изглеждат дреболии, но за децата, това е насилие. Я си спомнете какво е да си тийнейджър!
Ясно е, че за майка ви и баща ви винаги ще сте малки, но всеки който расте и е в чувствителна възраст, иска правото на лично пространство, на тайни и на свой живот.
Не, не защото е направил нещо лошо и се страхува от наказания, а защото никой не иска да живее като в Биг Брадър и всяка негова стъпка да бъде проследявана.
На никого няма да му бъде приятно постоянно да бъде под наблюдение.
За това и родителите не трябва да забравят какво е да си дете, трябва постоянно да си припомнят, че не им е било приятно техните собствени родители да се отнасят така с тях.
Също така често наблюдавани са и по-големи аномалии на обсебващи родители, които смятат, че децата им са длъжни да стоят вкъщи при тях, да изпълняват всяка заповед, да приемат всичко, казано от настойниците им за добро и да поставят родителите си на първо място.
Такива хора имат свой личностен проблем и изобщо не разбират, че се превръщат в тартори.
А много деца не осъзнават, че са тормозени психически, защото са приели, че „това е за тяхно добро“.
Хора, ако беше за добро, щеше ли да има лоши резултати?
Извинявайте много, скъпи майки и бащи, но това правилно ли е? Според мен, не е. Защо ли? Ами защото отношението родител-дете не е симетрично, иначе казано, не може да очакваш от детето си да посвети целия си живот на теб. Знам, че всеки родител иска уважение, но не може да искате абсолютно същата отдаденост на 100%, поради една проста причина.
Както добре знаем всеки иска един ден да има свой живот, своя половинка, свое семейство и евентуално свои деца.
Е, кажете ми, как може да стане това, ако си вързан за родителите си и нямаш право да контактуваш с външния свят, защото „мама и тате се притесняват“ или защото искат да си в безопасност и да стоиш при тях, вместо да отидеш на купон с приятели? Или защото, „когато порастнеш, трябва да си намериш работа и да издържаш родителите си, понеже те са те изгледали и изхранили“. Поради тази причина вече порастналите ви деца продължават да нямат времето и правото на свой живот.
Не, скъпи родители! Вие може да сте посветили живота си на нас, но за да имате внуци, не трябва да ни държите в окови!
Все пак комуникативните умения не се усвояват за два дни или две години, те запомват от момента на стъпването в училище или детска градина. Или друг вид контакт с твои връстници.
Ако не наруши тази връзка или не бъде направена изобщо, не очаквайте добро развитие!
Съгласна съм, че във възпитанието трябва да има и наказания, но тези наказания не трябва да бъдат тиранични или унизителни за децата ви, нито да ги задушават.
Сега сигурно ви сърбят ръцете да напишете, че „някои деца имат нужда от по-старомодно наказание“, а я кажете кой е виновен за това?
Ако детето ви се превръща в „разочарование“, това не значи ли че вие сте провал като родител?
Според мен точно това значи, но родителите рядко търсят вината в себе си.
Това го смятам за ужасно неправилно. Защо?
Ти си този, който дава пример и възпитание на детето си. Ако то не израства както ти смяташ за правилно, редно ли е да упрекваш него за това?
Или може би ще упректеш компанията, в която е попаднало и ще решиш, че е време за по-строги мерки.
Въпросът е, защо изобщо се стига до там?
Очаквате от децата ви да се научат на отговорност и да изпълняват задълженията си, но не винаги им давате човешки права.
Когато става дума за работа и задачи, си „вече голям“, но когато искаш да излезеши да се забавляваш, „си още малък“.
Ще кажете, че това е дреболия, но не е така.
Щом вие сте по-възрастни и знаете повече, значи вие трябва да поемете по-тежката отговорност за проблемите, а не да упреквате децата си, че „са безтговорни“ и тем подобни.
Да, знам, че родителите ти са тези, които те хранят, които ти дават покрив над главата и които те учат на най-важните житейски уроци. Но тези уроци често ти идват като предупреждение, а не като добър пример.
Животът ти трябва да бъде даден, за да го живееш, а не за да изпълняваш чужда воля.
Не можете да предпазите децата си от грешки или от лошите неща в този свят. Но можете да им дадете правото да придобият опит в живота и да се научат да му се наслаждават, а не да го приемат като задължение към родителите си.
Ако някога нещо лошо се случи на децата ви, може просто да ги подкрепите и да застанете до тях, а не да ги упреквате за грешките им, както много родители правят. Защо ли? Защото насаждането на чувство за вина, съсипва човешката психика.
Ако не вярвате на мен или на психологическите данни, просто се запознайте с човек, живял в такова семейство, и анализирайте неговото развитие.
Може би ще ме попитате колко деца имам и с „какво право си позволявам да в идавам наставления“? .
Ето ви и отговор.
Нямам деца, защото смятам, че не съм добър пример и не съм достатъчно силна, за да отгледам дете.
Сигурно смятате, че щом не съм майка, нямам право да пиша тези неща и да ви поучавам.
Е хора, аз не ви поучавам, а ви споделям една обективна истина.
Ако научите децата ви да ви се подчиняват безвъзвратно, ще ги превърнете в несигурни и слаби личности без самочувствие, които ще бъдат използвани и подигравани от другите.
Ако вашите деца са такива, не търсете вината в тях, а във себе си- все пак вие сте ги отгледали и сте главните отговорници за тяхното житейско и психологическо развитие.
Правете разлика между това да се карате на детето си и това да го обиждате
Не си мислете, че ако детето ви е отличник, един ден ще бъще щастлив човек!
Не си мислете, че ако не е отличник, няма да стане силна и независима личност!
Не си мислете, че ако сте тартори, правите добро на децата си!
Изслушвайте ги и се опитвайте да ги разберете, уважавайте личното им пространство и внимавайте какви наказания избирате за техните провинения!
И запомнете, че ако детето ви е „разочарование“, то вие сте лош родител. Не ви е виновна само компанията, в която попада детето, виновни са първовъзпитателите, които са нарушили комуникацията във вашето общуване.
За стотен път ще помоля да не бъда разбирана погрешна.
Не казвам на хората да спрат да уважават родителите си или да им се противопоставят за щяло и нещяло.
Нито пък казвам, че трябва да разглезвате децата си или да ги оставите „да ви се качат на главата“!
Казвам, че според мен един родител трябва да бъде внимателен в общуването със своето потомство.
Знам, че не ви е никак лесно, скъпи родители! Но животът не е само възпитание и наказание.
Припомнете си вие какви деца сте били и колко е трудно да си тийнейджър. Не забравяйте, че децата ви са хора, а не роби!
Помнете, че те живеят и израстват в друго време и не може да получат същия опит като вас!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 295d1ec062 |
|
1. Не мога да прочета всичко до края, съжалявам.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 8c7dfc763c |
|
2. TLDR; Прощавай, но тук не е платформа за споделяне на псевдоесета.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 73ab15210f |
|
3. 1. Никой нормален човек няма да прочете това до край. Научи се да изразяваш мислите си с по-малко думи, изпълнени с повече съдържание.
2. Това новата джендър-идеология ли е? Дето децата "имали права" и т. н.? Имат права точно толкова, колкото и задължения към обществото имат. Демек - нямат.
3. За добро или за лошо - и децата, и родителите се учат взаимно едни от други. А за да се учиш е почти задължително да допускаш грешки. Така е било откакто свят светува, така ще бъде и за напред.
4. Ако нямаш деца, изобщо избягвай да коментираш подобни теми! Гарантирам ти, че след 1-2 деца, отгледани до към 20-тата им година, ако дойдеш да прочетеш това тук, ще изпиташ непреодолимо желание да си забиеш няколко силни шамара... С две думи - изпадаш в положението на девствен сексолог...
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
4. Номер 3, може да ти е странно, но децата имат права. Не виждам нищо свързано с джендърите, така че по-добре да не ги намесваме.
За да „правиш грешки“, трябва да ти бъде дадена възможността да правиш грешки и да се научиш. А тази възможност трябва да се дава не само на родителите, но и на подрастващите. Нямам деца, но имам опит с тиранични родители. А и познавам много хора, които имат такива родители.
Знам, че да си родител не е лесно и за това не искам да рискувам. Все пак ако станеш родител, вече не ти си на първо място, а децата ти. И грешките ти се отнасят не само до теб, но и до тях.
Разчитам, че в сайта има интелигентни хора и могат да разберат какво им казвам. Дори да не са съгласни.
Понякога е нужно да използваш повече думи, за да обясниш това, което искаш.
Знам, че никой не е безгрешен и точно за това един баща или една майка не могат да предпазят децата си от всичко.
И след като сайтът е за споделяне, не виждам нищо лошо да напиша това „псевдоесе“.
Както и да е, очаквах такива реакции. :)
Благодаря за мненията, все пак!
Авторката
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
5. https://www.unicef.org/bulgaria/права-на-детето
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 81541db8b8 |
|
6. Ще ме прощавате, обаче имам чувството, че някой новоизлюпен НПО-активист се опитва да се натегне пред шефовете :)
Не го дочетох. Няма и смисъл.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 886bd6674b |
|
7. Подкрепям №3
Жена съм отгледала вече две деца и мога да кажа, че авторката е права за много неща, може би заучени от психологически книги и греши за доста неща заради липсата на опит.
Греши примерно в разбиранията си за
"Когато става дума за работа и задачи, си „вече голям“, но когато искаш да излезеш и да се забавляваш, „си още малък“"
Родителите както преценят да не дадат на детето цялата работа и отговорност с причината че е голямо, така и ограничават забавленията според възрастта му.
Това че си накарал 14г си дъщеря да обели картофите за вечеря, защото е вече голяма и трябва да помага, съвсем не означава, че тя на 14 е вече голяма да я пускаш да ходи по дискотеки до сутринта. Тоест между голям за едно и голям за друго си има огромна разлика. За да си голям за всичко и да ти е позволено всичко, което си си наумил, трябва да си толкова голям, че сам да носиш отговорност изцяло за живота си да си осигуряваш сам средства за живота си и да си плащаш сам квартира. Дори Сузанита която изглежда си изкарва достатъчно пари за да си осигурява сама висок стандарт пак е задължително да се съобразява с мнението на майка си за доста неща, защото пред държавата майка й носи отговорност за нея.
Също "Например влизането в стаята на детето без разрешение, ровичкането из вещите, четенето на дневници и чатове с цел „да знам какво прави, защото се притеснявам“, проверката на телефона и контактите, за да сте наясно какви приятели имат децата ви и т. н. "
Детето е добре да знае определената за него стая в дома на семейството, но не трябва да я възприема за своя собственост, как така един родител ще иска разрешение да влезе в стая от дома си, да почука за да не свари дъщеря си гола да, но да чака ако му разрешат повече от 5 минути е друго нещо. Колкото до ровичкането то се възбужда от държанието на детето, ако едно дете крие с кого излиза, държи се сконфузено когато го попиташ кои са приятелите му и категорично отказва да запознае майка си с тях значи има причина майката да се притеснява. Ако детето говори нормално с родителя си не показва с държание или мимики че има огромна своя тайна, майката никога няма да тръгне да рови.
Да децата имат право на тайна, но между тайната за двойка по история и тайната че ползва наркотици има голяма разлика нали. Между тайната че 15 годишната дъщеря е правила първия си секс и тайната че го е правила с мъж на годините на баща си разликата е огромна. Щом 15 годишната дъщеря, твърди че има приятел, но има проблем да запознае приятеля си с майка си, значи я е срам от избора й на приятел и трябва майката да рови за да разкрие тайната. А ако дъщерята спокойно запознава гаджето си с майка си и видимо излиза с него е без значение кога ще правят първия си секс, достатъчно е дъщерята да знае как да се предпазва от бременност.
И така нататък нямам намерение да правя разбор на всяко изречение на авторката.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: c3b806d48e |
|
8. Много дълго е. Не мога да го прочета.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: ade213664e |
|
9. Хубава тема, важна, добре написана. Дано се замисли някой. Старото поколение едва ли. Номер 2, заради такива като теб, които си бият децата и скачат на всеки неродител, накрая наистина ще отнемат всички деца от родителите им и ще ги дадат на джендърите. Ти трол ли си? От една неродителка.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: ade213664e |
|
10. Номер 3 имах предвид.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 924c6a7d1f |
|
11. Няма какво друго да кажа, освен че те подкрепям напълно. Само който не е имал такива родители, той не знае за какво става дума. Физическият и психическият тормоз не са правилните начини за възпитание. Може да имат краткосрочен ефект, но детето ще живее в страх и ще се озлоби към родителите. Казвам го от личен опит, защото точно поради тази причина безвъзвратно съм загубила уважението към баща ми. И повярвайте - има защо.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
12. Това, което номер 7 описва не са тиранични, а загрижени родители. Пиша тези неща не като ваш наставник, а като човек, който разбира децата на такива родители. Говоря ви за една определена крайност, а не за нормалното родителство. Има родители, които приемат детето си като собственост и забравят, че децата им са по-важни от техните убеждения. Липсата на родителски опит не ми пречи да видя драмите на децата.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 6d101606cf |
|
13. Такива неграмотни, глуповати пещерняци като 3 трябва да ги убиват с камъни и да не им се позволява да се размножават.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: be2f822cab |
|
14. "TLDR; Прощавай, но тук не е платформа за споделяне на псевдоесета. "
Не си простен! Тук е платформа за споделяне. Никъде не е упоменато, дали е за споделяне на крилати фрази или "псевдо" есета.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 886bd6674b |
|
15. Авторке в крайна сметка ще ни кажеш ли с по малко думи какво според теб е тираничен родител?
Тиранично ли е да грешиш, защото всъщност няма правилно родителство и никой преди да има дете не е завършил магистратура по родителство. Няма и книга от която да прочетеш как точно да постъпиш във всяка една ситуация и как да прикриеш собствените си емоции и да действаш правилно и няма и гаранция, че ако си постъпил "правилно" по описанията на психолог ще имаш точно определени резултати. Защото в крайна сметка целта на всяко отглеждане на дете е то да израсте физически и психически здрав, добре възпитан, справедлив човек и колкото може по добре образован. Но никога това не може да се достигне напълно, все някъде родителя ще е грешил макар и да е завършил детска психология преди да стане родител.
Гарантирам на авторката че всеки родител греши, малко или много, човек за 18 години съжителство с детето си прави грешки. Почти винаги грешката на родителите не е осъзната на момента а се осъзнава или не в бъдеще след години. И макар един човек да е родител той си има собствени проблеми, които така или иначе влияят на настроението му и на начина му на възприятие на действията на детето му.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
16. До номер 15
Да, ще обясня.
Тиранични родители са тези, които не дават никаква, ама никаква човешка свобода на децата си.
Тези, които не зачитат твоето човешко мнение за нищо, които постоянно са недоволни и се държат с теб, все едно си най-ужасното същество на планетата.
Не говоря за строгите родители, а за тези, които излизат извън всякакви граници.
Фрази от сорта на:
"Нищо не става от теб! "
“Ти си разочарование“
“От теб няма да излезе човек! “
„Разочароваш ме! “,
могат да повлиаят върху самочувствието и психиката на децата ви. Те наистина ще повярват, че не стават за нищо, че не могат да угодят на никого и че са разочарование. Това ли искат родителите? Не мисля така.
Знам, че е невъзможно да не се притесняваш за децата си и е важно да знаеш какво се случва с детето ти. Но някои хора прекаляват.
Говоря за тези родители, които не те пускат никъде, въпреки добро поведение. Тези, които искат да избират приятелите и компанията ти вместо теб, ако изобщо ти разрешат да имаш, също и тези, които те упрекват за всичко и се държат с детето си все, едно е дресирана маймуна.
Или тези родители, които разчитат на децата си да поемат своите задължения в училище, домашната работа вкъщи и да бъдат опора за мама и тати, НО без право на свобода.
Родителите, които бият децата си и измислят крайни наказания също. Най-вече тях. Като под „крайни“ нямам предвид да те накажат без джобни или телефон, а например да те пребиват, да те заключват, да те оставят гладен в продължение на дни и тем подобни.
Ако ми кажете, че няма такива родители, явно не знаете в какъв свят живеете. Това, че вие не сте такива, е чудено и дано никой не става един от тези... хора.
Е, моите родители не бяха толкова крайни, разбира се!
Знам, че всеки родител греши, не съм казала, че трябва предварително да знаеш всичко. Нито ви казвам да глезите децата си прекалено много или да бъдете безотговорни.
Казвам, че в общуването с подрастващ, положението е много деликатно, а някои грешки, допуснати от родители, са по-големи от други.
Знам, че понякога трябва да се карате на децата си, да ги наказвате, да ги лишавате от нещо и пр. Но не трябва да се изпада в определени положения.
За това и в темата написах, че наказанието не трябва да унижава човешкото достойнство на детето.
И като казвам „деца“, нямам предвид само подрастващите и малките, имам предвид тези човешки същества, които са ваше продължение. Дори когато станата на 30, пак са си деца за вас, но за себе си не.
Наистина няма училище за родители, но има някои неща, изведени като знание от живота на вече настоящи родители и техните порастнали деца, които показват, че някои грешки в отношението родител-дете, водят до ужасни последствия.
Неслучайно някои деца се обръщат срещу родителите си.
И щом родителят има право на грешки, то и детето има право на някои грешки.
Между другото, точно защото няма безгрешни хора, родителят трябва да внимава с възпитанието, което прилага.
Щом не сте безгрешни, може би не винаги знаете кое е добро за детето ви. И не винаги сте прави, когато искате нещо от тях или когато се налагате над тях.
Знам, че всеки родител мисли доброто на детето си, но не винаги знае кое е добро.
Като казвате, че не сте безгрешни, тогава не го позлвайте само за оправдание, а го имайте впредвид, когато общувате с дечицата си!
Иначе пожелавам на всички децата ви да бъдат живи и здрави, да имате поводи да се гордеете с тях и да бъдете щастливо семейства!
Авторката
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: c3b806d48e |
|
17. Авторке, дълъг ти е текста и коментара. Толкова дълъг, че хората нямат нерви да го прочетат.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
18. 100 пъти ли ще повторите, че ви мързи да четете? Тиранин е този, който злоупотребява с хората и е склонен към насилие. Сред родителите има много такива случаи.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 63700db9cd |
|
19. Аз го прочетох до край и те подкрепям наплно!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: ade213664e |
|
21. Дресирана маймуна - браво, авторке, точно това съм аз за майка си. Никой освен мен не би я нарекъл тиранична - не ме биеше, не ме заключваше в мазата, не ме товареше с домакинска работа, пишеше ми домашните. Уловката е, че за нея аз не съм човек, аз съм просто нейното л****. За всяко решение, което вземам сама, получавам поредния печат "разочарование за майка си" или ако има как да ме спре, го прави. Никой не разбира защо я отбягвам - мислят ме за жесток човек. На 33 години съм. Страх ме е да имам дете.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: ca975b63df |
|
22. Не ви разбирам. Искате права, но законите определят задължения за контрол на родителите към децата до 18 годишна възраст. За издръжка и отглеждане. Децата имат свои права и задължения, съобразно Семейния, Наказателния Кодекси. Също и съобразно обществения морал, родителите също. Не е обичайно подобни отношения тип "токсични" между родители и деца. Нито е нормално родителите да тършуват вещите на децата си без нужда, нито е нормално децата да крият всичко от родителите си. Лично пространство да, в рамките на взаимно доверие и разумен контрол.
Ако сте пълнолетни и не ви харесват условията в родителския дом изнесете се, издържайте се и така. Ако # 21 не ти харесват и не те устройват отношенията ти с майка ти прекъсни ги, за Бога ти си на 33! . Прави каквото искаш и както намериш за добре, ти си своята най-голяма опора и обичай себе си преди всичко. Не дължиш нищо никому! Децата не са ни длъжни, искали сме, имали сме деца, отгледали сме ги и толкова.
Аз на 33 бях омъжена, с деца свои и заварен син, не ме интересуваше мнението на никой, с майка ми не общувах, подкрепа ми беше моят мъж и деца. Приятелки? Жена за жена е предателйа, женско приятелство не съществува.
Авторке обясни какво търсиш с тази тема, подкрепа, но ти нямаш лични оплаквания и конкретен случай. Искаш да изкажеш мнение, добре, но каква алтернатива предлагаш? И при каква възраст?
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8ef1a36ba9 |
|
23. Не търся подкрепа, просто реших да изразя становище по въпроса.
Може да не съм права, но все пак нищо не пречи да напиша това, което мисля.
Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
